Как победиха левите еколози, феминистките и туземният антирасизъм?
В новата си книга, L’Écologie ou l’Ivresse de la table rase (Екологията или пиянството на започването начисто), френският мъдрец Беренис Льове подлага на критика екологията, каквато през днешния ден е олицетворена от Зелените и активистките придвижвания.
- В книгата си изобличавате Пировата победа на поддръжниците на екологизма. Какво имате поради?
- Пирова победа, в действителност. Победа, тъй като екологията завоюва борбата за концепциите и мозъците. Майката Земя гори и ние към този момент не поглеждаме на никое място другаде. Филми, изложения, фестивали, активизирането е безспирно. Хващате железопътната мрежа и в края на пътуването служителят на Националната железопътна компания във Франция се трансформира във популярен заклинателен сановник: “Планетата ви благодари, че взехте влака”. Но Пирова, т.е. проваляне, тъй като екологията, завладяна от левицата, е, дружно с феминизма и деколониалния или туземния антирасизъм, една от тези огромни машини за основаване на канони, лозунги, хаштагове, тези цифрови подсвирквания през ХХI век, заклинания за тероризиране, език без кръв, без цвят, без усет, без аромат, обвинителен роман и юноша, превърната в арбитражен съд за инквизиция, пелтечеща зелен катехизис и заплашителни присъди. Накратко, идеология.
Така че след години глобализация, вместо да бъдем върнати на земята и по нашите земи, в съответния, осезателен, сензитивен свят на хората, ето ни въвлечени в опиянението на започването начисто, на възраждането на човечеството и на огромното споразумяване на сметките с нашите предшественици. Щастлив е, който има на Одисей ориста - сполучливо да пътува из тоя чудноват свят и след това да се върне със умелост богат, с цел да дочака напреднала възраст измежду близки и измежду братя*, уви, това не е по този начин. Можем да кажем за еколозите, перифразирайки Русо, че те са хора на парадоксите, тъй като са хора на предразсъдъците: те са подчинени на мисловни примки, морално компетентни; отварянето е положително, границите са лоши; да не приказваме за вкореняването, думата е задоволителна, с цел да им настръхнат косите.
- Не оправдава ли потребността от избавяне на планетата мощните ограничения и тревожното слово?
- Човек би си намерения, че политиката, т.е. гражданският диалог, въпросът за света, в който желаеме да живеем, към какво се стремим и какво рискуваме, ще си върне правата след десетилетия на технократична власт. Но и тук нещата не стоят по този начин. Мантрата за климатичната необходимост запушва устата на всяко запитване, на всяко подозрение. Спасяването на планета е превърнато в абсолют, омлет, който оправдава всички счупени яйца, на правилото на тоталитарните режими, а яйцата сме ние, несъмнено схващане за живота и избрана концепция за индивида.
Политиката през вчерашния ден абдикираше пред лозунгите на модернизацията, успеваемостта, рентабилността, функционалността, през днешния ден тя е призвана да се подчини на спасението на Земята. Има нещо молиеровско в актуалната климатична драматургия. Нещо сред “Мнимият болен” и “По злочестина доктор”, сред “Белият дроб, белият дроб, споделям ви” на Тоанет и “Точно това прави щерка ви няма” на Сганарел. Проливни дъждове? Горски пожари? Покачване на океанските води? Постепенно намаляване на полярните шапки? Изчезване на скотски типове? Затоплянето на климата, стоплянето на климата, споделям ви. Пирует, посредством който се вършат умозаключения, които не са умозаключения.
- Какво мислите за акцията на еколозите при започване на кандидатпрезидентската конкуренция във Франция?
- Тя удостоверява моя разбор. “Европа Екология Зелените” в действителност е партия на културната неустановеност, в смисъла, който Кристоф Гилюи, а след него и починалият Лоран Буве, дадоха на този термин. Те отписват предаността, привързаността на народите към техните традиции, обичаи, пейзажи. Схватката сред комунистическия претендент и Сандрин Русо** е злокобно красноречива за света, в който еколозите имат намерение да ни накарат да живеем. Когато Фабиен Русел възпява френската гастрономия, когато има слабостта към момента да вижда, съгласно красивото изложение на Итало Калвино в прелестния му роман “Господин Паломар”, в парче месо “обещание за вкусово щастие” и да почувства “зад всяко сирене ливадите, инкрустирани със сол, индустриални секрети, излъчени през вековете”, кой се изправя пръв, с цел да го фашизира? Сандрин Русо, която декларира, че обичаното ядене на французите е кускусът. Погрешно е да считаме, че злополучната кандидатка, на косъм прочее на първичните избори на Зелените, въплъщава радикалната версия на екологията; тя е нейната дълбока истина.
Митингът в Лион на 29 януари беше доста назидателен. Поставен под знака на шведската муза на екологията: “Заедно тук, в Лион, ние споделяме с Грета Тунберг и младежта по целия свят, стига толкоз плямпане”, той е един тип синтез. Децата са хората, които предписват в света на Зелените. Неслучайно тротинетката е тяхната емблема. Има и велосипед, несъмнено, само че асоцииран с “Обиколката дьо Франс”, той излъчва някакъв мачистки мирис. Тротинетката, извънредно женствена със своята прелест, ще кажат някои, ефирна, окрилена, е детството, невинността, единствено че тя е и израз на индивида от демократичната антропология, който се движи, порейки въздуха, без да се преценява с това, което го заобикаля. С други думи, израз на този въодушевен “порив към живот” на 29 януари, на разпалената Жадо: “Ние сме житейските пориви, ние сме живота”.
Имаше нещо ужасно в този военен зов. Животът е неутолим, апатичен, следва своя ход и нежната, смъртна природа се нуждае от тъкмо противоположното, от индивида в неговата човещина, кадърен на внимание, угризения, такт. Много обезпокоителен аспект на днешната екология и по-специално на интелектуалната и университетската е свеждането на индивида до живата материя. Човекът в неговата човещина, в неговата специфика, се оказва удавен в огромната баня на живата материя. Много показателно е, че така наречен будни мозъци на екологичната идея обичат да дават на своите дъщери името Зое: “zoe” на гръцки е точно биологичният живот, за разлика от строго човешкия живот, който е “bios”, и който откриваме в биографията.
- “Левичари” ли са френските еколози?
- Те биха отхвърлили епитета “левичар” поради пренебрежителните му акценти, само че желаят да бъдат олицетворение на същинската левица, на тази левица, която замени народа против малцинствата и многообразието. Те в действителност са такива. Премахването на нашия цивилизационен модел е движещата мощ на тяхната интензивност. Земята, природата, животните са единствено оправдание. Това, което ги разпалва, е повелята да “преоткрият” живота, града, да “променят манталитета, поведението”, “детското въображение”… Екологията се състои в гневна атака против Запада. Според тях “раззападняването” ще бъде спасението на Земята. Повеля, излъчена по най-авторитетните и хвалени канали на културните елити, по-конкретно от професора в “Колеж дьо Франс”, Филип Дескола.
С други думи, слонове в стъкларски магазин. Ако природата е смъртна, нашите цивилизации също са такива, само че екологията залага на природата против културата. Това е една от аргументите да напиша тази книга, с цел да не оставя последната дума на отрицателите на нашата цивилизация и изключително на френското схващане за живота.
- Какви са връзките сред политическата екология и това, което към този момент се назовава “будната левица”?
- Поддръжниците на екологизма, политици, както и сдружения, споделят великия роман за “будната” просвета и интерсекционалността, разказът за Запада, обсъждан и представян като голяма фабрика за жертви. Запад, чиято история е била написана и продължава да се написа, съгласно тяхната отчайващо опростенческа конспирация, от белия хетеросексуален мъж християнин или евреин, който няма друга пристрастеност, с изключение на господството, няма различен претекст за деяние, с изключение на хищничеството - от #MeToo парадигмата хищник/плячка с нейните грабителски акценти се стреми да отстрани парадигмата на господството - и заробването на всичко, което е друго от него: дамите, чернокожите, половите малцинства, мюсюлманите, а към този момент и природата, животните и растенията. В пресечната точка, на кръстопътя, постоянно се оказва еднакъв воин.
Поддръжниците на екологизма са векторите на прекосяването на Франция към американския модел на еднаквост и разнообразие. Те затварят всеки един в тесния кръг на неговата еднаквост по пол, “джендър”, раса, вяра и го тикват в пандиза на сегашното. Франция била изживяла времето си. Трябва да сме изцяло наясно с това: когато даваме гласа си за “Европа Екология Зелените”, не служим на бъдещето на нашата цивилизация и на хората на земята, а на появяването на нов модел, който ни е непознат и противопоставен. Историята с басейните в Гренобъл и носенето на буркини е доста показателна: труженик на правото на малцинствата и многообразието, кметът Ерик Пиол е изцяло беззащитен да отговори на това.
- Парадоксално, вие обвинявате също поддръжниците на екологизма, че са деца на консуматорското общество…
- На консуматорското общество, на атомизирания субект, недосегаем за възприятието на дълг, на признателност, въплъщение на грубото незнание, в което затъва нашата ера. Грета Тунберг в действителност е самото олицетворение на консуматорската фигура, която изисква неотложно облекчаване на нейните предпочитание, издигнати в права. Това черногледо дете се изправя, крещи против една цивилизация, западната цивилизация, за която не знае нищо, като се изключи че е отговорна, и целият свят се подчинява и покорява. Сложността на действителността въобще не я тормози и възрастните се трансформират в нейни блюдолизци. Освен това, тя е въплъщение на актуалния човек, некадърен да приказва език, друг от този на правото: в името на нейното право на здраве, на благополучие, на чист въздух тази юноша се активизира и Жадо се показва лирично като претендент на “младите хора с екотревожност”.
- Важна ли е тематиката за екологията?
- Естествено, защото е заложен нашият метод на обитаване на света. Думата го споделя: “oikos” на гръцки значи една доста съответна действителност: това е домът, бащиното огнище, напълно не планетата, нито Земята. Ако ико-номиката (éco-nomie), която споделя своята представка с еко-логията (éco-logie), е въпрос на администрация, на ръководство на дома за приемане на най-хубавия плод от него, екологията е на първо място мисъл и слово за човешкото местообитание, за изкуството да се подреди земния престой, да се аранжира в музикалния смисъл на думата, както подсказваше Антоан дьо Сент-Екзюпери, когато определяше цивилизацията като “известна класификация на нещата”. Екологията би трябвало да се върне към първичното си значение: тя би трябвало да стане връзката сред индивида и природата, а не да удави индивида в природата.
- Какво е “консервативна екология”?
- Екология, която би си сложила за задача да резервира, избави, обезпечи бъдеще на това, което не е унищожено. Екология, която би се опряла на френския модел. Ако към момента изпитваме горделивост от нашето чудачество, бихме могли да бъдем отличник на земеделска политика, на отглеждане на животни, които са допустимо най-хармонични с екологичната болежка. “Престъплението на нашите политици е не толкоз, че не служиха на Франция, колкото, че не си послужиха с нея”, споделяше Бернанос.
Екология, която би сложила филантропичните науки в сърцето на преподаването, до момента в който поддръжниците на екологизма нямат различен учебен план, с изключение на основаването на учебно заведение, което занимава децата със “зеленчукопроизводство” в “джендър неутралните междучасия”. След като беше обсъждана като ресурс от запаси, природата би трябвало да бъде преоткрита като осезаема действителност и по тази причина би трябвало да бъдат върнати на хората думите, с цел да я назоват и да я видят - думите са инструментите на усещането - в неговата плътска обвивка. Не единствено затъпяването бележи със своя щемпел нашата ера, само че и опустошението на речника на чувствителността. Ако желаеме да върнем правата на природата, имаме потребност от поети, художници, музиканти, Дебюси, Равел.
* Преводът на цитата от поемата на Жоашен дю Беле “Щастлив е, който има” е на Пенчо Симов ( “Френска поезия”, Библиотека „ Световна класика “, 1978 г.)
** Сандрин Русо е френски икономист, политик и публицист, активистка на партията “Европа Екология Зелените” (бел. пр.).
Александър Девекио, “Фигаро, превод от френски: Галя Дачкова за " Гласове "
Заглавието е на редакцията
- В книгата си изобличавате Пировата победа на поддръжниците на екологизма. Какво имате поради?
- Пирова победа, в действителност. Победа, тъй като екологията завоюва борбата за концепциите и мозъците. Майката Земя гори и ние към този момент не поглеждаме на никое място другаде. Филми, изложения, фестивали, активизирането е безспирно. Хващате железопътната мрежа и в края на пътуването служителят на Националната железопътна компания във Франция се трансформира във популярен заклинателен сановник: “Планетата ви благодари, че взехте влака”. Но Пирова, т.е. проваляне, тъй като екологията, завладяна от левицата, е, дружно с феминизма и деколониалния или туземния антирасизъм, една от тези огромни машини за основаване на канони, лозунги, хаштагове, тези цифрови подсвирквания през ХХI век, заклинания за тероризиране, език без кръв, без цвят, без усет, без аромат, обвинителен роман и юноша, превърната в арбитражен съд за инквизиция, пелтечеща зелен катехизис и заплашителни присъди. Накратко, идеология.
Така че след години глобализация, вместо да бъдем върнати на земята и по нашите земи, в съответния, осезателен, сензитивен свят на хората, ето ни въвлечени в опиянението на започването начисто, на възраждането на човечеството и на огромното споразумяване на сметките с нашите предшественици. Щастлив е, който има на Одисей ориста - сполучливо да пътува из тоя чудноват свят и след това да се върне със умелост богат, с цел да дочака напреднала възраст измежду близки и измежду братя*, уви, това не е по този начин. Можем да кажем за еколозите, перифразирайки Русо, че те са хора на парадоксите, тъй като са хора на предразсъдъците: те са подчинени на мисловни примки, морално компетентни; отварянето е положително, границите са лоши; да не приказваме за вкореняването, думата е задоволителна, с цел да им настръхнат косите.
- Не оправдава ли потребността от избавяне на планетата мощните ограничения и тревожното слово?
- Човек би си намерения, че политиката, т.е. гражданският диалог, въпросът за света, в който желаеме да живеем, към какво се стремим и какво рискуваме, ще си върне правата след десетилетия на технократична власт. Но и тук нещата не стоят по този начин. Мантрата за климатичната необходимост запушва устата на всяко запитване, на всяко подозрение. Спасяването на планета е превърнато в абсолют, омлет, който оправдава всички счупени яйца, на правилото на тоталитарните режими, а яйцата сме ние, несъмнено схващане за живота и избрана концепция за индивида.
Политиката през вчерашния ден абдикираше пред лозунгите на модернизацията, успеваемостта, рентабилността, функционалността, през днешния ден тя е призвана да се подчини на спасението на Земята. Има нещо молиеровско в актуалната климатична драматургия. Нещо сред “Мнимият болен” и “По злочестина доктор”, сред “Белият дроб, белият дроб, споделям ви” на Тоанет и “Точно това прави щерка ви няма” на Сганарел. Проливни дъждове? Горски пожари? Покачване на океанските води? Постепенно намаляване на полярните шапки? Изчезване на скотски типове? Затоплянето на климата, стоплянето на климата, споделям ви. Пирует, посредством който се вършат умозаключения, които не са умозаключения.
- Какво мислите за акцията на еколозите при започване на кандидатпрезидентската конкуренция във Франция?
- Тя удостоверява моя разбор. “Европа Екология Зелените” в действителност е партия на културната неустановеност, в смисъла, който Кристоф Гилюи, а след него и починалият Лоран Буве, дадоха на този термин. Те отписват предаността, привързаността на народите към техните традиции, обичаи, пейзажи. Схватката сред комунистическия претендент и Сандрин Русо** е злокобно красноречива за света, в който еколозите имат намерение да ни накарат да живеем. Когато Фабиен Русел възпява френската гастрономия, когато има слабостта към момента да вижда, съгласно красивото изложение на Итало Калвино в прелестния му роман “Господин Паломар”, в парче месо “обещание за вкусово щастие” и да почувства “зад всяко сирене ливадите, инкрустирани със сол, индустриални секрети, излъчени през вековете”, кой се изправя пръв, с цел да го фашизира? Сандрин Русо, която декларира, че обичаното ядене на французите е кускусът. Погрешно е да считаме, че злополучната кандидатка, на косъм прочее на първичните избори на Зелените, въплъщава радикалната версия на екологията; тя е нейната дълбока истина.
Митингът в Лион на 29 януари беше доста назидателен. Поставен под знака на шведската муза на екологията: “Заедно тук, в Лион, ние споделяме с Грета Тунберг и младежта по целия свят, стига толкоз плямпане”, той е един тип синтез. Децата са хората, които предписват в света на Зелените. Неслучайно тротинетката е тяхната емблема. Има и велосипед, несъмнено, само че асоцииран с “Обиколката дьо Франс”, той излъчва някакъв мачистки мирис. Тротинетката, извънредно женствена със своята прелест, ще кажат някои, ефирна, окрилена, е детството, невинността, единствено че тя е и израз на индивида от демократичната антропология, който се движи, порейки въздуха, без да се преценява с това, което го заобикаля. С други думи, израз на този въодушевен “порив към живот” на 29 януари, на разпалената Жадо: “Ние сме житейските пориви, ние сме живота”.
Имаше нещо ужасно в този военен зов. Животът е неутолим, апатичен, следва своя ход и нежната, смъртна природа се нуждае от тъкмо противоположното, от индивида в неговата човещина, кадърен на внимание, угризения, такт. Много обезпокоителен аспект на днешната екология и по-специално на интелектуалната и университетската е свеждането на индивида до живата материя. Човекът в неговата човещина, в неговата специфика, се оказва удавен в огромната баня на живата материя. Много показателно е, че така наречен будни мозъци на екологичната идея обичат да дават на своите дъщери името Зое: “zoe” на гръцки е точно биологичният живот, за разлика от строго човешкия живот, който е “bios”, и който откриваме в биографията.
- “Левичари” ли са френските еколози?
- Те биха отхвърлили епитета “левичар” поради пренебрежителните му акценти, само че желаят да бъдат олицетворение на същинската левица, на тази левица, която замени народа против малцинствата и многообразието. Те в действителност са такива. Премахването на нашия цивилизационен модел е движещата мощ на тяхната интензивност. Земята, природата, животните са единствено оправдание. Това, което ги разпалва, е повелята да “преоткрият” живота, града, да “променят манталитета, поведението”, “детското въображение”… Екологията се състои в гневна атака против Запада. Според тях “раззападняването” ще бъде спасението на Земята. Повеля, излъчена по най-авторитетните и хвалени канали на културните елити, по-конкретно от професора в “Колеж дьо Франс”, Филип Дескола.
С други думи, слонове в стъкларски магазин. Ако природата е смъртна, нашите цивилизации също са такива, само че екологията залага на природата против културата. Това е една от аргументите да напиша тази книга, с цел да не оставя последната дума на отрицателите на нашата цивилизация и изключително на френското схващане за живота.
- Какви са връзките сред политическата екология и това, което към този момент се назовава “будната левица”?
- Поддръжниците на екологизма, политици, както и сдружения, споделят великия роман за “будната” просвета и интерсекционалността, разказът за Запада, обсъждан и представян като голяма фабрика за жертви. Запад, чиято история е била написана и продължава да се написа, съгласно тяхната отчайващо опростенческа конспирация, от белия хетеросексуален мъж християнин или евреин, който няма друга пристрастеност, с изключение на господството, няма различен претекст за деяние, с изключение на хищничеството - от #MeToo парадигмата хищник/плячка с нейните грабителски акценти се стреми да отстрани парадигмата на господството - и заробването на всичко, което е друго от него: дамите, чернокожите, половите малцинства, мюсюлманите, а към този момент и природата, животните и растенията. В пресечната точка, на кръстопътя, постоянно се оказва еднакъв воин.
Поддръжниците на екологизма са векторите на прекосяването на Франция към американския модел на еднаквост и разнообразие. Те затварят всеки един в тесния кръг на неговата еднаквост по пол, “джендър”, раса, вяра и го тикват в пандиза на сегашното. Франция била изживяла времето си. Трябва да сме изцяло наясно с това: когато даваме гласа си за “Европа Екология Зелените”, не служим на бъдещето на нашата цивилизация и на хората на земята, а на появяването на нов модел, който ни е непознат и противопоставен. Историята с басейните в Гренобъл и носенето на буркини е доста показателна: труженик на правото на малцинствата и многообразието, кметът Ерик Пиол е изцяло беззащитен да отговори на това.
- Парадоксално, вие обвинявате също поддръжниците на екологизма, че са деца на консуматорското общество…
- На консуматорското общество, на атомизирания субект, недосегаем за възприятието на дълг, на признателност, въплъщение на грубото незнание, в което затъва нашата ера. Грета Тунберг в действителност е самото олицетворение на консуматорската фигура, която изисква неотложно облекчаване на нейните предпочитание, издигнати в права. Това черногледо дете се изправя, крещи против една цивилизация, западната цивилизация, за която не знае нищо, като се изключи че е отговорна, и целият свят се подчинява и покорява. Сложността на действителността въобще не я тормози и възрастните се трансформират в нейни блюдолизци. Освен това, тя е въплъщение на актуалния човек, некадърен да приказва език, друг от този на правото: в името на нейното право на здраве, на благополучие, на чист въздух тази юноша се активизира и Жадо се показва лирично като претендент на “младите хора с екотревожност”.
- Важна ли е тематиката за екологията?
- Естествено, защото е заложен нашият метод на обитаване на света. Думата го споделя: “oikos” на гръцки значи една доста съответна действителност: това е домът, бащиното огнище, напълно не планетата, нито Земята. Ако ико-номиката (éco-nomie), която споделя своята представка с еко-логията (éco-logie), е въпрос на администрация, на ръководство на дома за приемане на най-хубавия плод от него, екологията е на първо място мисъл и слово за човешкото местообитание, за изкуството да се подреди земния престой, да се аранжира в музикалния смисъл на думата, както подсказваше Антоан дьо Сент-Екзюпери, когато определяше цивилизацията като “известна класификация на нещата”. Екологията би трябвало да се върне към първичното си значение: тя би трябвало да стане връзката сред индивида и природата, а не да удави индивида в природата.
- Какво е “консервативна екология”?
- Екология, която би си сложила за задача да резервира, избави, обезпечи бъдеще на това, което не е унищожено. Екология, която би се опряла на френския модел. Ако към момента изпитваме горделивост от нашето чудачество, бихме могли да бъдем отличник на земеделска политика, на отглеждане на животни, които са допустимо най-хармонични с екологичната болежка. “Престъплението на нашите политици е не толкоз, че не служиха на Франция, колкото, че не си послужиха с нея”, споделяше Бернанос.
Екология, която би сложила филантропичните науки в сърцето на преподаването, до момента в който поддръжниците на екологизма нямат различен учебен план, с изключение на основаването на учебно заведение, което занимава децата със “зеленчукопроизводство” в “джендър неутралните междучасия”. След като беше обсъждана като ресурс от запаси, природата би трябвало да бъде преоткрита като осезаема действителност и по тази причина би трябвало да бъдат върнати на хората думите, с цел да я назоват и да я видят - думите са инструментите на усещането - в неговата плътска обвивка. Не единствено затъпяването бележи със своя щемпел нашата ера, само че и опустошението на речника на чувствителността. Ако желаеме да върнем правата на природата, имаме потребност от поети, художници, музиканти, Дебюси, Равел.
* Преводът на цитата от поемата на Жоашен дю Беле “Щастлив е, който има” е на Пенчо Симов ( “Френска поезия”, Библиотека „ Световна класика “, 1978 г.)
** Сандрин Русо е френски икономист, политик и публицист, активистка на партията “Европа Екология Зелените” (бел. пр.).
Александър Девекио, “Фигаро, превод от френски: Галя Дачкова за " Гласове "
Заглавието е на редакцията
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ