Германия рискува да се превърне в първото европейско сметище за соларни панели
В нов отчет на Международната организация по енергетика (МАЕ) за „ Програмата фотоволтаични енергийни системи “ се споделя, че събирането и преработването на изхвърлени слънчеви панели е от първостепенно значение в Германия.
Страната е първата, която интензивно употребява слънчеви панели и ще бъде първата, която ще се сблъска с нуждата от всеобщото им преработване. До 2030 година размерът на слънчевите боклуци ще доближи 1 милион тона и това е предизвикателство за Германия.
Германия е измежду петте най-големи страни във връзка с инсталирания фотоволтаичен потенциал, дружно с Китай, Съединени американски щати, Япония и Индия. Институтът за слънчеви енергийни системи (ISE) на Фраунхофер пресмята, че към края на 2020 година Германия има конфигурирани слънчеви панели с общ потенциал от към 67 GW. Освен това, с подновяването на немския „ Закон за възобновимата сила “ през 2023 година, задачите за разширение на фотоволтаичните съоръжения бяха доста увеличени до общ конфигуриран потенциал от 215 GW през 2030 година и 400 GW през 2040 година.
На фона на проблемите на Австралия, където годишният размер на изведените от употреба слънчеви панели до 2030 година ще е 100 000 тона годишно (еквивалент на 1,2 GW), размерите в Германия са доста по-големи.
Необходими са освен доста повече мощности за преработване. Но и по-голяма бистрота при събирането и ръководството на отпадъците и особено образование на личния състав.
Например, през днешния ден не е извънредно изхвърлените слънчеви панели да се изхвърлят в „ несъответствуващи “ уреди за първична обработка. Също по този начин, съгласно специалистите, системата за събиране на слънчеви боклуци е „ доста комплицирана “. Всичко това дружно води до несъразмерна консумация на административни запаси.
МАЕ признава, че Германия е подхванала стъпки за обезпечаване на вярно събиране и преработване на фотоволтаични модули, само че отбелязва нуждата от възстановяване на цялостния развой на преработване, изключително във връзка с прозрачността на размера на отпадъците от фотоволтаични модули, процеса на връщане и събиране и преработване на модулите.
Фактът, че размерът на събраните и рециклирани боклуци от фотоволтаични модули, регистриран в формалната статистика е по-малък от размера на отпадъците. Това води до догатката, че забележителна част от изхвърлените панели се изхвърлят по „ различни пътища “, заобикаляйки системите за преработване. Ето за какво е значимо да се усъвършенства следенето на изхвърлените панели по цялата верига на предприятията. Това може да се реализира посредством разнообразни типове тласъци. Например, като се подсигурява, че изхвърлените модули се доставят до пунктовете за подбиране без спомагателни такси.
Като цяло Германия може да се оправи с рецесията с преработването на бракувани слънчеви панели, в случай че неотложно стартира да усъвършенства и уголемява индустриалните мощности за преработване и възобновяване на скъпи съставни елементи от панелите.
