Законът ”Пеевски-Цонев” е правна нелепица с цел замитане на следите
В нощта против сряда наводняване в Бургаско взе три жертви, а една жена се търси, отнесе къщи, мостове и пътища, аргументи вреди за милиони в две общини и седем обитаеми места. Причина са проливните дъждове, само че и скъсаните стени на седем язовира и затлачените речни корита. Това написа в " Дойче веле " Ясен Бояджиев. И продължава:
Вече надали някой може да изброи какъв брой пъти от 2005-а насам България бе сполетяна от сходни бедствия, още по-малко пък да опише породените от тях неизмерими човешки премеждия.
И всякога като на грамофонна плоча се повтаря едно и също - приказки за силата на природата и слабостта на хората, разногласия кой е отговорен, до болежка познати разбори на аргументите, които постоянно са едни и същи, разсъждения за собствеността и стопанисването на язовирите, хрумвания за съгласуваност и предварителна защита, обещания за законови промени и решителни ограничения.
Нещо от всичко това може и да е направено. Но следващата покруса е реалност. Явно приказките са доста повече от дейностите. България е затрупана от голям брой сходни проблеми, които директно засягат живота на хората. Нужните решения обаче все се влачат и отсрочват. Поради най-обикновено безгрижие.
Депутатите от Движение за права и свободи Йордан Цонев и Делян Пеевски внесоха законопроект против вторичното плячкосване на КТБ. Първият сподели, че това е отговорът на всички обвинявания, че вторият е взел участие във банкрута на КТБ и в разграбването на активите ѝ.
Вторият сподели същото, само че документално, тъй като от дълго време не стъпва в Народното събрание - той е над тия неща. Впрочем, началото на неговата шеметна кариера е по чудноват метод обвързвано с бедствието от лятото на 2005-а, за което стана дума нагоре. Именно то даде съображение за основаването на Министерство на бедствията и повредите, управлявано от именитата Емел Етем.
Въпросният народен представител (тогава още непълнолетен младеж) стана неин заместник-министър. После, редом с политическата му кариера, набъбна до големи размери и икономическата му империя, основана най-малко частично с пари от въпросната банка. Тя пък стартира да натрупа финансова мощност под политическото крило на Тройната коалиция, с цел да бъде по-късно източена и изкуствено фалирана, трансформирайки се в същинско злополучие.
Предлаганият в този момент от двамата „ законотворци “ план може би щеше да има смисъл преди четири години, при затварянето на банката. Днес, когато „ вторичното “ плячкосване на активите ѝ в действителност от дълго време е приключило, той не е нищо повече от правна нелепост за замитане на следите или пък отмъкване на нещо, което е отишло в неверни ръце. В българската политика постоянно ставаме очевидци на сходни опити за дебелашко баламосване. Понеже очевидно има кой да им се хваща.
Народното събрание одобри на първо четене антикорупционния закон на ГЕРБ и отхвърли различния план на Българска социалистическа партия.
Всъщност няма никакво значение кой от двата законопроекта е признат и кой отритнат. Защото какво може да се чака от вкарването под една шапка на няколко обезсилени, подвластни или завладяни институции, които и до момента са можели, само че не са създали нищо. И тъй като в края на краищата битката против корупцията е в ръцете на прокуратурата, а тя е недосегаема.
Тъй че и този закон е единствено следващ образец за неспирната реплика на промени и прикритие за модела на превзетата страна. Неговите основи, прочее, започнаха да се наливат отново по времето, за което стана дума първоначално.
(Публикуваме текста на Ясен Бояджиев със съкращения)
Вече надали някой може да изброи какъв брой пъти от 2005-а насам България бе сполетяна от сходни бедствия, още по-малко пък да опише породените от тях неизмерими човешки премеждия.
И всякога като на грамофонна плоча се повтаря едно и също - приказки за силата на природата и слабостта на хората, разногласия кой е отговорен, до болежка познати разбори на аргументите, които постоянно са едни и същи, разсъждения за собствеността и стопанисването на язовирите, хрумвания за съгласуваност и предварителна защита, обещания за законови промени и решителни ограничения.
Нещо от всичко това може и да е направено. Но следващата покруса е реалност. Явно приказките са доста повече от дейностите. България е затрупана от голям брой сходни проблеми, които директно засягат живота на хората. Нужните решения обаче все се влачат и отсрочват. Поради най-обикновено безгрижие.
Депутатите от Движение за права и свободи Йордан Цонев и Делян Пеевски внесоха законопроект против вторичното плячкосване на КТБ. Първият сподели, че това е отговорът на всички обвинявания, че вторият е взел участие във банкрута на КТБ и в разграбването на активите ѝ.
Вторият сподели същото, само че документално, тъй като от дълго време не стъпва в Народното събрание - той е над тия неща. Впрочем, началото на неговата шеметна кариера е по чудноват метод обвързвано с бедствието от лятото на 2005-а, за което стана дума нагоре. Именно то даде съображение за основаването на Министерство на бедствията и повредите, управлявано от именитата Емел Етем.
Въпросният народен представител (тогава още непълнолетен младеж) стана неин заместник-министър. После, редом с политическата му кариера, набъбна до големи размери и икономическата му империя, основана най-малко частично с пари от въпросната банка. Тя пък стартира да натрупа финансова мощност под политическото крило на Тройната коалиция, с цел да бъде по-късно източена и изкуствено фалирана, трансформирайки се в същинско злополучие.
Предлаганият в този момент от двамата „ законотворци “ план може би щеше да има смисъл преди четири години, при затварянето на банката. Днес, когато „ вторичното “ плячкосване на активите ѝ в действителност от дълго време е приключило, той не е нищо повече от правна нелепост за замитане на следите или пък отмъкване на нещо, което е отишло в неверни ръце. В българската политика постоянно ставаме очевидци на сходни опити за дебелашко баламосване. Понеже очевидно има кой да им се хваща.
Народното събрание одобри на първо четене антикорупционния закон на ГЕРБ и отхвърли различния план на Българска социалистическа партия.
Всъщност няма никакво значение кой от двата законопроекта е признат и кой отритнат. Защото какво може да се чака от вкарването под една шапка на няколко обезсилени, подвластни или завладяни институции, които и до момента са можели, само че не са създали нищо. И тъй като в края на краищата битката против корупцията е в ръцете на прокуратурата, а тя е недосегаема.
Тъй че и този закон е единствено следващ образец за неспирната реплика на промени и прикритие за модела на превзетата страна. Неговите основи, прочее, започнаха да се наливат отново по времето, за което стана дума първоначално.
(Публикуваме текста на Ясен Бояджиев със съкращения)
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ