На 6-ти септември 1885 г. е извършено Съединението на Княжество България и Източна Румелия
В нощта против 6-ти септември 1885 година стотици въоръжени хора от Голямо Конаре - днешният град Съединение се насочат към Пловдив. Под техния напън същата нощ,редовните елементи на милицията, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над града и отстраняват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич. Извършен е типичен боен прелом.
Най-после е осъществено съединението на Княжество България и Източна Румелия, координирано от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) и подкрепено от българския княз Александър I. Съставено е краткотрайно държавно управление, отпред с Георги Странски и е оповестена обща готовност.
От пролетта на 1885 година образуваният в Пловдив под управлението на Захари Стоянов БТЦРК се заема с интензивно пропагандиране на обединяването посредством изявления в пресата и обществени демонстрации. В изгода на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът открива връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с доста офицери в локалните гарнизони. Проведени са диалози и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в региона.
На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в региона на града. Той дава уверения за поддръжката си. Първоначалното желание на БТЦРК е Съединението да бъде оповестено на 15 септември, когато огромна част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри.
Но на 2 септември в Панагюрище стартира протест, овладян още същия ден от полицията. Пред заплахата страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични протести, а ръководителите на заговора да бъдат задържани, комитетът взема решение да форсира начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в разнообразни градове на региона, откъдето би трябвало да поведат размирен групи към Пловдив, където да ги слагат под командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под управлението на Продан Тишков-Чардафон, афишират Съединението и откриват надзор над село Голямо Конаре. На идващия ден държавното управление, отпред с Иван Ст. Гешов, организира съвещания с съветското посланичество в Пловдив с желанието, в случай че получи поддръжка от Русия, самото то да разгласи Съединението. Руският представител изрично отхвърля.
Княз Александър І не уведомява за идното Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкоз отвън ставащите събития, че научава огромната вест пост фактум по-късно даже и от най-обикновените жители. Новината доближава до него, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов, влиза по отношение на княза във Варна. Тогава двамата вземат решение незабавно да се пристъпи към деяние, като се разгласи готовност на Българската армия и се свика Народното събрание.
На 10 септември Народното събрание се събира на изключителна сесия и утвърждава изцяло всички ограничения, които държавното управление на Петко Каравелов е взело до този миг. Това не задоволява премиера и той поисква да се провиснал 10 млн. заем за оповестената готовност. И в случай че в подготвителния интервал и в самия революционен акт Петко Каравелов няма никакво присъединяване, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото присъединяване е голямо, тъй като таман в този значим миг в действителност се взема решение ще има ли изобщо или няма да има Съединение.
Въпреки съпротивата на Русия и персонално на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание. Това става посредством тъй наречените Топханенски акт на 24 март 1886 година Спогодбата е готова от българския политик и посланик Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В контракта съумяват да се защитят принадлежността на Бургас и региона към Княжеството, само че се лишават Кърджалийска околия и Тъмръшките села.
С подписването на контракта България и Османската империя реализират съглашение, съгласно което Княжество България и Източна Румелия имат общо държавно управление, парламент, администрация, войска. Единственото разграничаване сред двете елементи на страната, непокътнато до Обявяването на независимостта на България през 1908 година, е това, че българският княз е официално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
По материали от Уикипедия
Най-после е осъществено съединението на Княжество България и Източна Румелия, координирано от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) и подкрепено от българския княз Александър I. Съставено е краткотрайно държавно управление, отпред с Георги Странски и е оповестена обща готовност.
От пролетта на 1885 година образуваният в Пловдив под управлението на Захари Стоянов БТЦРК се заема с интензивно пропагандиране на обединяването посредством изявления в пресата и обществени демонстрации. В изгода на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия. В същото време комитетът открива връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов и капитан Сава Муткуров, както и с доста офицери в локалните гарнизони. Проведени са диалози и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в региона.
На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в региона на града. Той дава уверения за поддръжката си. Първоначалното желание на БТЦРК е Съединението да бъде оповестено на 15 септември, когато огромна част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри.
Но на 2 септември в Панагюрище стартира протест, овладян още същия ден от полицията. Пред заплахата страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични протести, а ръководителите на заговора да бъдат задържани, комитетът взема решение да форсира начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в разнообразни градове на региона, откъдето би трябвало да поведат размирен групи към Пловдив, където да ги слагат под командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под управлението на Продан Тишков-Чардафон, афишират Съединението и откриват надзор над село Голямо Конаре. На идващия ден държавното управление, отпред с Иван Ст. Гешов, организира съвещания с съветското посланичество в Пловдив с желанието, в случай че получи поддръжка от Русия, самото то да разгласи Съединението. Руският представител изрично отхвърля.
Княз Александър І не уведомява за идното Съединение скептично настроения към начинанието министър-председател Петко Каравелов. Той е дотолкоз отвън ставащите събития, че научава огромната вест пост фактум по-късно даже и от най-обикновените жители. Новината доближава до него, когато файтонът му влиза в Търново. След като се осведомява от София за последните сведения от Южна България, Каравелов, влиза по отношение на княза във Варна. Тогава двамата вземат решение незабавно да се пристъпи към деяние, като се разгласи готовност на Българската армия и се свика Народното събрание.
На 10 септември Народното събрание се събира на изключителна сесия и утвърждава изцяло всички ограничения, които държавното управление на Петко Каравелов е взело до този миг. Това не задоволява премиера и той поисква да се провиснал 10 млн. заем за оповестената готовност. И в случай че в подготвителния интервал и в самия революционен акт Петко Каравелов няма никакво присъединяване, то в укрепването на Съединението, за отстояването, налагането и признанието му от Турция, от Великите сили и от съседите, неговото присъединяване е голямо, тъй като таман в този значим миг в действителност се взема решение ще има ли изобщо или няма да има Съединение.
Въпреки съпротивата на Русия и персонално на император Александър III, Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание. Това става посредством тъй наречените Топханенски акт на 24 март 1886 година Спогодбата е готова от българския политик и посланик Илия Цанов (Илия ефенди) и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и Н.В. Султанът. В контракта съумяват да се защитят принадлежността на Бургас и региона към Княжеството, само че се лишават Кърджалийска околия и Тъмръшките села.
С подписването на контракта България и Османската империя реализират съглашение, съгласно което Княжество България и Източна Румелия имат общо държавно управление, парламент, администрация, войска. Единственото разграничаване сред двете елементи на страната, непокътнато до Обявяването на независимостта на България през 1908 година, е това, че българският княз е официално назначаван от султана за генерал-губернатор на Източна Румелия.
По материали от Уикипедия
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ