Трагедията в Ходжали - изблик на отмъстителна жестокост или хладнокръвно премерен акт?
В нощта на 25-ти против 26-ти февруари 2018 година, се навършват 26 години от всеобщото изтребване на цивилни жители - азербайджанци, след завладяването на град Ходжали в Нагорни Карабах от арменски въоръжени сили. Това е мотив да предложим на вниманието на читателите тези редове. Предложеният по-долу текст е част от проучване на крайните форми на свирепост, проявявани по време на военни дейности в най-ново време, най-много през втората половина на 20-ти век. Това е резултат от продължителна по време работа, взаимно с Ивайло Попов, дипломант в магистърска стратегия във Висшето учебно заведение по сигурност и стопанска система (ВУСИ) в град Пловдив. Написаното по никакъв метод не би трябвало да се приема като опит за основаване на отрицателно отношение към арменците, където и да живеят те - в Армения, в Нагорни Карабах или в България. Също по този начин, по никакъв метод не трябва да се търси каквато и да е връзка сред обявата и неотдавнашното посещаване на президента Румен Радев в Армения. Тук става дума за теоретичен текст, а не за агитационен материал.
Доста изтъркана фраза е, че двадесетият век е може би най-кървавият в човешката история. Ако за цялата човешка история не можем да бъдем изцяло сигурни, то за новата и най-новата история би трябвало да приемем тази констатация. Това е елементарно разбираемо, като се има пред тип фактът, че през 20-ия век сме очевидци на две международни войни и най-малко на две всеобщи изтребления по етнически принцип - Холокостът и изтреблението на арменците по време на Първата международна война.
Огромните мащаби на насилието през двадесетия век, съчетани с дословното индустриализиране на убиването, слагат пред човечеството най-различни въпроси от юридически, етичен и политически темперамент. Когато се приказва за тях обаче, не трябва да се концентрираме единствено върху изброените няколко всеобщи изтребления на хора. Насилието, преднамереното систематично изтребване на хора по етнически принцип, станало известно като " етническо пречистване " и невъзмутимия метод към всичко това от страна на причинителите е събитие, което съпътства историята на човечеството през целия двадесети век - от англо-бурската война през първите години на века, та до последните му дни, когато разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и на Югославия е белязано с необмислено изтребване на " другите " по етнически и верски принцип.
По подигравка на ориста, тъкмо в двете страни - Съюз на съветските социалистически републики и Югославия, където непрестанно се тръбеше, че националният въпрос е решен напълно в духа на социалистическата народна власт, дружбата и братството сред съответните съюзени нации (в Югославия имаше даже автомагистрала с името " Братство и единение ", като по-голямата част от нея беше навръх територията на Босна и Херцеговина, като част от СФРЮ) станахме очевидци на " бракоразвод " сред обособените народи, съпроводен с спорове с огромна активност и кръвопролития.
Докато споровете в Югославия бяха непрекъснато пред очите на публиката и се следяха надали не под лупа, то войната сред Армения и Азербайджан през 1991 - 1992 година значително остана в страни от публичното внимание. Събитията се стекоха по този начин, че клането в Сребреница стана нарицателно за всеобщо ликвидиране и закононарушение против човечеството, до момента в който сходни събития от войната сред Армения и Азербайджан останаха съвсем незнайни.
Пак по подигравка на ориста, едно от най-големите военни закононарушения по време на тази война - клането в Ходжали, е дело на арменската страна, която ние постоянно преглеждаме като групова жертва, в подтекста на всеобщите убийства по етнически симптом и етническите прочиствания, осъществени в Османската империя, изключително по време на Първата международна война.
Клането в Ходжали
Томас де Ваал дава еднопосочна оценка на прочувствената подкладка на събитията, свързани с Нагорни Карабах в Азербайджан и Армения. Той написа: " През 1988 година както в Армения, по този начин и в Азербайджан, единствено един проблем - въпросът за Нагорни Карабах, можеше да разпали пристрастеностите и да изкара хората на улицата. " Говорих със стотици хора - споделя московският служител Вячеслав Михайлов, който по служебни аргументи неведнъж е обитавал и в двете републики. Не съм срещнал нито един арменец или азербайсжанец, от овчар до учен, който да е заел компромисна позиция по този въпрос ". [8] (Томас де Ваал е интервюирал Вячеслав Михайлов на 05 декември 2000 г.).
Когато се разисква въпросът за отговорността за събитията в Ходжали, би трябвало да се има пред тип фактът, че през месец ноември 1991 година е формирана въоръжена групировка под името Национално-освободителна войска на Арцах (НОАА), в която съгласно арменската страна са били обединени всички арменски въоръжени отряди от Нагорни Карабах. Те са се намирали под единно командване и са били подчинени на управляващите на самопровъзгласилата се Нагорно-Карабахска република. [9]
През януари 1992 година стартира нахлуване на въоръжените сили на Азербайджан в посока на значимия обитаем пункт Аскеран (населено място с 2000 поданици, най-много арменци). В случай на триумф на азерското нахлуване, резултатът е щял да бъде свалянето на блокадата на Ходжали.
По брой поданици, при започване на 1992 година, Ходжали се намира на второ място измежду обитаемоте места в Нагорни Карабах с азербайджанско население. Пътят, свързващ Степанакерт с Аскеран и отиващ към огромния азербайджански областен център Агдам, минава през Ходжали. Там е и единственото функциониращо летище в Нагорни Карабах по това време. От 1990 година летището се управлява от поделение на прословутия ОМОН на Министерството на вътрешните работи на Азербайджан.
За стратегическото значение на Ходжали като претекст за дейностите на арменските въоръжени сили ще стане дума малко по-долу. Тук единствено ще подчертаем, че арменските управляващи неведнъж са показали враждебното си отношение към интензивното строителство в Ходжали и настаняването там на азербайджанци - бежанци от Армения, на азербайджанци - бежанци от Степанакерт и от други обитаеми пунктове в Нагорни Карабах, както и на месхетински турци - бежанци от Узбекистан.
От есента на 1991 година Ходжали е на практика блокиран от арменските въоръжени сили. След извеждането на вътрешните войски на някогашния Съюз на съветските социалистически републики от Нагорни Карабах, по преценката на наблюдаващите, Ходжали е изцяло блокиран. От месец януари 1992 година, в града към този момент няма електричество. Част от популацията напуща града, само че до цялостна евакуация не се стига, макар настойчивите молби на ръководителя на изпълнителната власт в града - Елман Мамедов. [9] По време на този стадий от арменско-азербайджанската война и двете страни заобикалят да изтеглят мирното население от зоните на военните дейности, тъй като считат, че " евакуацията на популацията значи подготовка за предаване на територията на съперника ". [9]
На 25 февруари 1992 година арменските въоръжени формирования щурмуват Ходжали. Артилерийският обстрел на Ходжали стартира към 23:00 часа през нощта на 25-ти против 26-ти февруари 1992 година Унищожени са казармата в града, която се е намирала посред жилищен комплекс и форпостовете на азербайджанската защита. Арменската пехота нахлува в града сред 1 часа и 4 часа на 26 февруари 1992 година
Според арменските източници проведената опозиция на азербайджанците е била бързо сломена. Наблюдателите означават, че разрушенията в Ходжали удостоверяват обстоятелството, че е имало артилерийска подготовка преди щурма, само че типът им не приказва за някакви упорити улични боеве. И фактически, последното огнище на опозиция е ликвидирано от арменците към 7 часа сутринта на 26 февруари 1992 година Арменската страна оповестява, че дала единствено 10-12 убити по време на интервенцията. [9]
След началото на щурма, част от популацията на Ходжали под паника побягва отвън града, пробвайки се да се отдръпна към Агдам. Според следствието на " Мемориал ", измежду някои от групите на бежанците е имало и въоръжени бойци от гарнизона на града.
Може да се счита за потвърдено, че арменската страна е желала мирното население да напусне Ходжали и че това е била една от задачите на интервенцията по завладяването му. Подробности по този въпрос, както и за оставения " свободен кулоар " по десния бряг на река Каркар, са дадени по-нататък. Установено е, че бягащите от града са се изтегляли по два маршрута, като множеството са бягали тъкмо по оставения " свободен кулоар ", въпреки че множеството от тях не са знаели за съществуването му.
Точно тези бежанци са били грубо обстрелвани от арменски принуди, ситуирани по маршрута и се дават огромен брой жертви. Изчисленията, основаващи се на скоростта на изтеглящите се и на местоположението на всеобщото изтребване, демонстрират, че разстрелът на бежанците е станал на развиделяване.
По-малката група бежанци, тръгнала по различен маршрут, също е била обстрелвана.
Част от бягащите въпреки всичко съумяват да стигнат до Агдам, само че други - измъкнали се от обстрела, замръзват, до момента в който се лутат из планината. Известна част от бежанците е пленена при селата Пирджамал и Нахичеваник. Има многочислени свидетелски показания, че са разстреляни и пленници. [9]
Мястото на всеобщата крах на бежанците, тръгнали по първия маршрут, е фотодокументирано и снимано на видеофилм, до момента в който азербайджанските сили извозват телата на убитите с вертолети в Агдам. От сниманите фрагменти се вижда, че телата на убитите са разпръснати на забележителна повърхност. Сред жертвите доминират дами и възрастни хора, като има и убити деца, както и хора в униформа.
Специално в Агдам са докарани към 200 тела на убити. (Трябва да се има пред тип, че това е единствено част от жертвите). На няколко десетки от тях има следи от подигравка с труповете. Лекарите от санитарния трен в Агдам са разкрили не по-малко от четири скалпирани тела и едно с отрязана глава. В Агдам е извършена държавна съдебно-медицинска експертиза на 181 тела, като 130 са на мъже, 51 на дами. От тези 181 тела, 13 са на деца. Експертизата установи, че причина за гибелта на 151 души са огнестрелни рани, на 20 души - рани от осколки, а 10 души са убити посредством удар с тъп предмет (примерно - приклад). [9]
От своя страна, представителите на арменската страна от самопровъзгласилата се Нагорно Карабахска република оповестяват на представителите на " Мемориал ", че " с тяхно позволение в Агдам са били извозени 120 - 130 натрупа ". 96 тела са били заровени в Агдам, а останалите са отнесени от роднините на убитите.
В дневника на санитарния трен в град Агдам, през който са минали съвсем всички потърпевши поданици и въоръжени бранители на Ходжали, са маркирани 598 ранени и тежко измръзнали. В дневника е вписан случай и на човек, който е бил скалпиран жив.
В отчета на " Мемориал " се отбелязва, че при оценката на починалите поданици на Ходжали би трябвало да се регистрира фактът, че има огромен брой починали освен от обстрела (телата на част от разстреляните е откарана в Агдам) само че и на огромен брой замръзнали по време на лутането из планината. Фиксирани са показанията на жена, която е изгубила трите си деца заради измръзване. Според наблюдаващите, на процедура е невероятно да се откри точният брой на починалите заради измръзване. Според известие на вестник " Карабах " от 26 март 1992 година, представено от " Мемориал ", комисията за подкрепяне на бежанците от Ходжали е отпуснала помощи на 476 фамилии на починали. [9]
Арменските представители се оправдават за избиването на бежанците в " свободния кулоар " с това, че дружно с бежанците са се изтегляли и въоръжени азербайджански бойци. По-нататък ще бъде представен един от виновните участници в интервенцията от арменска страна, съгласно който желанието на арменското командване е било през оставения " свободен кулоар " да се изтеглят и " азербайджанските аскери ", с цел да не бъдат последните принудени да се бият до край в Ходжали. [10] В този смисъл, оправданието на " формалните представители на Нагорно Карабахската република не е по никакъв начин безапелационно, нито пък разумно.
Като публична реакция на арменската страна в спора може да се означи изказване на Върховния съвет на Нагорно Карабахската република, в което се изрича страдание за случаите на жестокости при завладяването на Ходжали. Независимо от това, не са подхванати никакви опити за следствие на осъществените закононарушения към завладяването на Ходжали. [9] В диалозите си с представителите на " Мемориал ", формалните арменски лица не са отричали, че " при завладяването на Ходжали е допустимо да са били осъществени зверства, защото измежду членовете на арменските въоръжени отряди е имало озлобени хора, чиито родственици са били убити от азербайджанците, а също по този начин и хора с престъпно минало ".
Не е по никакъв начин радостна и ориста на тези поданици на Ходжали, които остават в града след завладяването му от арменците. Те наброяват към 300 души, измежду които са и 86 месхетински турци. Според показанията на локалните поданици, на участници в щурма на Ходжали, на " публични длъжностни лица на Нагорно Карабахската република " и публицисти, останалите в Ходжали цивилни са били взети в плен и в границите на три денонощия са отведени в Степанакерт, в обитаемото място Красное село и в изолатора в Аскеран.
Някои от пленниците, с разрешението на управлението на Нагорно Карабахската република, са били взети в домовете на арменски фамилии, които са имали родственици, арестувани на територията на Азербайджан.
Наблюдателите от " Мемориал " настояват, че пленените мъже в Степанакерт са били подлагани на побоища, до момента в който дамите и децата не са били измъчвани. Имало е обаче случаи на изнасилвания на дами, включително и на малолетни.
Според арменската страна всички дами и деца са били предадени на азербайджанските управляващи в границите на една седмица. Това общо взето се удостоверява от свидетелствата и на двете воюващи страни пред средствата за всеобщо осведомление. Наблюдателите обобщават, че към 28 март 1992 година на азербайджанците са били предадени повече от 700 пленени поданици на Ходжали, арестувани както в града, по този начин и по пътя към Агдам. Освободените са най-вече дами и деца. [9]
Едновременно с това има достоверни данни, че дами, деца, в по-малка степен и мъже, са били държани като " материал за замяна ". Различни наблюдаващи откриват, че на 13 март 1992 година в Аскеран към момента са били държани като заложници поданици на Ходжали. Между тях е имало и дами и млади девойки. Потвърдено е, че и по-късно е имало арестувани дами като заложници в Аскеран. [9]
Докладът на правозащитния център " Мемориал " за всеобщите нарушавания на правата на индивида, свързани с завладяването на популации пункт Ходжали в нощта на 25 против 26 февруари 1992 година от въоръжени формирования съдържат следните значими изводи:
" При реализирането на интервенцията по завладяването на град Ходжали са станали всеобщи насилия над мирното население на този град.
Декларираното даване на " свободен кулоар " за излизане на популацията от Ходжали може да се преглежда, било като преднамерени дейности на длъжностните лица на Нагорно Карабахската Република (НКР) по " ликвидиране " на града от жителите му, било като самопризнание от страна на управляващите в НКР, че те не са в положение да обезпечат на мирното население на следената от тях територия спазване на правата на индивида, без значение от принадлежността му към една или друга народност.
Информацията за съществуване на " свободен кулоар " не е била доведена до знанието на главната маса поданици на Ходжали.
Останалото в Ходжали, след завземането му от арменските отряди, спокойно население е било депортирано. Тези дейности са се правили проведено, доста от депортираните са били държани в Степанакерт, което очевидно сочи, че за това е имало разпоредби на управляващите на НКР ". [9]
Отделихме такова внимание на отчета на " Мемориал ", тъй като става дума за един от допустимо най-неутралните източници в тази ситуация. Ако някой се запознае с цялостния текст на цитирания тук отчет ще види, че на азербайджанската страна също не е спестено нищо, изключително що се отнася до обстрелването на Степанакерт със системи за залпов огън " Град ".
Трябва обаче да се означи, че систематизираните резултати от азербайджанското следствие не влизат в колизия с цитираните до тук данни от самостоятелни източници. В началото азербайджанците не смеят да разясняват нещастието в цялостния й мащаб, тъй като формалните управляващи се опасяват, че гневът на обществото ще се обърне против тях.
За това те са имали избрани учредения. Когато в джамията в Агдам стартират да редят донасяните мъртви тела на дюшеци на пода, хората стартират да хулят президента на Азербайджан - Аяз Муталибов, за това, че не е съумял да отбрани азербайджанците в Нагорни Карабах. Около джамията се струпват стотици азери, които се молят за убитите. Някои припадат при типа на избитите си родственици, докарани с камиони минути по-рано. Създава се доста огромно публично напрежение. [7]
След това следва къс интервал, в който формалните управляващи в Азербайджан внезапно подвигат броя на убитите в известията си, говорейки за над 1000 жертви.
Скоро по-късно обаче данните са прецизирани. В последна сметка съгласно формалните данни на прокуратурата на Азербайджан са убити 613 души. От тях 106 са дами, 63 са деца и 70 са възрастни хора. Като заложници са били взети 1275 души, а ориста на 150 души остава незнайна и до ден сегашен - те са безследно изчезнали. В резултат на нещастието 487 поданици на Ходжали са тежко осакатени, в това число 76 дребни деца. Шест фамилии са напълно изтребени, 26 деца са изгубили родителите си, а 130 деца са изгубили единия си родител и са останали сираци. От избитите, 56 души са убити с особена свирепост - изгорени живи, скалпирани, обезглавени, с извадени очи или прободени с щикове - в това число и бременни дами. [11]
Според азербайджанската страна случилото се в Ходжали е геноцид. Масовото ликвидиране в това обитаемо място е публично наказано от: Босна и Херцеговина, Гватемала, Джибути, Йордания, Колумбия, Мексико, Организацията " Ислямска конференция ", Пакистан, Панама, Перу, Судан, 20 щата на Съединени американски щати, Хондурас и от Чешката република. (http://mfa.gov.az/en/content/795?options=content&id=854).
В решението си от 22 април 2010 година Европейският съд по правата на индивида стига до един значим извод във връзка с закононарушението, осъществено в Ходжали, като квалифицира държанието на тези, които реализират нападението като " актове с особена тежест, които може да бъдат избрани като военни закононарушения или закононарушения против човечеството ".
Добре документирана покруса
Независимо, че през днешния ден погромите в Ходжали и всеобщото изтребване на спокойно население не са измежду постоянно цитираните от медиите образци на етническо пречистване, те са добре документирани от самостоятелни източници. Достоверността на обстоятелството на самото принуждение и етническо пречистване не може да се сложи под подозрение.
Първи оповестява за драмата в Ходжали журналистът Томас Голц (Thomas Goltz). На 27 февруари 1992 година, той оповестява от град Агдам първата информация за убийствата. Още тогава той оповестява за над 500 убити. [1] Впоследствие броят им нараства до над 600. Сведенията на журналиста са от имама в Ходжали, който оповестява, че разполага с поименен лист на 477 убити. Към този ден в Баку към момента са извънредно внимателни и приказват за към 100 жертви, а арменската страна твърди, че има единствено двама убити азербайджанци. Става по този начин, че двете противостоящи страна научават доста по-точни данни от страниците на " The Washington Post ".
Всъщност, има съществено подозрение, че данните за броя на убитите в началото са били намалявани предумишлено, тъй като мащабът на избиването е бил фрапантен. Голц оповестява за мнението на неизвестен азербайджански държавен чиновник, съгласно който в Баку би избухнал протест, в случай че на обществеността стане прочут точният брой на убитите. Журналистът оповестява и за първите 27 души, убити в Ходжали, които са заровени в Агдам. [1]
Информацията на Голц е доказана и от кореспондента на Reuters в Агдам - Елиф Кабан (Elif Kaban). Кореспонденцията на Reuters е представена на 29 февруари 1992 година от " The Independent ". В нея се оповестява за огромен брой убити в Ходжали, както и аз отчаянието на оживелите, които се нахвърлят върху публицистите с обвиняването, че " единствено следят " ставащото.
На 01 март 1992 година " The Sunday Times " помества нова преписка на Голц от Агдам под заглавието " Арменски бойци избиват стотици хора от бежанските фамилии ". [2] В тази преписка, броят на убитите и избити с щикове азери е избран като " повече от 450 ". Отделно се цитира администрацията на моргата в Агдам, където до този миг са били регистрирани 479 смъртни случая, а броят на към този момент заровените е 29 души. Цитирани са и лекарите от болничното заведение в Агдам, съгласно които там са признати 140 оживели - всичките с огнестрелни или прободни рани. [2]
На 02 март 1992 година " The Times " оповестява за задачата на Анатол Лийвен в Азербайджан. [3] Лийвен проверява известията за всеобщи убийства от страна на арменските въоръжени сили и попада под обстрел, до момента в който лети с хеликоптер над театъра на събитията. Той оповестява за огромен брой тела на убити, които следи от въздуха по време на полета си към Ходжали. Всъщност, той съумява да се качи на хеликоптер от гражданската авиация, на екипажа на който е предоставена задачата да прибира телата на избитите цивилни. На самолета лети и ефирен оператор, който снима " няколко дузини " убити. [3]
Хеликоптерът на който лети Лийвен съумява да вземе на борда си четири от телата. При кацането назад на летището, Лийвен има опция да прегледа телата на трима убити - двама възрастни и едно дете - момиченци. И тримата са убити. [3] Лийвен съумява да прегледа след това телата и на още 31 убити, докарани в Агдам. Той свидетелства, че от тях единствено трима не са били цивилни. Тримата униформени убити са включвали един азербайджански полицай и двама бойци - доброволци. [5]
Участието на Анатол Лийвен в следствието на етническото пречистване в Ходжали е от изключително значение, тъй като става дума за човек с доста висока научна и журналистическа известност, както и с доста сериозна подготвеност. Питър Пол Анатол Лийвен (Peter Paul Anatol Lieven) е роден на 28 юни 1960 година Той е британец, академик и публицист, притежател на премия за публицистика на името на Джордж Оруел. Лийвен е старши откривател по проблемите на световната тактика на Съединени американски щати и на войната против тероризма във фондация " Нова Америка " (New America Foundation). Той е началник на проучванията в региона на интернационалните връзки и тероризма и посетител професор в " King " s College " в Лондон.
Между 2000 и 2005 година Лийвен работи над проблемите на интернационалната политика и политиката по сигурността в международно известния Институт " Карнеги " (Carnegie Endowment for International Peace). Журналистическата му кариера включва работа за " Файненшъл Таймс ", при която в разнообразни интервали той дава отговор за Централна Европа, за Пакистан (където живее през 80-те години на предишния век), Афганистан, някогашния Съветски съюз и Русия - в това число и по времето на Първата чеченска война. Работил е и като сътрудник в Индия на свободна процедура. Бил е редактор в Международния институт за стратегически проучвания в Лондон и в отдела за Източната работа на английската социална медия BBC. Има докторат по история от университета в Кеймбридж.
На 03 март 1992 година " The Times " оповестява, че в региона на Ходжали е подписано локално помирение, с цел да могат азербайджанците да съберат телата на убитите си, както и с цел да могат да се приберат бежанците, които не престават да се крият в планината и в гората в близост. Журналистите оповестяват, че всички убити, които са видели са били елементарни хора, облечени в оскъдно, работническо облекло. Сред жертвите са преброени и осем дами и три дребни деца. Идентифицирани са телата на две фамилии, които са избити дружно. Някои от убитите, в това число и едно малко момиченце, имат ужасни рани на главите. Оцелели описват, че арменските бойци са стреляли от упор във към този момент падналите на земята хора. [6]
Същият ден кореспондент на BBC оповестява в предаване онлайн по утринните вести (от 07:37 часа), че е преброил телата на повече от 100 азери - мъже, дами и деца, както и на едно бебе, които са били убити от упор в главите. Пак по ранните вести (този път в 08:12 часа) са показани фрагменти, на които се виждат телата на избити цивилни жители, събрани в планините към Ходжали. Репортерът на BBC и неговият ефирен оператор удостоверяват, че са преброени телата на повече от 100 души - мъже, дами и деца, избити от арменските бойци. Всичките имат огнестрелни рани в главите, като оценката е, че изстрелите са дадени от разстояние, което е по-малко от един метър. От азербайджанска страна към този момент се приказва за над 1000 убити азери.
Пак на 03 март 1992 година в " The Washington Times " е оповестена кореспонденцията на Браян Килън (Brian Killen), който оповестява от Агдам нови детайлности. [7] В обявата, озаглавена " Докладите за зверства ужасяват Азербайджан ", Килън назовава убийствата в Ходжали " най-лошото кръвопролитие в 4-годишните боеве за оспорваната територия ".
В кореспонденцията се оповестява, че група публицисти и азербайджански държавни чиновници са съумели да създадат малко посещаване в завладения от арменците град Ходжали. Те са дохвърчали там със хигиеничен хеликоптер на гражданската авиация, носещ знаците на Червения кръст, който е бил съпровождан от два военни хеликоптера МИ-24 на към този момент някогашната, само че към момента присъстваща в района Съветска войска. Групата съумяла да качи на борда на вертолета телата на три деца. Групата остава на земята не повече от 15 минути. Когато виждат вертолета, арменските бойци откриват огън и той е заставен да отлети. [7]
Руски публицист оповестява, че на разстояние 45-50 метра от мястото на приземяване на хеликоптера, той е преброил най-малко 30 натрупа. Участници в задачата удостоверяват известията на хора, взели участие в събирането на телата на мъртвите от горите към Ходжали, че на доста от телата липсват елементи от черепите, тъй като очевидно е стреляно от упор. Азербайджанският държавен чиновник Асад Фараджев свидетелства, че " дами и деца са били скалпирани ". [7]
В тази обява във " The Washington Times " за първи път са огласени показанията на фоторепортера на Reuters - Frédérique Lengaigne. Тя оповестява, че е видяла два камиона, цялостни с тела на избити азери на път за Агдам. В единия тя е съумяла да преброи 35 тела. В другия съгласно нея броят е бил евентуално същият. На някои от телата са били отрязани главите, други са били мощно обгорени. Всички убити са били мъже, само че единствено няколко са имали камуфлажни военни униформи. [7]
Frédérique Lengaigne е представена със същите данни и в обявата на " New York Times " от 03 март 1992 година, озаглавена " Съобщава се за кръвопролитие, осъществено от арменците ". [4] Пилотът на хеликоптера, който е летял с телевизионни оператори и публицисти над региона на Ходжали също е удостоверил, че е видял разпръснати трупове към града, както и десетки мъртви тела наоколо до пролома Аскеран - планински проход, намиращ се на няколко километра от Агдам.
През 1992 година, Frederique Lengaigne работи за организация Reuters в Москва, като фотодокументира разпадането на Съветския съюз. С експлоадирането на сраженията в Нагорни Карабах в края на 1991 и началото на 1992 година, тя отпътува за Азербайджан и остава в град Агдам до края на месец февруари 1992 година Lengaigne става очевидец на потока от бежанци, спасяващи се от Ходжали, както и на товарите с мъртви тела, докарвани от там - след най-кървавата нощ на войната сред Армения и Азербайджан. (613 убити и 150 изчезнали безследно). Фотоархивът на Frédérique Lengaigne е безспорно един от най-подробните и разтърсващи документи от драмата в Ходжали. (Фото свидетелства на етническото пречистване в Ходжали са ни оставили и съветската журналистка Виктория Ивлева, както и фоторепотерът на РИА-Новости, Р. Мангасарян, който е запечатал фрагменти, показващи цялостното опустошение на Ходжали след завладяването му от арменските сили).
Следва продължение. В него ще бъдът прегледани въпросите за стратегическото значение на град Ходжали като причина, предизвестила погрома над мирното му население и вероятните претекстове за всеобщите убийства на цивилни жители в нощта на 25 против 26 февруари 1992 година
Използвана литература :
[1] Goltz Thomas, Nagorno-Karabakh Victims Buried in Azerbaijani Town, The Washington Post, February 28, 1992,
[2] Goltz Thomas, Armenian Soldiers Massacre Hundreds of Fleeing Families, The Sunday Times, 1 march 1992.
[3] Corpses litter Hills in Karabakh, The Times, 2 March, 1992.
[4] Massacre by Armenians Being Reported, The New York Times, March 3, 1992,
[5] Lieven Anatol, Massacre Uncovered, The Times, 3 March, 1992.
[6] Bodies Mark Site of Karabagh Massacre. The Times, 3 March 1992.
[7] Killen Brian, Atrocity Reports Horrify Azerbaijan, The Washington Times, 3 March 1992.
[8] Де Ваал Том, Глава 6. 1988 - 1990 г.г., Азербайджанская покруса, Главы из русского издания книги " Черный сад ",
[9] Доклад правозащитного центра " Мемориал " о массовых нарушениях прав человека, связанных с занятием населенного пункта Ходжали в ночь с 25 на 26 февраля 1992 година вооруженными формированиями,
[10] Мелик - Шахназарян Левон, Славная победа армянского оружия, 168 hours - news and analysis, February 28, 2017, 09:24, https://ru.168.am/2017/02/28/4414.html
[11] Министерство на външните работи на Република Азербайджан. Геноцидът в Ходжали,
Доста изтъркана фраза е, че двадесетият век е може би най-кървавият в човешката история. Ако за цялата човешка история не можем да бъдем изцяло сигурни, то за новата и най-новата история би трябвало да приемем тази констатация. Това е елементарно разбираемо, като се има пред тип фактът, че през 20-ия век сме очевидци на две международни войни и най-малко на две всеобщи изтребления по етнически принцип - Холокостът и изтреблението на арменците по време на Първата международна война.
Огромните мащаби на насилието през двадесетия век, съчетани с дословното индустриализиране на убиването, слагат пред човечеството най-различни въпроси от юридически, етичен и политически темперамент. Когато се приказва за тях обаче, не трябва да се концентрираме единствено върху изброените няколко всеобщи изтребления на хора. Насилието, преднамереното систематично изтребване на хора по етнически принцип, станало известно като " етническо пречистване " и невъзмутимия метод към всичко това от страна на причинителите е събитие, което съпътства историята на човечеството през целия двадесети век - от англо-бурската война през първите години на века, та до последните му дни, когато разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и на Югославия е белязано с необмислено изтребване на " другите " по етнически и верски принцип.
По подигравка на ориста, тъкмо в двете страни - Съюз на съветските социалистически републики и Югославия, където непрестанно се тръбеше, че националният въпрос е решен напълно в духа на социалистическата народна власт, дружбата и братството сред съответните съюзени нации (в Югославия имаше даже автомагистрала с името " Братство и единение ", като по-голямата част от нея беше навръх територията на Босна и Херцеговина, като част от СФРЮ) станахме очевидци на " бракоразвод " сред обособените народи, съпроводен с спорове с огромна активност и кръвопролития.
Докато споровете в Югославия бяха непрекъснато пред очите на публиката и се следяха надали не под лупа, то войната сред Армения и Азербайджан през 1991 - 1992 година значително остана в страни от публичното внимание. Събитията се стекоха по този начин, че клането в Сребреница стана нарицателно за всеобщо ликвидиране и закононарушение против човечеството, до момента в който сходни събития от войната сред Армения и Азербайджан останаха съвсем незнайни.
Пак по подигравка на ориста, едно от най-големите военни закононарушения по време на тази война - клането в Ходжали, е дело на арменската страна, която ние постоянно преглеждаме като групова жертва, в подтекста на всеобщите убийства по етнически симптом и етническите прочиствания, осъществени в Османската империя, изключително по време на Първата международна война.
Клането в Ходжали
Томас де Ваал дава еднопосочна оценка на прочувствената подкладка на събитията, свързани с Нагорни Карабах в Азербайджан и Армения. Той написа: " През 1988 година както в Армения, по този начин и в Азербайджан, единствено един проблем - въпросът за Нагорни Карабах, можеше да разпали пристрастеностите и да изкара хората на улицата. " Говорих със стотици хора - споделя московският служител Вячеслав Михайлов, който по служебни аргументи неведнъж е обитавал и в двете републики. Не съм срещнал нито един арменец или азербайсжанец, от овчар до учен, който да е заел компромисна позиция по този въпрос ". [8] (Томас де Ваал е интервюирал Вячеслав Михайлов на 05 декември 2000 г.).
Когато се разисква въпросът за отговорността за събитията в Ходжали, би трябвало да се има пред тип фактът, че през месец ноември 1991 година е формирана въоръжена групировка под името Национално-освободителна войска на Арцах (НОАА), в която съгласно арменската страна са били обединени всички арменски въоръжени отряди от Нагорни Карабах. Те са се намирали под единно командване и са били подчинени на управляващите на самопровъзгласилата се Нагорно-Карабахска република. [9]
През януари 1992 година стартира нахлуване на въоръжените сили на Азербайджан в посока на значимия обитаем пункт Аскеран (населено място с 2000 поданици, най-много арменци). В случай на триумф на азерското нахлуване, резултатът е щял да бъде свалянето на блокадата на Ходжали.
По брой поданици, при започване на 1992 година, Ходжали се намира на второ място измежду обитаемоте места в Нагорни Карабах с азербайджанско население. Пътят, свързващ Степанакерт с Аскеран и отиващ към огромния азербайджански областен център Агдам, минава през Ходжали. Там е и единственото функциониращо летище в Нагорни Карабах по това време. От 1990 година летището се управлява от поделение на прословутия ОМОН на Министерството на вътрешните работи на Азербайджан.
За стратегическото значение на Ходжали като претекст за дейностите на арменските въоръжени сили ще стане дума малко по-долу. Тук единствено ще подчертаем, че арменските управляващи неведнъж са показали враждебното си отношение към интензивното строителство в Ходжали и настаняването там на азербайджанци - бежанци от Армения, на азербайджанци - бежанци от Степанакерт и от други обитаеми пунктове в Нагорни Карабах, както и на месхетински турци - бежанци от Узбекистан.
От есента на 1991 година Ходжали е на практика блокиран от арменските въоръжени сили. След извеждането на вътрешните войски на някогашния Съюз на съветските социалистически републики от Нагорни Карабах, по преценката на наблюдаващите, Ходжали е изцяло блокиран. От месец януари 1992 година, в града към този момент няма електричество. Част от популацията напуща града, само че до цялостна евакуация не се стига, макар настойчивите молби на ръководителя на изпълнителната власт в града - Елман Мамедов. [9] По време на този стадий от арменско-азербайджанската война и двете страни заобикалят да изтеглят мирното население от зоните на военните дейности, тъй като считат, че " евакуацията на популацията значи подготовка за предаване на територията на съперника ". [9]
На 25 февруари 1992 година арменските въоръжени формирования щурмуват Ходжали. Артилерийският обстрел на Ходжали стартира към 23:00 часа през нощта на 25-ти против 26-ти февруари 1992 година Унищожени са казармата в града, която се е намирала посред жилищен комплекс и форпостовете на азербайджанската защита. Арменската пехота нахлува в града сред 1 часа и 4 часа на 26 февруари 1992 година
Според арменските източници проведената опозиция на азербайджанците е била бързо сломена. Наблюдателите означават, че разрушенията в Ходжали удостоверяват обстоятелството, че е имало артилерийска подготовка преди щурма, само че типът им не приказва за някакви упорити улични боеве. И фактически, последното огнище на опозиция е ликвидирано от арменците към 7 часа сутринта на 26 февруари 1992 година Арменската страна оповестява, че дала единствено 10-12 убити по време на интервенцията. [9]
След началото на щурма, част от популацията на Ходжали под паника побягва отвън града, пробвайки се да се отдръпна към Агдам. Според следствието на " Мемориал ", измежду някои от групите на бежанците е имало и въоръжени бойци от гарнизона на града.
Може да се счита за потвърдено, че арменската страна е желала мирното население да напусне Ходжали и че това е била една от задачите на интервенцията по завладяването му. Подробности по този въпрос, както и за оставения " свободен кулоар " по десния бряг на река Каркар, са дадени по-нататък. Установено е, че бягащите от града са се изтегляли по два маршрута, като множеството са бягали тъкмо по оставения " свободен кулоар ", въпреки че множеството от тях не са знаели за съществуването му.
Точно тези бежанци са били грубо обстрелвани от арменски принуди, ситуирани по маршрута и се дават огромен брой жертви. Изчисленията, основаващи се на скоростта на изтеглящите се и на местоположението на всеобщото изтребване, демонстрират, че разстрелът на бежанците е станал на развиделяване.
По-малката група бежанци, тръгнала по различен маршрут, също е била обстрелвана.
Част от бягащите въпреки всичко съумяват да стигнат до Агдам, само че други - измъкнали се от обстрела, замръзват, до момента в който се лутат из планината. Известна част от бежанците е пленена при селата Пирджамал и Нахичеваник. Има многочислени свидетелски показания, че са разстреляни и пленници. [9]
Мястото на всеобщата крах на бежанците, тръгнали по първия маршрут, е фотодокументирано и снимано на видеофилм, до момента в който азербайджанските сили извозват телата на убитите с вертолети в Агдам. От сниманите фрагменти се вижда, че телата на убитите са разпръснати на забележителна повърхност. Сред жертвите доминират дами и възрастни хора, като има и убити деца, както и хора в униформа.
Специално в Агдам са докарани към 200 тела на убити. (Трябва да се има пред тип, че това е единствено част от жертвите). На няколко десетки от тях има следи от подигравка с труповете. Лекарите от санитарния трен в Агдам са разкрили не по-малко от четири скалпирани тела и едно с отрязана глава. В Агдам е извършена държавна съдебно-медицинска експертиза на 181 тела, като 130 са на мъже, 51 на дами. От тези 181 тела, 13 са на деца. Експертизата установи, че причина за гибелта на 151 души са огнестрелни рани, на 20 души - рани от осколки, а 10 души са убити посредством удар с тъп предмет (примерно - приклад). [9]
От своя страна, представителите на арменската страна от самопровъзгласилата се Нагорно Карабахска република оповестяват на представителите на " Мемориал ", че " с тяхно позволение в Агдам са били извозени 120 - 130 натрупа ". 96 тела са били заровени в Агдам, а останалите са отнесени от роднините на убитите.
В дневника на санитарния трен в град Агдам, през който са минали съвсем всички потърпевши поданици и въоръжени бранители на Ходжали, са маркирани 598 ранени и тежко измръзнали. В дневника е вписан случай и на човек, който е бил скалпиран жив.
В отчета на " Мемориал " се отбелязва, че при оценката на починалите поданици на Ходжали би трябвало да се регистрира фактът, че има огромен брой починали освен от обстрела (телата на част от разстреляните е откарана в Агдам) само че и на огромен брой замръзнали по време на лутането из планината. Фиксирани са показанията на жена, която е изгубила трите си деца заради измръзване. Според наблюдаващите, на процедура е невероятно да се откри точният брой на починалите заради измръзване. Според известие на вестник " Карабах " от 26 март 1992 година, представено от " Мемориал ", комисията за подкрепяне на бежанците от Ходжали е отпуснала помощи на 476 фамилии на починали. [9]
Арменските представители се оправдават за избиването на бежанците в " свободния кулоар " с това, че дружно с бежанците са се изтегляли и въоръжени азербайджански бойци. По-нататък ще бъде представен един от виновните участници в интервенцията от арменска страна, съгласно който желанието на арменското командване е било през оставения " свободен кулоар " да се изтеглят и " азербайджанските аскери ", с цел да не бъдат последните принудени да се бият до край в Ходжали. [10] В този смисъл, оправданието на " формалните представители на Нагорно Карабахската република не е по никакъв начин безапелационно, нито пък разумно.
Като публична реакция на арменската страна в спора може да се означи изказване на Върховния съвет на Нагорно Карабахската република, в което се изрича страдание за случаите на жестокости при завладяването на Ходжали. Независимо от това, не са подхванати никакви опити за следствие на осъществените закононарушения към завладяването на Ходжали. [9] В диалозите си с представителите на " Мемориал ", формалните арменски лица не са отричали, че " при завладяването на Ходжали е допустимо да са били осъществени зверства, защото измежду членовете на арменските въоръжени отряди е имало озлобени хора, чиито родственици са били убити от азербайджанците, а също по този начин и хора с престъпно минало ".
Не е по никакъв начин радостна и ориста на тези поданици на Ходжали, които остават в града след завладяването му от арменците. Те наброяват към 300 души, измежду които са и 86 месхетински турци. Според показанията на локалните поданици, на участници в щурма на Ходжали, на " публични длъжностни лица на Нагорно Карабахската република " и публицисти, останалите в Ходжали цивилни са били взети в плен и в границите на три денонощия са отведени в Степанакерт, в обитаемото място Красное село и в изолатора в Аскеран.
Някои от пленниците, с разрешението на управлението на Нагорно Карабахската република, са били взети в домовете на арменски фамилии, които са имали родственици, арестувани на територията на Азербайджан.
Наблюдателите от " Мемориал " настояват, че пленените мъже в Степанакерт са били подлагани на побоища, до момента в който дамите и децата не са били измъчвани. Имало е обаче случаи на изнасилвания на дами, включително и на малолетни.
Според арменската страна всички дами и деца са били предадени на азербайджанските управляващи в границите на една седмица. Това общо взето се удостоверява от свидетелствата и на двете воюващи страни пред средствата за всеобщо осведомление. Наблюдателите обобщават, че към 28 март 1992 година на азербайджанците са били предадени повече от 700 пленени поданици на Ходжали, арестувани както в града, по този начин и по пътя към Агдам. Освободените са най-вече дами и деца. [9]
Едновременно с това има достоверни данни, че дами, деца, в по-малка степен и мъже, са били държани като " материал за замяна ". Различни наблюдаващи откриват, че на 13 март 1992 година в Аскеран към момента са били държани като заложници поданици на Ходжали. Между тях е имало и дами и млади девойки. Потвърдено е, че и по-късно е имало арестувани дами като заложници в Аскеран. [9]
Докладът на правозащитния център " Мемориал " за всеобщите нарушавания на правата на индивида, свързани с завладяването на популации пункт Ходжали в нощта на 25 против 26 февруари 1992 година от въоръжени формирования съдържат следните значими изводи:
" При реализирането на интервенцията по завладяването на град Ходжали са станали всеобщи насилия над мирното население на този град.
Декларираното даване на " свободен кулоар " за излизане на популацията от Ходжали може да се преглежда, било като преднамерени дейности на длъжностните лица на Нагорно Карабахската Република (НКР) по " ликвидиране " на града от жителите му, било като самопризнание от страна на управляващите в НКР, че те не са в положение да обезпечат на мирното население на следената от тях територия спазване на правата на индивида, без значение от принадлежността му към една или друга народност.
Информацията за съществуване на " свободен кулоар " не е била доведена до знанието на главната маса поданици на Ходжали.
Останалото в Ходжали, след завземането му от арменските отряди, спокойно население е било депортирано. Тези дейности са се правили проведено, доста от депортираните са били държани в Степанакерт, което очевидно сочи, че за това е имало разпоредби на управляващите на НКР ". [9]
Отделихме такова внимание на отчета на " Мемориал ", тъй като става дума за един от допустимо най-неутралните източници в тази ситуация. Ако някой се запознае с цялостния текст на цитирания тук отчет ще види, че на азербайджанската страна също не е спестено нищо, изключително що се отнася до обстрелването на Степанакерт със системи за залпов огън " Град ".
Трябва обаче да се означи, че систематизираните резултати от азербайджанското следствие не влизат в колизия с цитираните до тук данни от самостоятелни източници. В началото азербайджанците не смеят да разясняват нещастието в цялостния й мащаб, тъй като формалните управляващи се опасяват, че гневът на обществото ще се обърне против тях.
За това те са имали избрани учредения. Когато в джамията в Агдам стартират да редят донасяните мъртви тела на дюшеци на пода, хората стартират да хулят президента на Азербайджан - Аяз Муталибов, за това, че не е съумял да отбрани азербайджанците в Нагорни Карабах. Около джамията се струпват стотици азери, които се молят за убитите. Някои припадат при типа на избитите си родственици, докарани с камиони минути по-рано. Създава се доста огромно публично напрежение. [7]
След това следва къс интервал, в който формалните управляващи в Азербайджан внезапно подвигат броя на убитите в известията си, говорейки за над 1000 жертви.
Скоро по-късно обаче данните са прецизирани. В последна сметка съгласно формалните данни на прокуратурата на Азербайджан са убити 613 души. От тях 106 са дами, 63 са деца и 70 са възрастни хора. Като заложници са били взети 1275 души, а ориста на 150 души остава незнайна и до ден сегашен - те са безследно изчезнали. В резултат на нещастието 487 поданици на Ходжали са тежко осакатени, в това число 76 дребни деца. Шест фамилии са напълно изтребени, 26 деца са изгубили родителите си, а 130 деца са изгубили единия си родител и са останали сираци. От избитите, 56 души са убити с особена свирепост - изгорени живи, скалпирани, обезглавени, с извадени очи или прободени с щикове - в това число и бременни дами. [11]
Според азербайджанската страна случилото се в Ходжали е геноцид. Масовото ликвидиране в това обитаемо място е публично наказано от: Босна и Херцеговина, Гватемала, Джибути, Йордания, Колумбия, Мексико, Организацията " Ислямска конференция ", Пакистан, Панама, Перу, Судан, 20 щата на Съединени американски щати, Хондурас и от Чешката република. (http://mfa.gov.az/en/content/795?options=content&id=854).
В решението си от 22 април 2010 година Европейският съд по правата на индивида стига до един значим извод във връзка с закононарушението, осъществено в Ходжали, като квалифицира държанието на тези, които реализират нападението като " актове с особена тежест, които може да бъдат избрани като военни закононарушения или закононарушения против човечеството ".
Добре документирана покруса
Независимо, че през днешния ден погромите в Ходжали и всеобщото изтребване на спокойно население не са измежду постоянно цитираните от медиите образци на етническо пречистване, те са добре документирани от самостоятелни източници. Достоверността на обстоятелството на самото принуждение и етническо пречистване не може да се сложи под подозрение.
Първи оповестява за драмата в Ходжали журналистът Томас Голц (Thomas Goltz). На 27 февруари 1992 година, той оповестява от град Агдам първата информация за убийствата. Още тогава той оповестява за над 500 убити. [1] Впоследствие броят им нараства до над 600. Сведенията на журналиста са от имама в Ходжали, който оповестява, че разполага с поименен лист на 477 убити. Към този ден в Баку към момента са извънредно внимателни и приказват за към 100 жертви, а арменската страна твърди, че има единствено двама убити азербайджанци. Става по този начин, че двете противостоящи страна научават доста по-точни данни от страниците на " The Washington Post ".
Всъщност, има съществено подозрение, че данните за броя на убитите в началото са били намалявани предумишлено, тъй като мащабът на избиването е бил фрапантен. Голц оповестява за мнението на неизвестен азербайджански държавен чиновник, съгласно който в Баку би избухнал протест, в случай че на обществеността стане прочут точният брой на убитите. Журналистът оповестява и за първите 27 души, убити в Ходжали, които са заровени в Агдам. [1]
Информацията на Голц е доказана и от кореспондента на Reuters в Агдам - Елиф Кабан (Elif Kaban). Кореспонденцията на Reuters е представена на 29 февруари 1992 година от " The Independent ". В нея се оповестява за огромен брой убити в Ходжали, както и аз отчаянието на оживелите, които се нахвърлят върху публицистите с обвиняването, че " единствено следят " ставащото.
На 01 март 1992 година " The Sunday Times " помества нова преписка на Голц от Агдам под заглавието " Арменски бойци избиват стотици хора от бежанските фамилии ". [2] В тази преписка, броят на убитите и избити с щикове азери е избран като " повече от 450 ". Отделно се цитира администрацията на моргата в Агдам, където до този миг са били регистрирани 479 смъртни случая, а броят на към този момент заровените е 29 души. Цитирани са и лекарите от болничното заведение в Агдам, съгласно които там са признати 140 оживели - всичките с огнестрелни или прободни рани. [2]
На 02 март 1992 година " The Times " оповестява за задачата на Анатол Лийвен в Азербайджан. [3] Лийвен проверява известията за всеобщи убийства от страна на арменските въоръжени сили и попада под обстрел, до момента в който лети с хеликоптер над театъра на събитията. Той оповестява за огромен брой тела на убити, които следи от въздуха по време на полета си към Ходжали. Всъщност, той съумява да се качи на хеликоптер от гражданската авиация, на екипажа на който е предоставена задачата да прибира телата на избитите цивилни. На самолета лети и ефирен оператор, който снима " няколко дузини " убити. [3]
Хеликоптерът на който лети Лийвен съумява да вземе на борда си четири от телата. При кацането назад на летището, Лийвен има опция да прегледа телата на трима убити - двама възрастни и едно дете - момиченци. И тримата са убити. [3] Лийвен съумява да прегледа след това телата и на още 31 убити, докарани в Агдам. Той свидетелства, че от тях единствено трима не са били цивилни. Тримата униформени убити са включвали един азербайджански полицай и двама бойци - доброволци. [5]
Участието на Анатол Лийвен в следствието на етническото пречистване в Ходжали е от изключително значение, тъй като става дума за човек с доста висока научна и журналистическа известност, както и с доста сериозна подготвеност. Питър Пол Анатол Лийвен (Peter Paul Anatol Lieven) е роден на 28 юни 1960 година Той е британец, академик и публицист, притежател на премия за публицистика на името на Джордж Оруел. Лийвен е старши откривател по проблемите на световната тактика на Съединени американски щати и на войната против тероризма във фондация " Нова Америка " (New America Foundation). Той е началник на проучванията в региона на интернационалните връзки и тероризма и посетител професор в " King " s College " в Лондон.
Между 2000 и 2005 година Лийвен работи над проблемите на интернационалната политика и политиката по сигурността в международно известния Институт " Карнеги " (Carnegie Endowment for International Peace). Журналистическата му кариера включва работа за " Файненшъл Таймс ", при която в разнообразни интервали той дава отговор за Централна Европа, за Пакистан (където живее през 80-те години на предишния век), Афганистан, някогашния Съветски съюз и Русия - в това число и по времето на Първата чеченска война. Работил е и като сътрудник в Индия на свободна процедура. Бил е редактор в Международния институт за стратегически проучвания в Лондон и в отдела за Източната работа на английската социална медия BBC. Има докторат по история от университета в Кеймбридж.
На 03 март 1992 година " The Times " оповестява, че в региона на Ходжали е подписано локално помирение, с цел да могат азербайджанците да съберат телата на убитите си, както и с цел да могат да се приберат бежанците, които не престават да се крият в планината и в гората в близост. Журналистите оповестяват, че всички убити, които са видели са били елементарни хора, облечени в оскъдно, работническо облекло. Сред жертвите са преброени и осем дами и три дребни деца. Идентифицирани са телата на две фамилии, които са избити дружно. Някои от убитите, в това число и едно малко момиченце, имат ужасни рани на главите. Оцелели описват, че арменските бойци са стреляли от упор във към този момент падналите на земята хора. [6]
Същият ден кореспондент на BBC оповестява в предаване онлайн по утринните вести (от 07:37 часа), че е преброил телата на повече от 100 азери - мъже, дами и деца, както и на едно бебе, които са били убити от упор в главите. Пак по ранните вести (този път в 08:12 часа) са показани фрагменти, на които се виждат телата на избити цивилни жители, събрани в планините към Ходжали. Репортерът на BBC и неговият ефирен оператор удостоверяват, че са преброени телата на повече от 100 души - мъже, дами и деца, избити от арменските бойци. Всичките имат огнестрелни рани в главите, като оценката е, че изстрелите са дадени от разстояние, което е по-малко от един метър. От азербайджанска страна към този момент се приказва за над 1000 убити азери.
Пак на 03 март 1992 година в " The Washington Times " е оповестена кореспонденцията на Браян Килън (Brian Killen), който оповестява от Агдам нови детайлности. [7] В обявата, озаглавена " Докладите за зверства ужасяват Азербайджан ", Килън назовава убийствата в Ходжали " най-лошото кръвопролитие в 4-годишните боеве за оспорваната територия ".
В кореспонденцията се оповестява, че група публицисти и азербайджански държавни чиновници са съумели да създадат малко посещаване в завладения от арменците град Ходжали. Те са дохвърчали там със хигиеничен хеликоптер на гражданската авиация, носещ знаците на Червения кръст, който е бил съпровождан от два военни хеликоптера МИ-24 на към този момент някогашната, само че към момента присъстваща в района Съветска войска. Групата съумяла да качи на борда на вертолета телата на три деца. Групата остава на земята не повече от 15 минути. Когато виждат вертолета, арменските бойци откриват огън и той е заставен да отлети. [7]
Руски публицист оповестява, че на разстояние 45-50 метра от мястото на приземяване на хеликоптера, той е преброил най-малко 30 натрупа. Участници в задачата удостоверяват известията на хора, взели участие в събирането на телата на мъртвите от горите към Ходжали, че на доста от телата липсват елементи от черепите, тъй като очевидно е стреляно от упор. Азербайджанският държавен чиновник Асад Фараджев свидетелства, че " дами и деца са били скалпирани ". [7]
В тази обява във " The Washington Times " за първи път са огласени показанията на фоторепортера на Reuters - Frédérique Lengaigne. Тя оповестява, че е видяла два камиона, цялостни с тела на избити азери на път за Агдам. В единия тя е съумяла да преброи 35 тела. В другия съгласно нея броят е бил евентуално същият. На някои от телата са били отрязани главите, други са били мощно обгорени. Всички убити са били мъже, само че единствено няколко са имали камуфлажни военни униформи. [7]
Frédérique Lengaigne е представена със същите данни и в обявата на " New York Times " от 03 март 1992 година, озаглавена " Съобщава се за кръвопролитие, осъществено от арменците ". [4] Пилотът на хеликоптера, който е летял с телевизионни оператори и публицисти над региона на Ходжали също е удостоверил, че е видял разпръснати трупове към града, както и десетки мъртви тела наоколо до пролома Аскеран - планински проход, намиращ се на няколко километра от Агдам.
През 1992 година, Frederique Lengaigne работи за организация Reuters в Москва, като фотодокументира разпадането на Съветския съюз. С експлоадирането на сраженията в Нагорни Карабах в края на 1991 и началото на 1992 година, тя отпътува за Азербайджан и остава в град Агдам до края на месец февруари 1992 година Lengaigne става очевидец на потока от бежанци, спасяващи се от Ходжали, както и на товарите с мъртви тела, докарвани от там - след най-кървавата нощ на войната сред Армения и Азербайджан. (613 убити и 150 изчезнали безследно). Фотоархивът на Frédérique Lengaigne е безспорно един от най-подробните и разтърсващи документи от драмата в Ходжали. (Фото свидетелства на етническото пречистване в Ходжали са ни оставили и съветската журналистка Виктория Ивлева, както и фоторепотерът на РИА-Новости, Р. Мангасарян, който е запечатал фрагменти, показващи цялостното опустошение на Ходжали след завладяването му от арменските сили).
Следва продължение. В него ще бъдът прегледани въпросите за стратегическото значение на град Ходжали като причина, предизвестила погрома над мирното му население и вероятните претекстове за всеобщите убийства на цивилни жители в нощта на 25 против 26 февруари 1992 година
Използвана литература :
[1] Goltz Thomas, Nagorno-Karabakh Victims Buried in Azerbaijani Town, The Washington Post, February 28, 1992,
[2] Goltz Thomas, Armenian Soldiers Massacre Hundreds of Fleeing Families, The Sunday Times, 1 march 1992.
[3] Corpses litter Hills in Karabakh, The Times, 2 March, 1992.
[4] Massacre by Armenians Being Reported, The New York Times, March 3, 1992,
[5] Lieven Anatol, Massacre Uncovered, The Times, 3 March, 1992.
[6] Bodies Mark Site of Karabagh Massacre. The Times, 3 March 1992.
[7] Killen Brian, Atrocity Reports Horrify Azerbaijan, The Washington Times, 3 March 1992.
[8] Де Ваал Том, Глава 6. 1988 - 1990 г.г., Азербайджанская покруса, Главы из русского издания книги " Черный сад ",
[9] Доклад правозащитного центра " Мемориал " о массовых нарушениях прав человека, связанных с занятием населенного пункта Ходжали в ночь с 25 на 26 февраля 1992 година вооруженными формированиями,
[10] Мелик - Шахназарян Левон, Славная победа армянского оружия, 168 hours - news and analysis, February 28, 2017, 09:24, https://ru.168.am/2017/02/28/4414.html
[11] Министерство на външните работи на Република Азербайджан. Геноцидът в Ходжали,
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ