24 август 1572 г. Клане на хугеноти във Франция
В нощта на 24 август 1572 година - празника на св. Вартоломей, във Франция е осъществено всеобщо кръвопролитие на хугеноти (френските протестанти). Клането е проведено от Катерина Медичи и херцозите Гизи. Това е най-кървавият миг от Религиозните войни, водени във Франция в интервала 1562-1594 година
Тогава са убити хиляди хугеноти, включително и адмирал Колини. Религиозните войни във Франция са войни сред католици и протестанти (калвинисти, хугеноти). Те избухват вследствие на разпространяването на калвинизма и стремежите на френския крал и католическия клир да се опълчват на новото, утвърждаващо се във Франция, религиозно течение.
Калвинистите са ръководени от Бурбонските принцове (наварския крал Антоан, Анри III Наварски, принц Луи I Конде). Начело на католиците стоят херцозите Гизи. Първите три войни (1562–1563 година, 1567–1568 година, 1568–1570 г.) приключват с триумф за хугенотите, като те извличат избрани привилегии от това след това. След всеобщото изтребване на хугеноти във Вартоломеева нощ (24 август 1572 г.), религиозните войни се разгарят с нова мощ.
През 1576 година на територията на Южна Франция се образува Хугенотска конфедерация, а на север се образува Католическата лига, в която управителна роля играе аристокрацията. През Третия интервал на войните (1585-1594 г.) националните маси, увлечени от вероятността да се освободят от фискалната употреба поддържат Католическата лига, по този начин в края на 80-те години политическа безредица доближава своя връх. На 1 август 1589 година кралят (Анри III) е погубен от наемници на лигата. Наследява го Анри Наварски (Анри IV), само че той не е позволен в Северна Франция от войските на лигата и на испанския крал Филип II.
През 1593 година Анри IV приема католицизма и през март 1594 година влиза в Париж. С това се поставя завършек на Хугенотските войни. Последните отгласи от това придвижване (1595-1598 г.) са потушени частично със мощ, частично с някои отстъпки.
Тогава са убити хиляди хугеноти, включително и адмирал Колини. Религиозните войни във Франция са войни сред католици и протестанти (калвинисти, хугеноти). Те избухват вследствие на разпространяването на калвинизма и стремежите на френския крал и католическия клир да се опълчват на новото, утвърждаващо се във Франция, религиозно течение.
Калвинистите са ръководени от Бурбонските принцове (наварския крал Антоан, Анри III Наварски, принц Луи I Конде). Начело на католиците стоят херцозите Гизи. Първите три войни (1562–1563 година, 1567–1568 година, 1568–1570 г.) приключват с триумф за хугенотите, като те извличат избрани привилегии от това след това. След всеобщото изтребване на хугеноти във Вартоломеева нощ (24 август 1572 г.), религиозните войни се разгарят с нова мощ.
През 1576 година на територията на Южна Франция се образува Хугенотска конфедерация, а на север се образува Католическата лига, в която управителна роля играе аристокрацията. През Третия интервал на войните (1585-1594 г.) националните маси, увлечени от вероятността да се освободят от фискалната употреба поддържат Католическата лига, по този начин в края на 80-те години политическа безредица доближава своя връх. На 1 август 1589 година кралят (Анри III) е погубен от наемници на лигата. Наследява го Анри Наварски (Анри IV), само че той не е позволен в Северна Франция от войските на лигата и на испанския крал Филип II.
През 1593 година Анри IV приема католицизма и през март 1594 година влиза в Париж. С това се поставя завършек на Хугенотските войни. Последните отгласи от това придвижване (1595-1598 г.) са потушени частично със мощ, частично с някои отстъпки.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ