Контролирано падане: Как се приземява самолет с 365 пътници след експлозии на борда?
В нощта на 18 март 1991 година на борда на една от най-големите руски пътнически самолетни компании експлодират бомби.
Самолетът въпреки всичко се приземява без нито една жертва – на косъм от нещастието.
Неделя вечер е и Евгений Володин се качва на аероплан вьв Внуково. 26-годишният мъж от Новокузнецк е дърводелец в локална фабрика за мебели, който има сак с шест бутилки селитра, опаковани по три със скоч. Никой не ревизира наличието на чантата му. Дата е 17 март 1991 година, денят, когато се организира референдумът за опазване на Съюз на съветските социалистически републики.
Дмитрий Соколов и Владимир Яцин/ТАСС
Редовният полет Москва – Новосибирск е цялостен. Самолетът транспортира 365 пасажери, 20 от които са с бебета на ръце. Първите два часа от полета минават без произшествия, до момента в който Володин не става от мястото си. Той дълго чака пътеките да се освободят, само че те остават заети: първо кабинният екипаж сервира храна, след това питиета, по-късно събира боклука. Търпението му се изчерпва, той става, с цел да отиде до тоалетната, която е най-близо до пилотската кабина. И взема чантата си със себе си.
Удари по вратата
„Два часа след политане всички в кабината чуват мощно блъскане на вратата“, помня си асистент-пилотът Юрий Ситник.
Това, което те вземат за блъскане по вратата, в действителност е детонация. Володин прекарва минута в тоалетната, а по-късно отваря вратата и хвърля две възпламенителни бомби на пътеката. Той не съумява да хвърли третата, защото зоната към вратата към този момент гори. Володин е блокиран в тоалетната.
Без да знае какво се случва, пилотът-инструктор Анатолий Екзархо споделя на бордовия инженер: „Провери кой се пробва да влезе“. Бордовият инженер отваря вратата и в кабината влизат пламъци. „Никой не ги избегна: косите и веждите изхоряха, всяка открита част от кожата ни бе изгорена. Добре че бордовият инженер съвсем незабавно тръшна вратата“, споделя Ситник.
В кабината царува безпорядък. Някои пасажери в суматоха тичат към изходите и се пробват да отворят люковете. Други бягат от огъня, към опашката на самолета, което може да наруши равновесието му. Но те не остават дълго.
Владимир Яцин/ТАСС
„[Екзархо] реагира мигновено: както е предписано по време на пожар, той слага самолета в стръмно пикиране. Ил-86 се втурна към земята със скорост 70-80 метра в секунда, тъй че гравитация беше нулева, като в космоса“, споделя Ситник.
Кабината към този момент е цялостна с пушек и Екзархо губи схващане. За благополучие Юрий Ситник съумява да си постави кислородната маска в точния момент и стартира да търси най-близкото летище.
„Изпратих известие: ‘До всички, които ни чуват! Това е полет 86082. Намираме се на 160 км от град Серов. Ние падаме, ние горим’. Заради дима съвсем не виждат приборите на таблото. Бяхме над Уралските планини и беше рисково да слизаме под 2700 метра“, споделя той.
Скоро се появява различен проблем.
Контролирано рухване
Пожарът е сподавен 20 минути по-късно. Потушават го командирът на самолета Яков Шраге, стюардесите и двама пасажери: следовател от прокуратура и майор-танкист, който в предишното е горял два пъти в танк в Афганистан. Ръцете и на двамата са изгорени до кости. Те изразходват 14 пожарогасителя и предотвратяват цялостното изгаряне на окабеляването, което би спряло бордовото съоръжение.
Към момента, в който Анатолий Екзархо идва в схващане, навигаторът обаче губи схващане. За благополучие той към този момент е съумял да насочи самолета към летище Колцово в Свердловск (днешен Екатеринбург). Димът стартира да се разсейва и екипажът съумява да види арматурното табло. Сега обаче имат различен проблем – не виждат пистата.
„Разстоянието е 8 км, височината е 400 м“, оповестява диспечерът на летището. „Виждаш ли пистата?“
Отоворът е –“Не можем“.
В. Акимов/Sputnik
„Тогава ръката ми инцидентно или по вътрешен глас докосна прозореца на пилотската кабина. Беше покрита със сажди, и то не просто елементарни сажди, а сажди, цялостни с някакви игли, дълги половин пръст. Те бяха по всички стъкла и не пропускаха светлина отвън“, споделя Ситник. Секунда по-късно на стъклото са направени просвети с размерите на чаена чинийка, с цел да могат водачите да виждат, и те виждат светлините на пистата на 6 км. Това се случва безусловно минута преди плануваното втурване на самолета да се трансформира в неконтролирано рухване.
Това е терористична офанзива
Самолетът каца и рулира допустимо най-далеч от терминала на летището. Вратата в предната част на фюзелажа е отворена и група на спецназа се втурва вътре.
„Терористът е изваден от тоалетната с димна шашка и върху него се стоварва същински пъкъл! Офицер на спецназа стреля във въздуха, след това пъха дулото на револвера си в устата на мъжа (сигурно му избива зъбите) и изкрещява: „Мерзавецо, сестра ми е в този аероплан, ще те разкъсам!“ И тогава гласът му внезапно става изцяло спокоен: „Кажи ми кой те изпрати“, спомня си Ситник. До тях има още един офицер с диктофон.
По-късно на Ситник ще бъде казано, че Володин не е имал проекти да отвлече самолета и не е имал желание да насочи никакви претенции. Това е терористична офанзива с единствената цел да няма оживели. „Когато се приготвяше процесът против него, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ни изясни, че той е попаднал под въздействието на арменски националисти, които желаеха да привлекат вниманието към казуса в Нагорни Карабах. Очевидно Володин е човек, предразположен на внушения. Във всеки случай, вместо смъртно наказване, той – доколкото чух – е изпратен в психиатрична болница“, споделя Ситник.
По време на разпитите се оказва, че атентаторът самоубиец е прекарал 18 месеца в проучване на системата за инспекция на летището и процедурата за качване на борда. Той избира най-големия пътнически аероплан – Ил-86 (този модел е изведен от употреба през 2010 г.) и основава взривно устройство без железни елементи, тъй че да не бъде засечено от датчиците по време на качване. По това време руските летища нямат система за инспекция, сходна на тази, която имаме през днешния ден: имаше единствено железни детекторни рамки за инспекция за огнестрелно оръжие. Никой не се интересува и не се тревожи за бутилки в нечий багаж.
Николай Малишев/ТАСС
Планът му е да взриви три бомби в три разнообразни елементи на самолета. При този сюжет самолетът не би имал късмет да кацне. Заедно с екипажа на борда има 382 души. Но паниката по пътеките и нетърпението на Володин пречат на проектите му и той взема решение да взриви и трите бомби на едно място. Така случайността и бързите дейности на екипажа спомагат да се избегне съдбовната обстановка. През тази нощ нито един човек не е потърпевш.
По-късно от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) споделят на Юрий Ситник, че с помощта на информацията, получена от Володин, са предотвратени редица сходни терористични офанзиви в Санкт Петербург, Калининград и други градове.
„Много неща се случиха в живота след този случай. Бях награден с медал ‘За персонална храброст’ (с този медал е награден на целия екипаж – бел.ред.). Трябваше да приземя самолета на неосветено летище в Багдад през нощта, плашейки политиците и публицистите на борда. При връщането ми от Сирия самолетът ми съвсем бе свален от американски изтребител над Турция. Но в никакъв случай не ми се е налагало да претърпявам още веднъж това, което претърпях през нощта на 18 март 1991 година Мисля, че е за добро“, споделя Ситник.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Самолетът въпреки всичко се приземява без нито една жертва – на косъм от нещастието.
Неделя вечер е и Евгений Володин се качва на аероплан вьв Внуково. 26-годишният мъж от Новокузнецк е дърводелец в локална фабрика за мебели, който има сак с шест бутилки селитра, опаковани по три със скоч. Никой не ревизира наличието на чантата му. Дата е 17 март 1991 година, денят, когато се организира референдумът за опазване на Съюз на съветските социалистически републики.
Дмитрий Соколов и Владимир Яцин/ТАСС Редовният полет Москва – Новосибирск е цялостен. Самолетът транспортира 365 пасажери, 20 от които са с бебета на ръце. Първите два часа от полета минават без произшествия, до момента в който Володин не става от мястото си. Той дълго чака пътеките да се освободят, само че те остават заети: първо кабинният екипаж сервира храна, след това питиета, по-късно събира боклука. Търпението му се изчерпва, той става, с цел да отиде до тоалетната, която е най-близо до пилотската кабина. И взема чантата си със себе си.
Удари по вратата
„Два часа след политане всички в кабината чуват мощно блъскане на вратата“, помня си асистент-пилотът Юрий Ситник.
Това, което те вземат за блъскане по вратата, в действителност е детонация. Володин прекарва минута в тоалетната, а по-късно отваря вратата и хвърля две възпламенителни бомби на пътеката. Той не съумява да хвърли третата, защото зоната към вратата към този момент гори. Володин е блокиран в тоалетната.
Без да знае какво се случва, пилотът-инструктор Анатолий Екзархо споделя на бордовия инженер: „Провери кой се пробва да влезе“. Бордовият инженер отваря вратата и в кабината влизат пламъци. „Никой не ги избегна: косите и веждите изхоряха, всяка открита част от кожата ни бе изгорена. Добре че бордовият инженер съвсем незабавно тръшна вратата“, споделя Ситник.
В кабината царува безпорядък. Някои пасажери в суматоха тичат към изходите и се пробват да отворят люковете. Други бягат от огъня, към опашката на самолета, което може да наруши равновесието му. Но те не остават дълго.
Владимир Яцин/ТАСС „[Екзархо] реагира мигновено: както е предписано по време на пожар, той слага самолета в стръмно пикиране. Ил-86 се втурна към земята със скорост 70-80 метра в секунда, тъй че гравитация беше нулева, като в космоса“, споделя Ситник.
Кабината към този момент е цялостна с пушек и Екзархо губи схващане. За благополучие Юрий Ситник съумява да си постави кислородната маска в точния момент и стартира да търси най-близкото летище.
„Изпратих известие: ‘До всички, които ни чуват! Това е полет 86082. Намираме се на 160 км от град Серов. Ние падаме, ние горим’. Заради дима съвсем не виждат приборите на таблото. Бяхме над Уралските планини и беше рисково да слизаме под 2700 метра“, споделя той.
Скоро се появява различен проблем.
Контролирано рухване
Пожарът е сподавен 20 минути по-късно. Потушават го командирът на самолета Яков Шраге, стюардесите и двама пасажери: следовател от прокуратура и майор-танкист, който в предишното е горял два пъти в танк в Афганистан. Ръцете и на двамата са изгорени до кости. Те изразходват 14 пожарогасителя и предотвратяват цялостното изгаряне на окабеляването, което би спряло бордовото съоръжение.
Към момента, в който Анатолий Екзархо идва в схващане, навигаторът обаче губи схващане. За благополучие той към този момент е съумял да насочи самолета към летище Колцово в Свердловск (днешен Екатеринбург). Димът стартира да се разсейва и екипажът съумява да види арматурното табло. Сега обаче имат различен проблем – не виждат пистата.
„Разстоянието е 8 км, височината е 400 м“, оповестява диспечерът на летището. „Виждаш ли пистата?“
Отоворът е –“Не можем“.
В. Акимов/Sputnik „Тогава ръката ми инцидентно или по вътрешен глас докосна прозореца на пилотската кабина. Беше покрита със сажди, и то не просто елементарни сажди, а сажди, цялостни с някакви игли, дълги половин пръст. Те бяха по всички стъкла и не пропускаха светлина отвън“, споделя Ситник. Секунда по-късно на стъклото са направени просвети с размерите на чаена чинийка, с цел да могат водачите да виждат, и те виждат светлините на пистата на 6 км. Това се случва безусловно минута преди плануваното втурване на самолета да се трансформира в неконтролирано рухване.
Това е терористична офанзива
Самолетът каца и рулира допустимо най-далеч от терминала на летището. Вратата в предната част на фюзелажа е отворена и група на спецназа се втурва вътре.
„Терористът е изваден от тоалетната с димна шашка и върху него се стоварва същински пъкъл! Офицер на спецназа стреля във въздуха, след това пъха дулото на револвера си в устата на мъжа (сигурно му избива зъбите) и изкрещява: „Мерзавецо, сестра ми е в този аероплан, ще те разкъсам!“ И тогава гласът му внезапно става изцяло спокоен: „Кажи ми кой те изпрати“, спомня си Ситник. До тях има още един офицер с диктофон.
По-късно на Ситник ще бъде казано, че Володин не е имал проекти да отвлече самолета и не е имал желание да насочи никакви претенции. Това е терористична офанзива с единствената цел да няма оживели. „Когато се приготвяше процесът против него, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ни изясни, че той е попаднал под въздействието на арменски националисти, които желаеха да привлекат вниманието към казуса в Нагорни Карабах. Очевидно Володин е човек, предразположен на внушения. Във всеки случай, вместо смъртно наказване, той – доколкото чух – е изпратен в психиатрична болница“, споделя Ситник.
По време на разпитите се оказва, че атентаторът самоубиец е прекарал 18 месеца в проучване на системата за инспекция на летището и процедурата за качване на борда. Той избира най-големия пътнически аероплан – Ил-86 (този модел е изведен от употреба през 2010 г.) и основава взривно устройство без железни елементи, тъй че да не бъде засечено от датчиците по време на качване. По това време руските летища нямат система за инспекция, сходна на тази, която имаме през днешния ден: имаше единствено железни детекторни рамки за инспекция за огнестрелно оръжие. Никой не се интересува и не се тревожи за бутилки в нечий багаж.
Николай Малишев/ТАСС Планът му е да взриви три бомби в три разнообразни елементи на самолета. При този сюжет самолетът не би имал късмет да кацне. Заедно с екипажа на борда има 382 души. Но паниката по пътеките и нетърпението на Володин пречат на проектите му и той взема решение да взриви и трите бомби на едно място. Така случайността и бързите дейности на екипажа спомагат да се избегне съдбовната обстановка. През тази нощ нито един човек не е потърпевш.
По-късно от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) споделят на Юрий Ситник, че с помощта на информацията, получена от Володин, са предотвратени редица сходни терористични офанзиви в Санкт Петербург, Калининград и други градове.
„Много неща се случиха в живота след този случай. Бях награден с медал ‘За персонална храброст’ (с този медал е награден на целия екипаж – бел.ред.). Трябваше да приземя самолета на неосветено летище в Багдад през нощта, плашейки политиците и публицистите на борда. При връщането ми от Сирия самолетът ми съвсем бе свален от американски изтребител над Турция. Но в никакъв случай не ми се е налагало да претърпявам още веднъж това, което претърпях през нощта на 18 март 1991 година Мисля, че е за добро“, споделя Ситник.
създател: ЕКАТЕРИНА СИНЕЛШЧИКОВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ