В нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година, в

...
В нощта на 16 срещу 17 декември 1949 година, в
Коментари Харесай

Съдбата на Трайчо Костов – от висшия ешелон на властта до смъртната присъда

В нощта на 16 против 17 декември 1949 година, в 2 часа и 30 минути, в Софийския централен затвор е изпълнена смъртната присъда на Трайчо Костов Джунев. Един от най-известните функционери на Българска комунистическа партия, чиято активност е от извънредно значение за партията по време на Втората международна война. В сегашния материал ще разберете по какъв начин се стига до злополучния завършек на Трайчо Костов и превратностите в житейския му път.

Трайчо Костов е роден на 17 юни 1897 година в София. Завършва Първа мъжка класическа гимназия с отличен триумф през 1916 година. Следва право в Юридическия факултет на Софийския университет, само че прекъсва заради експлоадирането на Първата международна война. Като част от армията приключва Школата за запасни офицери. Преди и след войната е стенограф в българския парламент на нещатна позиция, като точно стенографията е едно от неговите обичани занимания. Продължава следването след края на войната, само че не съумява да приключи заради партийната си активност и арестуване.

Трайчо Костов има дълга кариера в комунистическата партия. Увлича се по младежкото комунистическо придвижване, а от 1920 година към този момент е член на Българска комунистическа партия (тесни социалисти). Включва се в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 година, а от идната работи за Централен комитет на партията като деловодител. През октомври обаче е задържан. Подложен на мъчения от Обществена сигурност, той прави опит за самоубийство, хвърляйки се от четвъртия етаж на постройката на дирекцията на полицията. Оцелява, откакто пада на покрива на прилежащото кафе. Осъден е на осем години затвор.

Успял да се избави с помощта на амнистията от 1929 година, Костов отпътува за Москва, където става член на ВКП (б) и работи в Задграничното посланичество на Българска комунистическа партия, а дружно с това и в управлението на Коминтерна. През 1936 година става член на Политбюро. По време на процеса против Централен комитет през 1942 година получава доживотна присъда. Излиза на 7 септември 1944 от Плевенския затвор и е претрупан с авторитетна роля в Централен комитет като координатор и сплотяващ работата на комитета. Води постоянна преписка с Георги Димитров, който по това време е в Москва. По този метод Костов взе участие във вземането на най-важните решения, касаещи партията.

След 9 септември застава отпред на проведената акция против съперниците на новата власт. Върл покровител е на Народния съд. Участва в състава на четвъртото държавно управление на Отечествен фронт от 11 декември 1947 година като подпредседател на Министерския съвет и ръководител на Комитета по икономически и финансови въпроси.

Как тогава да си разбираем обстоятелството, че един толкоз предан и скъп за партията човек е не просто изтласкан от редиците ѝ, а наказан на гибел?

Нека обърнем взор към интернационалната конюнктура през този интервал и решаващия фактор за българската политика – Съветския съюз. Студената война към този момент е почнала, концепцията за национална народна власт е изоставена от Сталин като негодна в новите условия и той приема ограничения за определяне на засилен надзор върху комунистическите партии. Това става на известната среща в Шкларска Поремба през 1947 година, на която Сталин основава изискванията за единни дейности на комунистическите партии за засилено уеднаквяване към руския модел. Новата линия се прокарва посредством основаното Коминформбюро.

Още тогава се вижда известно съмнение измежду някои дейци на Българска комунистическа партия, които имат вяра, че следването на един народен път е по-прагматичен метод за достигането до руския модел, защото би взел поради характерните условия и особености на българската стопанска система. От сходни съображения изхожда и Трайчо Костов.

Поддържането на тази линия се оказва невероятно. През 1948 година в комунистическото придвижване настава раздор сред двама от неговите водачи – Йосиф Сталин и Йосип Броз Тито. Сталин стяга още повече юздите и дейностите му демонстрират блян да показа Югославия като горчив урок за останалите източноевропейски страни, ако последват образеца на Тито.

Съдбата на Трайчо Костов като че ли е решена още през декември 1948 година в Москва, когато дружно с Георги Димитров и Вълко Червенков е на среща със руския водач. Във вечерта на 6 против 7 декември Сталин подлага на критика отхвърли на Костов български икономически и търговски институции да дават сведения на сътрудниците на руското посолство по отношение на цените на стоките, които България изнася в Западна Европа. Направено е съпоставяне с дейностите на югославските управляващи, които също отхвърлят да споделят информация, касаеща държавни секрети с Москва.

 Георги Димитров, до него е и Трайчо Костов

Какъв е отговорът на Трайчо Костов? Той споделя пред Сталин, че кардинално не е срещу даването на информацията, само че това следва да се реализира в един по-централизиран фасон, през него, като ръководител на Комитета по икономически и финансови въпроси. Тук Сталин избухва и издава своя въпрос-присъда:

„ Вие що за болшевик сте? Жулик!(крадец, мошеник) Аз имах за Вас по-добро мнение. Трябва да се види от кое място сте и кой сте Вие? Я ме погледнете! Искате да се биете? Ще се преборим. Само знайте, че ние на половин път в никакъв случай не се стопираме. Ще доведем битката до дъно! “

Останалото, както се споделя, е история. През януари 1949 година по отношение на учредяването на Съвет за икономическа взаимопомощ в Москва се намират Васил Коларов, Добри Терпешев и Антон Югов. По време на срещата руските представители още веднъж приказват за национализма на Трайчо Костов и неговата неточност.

Продължението на статия вижте в уеб страницата " Българска история "  
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР