"Дойчландфунк": Печалната гледка на обезлюдена България
В никоя друга страна по света популацията не се топи толкоз бързо, колкото в България. Това е изключително явно в северозападния край, който се обезлюдява бързо. "А по-рано тук кипеше живот. "
Няколко немскоезични медии обръщат внимание на обезлюдяването на България, написа "Дойче Веле " в собствен разбор.
Предлагаме ви пасажи от изявления на швейцарския "Нойe Цюрхер Цайтунг " и немското радио "Дойчландфунк ":
"В съвсем никоя друга страна популацията не се топи толкоз бързо, колкото в България. В северозападния завършек на страната се обезлюдяват цели региони ", установи журналистът от "Нойе Цюрхер Цайтунг " Фолкер Пабст в репортаж от региона на Белоградчик.
Пабст изяснява по какъв начин през есента може да се откри дали някоя къща в село Пролазница е още обитаема или не - по това дали по нея са закачени низи с червени чушки. В Пролазница обаче чушки към този момент съвсем не се виждат- само че пък от ден на ден некролози, написа създателят и показва, че в селото са останали единствено петима непрекъснати поданици. Линка и Борис Тошеви са двама от тях.
"Засега имаме сили, оправяме се ", споделя Борис пред журналиста от "Нойе Цюрхер Цайтунг ". "В градината порастват зеленчуци и грозде, в гората има дивеч ", прибавя възрастният мъж. Макар да е на 80 години, Борис още върви на лов.
По-трудно става, когато на двамата им потрябва нещо от града. Транспортна връзка с намиращия се на към 10 км Белоградчик няма. За благополучие едната от дъщерите на Линка и Борис живее в града и им носи нужните медикаменти. А през зимата по три пъти в седмицата идва обществен служащ и носи самун. Двамата пенсионери признават, че се усещат самотни.
България - отличник в няколко тъжни ранглисти
По подобен метод стоят нещата и на редица други места в района, а и в други източноевропейски страни. Наред с Литва, България е страната с най-бързо топящо се население в международен мащаб. Според прогнозите на Организация на обединените нации, от сегашните 7,1 милиона души до 2050-та ще останат към 5,2 милиона. Това значи спад с над 25%. За Литва плануваният спад за същия интервал е към 22%. На трето място по бързотопящо се население е Латвия, а на четвърто - Украйна.
В България и през днешния ден цели области са обезлюдени, а най-засегнат е северозападният завършек на страната - на границата със Сърбия. Това е най-бедният район в най-бедната държава-членка на Европейски Съюз, показва "Нойе Цюрхер Цайтунг ". Изданието отбелязва и това: че България е единствената страна, в която най-голямата възрастова група (при жените) са хората в пенсионна възраст. И междинната възраст пораства по-бързо, в сравнение с където и да било другаде по света. При това, колкото и да е парадоксално, при най-ниската дълготрайност на живота в границите на Европейски Съюз - 75 години.
Фолкер Пабст цитира изследване на фондация "Фридрих Еберт " в София, според което в селските райони на северозападна България на 1000 души се падат до 30 смъртни случая годишно - индикатори, каквито другояче се срещат единствено в разрастващите се страни и в зоните на военни дейности. Раждаемостта от своя страна е към междинната за Европа - дамите раждат по 1,4 деца. А това, че демографското развиване е толкоз неподходящо, има една съществена причина - емиграцията, показва създателят.
В село Пролазница емиграцията стартира още по време на социализма - тогава към момента като вътрешна миграция. При откриването на телефонния цех в Белоградчик през 1960-те години, мнозина се насочили натам. "Тогава Белоградчик бе заводът и заводът бе Белоградчик ", спомня си Будьони Тодоров, последният шеф на закритото през 1999 година дружество. Той споделя по какъв начин към завода преди имало професионално учебно заведение, кино, хор. Предлагали се и преференциални пътувания до морето през лятото. Освен това с помощта на завода се строяли и нови блокове. След затварянето му не бил издигнат нито един.
Както споделя пред "Дойчландфунк " кметът на Белоградчик Борис Николов: "От 30 години живеем в парадоксална обстановка - не идват никакви вложители, защото към този момент няма работна ръка, даже и за дейностите, които не изискват подготовка. А поради изчезналите вложения хората всеобщо напущат района. Това е демонски кръговрат ".
От Пролазница към летището в София
По-рано в Белоградчик са живеели 10 000 души, през днешния ден жителите на градчето са по-малко от 7000. Броят на децата в учебна възраст е намалял на половина. Но пък е повишена безработицата - до 30 %. Този, който има работа, рядко печели повече от минималната заплата, която е в размер на 560 лв.. А тези пари за нищо не стигат. Помощите за безработни, възлизащи на 40 лв., по този начин и по този начин са алегорични, бедността в този край е постоянно срещана. Единствената вероятност е тази: напускането на региона през софийското летище към чужбина.
Внуците на Богдана Тодорова, пенсионерка от Пролазница, от дълго време живеят във Англия. "И да се върнат някой ден, ще отидат в София - никой не желае да се връща тук ", споделя старата жена. Преди да се пенсионира тя години наред е работила в телефонния цех в Белоградчик.
Фолкер Пабст е разговарял и с Геновева Петрова от социологическата организация "Алфа Рисърч ". Тя споделя: "Българското държавно управление познава казуса. Но няма тактика по какъв начин да се оправи с него ". По нейните думи задачата би трябвало да бъде предлагането на вероятности на хората в страната и даже подтикването към завръщане на части от диаспората, което би могло да се реализира посредством повишение на качеството на живота. "Това обаче изисква дълготрайни вложения. Те ще донесат политически дивиденти едвам след няколко години или няколко десетилетия. А силата на нашето държавно управление не е тази ", счита социоложката.
"Когато бях млада... "
Линка и Борис Тошеви биха желали да останат в Пролазница до края на живота си. Но не имат вяра, че селото им има бъдеще. "Ние сме последните ", споделят двамата. "Когато бях млада, във всяка къща живееха по шест-седем души. Когато в селото имаше празник, идваха хора от целия район. Представете си единствено - имахме даже футболен клуб. Наричаше се "Гигант " - Пролазница! По-рано тук кипеше живот ", спомня си с горест Линка Тошева от село Пролазница в най-бедния район на Европейски Съюз.
Няколко немскоезични медии обръщат внимание на обезлюдяването на България, написа "Дойче Веле " в собствен разбор.
Предлагаме ви пасажи от изявления на швейцарския "Нойe Цюрхер Цайтунг " и немското радио "Дойчландфунк ":
"В съвсем никоя друга страна популацията не се топи толкоз бързо, колкото в България. В северозападния завършек на страната се обезлюдяват цели региони ", установи журналистът от "Нойе Цюрхер Цайтунг " Фолкер Пабст в репортаж от региона на Белоградчик.
Пабст изяснява по какъв начин през есента може да се откри дали някоя къща в село Пролазница е още обитаема или не - по това дали по нея са закачени низи с червени чушки. В Пролазница обаче чушки към този момент съвсем не се виждат- само че пък от ден на ден некролози, написа създателят и показва, че в селото са останали единствено петима непрекъснати поданици. Линка и Борис Тошеви са двама от тях.
"Засега имаме сили, оправяме се ", споделя Борис пред журналиста от "Нойе Цюрхер Цайтунг ". "В градината порастват зеленчуци и грозде, в гората има дивеч ", прибавя възрастният мъж. Макар да е на 80 години, Борис още върви на лов.
По-трудно става, когато на двамата им потрябва нещо от града. Транспортна връзка с намиращия се на към 10 км Белоградчик няма. За благополучие едната от дъщерите на Линка и Борис живее в града и им носи нужните медикаменти. А през зимата по три пъти в седмицата идва обществен служащ и носи самун. Двамата пенсионери признават, че се усещат самотни.
България - отличник в няколко тъжни ранглисти
По подобен метод стоят нещата и на редица други места в района, а и в други източноевропейски страни. Наред с Литва, България е страната с най-бързо топящо се население в международен мащаб. Според прогнозите на Организация на обединените нации, от сегашните 7,1 милиона души до 2050-та ще останат към 5,2 милиона. Това значи спад с над 25%. За Литва плануваният спад за същия интервал е към 22%. На трето място по бързотопящо се население е Латвия, а на четвърто - Украйна.
В България и през днешния ден цели области са обезлюдени, а най-засегнат е северозападният завършек на страната - на границата със Сърбия. Това е най-бедният район в най-бедната държава-членка на Европейски Съюз, показва "Нойе Цюрхер Цайтунг ". Изданието отбелязва и това: че България е единствената страна, в която най-голямата възрастова група (при жените) са хората в пенсионна възраст. И междинната възраст пораства по-бързо, в сравнение с където и да било другаде по света. При това, колкото и да е парадоксално, при най-ниската дълготрайност на живота в границите на Европейски Съюз - 75 години.
Фолкер Пабст цитира изследване на фондация "Фридрих Еберт " в София, според което в селските райони на северозападна България на 1000 души се падат до 30 смъртни случая годишно - индикатори, каквито другояче се срещат единствено в разрастващите се страни и в зоните на военни дейности. Раждаемостта от своя страна е към междинната за Европа - дамите раждат по 1,4 деца. А това, че демографското развиване е толкоз неподходящо, има една съществена причина - емиграцията, показва създателят.
В село Пролазница емиграцията стартира още по време на социализма - тогава към момента като вътрешна миграция. При откриването на телефонния цех в Белоградчик през 1960-те години, мнозина се насочили натам. "Тогава Белоградчик бе заводът и заводът бе Белоградчик ", спомня си Будьони Тодоров, последният шеф на закритото през 1999 година дружество. Той споделя по какъв начин към завода преди имало професионално учебно заведение, кино, хор. Предлагали се и преференциални пътувания до морето през лятото. Освен това с помощта на завода се строяли и нови блокове. След затварянето му не бил издигнат нито един.
Както споделя пред "Дойчландфунк " кметът на Белоградчик Борис Николов: "От 30 години живеем в парадоксална обстановка - не идват никакви вложители, защото към този момент няма работна ръка, даже и за дейностите, които не изискват подготовка. А поради изчезналите вложения хората всеобщо напущат района. Това е демонски кръговрат ".
От Пролазница към летището в София
По-рано в Белоградчик са живеели 10 000 души, през днешния ден жителите на градчето са по-малко от 7000. Броят на децата в учебна възраст е намалял на половина. Но пък е повишена безработицата - до 30 %. Този, който има работа, рядко печели повече от минималната заплата, която е в размер на 560 лв.. А тези пари за нищо не стигат. Помощите за безработни, възлизащи на 40 лв., по този начин и по този начин са алегорични, бедността в този край е постоянно срещана. Единствената вероятност е тази: напускането на региона през софийското летище към чужбина.
Внуците на Богдана Тодорова, пенсионерка от Пролазница, от дълго време живеят във Англия. "И да се върнат някой ден, ще отидат в София - никой не желае да се връща тук ", споделя старата жена. Преди да се пенсионира тя години наред е работила в телефонния цех в Белоградчик.
Фолкер Пабст е разговарял и с Геновева Петрова от социологическата организация "Алфа Рисърч ". Тя споделя: "Българското държавно управление познава казуса. Но няма тактика по какъв начин да се оправи с него ". По нейните думи задачата би трябвало да бъде предлагането на вероятности на хората в страната и даже подтикването към завръщане на части от диаспората, което би могло да се реализира посредством повишение на качеството на живота. "Това обаче изисква дълготрайни вложения. Те ще донесат политически дивиденти едвам след няколко години или няколко десетилетия. А силата на нашето държавно управление не е тази ", счита социоложката.
"Когато бях млада... "
Линка и Борис Тошеви биха желали да останат в Пролазница до края на живота си. Но не имат вяра, че селото им има бъдеще. "Ние сме последните ", споделят двамата. "Когато бях млада, във всяка къща живееха по шест-седем души. Когато в селото имаше празник, идваха хора от целия район. Представете си единствено - имахме даже футболен клуб. Наричаше се "Гигант " - Пролазница! По-рано тук кипеше живот ", спомня си с горест Линка Тошева от село Пролазница в най-бедния район на Европейски Съюз.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ