Новини от гълъбарника на Радев
В неприсъствено съвещание кабинетът „ Донев – 2 “ одобри някои решения.
Ето по-важните:
Правителството сътвори Съвет за стопански разбори
Министерският съвет сътвори Съвет за стопански разбори, поставяйки основите на развой на последователно и стабилно обезпечаване на българското държавно управление със задълбочена академична икономическа експертиза, която да бъде насочна точка при вземането на стратегически решения за смяна в политиката.
Съветът ще прави оценка дълготрайните провокации пред българската стопанска система и ще насочва оферти за най-подходящите политики за тяхното превъзмогване.
Съветът ще има консултативен темперамент и ще включва икономисти от академичната общественост, в това число от влиятелните интернационалните университети. При основаването на съвета се употребява сполучливият опит на редица страни от Европейски Съюз, като Експертния съвет в Германия (Sachverstandigenrat zur Begutachtung der gesamtwirtschaftlichen Entwicklung), Съвета за стопански разбори във Франция (Conseil d’analyse economique) и Френско-германския съвет на икономическите специалисти (The Franco-German Council of Economic Experts).
Създаването на Съвета е планувано в Националния проект за възобновяване и резистентност на Република България, като осъществяването на тази стъпка е един от основните стадии, включени в графика на заплащанията, които страната може да получи по Механизма за възобновяване и резистентност при цялостно осъществяване на авансово поетите задължения, според оперативните договорености сред държавното управление и Европейската комисия.
Одобрен е отчетът за касовото осъществяване на държавния бюджет
Със свое решение държавното управление утвърди Доклада за касовото осъществяване на държавния бюджет, в това число на централния бюджет, и на главните индикатори на консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2022 година, в т. ч. и за разноските по член 110 от ЗДБРБ за 2022 година, и Информацията за касовото осъществяване на държавния бюджет и на главните индикатори по КФП за 2022 година Документите са направени в осъществяване на член 109 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година и член 135 от Закона за обществените финанси.
Основни параметри по консолидираната фискална стратегия към края на 2022г.
Приходите, помощите и даренията, регистрирани по консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2022 година, са в размер на 64 765,4 млн. лева, включително 3 181,0 млн. лева доходи с еднократен ексклузивен характер1, които не са включени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година С оглед съпоставимост на данните по отношение на годишните планове към ЗДБРБ за 2022 година, въздействието на посочените еднократни доходи, респективно разноски, следва да бъде отстранено. На съпоставима база с плановете към ЗДБРБ за 2022 година приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 година са в размер на 61 584,3 млн. лева, което съставлява превишение на плановете към ЗДБРБ за 2022 година с 3,2 на 100.
По бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ постъпват неданъчни доходи, респективно се правят разноски, в осъществяване на §24 и §23 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година, които са с еднократен ексклузивен темперамент и не са заложени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година За интервала юли-декември постъпилите доходи от целеви вноски са в размер на 3 181,0 млн. лева
Данъчно-осигурителните доходи, регистрирани по КФП, са в размер на 46 794,6 млн. лева, което е с 1,5 на 100 или 672,0 млн. лева над заложеното в плановете към ЗДБРБ за 2022 година, в това число 352,9 млн. лева превишение на плана при постъпленията от обществени и здравноосигурителни вноски, 221,7 млн. лева по-високи данъчни доходи по държавния бюджет (от които 72 млн. лева предплатена солидарна вноска от „ Лукойл България “) и 101,3 млн. лева над плана имуществени налози, главно по общинските бюджети. В частта на данъчните доходи по държавния бюджет преизпълнение има при корпоративните налози, ДДФЛ и митата, а приходите от Данък добавена стойност, и акцизи са по-ниски от плануваните за годината. При приходите от Данък добавена стойност данните демонстрират, че съпоставено с плановете към ЗДБРБ за 2022 година, постъпленията за годината са с 688,7 млн. лева по-ниски от плануваните. Параметрите по осъществяването при този налог са близки до препоръчаните планове от Министерството на финансите в първичния план на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 година от юни, които в следствие при разискването и гласуването на законопроекта в Народното събрание бяха в допълнение увеличени със 760,0 млн. лева в дефинитивно гласуваните текстове. По отношение на приходите от акцизи следва да се означи, че през 2022 година Народното събрание не одобри препоръчаните от Министерството на финансите промени за въвеждане на акцизен календар за тютюневите произведения през 2022 година, като в същото време не беше осъществено съответното понижение на прогнозния размер на постъпленията от акцизи с резултата от мярката в размер на 100 млн. лева, включени в ЗДБРБ за 2022 година, колкото почти е неизпълнението на плана за годината. Мярката ще влезе в действие от 01.03.2023 година.
Неданъчните доходи са в размер на 11 976,9 млн. лева (вкл. 3 181,0 млн. лева еднократни изключителни приходи). На съпоставима база, при елиминиране на въздействието на еднократни изключителни доходи, неданъчните доходи по КФП за 2022 година са в размер на 8 795,9 млн. лева, което съставлява преизпълнение на годишния план с 19,8 на 100 (1 452,6 млн. лева.). Неданъчните доходи се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, включително вноски от доходи от държавни и общински предприятия, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. В частта на неданъчните доходи най-значително преизпълнение на плановете има при отчисленията от АЕЦ „ Козлодуй “ за двата така наречен „ нуклеарни “ фонда – Фонд „ Радиоактивни боклуци “ и Фонд „ Извеждане от употреба на нуклеарни уреди “. Отчисленията за двата фонда са с 511,6 млн. лева по-високи от плануваните, което се дължи на високите цени на електрическата енергия на свободния пазар. Подобна е и обстановката с приходите от продажба на квоти за парникови газове, които са със 163,3 млн. лева над заложените в годишния план и още веднъж са свързани с волатилните условия на свободния пазар на електричество.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 5 993,8 млн. лева Постъпленията са по- ниски от разчетените със ЗДБРБ за 2022 година със 198,9 млн. лева, което се дължи на по-ниското асимилиране на разноските по сметките за средства от Европейски Съюз, респективно по-ниския размер на възобновените средства от Европейска комисия.
Разходите, регистрирани по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2022 г„ са в размер на 66 112,6 млн. лева, включително 3 181,0 млн. лева разноски с еднократен ексклузивен темперамент, които не са включени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година На съпоставима база с плановете към ЗДБРБ за 2022 г„ разноските по КФП са в размер на 62 931,6 млн. лева, което съставлява 95,5 % от плана към ЗДБРБ за 2022 година
От данните е видно, че разноските по КФП са по-ниски от плануваните, като най-съществено закъснение при усвояването на плануваните разноски има при разноските по сметките за средства от Европейски Съюз. Основна причина за това има ниското асимилиране на разноските по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) и някои оперативни стратегии от програмния интервал 2021-2027 г„ като по-ниски от плануваните са и разноските и предоставените прехвърляния по държавния бюджет. По-ниско от плануваното е и усвояването на финансовите разноски по държавния бюджет.
Забавянето при осъществяването на плановете и стратегиите измества огромна част от плануваните за 2022 година разноски в 2023 година и идващите години, което от една страна усъвършенства касовото салдо за 2022 г„ само че от друга води до напън върху бюджета за 2023 година.
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, бюджетното салдо по Кохезионен фонд П на касова основа за 2022 година е негативно в размер на 1 347,3 млн. лева (0,8 % от прогнозния БВП) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 5 087,2 млн. лева и превишение на приходите над разноските по европейските средства в размер на 3 739,9 млн. лв..
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31 декември 2022 година от централния бюджет, възлиза на 1 705,0 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 31.12.2022 година е 13,4 милиарда лева, в това число 12,1 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 1,3 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Правителството се разпореди с парцели
Правителството даде безплатно на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ ръководството на 48 парцела – обществена държавна благосъстоятелност. Те са ситуирани на територията на с. Трилистник, с. Скутаре и с. Войводиново, община Марица, област Пловдив. Това ще разреши реализацията на народен обект „ Рехабилитация на железопътния сектор Пловдив – Бургас, Фаза 2 “, Позиция 2: „ Премахване на прелезите и създаване на надлези/подлези за жп сектор Пловдив – Бургас “.
Одобрен е план на съглашение с Държавата Израел за съдействие в региона на туризма
Министерският съвет одобри Решение за одобряване на Споразумението сред държавното управление на Република България и държавното управление на Държавата Израел за съдействие в региона на туризма. Споразумението бе подписано на 23.01.2023 година в гр. София по време на посещаване на господин Хаим Катц, министър на туризма на Държавата Израел в Република България.
Споразумението планува България и Израел да предизвикват обмена на експертен опит и познания, свързани с организацията, ръководството и действието на специфични форми на туризъм, като да вземем за пример сезонен туризъм, СПА и уелнес, авантюристичен, културно-исторически, набожен туризъм. Двете страни ще задълбочават съдействието си в границите на Световната организация по туризъм (UNWTO), както и с други интернационалните организации. Те ще предизвикват обмяната на опит в региона на образованието с практическо образование и ще поддържат съдействието сред заинтригуваните страни от частния бранш.
Съгласно документа страните предизвикват съдействието и обмена на положителни практики за привличане на вложения в туризма.
Министерският съвет промени постановлението, с което се отпускат спомагателни 450 млн. лева по бюджета на Министерството на енергетиката
450 млн. лева спомагателни разноски по бюджета на Министерството на енергетиката, утвърдени с Постановление на Министерски съвет № 492/23 декември 2022 година, ще се употребяват за компенсиране на небитовите крайни клиенти за разноските им за енергийни запаси, включително – и за електрическа сила. Това реши Министерският съвет на днешното си съвещание с смяна в Постановление № 492.
В миналата си редакция постановлението предвиждаше средствата да се употребяват за „ отплата на високите цени на енергийните запаси и горивата ”. Днешната смяна обезпечава опция отпуснатият бюджетен запас да се употребява за допълнение на средствата за компенсиране на небитовите крайни клиенти поради високата цена на електрическата енергия.
Целта на плана на Постановлението е от утвърдените с Постановление № 492 на Министерския съвет от 2022 година, 450 милиона лв. спомагателни разноски по бюджета на Министерството на енергетиката, да се даде опция за обезпечаване на допълващ запас по признати от Министерския съвет стратегии, при положение на дефицит на средства от целевите вноски по § 8 от Преходните и заключителни разпореждания на Закона за използване на разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година.
Министерски съвет утвърди промени в Закона за силата от възобновими източници
С решение на Министерския съвет бе утвърден план на Закон за изменение и допълнение на Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ). Измененията са създадени за транспониране на условията на Директива Европейски Съюз 2018/2001 за поощряване потреблението на сила от възобновими източници.
В законопроекта се планува ново пълномощие на министъра на енергетиката, който би трябвало да утвърждава проектите на топлопреносните предприятия за развиване на районни отоплителни или охладителни системи, при положение, че такива проекти бъдат създадени.
Измененията в ЗЕВИ регламентират още условията по отношение на определянето на национална цел за дял на силата от възобновими източници в брутното извънредно ползване, наложителната минимална цел за дял на силата от възобновими източници в крайното ползване в превоза, както и задачите за дял на силата от възобновими източници в секторите електрическа сила, топлинна сила и сила за изстудяване.
С оглед основаването на удобна рамка за поощряване и улеснение на развиването на потребителите на лична електрическа сила от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) и общностите за възобновима сила се вкарват условия във връзка с лицата, които могат да създават, използват, съхраняват и продават непотребните количества сила от възобновими източници.
Предвидено е облекчение на процедурите по присъединение за производители на електрическа сила от възобновими източници с обща конфигурирана мощ до 1 MW, като са понижени периодите за осъществяване на изследване и издаване на мнение за изискванията и метода за присъединение.
Със законопроекта се обезпечава и осъществяването на две основни промени от Националния проект за възобновяване и резистентност на Република България (ПВУ), съставен елемент „ Нисковъглеродна стопанска система “ – Реформа 4 „ Механизъм за финансиране на планове за енергийна успеваемост и възобновими източници дружно със сметките за сила “ и за частичното реализиране на задачите на Реформа 6 „ Стимулиране на производството на електрическа енергия от ВЕИ “.
Агенцията по вписванията уголемява предоставяната информация посредством системата за взаимно свързване на регистрите в Европейски Съюз
Агенцията по вписванията да разшири информацията, която дава посредством системата за взаимно свързване на регистрите в Европейски Съюз (БРИС), реши през днешния ден държавното управление.
На съвещанието си Министерски съвет одобри план на Закон за изменение и допълнение на Закона за комерсиалния указател и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, посредством който се вкарват условия на Директива (ЕС) 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 по отношение на потреблението на цифрови принадлежности и процеси в региона на дружественото право.
Предлага се Агенция по вписванията, посредством системата БРИС, неотложно да дава информация за вписването и закриването на клон на задгранично лице, както и условия по отношение на компанията, правната форма, регистрационния номер, седалището, представителството, управителните и контролни органи, условия за произвеждане по разпродажба и неплатежоспособност, заличаването, както и данни по отношение на оповестените актове по член 6, алинея 3 ЗТРРЮЛНЦ на вписано в комерсиалния указател сдружение.
Агенцията ще би трябвало да обезпечи още и опция за приемане на информация за регистриране и закриване на клон в друга страна членка на Европейски Съюз на комерсиално сдружение, записано в България, както и на условия по отношение на компанията, правната форма, управителни и контролни органи, разпродажба и неплатежоспособност и заличаването на задгранично лице, записало клон в България, както и данни за оповестените годишни финансови доклади на задграничното лице, като получената информация се отбелязва неотложно в ТРРЮЛНЦ.
Предвидени са и промени в Търговския закон, с които се вкарва условие за регистриране на седалището на задграничния търговец по партидата на записания от него в България клон.
Одобрена е цената за възнаграждение на предизборните излъчвания по Българска национална телевизия и БНР
Със свое разпореждане държавното управление утвърди цената, по която партиите, обединенията и инициативните комитети ще заплащат предизборните предаванията по Българската национална телевизия, Българското национално радио и техните районни центрове в границите на идната предизборна акция за избор на народни представители на 2 април 2023 година Тарифата е направена в сходство с предложенията на управленията на БНР и Българска национална телевизия.
Предизборната акция се отразява в стратегиите на двете публични медии под формата на клипове, дебати и други форми, контрактувани е представители на участниците в изборите по реда и изискванията, уредени в Изборния кодекс.
Срокът за приемането на цената е не по-късно от 40 дни преди изборния ден, според член 197 от Изборния кодекс. Своевременното й приемане е от извънредно значение за естественото протичане на предизборната акция и нейното отразяване в стратегиите на публичните електронни медии.
Разширяват се правата на малолетните участници в наказателния развой и на потърпевшите
Делата за закононарушения, осъществени от малолетни, ще се преглеждат с преимущество и при закрити порти от съдии, притежаващи специфична подготовка в региона на правата на детето или които имат ефикасен достъп до профилирано образование. Специална подготовка или достъп до дейно профилирано образование ще се изисква и от прокурорите и проверяващите органи в границите на досъдебното произвеждане по такива каузи. Това плануват част от промените и допълненията на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), признати от държавното управление през днешния ден.
Задължително ще се изготвя характерност на малолетния обвинен, с цел да се открият неговите характерни потребности във връзка с организацията на отбраната, продължение на образованието, образованието и ефикасното реинтегриране в обществото. Тя ще се изготвя от контрольор при детска педагогическа стая с присъединяване на малолетния, а когато е уместно и с присъединяване на родител, настойник или друго лице, което по закон поставя грижи за обвинения, както и други лица, които разполагат с информация за личността му, в това число и посочени от него.
На малолетния обвинен се дават редица спомагателни права: цялостна информация за правата му ще може да получава родител, настойник или лице, което по закон поставя грижи за него; същите лица ще могат да го съпровождат в правосъдните съвещания и при осъществяване на дейностите по разследването; медицински обзор при задържане; определяне на личностните особености, отбрана на правото на персонален и фамилен живот посредством ограничение на разпространението на информация.
Регламентира се задължението да се вършат звукозапис и видеозапис при разпит на малолетен, арестуван или упрекнат за закононарушение, за което се планува не по-малко от 10 година отнемане от независимост или друго по-тежко наказване.
Редуцират се периодите при задържане на малолетен, като е записано, че явяването му пред съда се обезпечава неотложно от прокурора, който при нужда може да постанови задържане на обвинения до 48 ч. за довеждането му. Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното произвеждане не може да продължи повече от 5 м., в случай че лицето е привлечено като обвинен за тежко съзнателно закононарушение, и повече от 1 година за закононарушение, за което се планува не по-малко от 15 година отнемане от независимост или друго по-тежко наказване. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното произвеждане не може да продължи повече от 2 м.
Разширява се описът с процесуални права на потърпевшите, като се прибавя правото им да бъдат придружавани в наказателния развой от лице по техен избор. Това право може да бъде лимитирано, когато наличието на определеното лице опонира на ползите на потърпевшия или може да затрудни наказателното произвеждане.
Ограничава се опцията за провеждането на още един или спомагателен разпит като очевидец, което цели да понижи ненужния стрес за потърпевшия. Изключение се планува само при съществуване на нови обстоятелства, които не са били изяснени при първичния разпит на потърпевшия.
Създава се нова уредба за „ очевидец със характерни потребности от отбрана “. Тя планува разпитът на подобен очевидец да се организира при взимане на ограничения за отбягване на контакт с обвинения, в това число посредством видеоконференция или телефонна конференция. Разпитът ще може да се прави и в уместно помещение; в наличието на възпитател или психолог и от един и същи проверяващ орган, в случай че е нужен още един разпит. В случаите на домашно принуждение или на закононарушение срещу половата цялост по искане на потърпевшия разпитът може да се извърши от лице от същия пол.
Предлагат се и промени в Закона за подкрепяне и финансова отплата на потърпевши от закононарушения. Изцяло нова глава урежда процедурата за осъществяване на самостоятелната оценка на потърпевшите незабавно след подаването на сигнала за осъщественото закононарушение. При оценката се вземат поради типът и характерът на закононарушението и събитията, свързани с него; типът и степента на претърпените вреди; възрастта, интелектуалното развиване, прочувствената и обществената зрялост и образованието на потърпевшия.
Проектозаконът дава опция на членовете на фамилията на потърпевшия (съпругът, лицето, с което той се намира във фактическо общуване, възходящите, низходящите, братята, сестрите и издържаните от него лица), претърпели имуществени и неимуществени вреди от закононарушения от общ темперамент, също да получат подкрепяне.
С проектозакона се вкарват наредбите на Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на процесуалните гаранции за децата, които са обвинени или обвинени в границите на наказателното произвеждане и се обезпечава цялостното въвеждане на условията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за определяне на минимални стандарти за правата, поддръжката и отбраната на жертвите на закононарушения и за подмяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Предлагат се по-тежки санкции за закононарушения по расистки и ксенофобски подбуди
Министерският съвет утвърди през днешния ден план на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). Промените имат за цел да отговорят на формирана от Европейската комисия процедура за нарушаване за погрешно въвеждане от Република България в националното законодателство на избрани разпореждания от Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година по отношение на битката с избрани форми и прояви на расизъм и ксенофобия чрез наказателното право. Рамковото решение дефинира общ метод в региона на наказателното право към избрани прояви на расизъм и ксенофобия, съответно във връзка с два типа правонарушения — расистките или ксенофобските изявления, подбуждащи към ненавист, и закононарушенията от ненавист, подбудени от расистки или ксенофобски предубеждения.
Въвеждат се по-тежки санкции и задруги закононарушения с изключение на ликвидиране и телесни повреди, когато са осъществени по расистки или ксенофобски подбуди – отвличане; незаконно отнемане от свобода; принуда; закана; следене; обида; опозоряване на набожен храм или надгробен паметник; незаконно заличаване или разваляне на непозната вещ; подбудителство към осъществяване на закононарушение и палеж.
В глава четиринадесета „ Престъпления срещу мира и човечеството “ на Наказателен кодекс се предлага нова редакция на член 419а, предвиждаща да се носи наказателна отговорност за обществено оправдаване, отказване или жестоко омаловажаване на сходни закононарушения, осъществено по метод, който може да сътвори заплаха да се упражни принуждение или да се сътвори ненавист против обособени лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, вяра, генезис, национална или етническа принадлежност. Наказателна отговорност категорично ще се носи и за обществено оправдаване, отказване или жестоко омаловажаване на закононарушенията, осъществени по време на и по отношение на националсоциалистическия режим.
Министерство на правораздаването предлага по-леки санкции за засегнатост и клюка
Освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказване, когато обект на засегнатост или клюка е орган на власт. Това плануват новите промени в Наказателния кодекс (НК), препоръчани от Министерство на правораздаването.
Проектът планува също понижаване на размера на санкциите при засегнатост и клюка, в това число в случай че са били афектирани обществени персони.
Промените са стимулирани от редица неоправдателни решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) против България, установяващи нарушавания на свободата на изразяването на отзиви, регламентирана в член 10 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ). Извън това в Националния проект за възобновяване и резистентност е планувано влизане в действие на промени в правната рамка, свързани със отбрана на лицата, които подават сигнали за нарушавания на законодателството. Измененията в относимата правна рамка включват и промени в регламентацията в Наказателния кодекс, обвързвана с закононарушенията засегнатост и клюка, които да обезпечат сходство с Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд за правата на индивида.
През последните години в България се следи и друга отрицателна наклонност по отношение на правната уредба и използването на института на клеветата. Тя се показва в възходящия брой частни наказателни каузи за клюка против жители, заведени от длъжностни лица, след подадени тъжби и сигнали против тях при и във връзка осъществяване на службата им.
В тази връзка се оферират промени в член 78а от Наказателен кодекс, който да дава опция жителите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при засегнатост и клюка против орган на властта, когато са изпълнени всички други условия на член 78а от Наказателен кодекс.
С промените ще се отстранен и долните граници на санкциите по член 146 и 147 от Наказателен кодекс, които сега са надлежно 1000 и 3000 лв..
Намаляват се долните граници на санкциите, планувани в член 148, алинея 1 и 2 надлежно на петстотин и хиляда лв.. Така от една страна се пази свободата на изложение на мнение от страна на публицисти и други публични фигури, като се лимитира опцията за налагане на несъразмерни и непропорционални на осъщественото парични наказания.
Премахва се квалифицираният състав по член 148, алинея 1, т. 3 във връзка с закононарушението „ засегнатост “, който е използван и във връзка с закононарушението „ клюка “. По този метод националното законодателство се хармонизира с условията на откритото в практиката на Европейски съд по правата на човека предписание, че длъжностните лица могат да бъдат обект на социална рецензия в по-широк обсег по отношение на изпълняваните от тях публични функционалности.
Правителството одобри Решение за осъществяване на Решение на Народното събрание за оказване на военна и военно-техническа поддръжка на Украйна
Министерският съвет одобри решение за осъществяване на Решение на Народното събрание на Република България за оказване на военна и военно-техническа поддръжка на Украйна, с което се позволява присъединяване на военнослужещи от въоръжените сили на Република България в Мисията на Европейски Съюз за военно подкрепяне на Украйна (European Union Military Assistance Mission in Ukraine – EUMAM) за периода на задачата, както следва:
– един щабен офицер за увеличаване на Звеното за обмисляне и осъществяване на военни задачи и интервенции на Европейски Съюз в Кралство Белгия;
– до 5 (пет) военнослужещи (офицери/сержанти) в Многонационалното командване на Европейски Съюз за общовойсково образование в Република Полша и/или Многонационалното командване за специфична подготовка във Федерална република Германия;
– до 50 (петдесет) военнослужещи за образование за потребление на предоставеното в границите на EUMAM въоръжение и техника, на територията на държави-членки на Европейски Съюз, и/или в Република България.
Участието на български военнослужещи в EUMAM ще бъде явен знак за поддръжката на страната ни към Общата политика за сигурност и защита и в частност на задачата за военно подкрепяне на Украйна.
Правителството одобри решения за безплатно даване на филантропична помощ на Турция и на Сирия
Министерският съвет на Република България одобри Решение за безплатно даване на филантропична помощ на Република Турция.
Във връзка с поисканата от държавното управление на Република Турция интернационална филантропична помощ, по линия на Механизма за гражданска отбрана на Европейския съюз със известия от ERCC (Emergency Response Coordination Centre – Координационен център за реакция при изключителни обстановки на ЕС), на страната се дава филантропична помощ, както следва:
Хуманитарната помощ предоставена от Министерството на вътрешните работи е на стойност от 1 599 569,84 лева и включва: палатка надуваема с потенциал 60 индивида – 4 броя, палатка надуваема с потенциал 20 индивида – 8 броя, палатка сглобяема с потенциал 6-8 индивида – 42 броя, сгъваема маса – 115 броя, сгъваема скамейка – 154 броя, сгъваем стол – 145 броя, мобилен климатик – 16 броя, шалте – 2500 броя, одеяло вид „ Полар “ – 1900 броя, възглавница – 2500 броя, чаршаф за еднократна приложимост – 25 800 броя, калъфка за възглавница за еднократна приложимост – 25 900 броя, плик за одеяло за еднократна приложимост – 25 800 броя, походно легло – 2300 броя, термо одеяло – 2000 броя, одеяло – 1000 броя, фургон за жилищни потребности от 2 до 3 индивида – 6м./3м. – 5 броя, фургон за жилищни потребности от 5 до 8 индивида – 7м./3м. – 5 броя, палатка – 15 броя, палатка – 11 броя, палатка – 4 броя, палатка – 1 брой, походна маса /малка/ – 15 броя, походна маса /голяма/ – 21 броя, стол сгъваем – 378 броя, столче походно – 298 броя, походно легло дървено – 85 броя, походно легло – 370 броя, раница „ Мешка “ – 50 броя.
Министерският съвет на Република България одобри също по този начин Решение за безплатно даване на филантропична помощ на Сирийска Арабска Република.
Във връзка с поисканата от държавното управление на Сирийска Арабска Република, интернационална филантропична помощ, по линия на Механизма за гражданска отбрана на Европейския съюз със известия от ERCC (Emergency Response Coordination Centre – Координационен център за реакция при изключителни обстановки на ЕС), на страната се дава филантропична помощ, както следва:
Хуманитарната помощ предоставена от Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ – Министерство на вътрешните работи и Българския Червен кръст е на стойност от 90 294,24 лева и включва: палатка сглобяема с потенциал 6-8 индивида – 5 броя, одеяло вид „ Полар “ – 600 броя, вълнени одеяла – 1080 броя и комплект спално долни дрехи, единично (долен чаршаф: 1,30/2,00 плик торба: 1,30/2,00 калъфка: 50/70) – 504 броя.
В сходство с задействания Механизъм за гражданска отбрана на Европейския съюз, безплатно предоставената филантропична помощ ще бъде превозена с финансово подпомагане от Европейската комисия.
Решенията са признати неприсъствено.
Ето по-важните:
Правителството сътвори Съвет за стопански разбори
Министерският съвет сътвори Съвет за стопански разбори, поставяйки основите на развой на последователно и стабилно обезпечаване на българското държавно управление със задълбочена академична икономическа експертиза, която да бъде насочна точка при вземането на стратегически решения за смяна в политиката.
Съветът ще прави оценка дълготрайните провокации пред българската стопанска система и ще насочва оферти за най-подходящите политики за тяхното превъзмогване.
Съветът ще има консултативен темперамент и ще включва икономисти от академичната общественост, в това число от влиятелните интернационалните университети. При основаването на съвета се употребява сполучливият опит на редица страни от Европейски Съюз, като Експертния съвет в Германия (Sachverstandigenrat zur Begutachtung der gesamtwirtschaftlichen Entwicklung), Съвета за стопански разбори във Франция (Conseil d’analyse economique) и Френско-германския съвет на икономическите специалисти (The Franco-German Council of Economic Experts).
Създаването на Съвета е планувано в Националния проект за възобновяване и резистентност на Република България, като осъществяването на тази стъпка е един от основните стадии, включени в графика на заплащанията, които страната може да получи по Механизма за възобновяване и резистентност при цялостно осъществяване на авансово поетите задължения, според оперативните договорености сред държавното управление и Европейската комисия.
Одобрен е отчетът за касовото осъществяване на държавния бюджет
Със свое решение държавното управление утвърди Доклада за касовото осъществяване на държавния бюджет, в това число на централния бюджет, и на главните индикатори на консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2022 година, в т. ч. и за разноските по член 110 от ЗДБРБ за 2022 година, и Информацията за касовото осъществяване на държавния бюджет и на главните индикатори по КФП за 2022 година Документите са направени в осъществяване на член 109 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година и член 135 от Закона за обществените финанси.
Основни параметри по консолидираната фискална стратегия към края на 2022г.
Приходите, помощите и даренията, регистрирани по консолидираната фискална стратегия (КФП) за 2022 година, са в размер на 64 765,4 млн. лева, включително 3 181,0 млн. лева доходи с еднократен ексклузивен характер1, които не са включени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година С оглед съпоставимост на данните по отношение на годишните планове към ЗДБРБ за 2022 година, въздействието на посочените еднократни доходи, респективно разноски, следва да бъде отстранено. На съпоставима база с плановете към ЗДБРБ за 2022 година приходите, помощите и даренията по КФП за 2022 година са в размер на 61 584,3 млн. лева, което съставлява превишение на плановете към ЗДБРБ за 2022 година с 3,2 на 100.
По бюджета на Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “ постъпват неданъчни доходи, респективно се правят разноски, в осъществяване на §24 и §23 от Преходните и заключителните разпореждания на ЗДБРБ за 2022 година, които са с еднократен ексклузивен темперамент и не са заложени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година За интервала юли-декември постъпилите доходи от целеви вноски са в размер на 3 181,0 млн. лева
Данъчно-осигурителните доходи, регистрирани по КФП, са в размер на 46 794,6 млн. лева, което е с 1,5 на 100 или 672,0 млн. лева над заложеното в плановете към ЗДБРБ за 2022 година, в това число 352,9 млн. лева превишение на плана при постъпленията от обществени и здравноосигурителни вноски, 221,7 млн. лева по-високи данъчни доходи по държавния бюджет (от които 72 млн. лева предплатена солидарна вноска от „ Лукойл България “) и 101,3 млн. лева над плана имуществени налози, главно по общинските бюджети. В частта на данъчните доходи по държавния бюджет преизпълнение има при корпоративните налози, ДДФЛ и митата, а приходите от Данък добавена стойност, и акцизи са по-ниски от плануваните за годината. При приходите от Данък добавена стойност данните демонстрират, че съпоставено с плановете към ЗДБРБ за 2022 година, постъпленията за годината са с 688,7 млн. лева по-ниски от плануваните. Параметрите по осъществяването при този налог са близки до препоръчаните планове от Министерството на финансите в първичния план на ЗИД на ЗДБРБ за 2022 година от юни, които в следствие при разискването и гласуването на законопроекта в Народното събрание бяха в допълнение увеличени със 760,0 млн. лева в дефинитивно гласуваните текстове. По отношение на приходите от акцизи следва да се означи, че през 2022 година Народното събрание не одобри препоръчаните от Министерството на финансите промени за въвеждане на акцизен календар за тютюневите произведения през 2022 година, като в същото време не беше осъществено съответното понижение на прогнозния размер на постъпленията от акцизи с резултата от мярката в размер на 100 млн. лева, включени в ЗДБРБ за 2022 година, колкото почти е неизпълнението на плана за годината. Мярката ще влезе в действие от 01.03.2023 година.
Неданъчните доходи са в размер на 11 976,9 млн. лева (вкл. 3 181,0 млн. лева еднократни изключителни приходи). На съпоставима база, при елиминиране на въздействието на еднократни изключителни доходи, неданъчните доходи по КФП за 2022 година са в размер на 8 795,9 млн. лева, което съставлява преизпълнение на годишния план с 19,8 на 100 (1 452,6 млн. лева.). Неданъчните доходи се образуват главно от доходи от държавни, общински и правосъдни такси, доходи и приходи от благосъстоятелност, включително вноски от доходи от държавни и общински предприятия, доходи от концесии, доходи от продажба на квоти за излъчвания на парникови газове и други. В частта на неданъчните доходи най-значително преизпълнение на плановете има при отчисленията от АЕЦ „ Козлодуй “ за двата така наречен „ нуклеарни “ фонда – Фонд „ Радиоактивни боклуци “ и Фонд „ Извеждане от употреба на нуклеарни уреди “. Отчисленията за двата фонда са с 511,6 млн. лева по-високи от плануваните, което се дължи на високите цени на електрическата енергия на свободния пазар. Подобна е и обстановката с приходите от продажба на квоти за парникови газове, които са със 163,3 млн. лева над заложените в годишния план и още веднъж са свързани с волатилните условия на свободния пазар на електричество.
Приходите от помощи и дарения са в размер на 5 993,8 млн. лева Постъпленията са по- ниски от разчетените със ЗДБРБ за 2022 година със 198,9 млн. лева, което се дължи на по-ниското асимилиране на разноските по сметките за средства от Европейски Съюз, респективно по-ниския размер на възобновените средства от Европейска комисия.
Разходите, регистрирани по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за 2022 г„ са в размер на 66 112,6 млн. лева, включително 3 181,0 млн. лева разноски с еднократен ексклузивен темперамент, които не са включени в плановете към ЗДБРБ за 2022 година На съпоставима база с плановете към ЗДБРБ за 2022 г„ разноските по КФП са в размер на 62 931,6 млн. лева, което съставлява 95,5 % от плана към ЗДБРБ за 2022 година
От данните е видно, че разноските по КФП са по-ниски от плануваните, като най-съществено закъснение при усвояването на плануваните разноски има при разноските по сметките за средства от Европейски Съюз. Основна причина за това има ниското асимилиране на разноските по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) и някои оперативни стратегии от програмния интервал 2021-2027 г„ като по-ниски от плануваните са и разноските и предоставените прехвърляния по държавния бюджет. По-ниско от плануваното е и усвояването на финансовите разноски по държавния бюджет.
Забавянето при осъществяването на плановете и стратегиите измества огромна част от плануваните за 2022 година разноски в 2023 година и идващите години, което от една страна усъвършенства касовото салдо за 2022 г„ само че от друга води до напън върху бюджета за 2023 година.
На база на данните от месечните доклади за касово осъществяване на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, бюджетното салдо по Кохезионен фонд П на касова основа за 2022 година е негативно в размер на 1 347,3 млн. лева (0,8 % от прогнозния БВП) и се образува от недостиг по националния бюджет в размер на 5 087,2 млн. лева и превишение на приходите над разноските по европейските средства в размер на 3 739,9 млн. лв..
Частта от вноската на Република България в бюджета на Европейски Съюз, изплатена към 31 декември 2022 година от централния бюджет, възлиза на 1 705,0 млн. лева, което е в осъществяване на настоящото все още законодателство в региона на личните запаси на Европейски Съюз.
Размерът на фискалния запас към 31.12.2022 година е 13,4 милиарда лева, в това число 12,1 милиарда лева депозити на фискалния запас в Българска народна банка и банки и 1,3 милиарда лева вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разноски, задатъци и други.
Правителството се разпореди с парцели
Правителството даде безплатно на Национална компания „ Железопътна инфраструктура “ ръководството на 48 парцела – обществена държавна благосъстоятелност. Те са ситуирани на територията на с. Трилистник, с. Скутаре и с. Войводиново, община Марица, област Пловдив. Това ще разреши реализацията на народен обект „ Рехабилитация на железопътния сектор Пловдив – Бургас, Фаза 2 “, Позиция 2: „ Премахване на прелезите и създаване на надлези/подлези за жп сектор Пловдив – Бургас “.
Одобрен е план на съглашение с Държавата Израел за съдействие в региона на туризма
Министерският съвет одобри Решение за одобряване на Споразумението сред държавното управление на Република България и държавното управление на Държавата Израел за съдействие в региона на туризма. Споразумението бе подписано на 23.01.2023 година в гр. София по време на посещаване на господин Хаим Катц, министър на туризма на Държавата Израел в Република България.
Споразумението планува България и Израел да предизвикват обмена на експертен опит и познания, свързани с организацията, ръководството и действието на специфични форми на туризъм, като да вземем за пример сезонен туризъм, СПА и уелнес, авантюристичен, културно-исторически, набожен туризъм. Двете страни ще задълбочават съдействието си в границите на Световната организация по туризъм (UNWTO), както и с други интернационалните организации. Те ще предизвикват обмяната на опит в региона на образованието с практическо образование и ще поддържат съдействието сред заинтригуваните страни от частния бранш.
Съгласно документа страните предизвикват съдействието и обмена на положителни практики за привличане на вложения в туризма.
Министерският съвет промени постановлението, с което се отпускат спомагателни 450 млн. лева по бюджета на Министерството на енергетиката
450 млн. лева спомагателни разноски по бюджета на Министерството на енергетиката, утвърдени с Постановление на Министерски съвет № 492/23 декември 2022 година, ще се употребяват за компенсиране на небитовите крайни клиенти за разноските им за енергийни запаси, включително – и за електрическа сила. Това реши Министерският съвет на днешното си съвещание с смяна в Постановление № 492.
В миналата си редакция постановлението предвиждаше средствата да се употребяват за „ отплата на високите цени на енергийните запаси и горивата ”. Днешната смяна обезпечава опция отпуснатият бюджетен запас да се употребява за допълнение на средствата за компенсиране на небитовите крайни клиенти поради високата цена на електрическата енергия.
Целта на плана на Постановлението е от утвърдените с Постановление № 492 на Министерския съвет от 2022 година, 450 милиона лв. спомагателни разноски по бюджета на Министерството на енергетиката, да се даде опция за обезпечаване на допълващ запас по признати от Министерския съвет стратегии, при положение на дефицит на средства от целевите вноски по § 8 от Преходните и заключителни разпореждания на Закона за използване на разпореждания на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 година, Закона за бюджета на държавното публично обезпечаване за 2022 година и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година.
Министерски съвет утвърди промени в Закона за силата от възобновими източници
С решение на Министерския съвет бе утвърден план на Закон за изменение и допълнение на Закона за силата от възобновими източници (ЗЕВИ). Измененията са създадени за транспониране на условията на Директива Европейски Съюз 2018/2001 за поощряване потреблението на сила от възобновими източници.
В законопроекта се планува ново пълномощие на министъра на енергетиката, който би трябвало да утвърждава проектите на топлопреносните предприятия за развиване на районни отоплителни или охладителни системи, при положение, че такива проекти бъдат създадени.
Измененията в ЗЕВИ регламентират още условията по отношение на определянето на национална цел за дял на силата от възобновими източници в брутното извънредно ползване, наложителната минимална цел за дял на силата от възобновими източници в крайното ползване в превоза, както и задачите за дял на силата от възобновими източници в секторите електрическа сила, топлинна сила и сила за изстудяване.
С оглед основаването на удобна рамка за поощряване и улеснение на развиването на потребителите на лична електрическа сила от Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) и общностите за възобновима сила се вкарват условия във връзка с лицата, които могат да създават, използват, съхраняват и продават непотребните количества сила от възобновими източници.
Предвидено е облекчение на процедурите по присъединение за производители на електрическа сила от възобновими източници с обща конфигурирана мощ до 1 MW, като са понижени периодите за осъществяване на изследване и издаване на мнение за изискванията и метода за присъединение.
Със законопроекта се обезпечава и осъществяването на две основни промени от Националния проект за възобновяване и резистентност на Република България (ПВУ), съставен елемент „ Нисковъглеродна стопанска система “ – Реформа 4 „ Механизъм за финансиране на планове за енергийна успеваемост и възобновими източници дружно със сметките за сила “ и за частичното реализиране на задачите на Реформа 6 „ Стимулиране на производството на електрическа енергия от ВЕИ “.
Агенцията по вписванията уголемява предоставяната информация посредством системата за взаимно свързване на регистрите в Европейски Съюз
Агенцията по вписванията да разшири информацията, която дава посредством системата за взаимно свързване на регистрите в Европейски Съюз (БРИС), реши през днешния ден държавното управление.
На съвещанието си Министерски съвет одобри план на Закон за изменение и допълнение на Закона за комерсиалния указател и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, посредством който се вкарват условия на Директива (ЕС) 2019/1151 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132 по отношение на потреблението на цифрови принадлежности и процеси в региона на дружественото право.
Предлага се Агенция по вписванията, посредством системата БРИС, неотложно да дава информация за вписването и закриването на клон на задгранично лице, както и условия по отношение на компанията, правната форма, регистрационния номер, седалището, представителството, управителните и контролни органи, условия за произвеждане по разпродажба и неплатежоспособност, заличаването, както и данни по отношение на оповестените актове по член 6, алинея 3 ЗТРРЮЛНЦ на вписано в комерсиалния указател сдружение.
Агенцията ще би трябвало да обезпечи още и опция за приемане на информация за регистриране и закриване на клон в друга страна членка на Европейски Съюз на комерсиално сдружение, записано в България, както и на условия по отношение на компанията, правната форма, управителни и контролни органи, разпродажба и неплатежоспособност и заличаването на задгранично лице, записало клон в България, както и данни за оповестените годишни финансови доклади на задграничното лице, като получената информация се отбелязва неотложно в ТРРЮЛНЦ.
Предвидени са и промени в Търговския закон, с които се вкарва условие за регистриране на седалището на задграничния търговец по партидата на записания от него в България клон.
Одобрена е цената за възнаграждение на предизборните излъчвания по Българска национална телевизия и БНР
Със свое разпореждане държавното управление утвърди цената, по която партиите, обединенията и инициативните комитети ще заплащат предизборните предаванията по Българската национална телевизия, Българското национално радио и техните районни центрове в границите на идната предизборна акция за избор на народни представители на 2 април 2023 година Тарифата е направена в сходство с предложенията на управленията на БНР и Българска национална телевизия.
Предизборната акция се отразява в стратегиите на двете публични медии под формата на клипове, дебати и други форми, контрактувани е представители на участниците в изборите по реда и изискванията, уредени в Изборния кодекс.
Срокът за приемането на цената е не по-късно от 40 дни преди изборния ден, според член 197 от Изборния кодекс. Своевременното й приемане е от извънредно значение за естественото протичане на предизборната акция и нейното отразяване в стратегиите на публичните електронни медии.
Разширяват се правата на малолетните участници в наказателния развой и на потърпевшите
Делата за закононарушения, осъществени от малолетни, ще се преглеждат с преимущество и при закрити порти от съдии, притежаващи специфична подготовка в региона на правата на детето или които имат ефикасен достъп до профилирано образование. Специална подготовка или достъп до дейно профилирано образование ще се изисква и от прокурорите и проверяващите органи в границите на досъдебното произвеждане по такива каузи. Това плануват част от промените и допълненията на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), признати от държавното управление през днешния ден.
Задължително ще се изготвя характерност на малолетния обвинен, с цел да се открият неговите характерни потребности във връзка с организацията на отбраната, продължение на образованието, образованието и ефикасното реинтегриране в обществото. Тя ще се изготвя от контрольор при детска педагогическа стая с присъединяване на малолетния, а когато е уместно и с присъединяване на родител, настойник или друго лице, което по закон поставя грижи за обвинения, както и други лица, които разполагат с информация за личността му, в това число и посочени от него.
На малолетния обвинен се дават редица спомагателни права: цялостна информация за правата му ще може да получава родител, настойник или лице, което по закон поставя грижи за него; същите лица ще могат да го съпровождат в правосъдните съвещания и при осъществяване на дейностите по разследването; медицински обзор при задържане; определяне на личностните особености, отбрана на правото на персонален и фамилен живот посредством ограничение на разпространението на информация.
Регламентира се задължението да се вършат звукозапис и видеозапис при разпит на малолетен, арестуван или упрекнат за закононарушение, за което се планува не по-малко от 10 година отнемане от независимост или друго по-тежко наказване.
Редуцират се периодите при задържане на малолетен, като е записано, че явяването му пред съда се обезпечава неотложно от прокурора, който при нужда може да постанови задържане на обвинения до 48 ч. за довеждането му. Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното произвеждане не може да продължи повече от 5 м., в случай че лицето е привлечено като обвинен за тежко съзнателно закононарушение, и повече от 1 година за закононарушение, за което се планува не по-малко от 15 година отнемане от независимост или друго по-тежко наказване. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното произвеждане не може да продължи повече от 2 м.
Разширява се описът с процесуални права на потърпевшите, като се прибавя правото им да бъдат придружавани в наказателния развой от лице по техен избор. Това право може да бъде лимитирано, когато наличието на определеното лице опонира на ползите на потърпевшия или може да затрудни наказателното произвеждане.
Ограничава се опцията за провеждането на още един или спомагателен разпит като очевидец, което цели да понижи ненужния стрес за потърпевшия. Изключение се планува само при съществуване на нови обстоятелства, които не са били изяснени при първичния разпит на потърпевшия.
Създава се нова уредба за „ очевидец със характерни потребности от отбрана “. Тя планува разпитът на подобен очевидец да се организира при взимане на ограничения за отбягване на контакт с обвинения, в това число посредством видеоконференция или телефонна конференция. Разпитът ще може да се прави и в уместно помещение; в наличието на възпитател или психолог и от един и същи проверяващ орган, в случай че е нужен още един разпит. В случаите на домашно принуждение или на закононарушение срещу половата цялост по искане на потърпевшия разпитът може да се извърши от лице от същия пол.
Предлагат се и промени в Закона за подкрепяне и финансова отплата на потърпевши от закононарушения. Изцяло нова глава урежда процедурата за осъществяване на самостоятелната оценка на потърпевшите незабавно след подаването на сигнала за осъщественото закононарушение. При оценката се вземат поради типът и характерът на закононарушението и събитията, свързани с него; типът и степента на претърпените вреди; възрастта, интелектуалното развиване, прочувствената и обществената зрялост и образованието на потърпевшия.
Проектозаконът дава опция на членовете на фамилията на потърпевшия (съпругът, лицето, с което той се намира във фактическо общуване, възходящите, низходящите, братята, сестрите и издържаните от него лица), претърпели имуществени и неимуществени вреди от закононарушения от общ темперамент, също да получат подкрепяне.
С проектозакона се вкарват наредбите на Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на процесуалните гаранции за децата, които са обвинени или обвинени в границите на наказателното произвеждане и се обезпечава цялостното въвеждане на условията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за определяне на минимални стандарти за правата, поддръжката и отбраната на жертвите на закононарушения и за подмяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Предлагат се по-тежки санкции за закононарушения по расистки и ксенофобски подбуди
Министерският съвет утвърди през днешния ден план на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК). Промените имат за цел да отговорят на формирана от Европейската комисия процедура за нарушаване за погрешно въвеждане от Република България в националното законодателство на избрани разпореждания от Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година по отношение на битката с избрани форми и прояви на расизъм и ксенофобия чрез наказателното право. Рамковото решение дефинира общ метод в региона на наказателното право към избрани прояви на расизъм и ксенофобия, съответно във връзка с два типа правонарушения — расистките или ксенофобските изявления, подбуждащи към ненавист, и закононарушенията от ненавист, подбудени от расистки или ксенофобски предубеждения.
Въвеждат се по-тежки санкции и задруги закононарушения с изключение на ликвидиране и телесни повреди, когато са осъществени по расистки или ксенофобски подбуди – отвличане; незаконно отнемане от свобода; принуда; закана; следене; обида; опозоряване на набожен храм или надгробен паметник; незаконно заличаване или разваляне на непозната вещ; подбудителство към осъществяване на закононарушение и палеж.
В глава четиринадесета „ Престъпления срещу мира и човечеството “ на Наказателен кодекс се предлага нова редакция на член 419а, предвиждаща да се носи наказателна отговорност за обществено оправдаване, отказване или жестоко омаловажаване на сходни закононарушения, осъществено по метод, който може да сътвори заплаха да се упражни принуждение или да се сътвори ненавист против обособени лица или групи от хора, обединени по раса, цвят на кожата, вяра, генезис, национална или етническа принадлежност. Наказателна отговорност категорично ще се носи и за обществено оправдаване, отказване или жестоко омаловажаване на закононарушенията, осъществени по време на и по отношение на националсоциалистическия режим.
Министерство на правораздаването предлага по-леки санкции за засегнатост и клюка
Освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказване, когато обект на засегнатост или клюка е орган на власт. Това плануват новите промени в Наказателния кодекс (НК), препоръчани от Министерство на правораздаването.
Проектът планува също понижаване на размера на санкциите при засегнатост и клюка, в това число в случай че са били афектирани обществени персони.
Промените са стимулирани от редица неоправдателни решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) против България, установяващи нарушавания на свободата на изразяването на отзиви, регламентирана в член 10 от Европейската спогодба за отбрана правата на индивида и главните свободи (ЕКПЧ). Извън това в Националния проект за възобновяване и резистентност е планувано влизане в действие на промени в правната рамка, свързани със отбрана на лицата, които подават сигнали за нарушавания на законодателството. Измененията в относимата правна рамка включват и промени в регламентацията в Наказателния кодекс, обвързвана с закононарушенията засегнатост и клюка, които да обезпечат сходство с Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи на Съвета на Европа и решенията на Европейския съд за правата на индивида.
През последните години в България се следи и друга отрицателна наклонност по отношение на правната уредба и използването на института на клеветата. Тя се показва в възходящия брой частни наказателни каузи за клюка против жители, заведени от длъжностни лица, след подадени тъжби и сигнали против тях при и във връзка осъществяване на службата им.
В тази връзка се оферират промени в член 78а от Наказателен кодекс, който да дава опция жителите да могат да бъдат освобождавани от наказателна отговорност при засегнатост и клюка против орган на властта, когато са изпълнени всички други условия на член 78а от Наказателен кодекс.
С промените ще се отстранен и долните граници на санкциите по член 146 и 147 от Наказателен кодекс, които сега са надлежно 1000 и 3000 лв..
Намаляват се долните граници на санкциите, планувани в член 148, алинея 1 и 2 надлежно на петстотин и хиляда лв.. Така от една страна се пази свободата на изложение на мнение от страна на публицисти и други публични фигури, като се лимитира опцията за налагане на несъразмерни и непропорционални на осъщественото парични наказания.
Премахва се квалифицираният състав по член 148, алинея 1, т. 3 във връзка с закононарушението „ засегнатост “, който е използван и във връзка с закононарушението „ клюка “. По този метод националното законодателство се хармонизира с условията на откритото в практиката на Европейски съд по правата на човека предписание, че длъжностните лица могат да бъдат обект на социална рецензия в по-широк обсег по отношение на изпълняваните от тях публични функционалности.
Правителството одобри Решение за осъществяване на Решение на Народното събрание за оказване на военна и военно-техническа поддръжка на Украйна
Министерският съвет одобри решение за осъществяване на Решение на Народното събрание на Република България за оказване на военна и военно-техническа поддръжка на Украйна, с което се позволява присъединяване на военнослужещи от въоръжените сили на Република България в Мисията на Европейски Съюз за военно подкрепяне на Украйна (European Union Military Assistance Mission in Ukraine – EUMAM) за периода на задачата, както следва:
– един щабен офицер за увеличаване на Звеното за обмисляне и осъществяване на военни задачи и интервенции на Европейски Съюз в Кралство Белгия;
– до 5 (пет) военнослужещи (офицери/сержанти) в Многонационалното командване на Европейски Съюз за общовойсково образование в Република Полша и/или Многонационалното командване за специфична подготовка във Федерална република Германия;
– до 50 (петдесет) военнослужещи за образование за потребление на предоставеното в границите на EUMAM въоръжение и техника, на територията на държави-членки на Европейски Съюз, и/или в Република България.
Участието на български военнослужещи в EUMAM ще бъде явен знак за поддръжката на страната ни към Общата политика за сигурност и защита и в частност на задачата за военно подкрепяне на Украйна.
Правителството одобри решения за безплатно даване на филантропична помощ на Турция и на Сирия
Министерският съвет на Република България одобри Решение за безплатно даване на филантропична помощ на Република Турция.
Във връзка с поисканата от държавното управление на Република Турция интернационална филантропична помощ, по линия на Механизма за гражданска отбрана на Европейския съюз със известия от ERCC (Emergency Response Coordination Centre – Координационен център за реакция при изключителни обстановки на ЕС), на страната се дава филантропична помощ, както следва:
Хуманитарната помощ предоставена от Министерството на вътрешните работи е на стойност от 1 599 569,84 лева и включва: палатка надуваема с потенциал 60 индивида – 4 броя, палатка надуваема с потенциал 20 индивида – 8 броя, палатка сглобяема с потенциал 6-8 индивида – 42 броя, сгъваема маса – 115 броя, сгъваема скамейка – 154 броя, сгъваем стол – 145 броя, мобилен климатик – 16 броя, шалте – 2500 броя, одеяло вид „ Полар “ – 1900 броя, възглавница – 2500 броя, чаршаф за еднократна приложимост – 25 800 броя, калъфка за възглавница за еднократна приложимост – 25 900 броя, плик за одеяло за еднократна приложимост – 25 800 броя, походно легло – 2300 броя, термо одеяло – 2000 броя, одеяло – 1000 броя, фургон за жилищни потребности от 2 до 3 индивида – 6м./3м. – 5 броя, фургон за жилищни потребности от 5 до 8 индивида – 7м./3м. – 5 броя, палатка – 15 броя, палатка – 11 броя, палатка – 4 броя, палатка – 1 брой, походна маса /малка/ – 15 броя, походна маса /голяма/ – 21 броя, стол сгъваем – 378 броя, столче походно – 298 броя, походно легло дървено – 85 броя, походно легло – 370 броя, раница „ Мешка “ – 50 броя.
Министерският съвет на Република България одобри също по този начин Решение за безплатно даване на филантропична помощ на Сирийска Арабска Република.
Във връзка с поисканата от държавното управление на Сирийска Арабска Република, интернационална филантропична помощ, по линия на Механизма за гражданска отбрана на Европейския съюз със известия от ERCC (Emergency Response Coordination Centre – Координационен център за реакция при изключителни обстановки на ЕС), на страната се дава филантропична помощ, както следва:
Хуманитарната помощ предоставена от Главна дирекция „ Пожарна сигурност и отбрана на популацията “ – Министерство на вътрешните работи и Българския Червен кръст е на стойност от 90 294,24 лева и включва: палатка сглобяема с потенциал 6-8 индивида – 5 броя, одеяло вид „ Полар “ – 600 броя, вълнени одеяла – 1080 броя и комплект спално долни дрехи, единично (долен чаршаф: 1,30/2,00 плик торба: 1,30/2,00 калъфка: 50/70) – 504 броя.
В сходство с задействания Механизъм за гражданска отбрана на Европейския съюз, безплатно предоставената филантропична помощ ще бъде превозена с финансово подпомагане от Европейската комисия.
Решенията са признати неприсъствено.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ