Избори по руски и размисли български
В неделя Владимир Путин предстоящо бе избран отново за президент на Руската федерация с величествен резултат - 76,7% от гласовете при 67% изборна интензивност. Неговите съперници (поне тези, които доживяха изборите и не са в затвора) общо взето му дишат прахта, като претендентът на комунистите Грудинин взе 12%, Жириновски - 6%, останалите - към и под 1%. Така Владимир Владимирович стартира своя четвърти мандат (де факто - пети, в случай че броим и номиналния на Дмитрий Медведев), като публичната поддръжка за него е по-голяма от всеки път.
Естествено, в обществените ни мрежи тематиката бе преобладаваща, само че множеството от изявяващите се като " гражданско общество " и " водачи на мнение " забиха в посока либералност, вместо да се опитат да преглеждат обстановката през призмата на българските национални ползи. Това, което би трябвало да се знае е, че за нас няма значение дали в Русия има народна власт или не. За нас е значимо дали съветската политика съответствува с нашите ползи или им опонира.
Преди всичко е значимо да проучваме на какво се дължи голямата поддръжка за Путин.
Първата група негови поддръжници е обвързвана с едрия бизнес. В Русия крупните предприемачи (наричани още " олигарси " ) дължат благосъстоянието си не на деятелност и усърдие, а напълно на положителната воля на " бащицата ". Е, близо до мозъка за кого ще гласоподават техните чиновници...
Втората група гласоподаватели на Путин са работещите в бюджетния бранш. Или гласуваш за този, който е на власт, или губиш работата си...
Третата група са тези, които гласоподават за Путин по психически аргументи, тъй като е " на власт " (а първия път са дали своят вот за него, тъй като е посочен от Елцин). Този детайл, изключително в Русия, въобще не трябва да се подценява. За мнозина демокрацията е безусловно измислена структура и за тях е немислимо да гласоподават за претендент на опозицията.
И най-после, от 2000-ата година насам Путин си завоюва и достоверни почитатели. За близо две десетилетия Владимир Владимирович реализира две доста основни неща - повдигане на виталния стандарт на руснаците и връщане на страната като първокачествен състезател на международната сцена.
При такава смазваща разлика е безсмислено да се питаме дали за нас е добре или зле, че Путин завоюва. Досегашният водач на Русия е бетониран във властта, а опозицията против него е по-нелепа даже от българската извънпарламентарна " десница ". Така че въпросът не опира до личността (която към този момент наподобява несменяема), а до вероятните политики, които да постанова.
И по този начин, каква политика на Русия (т.е. на Путин) би била най-изгодна за България?
Не и досегашната, несъмнено. България има два съществени казуса с Русия - русофилството и енергийната взаимозависимост, И тези два казуса следва да бъдат минимизирани.
Сред българското общество има значима група хора, които просто не могат да си показват, че България и Русия са две разнообразни страни с допустимо противоречащи си ползи. Тази достоверна " пета колона " постоянно ще изкушава съветските политици да я употребяват като свое оръдие за реализиране на едни или други цели. А около нея, естествено, се завъждат и продажни български политици, които могат да вкарат страната ни в огромни бели.
Енергийната ни взаимозависимост от Русия (в комплект с обстоятелството, че Русия разчита стопански главно на продажба на енергийна ресурси) е вторият ни сериозен проблем и евентуален източник освен на корупция, само че и на откровена държавна измяна.
Решението на тези два казуса се назовава изолационизъм. Русия би трябвало да се концентрира върху решаването на личните си проблеми (икономически, инфраструктурни, обществени, демографски, здравни и т.н.) и по-малко да се стреми да се постанова над останалия свят. Активната (на моменти дори агресивна) външна политика изисква доста сериозен запас, който може да се пренасочи във вътрешността - т.е., самите съветски жители да се радват на по-дълъг и първокласен живот. (Тук е подходящо да се добави, че външнополитическите триумфи на Путин бяха вероятни и поради сенилността на западните " водачи ". Ако през 2014г. отпред на Запада не бяха Обама и Меркел, а Рейгън и Тачър, дали въобще щеше да бъде допустима анексията на Крим?)
Ако в Русия имаше съответна съпротива, тя нямаше да укорява Путин нито поради неналичието на народна власт (нещо, от което на процедура никой там не се вълнува), нито поради корупцията (която също е захранвана от милиони руснаци). Основният укор щеше да бъде за какво Путин пропиля шанса да трансформира Русия в един по-голям Дубай. Скокът на цените на петрола през първото десетилетие на новия век разреши на Русия да вдигне фрапантно стандарта си спрямо времената на Елцин. Само че този запас не бе вложен в просвета, технологии, превоз, туризъм и така нататък, както направиха в Дубай. И в този момент Русия страда от съмненията в цените на петрола.
Една страна, която се изхранва единствено от продажба на запаси и създава само красиви дами, мъчно може дълго време да бъде измежду международните водачи. И това би трябвало да стане ясно на водещите съветници в Кремъл.
Ако Русия понижи средствата си за хибридна война и за корумпиране на български политици, които да държат страната ни в енергийна взаимозависимост, от това ще завоюват и двете страни. А в случай че Русия спре да се пробва да въздейства на Европа като цяло, ще завоюва доста повече.
Всичко това обаче би трябвало първо да изкристализира в главите на тези, които поучават съветския президент. А задачата на България е да употребява сполучливо инструмента, наименуван " Европейски съюз ", с цел да им помогне.
Естествено, в обществените ни мрежи тематиката бе преобладаваща, само че множеството от изявяващите се като " гражданско общество " и " водачи на мнение " забиха в посока либералност, вместо да се опитат да преглеждат обстановката през призмата на българските национални ползи. Това, което би трябвало да се знае е, че за нас няма значение дали в Русия има народна власт или не. За нас е значимо дали съветската политика съответствува с нашите ползи или им опонира.
Преди всичко е значимо да проучваме на какво се дължи голямата поддръжка за Путин.
Първата група негови поддръжници е обвързвана с едрия бизнес. В Русия крупните предприемачи (наричани още " олигарси " ) дължат благосъстоянието си не на деятелност и усърдие, а напълно на положителната воля на " бащицата ". Е, близо до мозъка за кого ще гласоподават техните чиновници...
Втората група гласоподаватели на Путин са работещите в бюджетния бранш. Или гласуваш за този, който е на власт, или губиш работата си...
Третата група са тези, които гласоподават за Путин по психически аргументи, тъй като е " на власт " (а първия път са дали своят вот за него, тъй като е посочен от Елцин). Този детайл, изключително в Русия, въобще не трябва да се подценява. За мнозина демокрацията е безусловно измислена структура и за тях е немислимо да гласоподават за претендент на опозицията.
И най-после, от 2000-ата година насам Путин си завоюва и достоверни почитатели. За близо две десетилетия Владимир Владимирович реализира две доста основни неща - повдигане на виталния стандарт на руснаците и връщане на страната като първокачествен състезател на международната сцена.
При такава смазваща разлика е безсмислено да се питаме дали за нас е добре или зле, че Путин завоюва. Досегашният водач на Русия е бетониран във властта, а опозицията против него е по-нелепа даже от българската извънпарламентарна " десница ". Така че въпросът не опира до личността (която към този момент наподобява несменяема), а до вероятните политики, които да постанова.
И по този начин, каква политика на Русия (т.е. на Путин) би била най-изгодна за България?
Не и досегашната, несъмнено. България има два съществени казуса с Русия - русофилството и енергийната взаимозависимост, И тези два казуса следва да бъдат минимизирани.
Сред българското общество има значима група хора, които просто не могат да си показват, че България и Русия са две разнообразни страни с допустимо противоречащи си ползи. Тази достоверна " пета колона " постоянно ще изкушава съветските политици да я употребяват като свое оръдие за реализиране на едни или други цели. А около нея, естествено, се завъждат и продажни български политици, които могат да вкарат страната ни в огромни бели.
Енергийната ни взаимозависимост от Русия (в комплект с обстоятелството, че Русия разчита стопански главно на продажба на енергийна ресурси) е вторият ни сериозен проблем и евентуален източник освен на корупция, само че и на откровена държавна измяна.
Решението на тези два казуса се назовава изолационизъм. Русия би трябвало да се концентрира върху решаването на личните си проблеми (икономически, инфраструктурни, обществени, демографски, здравни и т.н.) и по-малко да се стреми да се постанова над останалия свят. Активната (на моменти дори агресивна) външна политика изисква доста сериозен запас, който може да се пренасочи във вътрешността - т.е., самите съветски жители да се радват на по-дълъг и първокласен живот. (Тук е подходящо да се добави, че външнополитическите триумфи на Путин бяха вероятни и поради сенилността на западните " водачи ". Ако през 2014г. отпред на Запада не бяха Обама и Меркел, а Рейгън и Тачър, дали въобще щеше да бъде допустима анексията на Крим?)
Ако в Русия имаше съответна съпротива, тя нямаше да укорява Путин нито поради неналичието на народна власт (нещо, от което на процедура никой там не се вълнува), нито поради корупцията (която също е захранвана от милиони руснаци). Основният укор щеше да бъде за какво Путин пропиля шанса да трансформира Русия в един по-голям Дубай. Скокът на цените на петрола през първото десетилетие на новия век разреши на Русия да вдигне фрапантно стандарта си спрямо времената на Елцин. Само че този запас не бе вложен в просвета, технологии, превоз, туризъм и така нататък, както направиха в Дубай. И в този момент Русия страда от съмненията в цените на петрола.
Една страна, която се изхранва единствено от продажба на запаси и създава само красиви дами, мъчно може дълго време да бъде измежду международните водачи. И това би трябвало да стане ясно на водещите съветници в Кремъл.
Ако Русия понижи средствата си за хибридна война и за корумпиране на български политици, които да държат страната ни в енергийна взаимозависимост, от това ще завоюват и двете страни. А в случай че Русия спре да се пробва да въздейства на Европа като цяло, ще завоюва доста повече.
Всичко това обаче би трябвало първо да изкристализира в главите на тези, които поучават съветския президент. А задачата на България е да употребява сполучливо инструмента, наименуван " Европейски съюз ", с цел да им помогне.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ