В неделя вечер, в първия епизод на “България търси талант, вълшебният

В неделя вечер, в първия епизод на “България търси гений ", вълшебният танц на Атанас Клечаров и Алис от школата по спортни танци във Велинград впечатли феновете пред екрана, а четиримата членове на журито единомислещо му дадоха " Да “.

За страдание, този танц се оказва последният на огромната сцена за 18-годишния Атанас, който по-късно, откакто фотосите за " България търси гений “ са завършили, са разболява терминално.

“Наско беше слънчево дете. Много жив и по тази причина толкоз обичаше танците. Разбира се, беше му доста мъчно да танцува, само че за сметка на това беше необикновено твърдоглав и непрекъснато търсеше внимание. Танците бяха огромната му обич. Той беше и единственото дете със синдром на Даун в Европа, което танцуваше спортни танци ", изяснява Мая Кондарева пред " ".

Когато преди няколко години клубът към този момент не може да организира седмичните си занимания в Ракитово и се мести за непрекъснато във Велинград, дядото на Наско го кара 2 пъти в седмицата до курортния център на тренировки. Момчето не се отхвърля и продължава да посещава занятията със същата обич и неизменност, както и преди. Наско и съотборниците му са носители на доста награди и медали от български и интернационалните надпревари по спортни танци.

Той доста се радвал и гордеел. Животът на слънчевото момче и фамилията му е белязан от нещастия. Преди 6 година при трагичен случай умира братът близнак на Наско, който не е страдал от синдром на Даун. Когато през ноември м.г. излиза наяве, че Наско е инфектиран с ковид, се провежда социална акция и бе открита плазма за момчето

Тя обаче не у
“Беше ни поканил всички на бала си и с неспокойствие очакваше 28 май ", не скрива тъгата си Мая Кондарева.

Едно момче подава ръка на едно момиче. Между тях е една роза... Това е танцът, който накара Любен Дилов и Катерина Евро - членове на журито на “България търси гений ", да проронят сълзи. Истински! Не ги скриха. А танцът беше прелестен! Ние, феновете на “България търси гений ", не чакахме този край - “В памет на... " Ние виждахме едно момче, което танцуваше и беше слънчево. Не повярвахме, че Наско го няма. Дано почива в мир! И се разплакахме...