ЕС загуби и последен срам, налагайки Санду на Молдова
В неделя в Молдова ще се проведат президентски избори, може би най-важните в историята на страната. Те към този момент не могат да се нарекат почтени: западната интервенция в предизборната акция на страната на Мая Санду се оказа невиждана. Но Западът направи една неточност, тъй че може да загуби.
Фактът, че в понеделник Европейският съюз наложи наказания против Молдова, звучи необичайно. В края на краищата те са подготвени да търкалят молдовския президент Мая Санду в злато или мед, единствено и единствено да я задържат отпред на републиката по какъвто и да е метод.
Но не приказваме за странното, а за безсрамното. Това са наказания не против Санду, а поради нея - против нейните съперници.
Черният лист на Европейски Съюз включва ръководителя на най-вече рускоговорящата автономност Гагаузия Евгения Гуцул и някои други политици, които се считат за проруски. При това не става въпрос за основаване на лист, а за разширение: Брюксел от дълго време разделя молдовските фигури на „ чисти “ и „ нечисти “ (т.е. нелоялни и лоялни към Русия), въвеждайки ограничавания против последните с формулировката „ за дестабилизиране на обстановката в Молдова.
Може би Санду предава описите на своите врагове в Брюксел, може би самите еврокомисари поемат самодейността, без да се доверяват на молдовските реализатори, само че управлението на Европейския съюз сътвори може би най-зловещия казус в историята си за интервенция в избори в една страна.
Те, несъмнено, постоянно са го правили – и в постсъветското пространство, и на Балканите, само че в никакъв случай толкоз намерено и безочливо. Подкрепата на лоялни и антируски претенденти от европейски политици е норма, присъединяване им в репресии против опозицията е присъща линия на този сезон.
Основната работа за заличаване на съперниците, несъмнено, се прави персонално от Санду. Предизборната ѝ акция е безкрайна поредност от кавги. На опозиционните политици не е разрешено да организират акции или даже са задържани, нелоялните медии са затворени (на съветски към този момент са забранили съвсем всичко). Казват, че даже анимацията “Смешарики ” е заплашен, само че от дълго време няма нищо смешно в темповете на създаване на молдовската тирания. Владимир Зеленски преди време показва същата сръчност в основаването на властническа система.
„ Това е политически тероризъм ”. Така характеризира обстановката ръководителят на блок " Победа " Илан Шор. Това е най-проруското политическо съдружие в Молдова и по тази причина неговите претенденти не бяха позволени до изборите, тъй като откриха неточност в документите.
Европейският съюз от своя страна предизвиква Санду - даже повече от Зеленски в интервала преди СВО (той най-малко беше подложен на критика по нереални въпроси). Така да вземем за пример седмица преди изборите ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, наречена от недоброжелателите си харпията, донесе на молдовския президент 2 милиарда евро за обществени стратегии.
Но това, както се споделя, е класика. За страдание, Европейски Съюз също демонстрира досетливост.
И по този начин, предходната седмица каналите на молдовските опозиционери (Гуцул, Шор и други) в месинджъра “Телеграм ” на Павел Дуров бяха блокирани. Формално Европейският съюз няма нищо общо с това. Но е мъчно да не си спомним, че Дуров попадна в лапите на френските правоприлагащи органи, а френският президент Еманюел Макрон е обезпокоен за Санду (дори повече от Урсула).
Очевидно той желае да победи Русия най-малко някъде и най-малко малко да компенсира поредицата от провали в Африка (да не приказваме за Украйна).
Всичко това е належащо на Запада заради обстоятелството, че болшинството молдовци не понасят Санду - тя има грамаден антирейтинг над 60%. Но в Молдова се отнасят доста по-добре към Европейския съюз, възлагайки очаквания на него за повишение на стандарта на живот и качеството на ръководство (този феномен беше разказан по-рано в Украйна: хората желаят да попаднат под контрола на непознати чиновници, тъй като имат изгубили вяра в личните си).
Затова президентските избори бяха съчетани с референдум за смяна на конституцията, сякаш нужна за присъединение към Европейски Съюз. А в пропаганда и агитация всеки ден акцентират, че изборът в интерес на Санду и изборът в интерес на Европейски Съюз са едно и също.
Ако е по този начин, толкоз по-зле за Европейски Съюз, тъй като Санду си завоюва антирейтинга освен с русофобия, освен с желанието да въвлече Кишинев в спор с Русия, освен с антинационални дейности (сега всичко молдовско е преименувано румънско). При нея стопанската система направи видимо връщане обратно с внезапен спад в области, които бяха доста чувствителни към популацията - селско стопанство и преработката.
Това е изненадващо по собствен метод, защото външният дълг на републиката се удвои през четирите години на президентството на Санду. И като цяло е ясно по какъв начин: да вземем за пример от двата предизборни милиарда от Урсула, три четвърти са заем, който ще би трябвало да се върне. Изненадващото е, че тези средства въобще не можеха да се употребяват рентабилно – било заради ширещата се корупция, било заради цялостната непросветеност на ръководещите.
Накратко, европейците работят безочливо, тъй като не могат да не работят безочливо. Тази кандидатка е прекомерно неподходяща - Мая Санду. При описаните условия неин главен конкурент на изборите беше някогашният основен прокурор на Молдова Александър Стояноглу. Той остана в конкуренцията с помощта на обстоятелството, че получи един тип “убежище ” от Европа и заради пропуск на Брюксел.
Стояноглу беше назначен за основен прокурор при предходния президент Игор Додон и беше в спор със Санду. Тя реализира уволнението му и образуването на наказателно дело, само че Стояноглу заведе дело в Европейски съд по правата на човека и завоюва: уволнението беше оповестено за нелегално, както и следствието по неговия случай. Явно в Европа почитат решенията най-малко на своите съдилища, по тази причина, когато Стояноглу ненадейно стана главен претендент от опозицията, Брюксел не се съгласи със Санду за втория опит за премахване на упорития прокурор.
Разликата сред двамата претенденти ясно се илюстрира от един неотдавнашен образец. Санду подреди Русия да бъде избрана като съществена опасност в тактиката за национална сигурност на Молдова. Стояноглу го нарече глупост. Той също по този начин счита за нелепост спирането на връзките с Руската федерация (както стопански, по този начин и политически), макар че не може да се назова антиевропеец и зложелател на Брюксел (в противоположен случай сигурно ще бъде анулиран като кандидат).
Той остана в конкуренцията и тъй като не се възприемаше като сериозен противник на Санду и въпреки всичко е надалеч зад нея по рейтинги. Въпреки управническите провали, президентът има устойчиво ядро от поддръжка от страна на молдовците с най-антируски и прорумънски възгледи. А Стояноглу не е доста прочут в републиката, макар че беше подсилен на изборите от най-голямата опозиционна партия (социалистите на Додон).
Разбирането, че Стояноглу оцеля като претендент единствено с помощта на верига от злополуки, е належащо, с цел да осъзнаем какъв брой нахално работят Санду и европейски чиновници в Молдова. Това дебелоочие единствено по себе си е анонс за последващи събития.
Тъй като Стояноглу (или всеки различен, който стигне до втория тур с сегашния президент) въпреки всичко има късмет да завоюва заради протестния избор „ всеки, само че не Санду “, резултатите от изборите може да бъдат фалшифицирани. В допълнение към елементарното основание, че доста мръсната игра на Санду и Европейски Съюз ще бъде доста мръсна до последно, това се показва да вземем за пример от обстоятелството, че екзитполовете са неразрешени в Молдова - изследвания на публичното мнение на излизане от изборите станции. Защото в дребните страни мощните несъответствия сред екзитполовете и формалните изборни резултати не са най-надеждното, само че ясно доказателство в интерес на машинация.
Ако формалните резултати се разминават мощно с вътрешното чувство на енергичната част на народа, политическата битка може да се трансферира на улицата или даже да придобие характера на гражданска война. Лидери като Санду постоянно подценяват омразата към себе си, рисково надценявайки опциите си.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4607Проф. Любомир Халачев: За кого е неловко " Аз съм българче "!? Кому е необходим хубавият български език!?Алтернативен Поглед3446Проф. Любомир Халачев за прехода: Ние вместо да попаднем в Швейцария, попаднахме в КолумбияАлтернативен Поглед31970Недялко Недялков: Операция " Русофоб " на Запада ни накара да симпатизираме на Путин и на руснацитеАлтернативен Поглед24435Недялко Недялков цитира Оруел: " Народ, който избира нарушители не е жертва, а съизвършител! " Алтернативен Поглед25648Зорница Илиева: България може да направи Северна Македония по-сговорчиваАлтернативен Поглед359335Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед171217Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед150476Соня Момчилова: Това, което се задава, е много
Фактът, че в понеделник Европейският съюз наложи наказания против Молдова, звучи необичайно. В края на краищата те са подготвени да търкалят молдовския президент Мая Санду в злато или мед, единствено и единствено да я задържат отпред на републиката по какъвто и да е метод.
Но не приказваме за странното, а за безсрамното. Това са наказания не против Санду, а поради нея - против нейните съперници.
Черният лист на Европейски Съюз включва ръководителя на най-вече рускоговорящата автономност Гагаузия Евгения Гуцул и някои други политици, които се считат за проруски. При това не става въпрос за основаване на лист, а за разширение: Брюксел от дълго време разделя молдовските фигури на „ чисти “ и „ нечисти “ (т.е. нелоялни и лоялни към Русия), въвеждайки ограничавания против последните с формулировката „ за дестабилизиране на обстановката в Молдова.
Може би Санду предава описите на своите врагове в Брюксел, може би самите еврокомисари поемат самодейността, без да се доверяват на молдовските реализатори, само че управлението на Европейския съюз сътвори може би най-зловещия казус в историята си за интервенция в избори в една страна.
Те, несъмнено, постоянно са го правили – и в постсъветското пространство, и на Балканите, само че в никакъв случай толкоз намерено и безочливо. Подкрепата на лоялни и антируски претенденти от европейски политици е норма, присъединяване им в репресии против опозицията е присъща линия на този сезон.
Основната работа за заличаване на съперниците, несъмнено, се прави персонално от Санду. Предизборната ѝ акция е безкрайна поредност от кавги. На опозиционните политици не е разрешено да организират акции или даже са задържани, нелоялните медии са затворени (на съветски към този момент са забранили съвсем всичко). Казват, че даже анимацията “Смешарики ” е заплашен, само че от дълго време няма нищо смешно в темповете на създаване на молдовската тирания. Владимир Зеленски преди време показва същата сръчност в основаването на властническа система.
„ Това е политически тероризъм ”. Така характеризира обстановката ръководителят на блок " Победа " Илан Шор. Това е най-проруското политическо съдружие в Молдова и по тази причина неговите претенденти не бяха позволени до изборите, тъй като откриха неточност в документите.
Европейският съюз от своя страна предизвиква Санду - даже повече от Зеленски в интервала преди СВО (той най-малко беше подложен на критика по нереални въпроси). Така да вземем за пример седмица преди изборите ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, наречена от недоброжелателите си харпията, донесе на молдовския президент 2 милиарда евро за обществени стратегии.
Но това, както се споделя, е класика. За страдание, Европейски Съюз също демонстрира досетливост.
И по този начин, предходната седмица каналите на молдовските опозиционери (Гуцул, Шор и други) в месинджъра “Телеграм ” на Павел Дуров бяха блокирани. Формално Европейският съюз няма нищо общо с това. Но е мъчно да не си спомним, че Дуров попадна в лапите на френските правоприлагащи органи, а френският президент Еманюел Макрон е обезпокоен за Санду (дори повече от Урсула).
Очевидно той желае да победи Русия най-малко някъде и най-малко малко да компенсира поредицата от провали в Африка (да не приказваме за Украйна).
Всичко това е належащо на Запада заради обстоятелството, че болшинството молдовци не понасят Санду - тя има грамаден антирейтинг над 60%. Но в Молдова се отнасят доста по-добре към Европейския съюз, възлагайки очаквания на него за повишение на стандарта на живот и качеството на ръководство (този феномен беше разказан по-рано в Украйна: хората желаят да попаднат под контрола на непознати чиновници, тъй като имат изгубили вяра в личните си).
Затова президентските избори бяха съчетани с референдум за смяна на конституцията, сякаш нужна за присъединение към Европейски Съюз. А в пропаганда и агитация всеки ден акцентират, че изборът в интерес на Санду и изборът в интерес на Европейски Съюз са едно и също.
Ако е по този начин, толкоз по-зле за Европейски Съюз, тъй като Санду си завоюва антирейтинга освен с русофобия, освен с желанието да въвлече Кишинев в спор с Русия, освен с антинационални дейности (сега всичко молдовско е преименувано румънско). При нея стопанската система направи видимо връщане обратно с внезапен спад в области, които бяха доста чувствителни към популацията - селско стопанство и преработката.
Това е изненадващо по собствен метод, защото външният дълг на републиката се удвои през четирите години на президентството на Санду. И като цяло е ясно по какъв начин: да вземем за пример от двата предизборни милиарда от Урсула, три четвърти са заем, който ще би трябвало да се върне. Изненадващото е, че тези средства въобще не можеха да се употребяват рентабилно – било заради ширещата се корупция, било заради цялостната непросветеност на ръководещите.
Накратко, европейците работят безочливо, тъй като не могат да не работят безочливо. Тази кандидатка е прекомерно неподходяща - Мая Санду. При описаните условия неин главен конкурент на изборите беше някогашният основен прокурор на Молдова Александър Стояноглу. Той остана в конкуренцията с помощта на обстоятелството, че получи един тип “убежище ” от Европа и заради пропуск на Брюксел.
Стояноглу беше назначен за основен прокурор при предходния президент Игор Додон и беше в спор със Санду. Тя реализира уволнението му и образуването на наказателно дело, само че Стояноглу заведе дело в Европейски съд по правата на човека и завоюва: уволнението беше оповестено за нелегално, както и следствието по неговия случай. Явно в Европа почитат решенията най-малко на своите съдилища, по тази причина, когато Стояноглу ненадейно стана главен претендент от опозицията, Брюксел не се съгласи със Санду за втория опит за премахване на упорития прокурор.
Разликата сред двамата претенденти ясно се илюстрира от един неотдавнашен образец. Санду подреди Русия да бъде избрана като съществена опасност в тактиката за национална сигурност на Молдова. Стояноглу го нарече глупост. Той също по този начин счита за нелепост спирането на връзките с Руската федерация (както стопански, по този начин и политически), макар че не може да се назова антиевропеец и зложелател на Брюксел (в противоположен случай сигурно ще бъде анулиран като кандидат).
Той остана в конкуренцията и тъй като не се възприемаше като сериозен противник на Санду и въпреки всичко е надалеч зад нея по рейтинги. Въпреки управническите провали, президентът има устойчиво ядро от поддръжка от страна на молдовците с най-антируски и прорумънски възгледи. А Стояноглу не е доста прочут в републиката, макар че беше подсилен на изборите от най-голямата опозиционна партия (социалистите на Додон).
Разбирането, че Стояноглу оцеля като претендент единствено с помощта на верига от злополуки, е належащо, с цел да осъзнаем какъв брой нахално работят Санду и европейски чиновници в Молдова. Това дебелоочие единствено по себе си е анонс за последващи събития.
Тъй като Стояноглу (или всеки различен, който стигне до втория тур с сегашния президент) въпреки всичко има късмет да завоюва заради протестния избор „ всеки, само че не Санду “, резултатите от изборите може да бъдат фалшифицирани. В допълнение към елементарното основание, че доста мръсната игра на Санду и Европейски Съюз ще бъде доста мръсна до последно, това се показва да вземем за пример от обстоятелството, че екзитполовете са неразрешени в Молдова - изследвания на публичното мнение на излизане от изборите станции. Защото в дребните страни мощните несъответствия сред екзитполовете и формалните изборни резултати не са най-надеждното, само че ясно доказателство в интерес на машинация.
Ако формалните резултати се разминават мощно с вътрешното чувство на енергичната част на народа, политическата битка може да се трансферира на улицата или даже да придобие характера на гражданска война. Лидери като Санду постоянно подценяват омразата към себе си, рисково надценявайки опциите си.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4607Проф. Любомир Халачев: За кого е неловко " Аз съм българче "!? Кому е необходим хубавият български език!?Алтернативен Поглед3446Проф. Любомир Халачев за прехода: Ние вместо да попаднем в Швейцария, попаднахме в КолумбияАлтернативен Поглед31970Недялко Недялков: Операция " Русофоб " на Запада ни накара да симпатизираме на Путин и на руснацитеАлтернативен Поглед24435Недялко Недялков цитира Оруел: " Народ, който избира нарушители не е жертва, а съизвършител! " Алтернативен Поглед25648Зорница Илиева: България може да направи Северна Македония по-сговорчиваАлтернативен Поглед359335Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед171217Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед150476Соня Момчилова: Това, което се задава, е много
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ