Високопоставени представители на Иран и САЩ днес провеждат среща в

Високопоставени представители на Иран и Съединени американски щати през днешния ден организират среща в Швейцария, с цел да договарят за дълготраен мир, откакто на 17 юни президентите на двете воюващи страни – Масуд Пезешкиан и Доналд Тръмп, отдалечено меморандум за съгласие за преустановяване на войната. Подпис на този документ постави и пакистанският министър председател Шехбаз Шариф.

Шариф участва и на днешните договаряния в швейцарския курорт Бюргенщок, дружно с главнокомандващия пакистанската войска фелдмаршал Асим Мунир.

Докато Съединени американски щати и Иран постепенно напредват към постигането на дълготраен мир, Пакистан се демонстрира като непредвиден, само че незаместим медиатор в договарянията,, старши теоретичен помощник по въпросите на Югоизточна Азия в американския мозъчен концерн " Съвет за външни връзки ".

" Пакистан изигра забележителна роля, откакто години наред бе считан за страна парий. Самото споменаване на името Пакистан предизвикваше асоциации като политическа неустойчивост, власт на военните, тежки ограничавания на свободите, поддръжка за терористични групировки, протести в провинция Белуджистан и непрекъснатата опасност от война със прилежаща Индия ", изброява Курланцик.

Преговорите в Швейцария в началото бяха планувани за петък, само че бяха, откакто Израел упрекна подкрепяната от Иран ливанска шиитска формация " Хизбула " в убийството на четирима израелски бойци. Последва вълна от израелски въздушни удари по Южен Ливан, при които бяха убити десетки хора.

Подобни разтърсвания са неизбежни в хода на един комплициран кротичък развой и този случай напомни, че за постигането на същинска непоклатимост е нужно да се измине дълъг път, белязан от големи провокации, отбелязва американското сп..

Мнозина наблюдаващи считат, че пътят на Пакистан към постигането на мир не е нито елементарен, отбелязва катарската телевизия.

Първият директен спор сред Съединени американски щати, Израел и Иран избухна на 13 юни предходната година, когато израелската войска стартира да нанася удари по Ислямската република. Съединени американски щати стремително поддържаха Израел, а Иран отговори с ракетни офанзиви по американски бази в района. Огънят бе преустановен на 24 юни с помощта на посредническите старания на Катар.

Пакистан зае основна посредническа позиция в хода на избухналата на 28 февруари огромна война на Израел и Съединени американски щати против Ислямската република. Конфликтът стартира с израелско-американски удари, при които бе погубен иранският висш водач аятолах Али Хаменей. Тел Авив и Вашингтон си бяха сложили за цел да унищожат изцяло иранския нуклеарен и ракетен капацитет, да унищожават на иранския боен флот, да смъкват теократичния режим и да отстраняват мрежата от ирански проксита в Близкия изток.

Иран обаче отговори с масирани ракетни удари по Израел и американските бази в Залива. Конфликтът засегна Кувейт, Бахрейн, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. Още в първия ден на американско-израелските удари по Иран Корпусът на гвардейците на Ислямската гражданска война (КГИР) затвори Ормузкия пролив, което раздруса международните доставки на нефт и полутечен газ.

Договореното с посредничеството на Исламабад сред Съединени американски щати и Иран влезе в действие на 8 април, откакто главнокомандващият пакистанската войска фелдмаршал Асим Мунир организира телефонни диалози с редица публични представители на Съединени американски щати в часовете преди приключването на поставения от президента Тръмп краен период за възобновяване на ударите против Ислямската република. Впоследствие Тръмп удължи периода на примирието, като по думите на пакистански публични лица това решение е било взето по " персонална молба " на Мунир и Шариф.

На 11 и 12 април в Исламабад се състоя в най-високопоставения директен разговор сред Вашингтон и Техеран от 1979 година Преговорите, на които присъстваше вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс, обаче завършиха без подписването на съглашение. През идващите седмици директните договаряния сред Съединени американски щати и Иран по този начин и не бяха възобновени. Пакистански представители неведнъж посещаваха Вашингтон и Техеран, само че по това време нямаше съвсем никакви признаци за прогрес.

" Въпросът не е какви промени са настъпили в интервала сред април и юни. Това по-скоро е образец за метод в дипломацията, при който в никакъв случай не се отказваш и при който един почтен медиатор, почитан и от двете страни, в последна сметка може да помогне за превъзмогването на големия недостиг на доверие ", съобщи за " Ал Джазира " някогашният пакистански посланик Джаухар Салим.

Задачата на Пакистан не се изчерпва с превъзмогването на разликите сред воюващите страни, само че и в подпомагане за решение на различията сред прагматиците и радикалите във всяка от страните, изключително в Иран, добави Салим.

Относителното преимущество на Пакистан се състои в контактите с разнообразни страни, а не във въздействието, което има върху тях, счита Рабиа Акхтар, декан на Факултета по обществени науки в университета в Лахор.

Исламабад не може да постанова условия нито на Техеран, нито на Вашингтон, нито пък да приказва от името на Съвета за съдействие на арабските страни от Залива. Но Исламабад води с всички тях разговор, какъвто малко други страни могат да осъществят, написа Акхтар в, оповестена от основания във Вашингтон изчерпателен център " Международен конгрес за Залива ".

Пакистан поддържа прагматични връзки с Иран макар съществуването на напрежение по общата им граница. Исламабад има дългогодишни връзки в региона на защитата, трудовата мощ, религията и финансите със Саудитска Арабия и други страни от Залива. Пакистан поддържа военни и дипломатически канали за връзка със Съединени американски щати. Освен това Пакистан е стратегически сътрудник на Китай, който придобива все по-голяма дипломатическа тежест в района. Това прави Пакистан не съвършен, а по-скоро потребен медиатор, отбелязва Акхтар.

" Издигането на Пакистан като медиатор не значи, че страната се употребява с доверие, а просто, че е потребна ", индийският публицист Раджниш Сингх, който оглавява отдела за връзки с медиите към основания в Брюксел мозъчен концерн " Център за европейска политика ". " Но в геополитиката в епохата на Тръмп полезността постоянно има по-голямо значение от добродетелта ", прибавя Сингх.

" Не е ясно дали Пакистан ще успее да резервира тази роля. Прекомерното разширение на въздействието на голям брой театри на деяние, икономическите уязвимости и зависимостта от непредсказуемата политика на Тръмп носят опасности ", предизвестява Сингх.