В неделя в Хърватия ще се проведе вторият тур на

В неделя в Хърватия ще се организира вторият тур на президентските избори. До него доближиха претендентът на съпротива от Социалдемократическата партия на Хърватия Зоран Миланович и настоящият президент Колинда Грабар-Китарович. Те получиха надлежно 29,55% и 26,65% от гласовете на първия тур.

Според Държавната изборна комисия (ЦИК) на Хърватия повече от 6,5 хиляди изборни секции в републиката и в чужбина ще се отворят в 07:00 локално време (08:00 българско време) и ще затворят в 19:00 (20:00 българско време).

Според последните изследвания на публичното мнение не е допустимо да се уточни ясно изразен любимец. В последните дни на предизборната акция рейтингите на двамата претенденти непрекъснато се променяха на фона на разнообразни изказвания.

Зоран Миланович се опълчва на разширението на пълномощията на президента, не поддържа въвеждането на еврото в страната и, в случай че бъде определен, има намерение да развива партньорства със Западна Европа и Съединените щати. Освен това програмата му включва битка с корупцията и налични, само че платени здравни грижи.

Кампанията коства на Миланович повече от 1,5 милиона куни (над 200 хиляди евро).

Неговият противник се поддържа от ръководещата дясноцентристка партия " Хърватска демократична общественост " на премиера Андрей Пленкович. Програмата на Грабар-Китарович планува разширение на икономическите и обществените права на работещите съпрузи с деца (допълнителен отпуск, гъвкаво работно време), битката против безработицата и постигането на тъждество сред половете.

Освен това тя дава обещание да реформира държавното управление, като вкара модел за премерване на успеваемостта както на мениджърите, по този начин и на елементарните чиновници, да създаде стратегии за попречване на всички типове принуждение и отбрана на уязвимите групи в обществото. Грабар-Китарович смята за належащо да се усили бюджетът за защита, който през 2018 година възлиза на към 1,5% от Брутният вътрешен продукт, и да се модернизира армията, да се разширят пълномощията на президента, в това число заради избрана роля при назначението на съдии на Конституционния съд. Приоритетът е също да се укрепи позицията на Хърватия в връзките с Европейския съюз, НАТО и Съединени американски щати, в Югоизточна Европа и на Балканите, развиването на разговор с Русия, Китай и Индия.

Според хърватските медии, централата на Грабар-Китарович оцени предизборната си акция на над 5,4 милиона куни (над 730 хиляди евро).

Около 3,85 милиона жители, от които близо 177 хиляди живеят в чужбина, имат право да гласоподават на втория тур.

Президентът се избира посредством директно общо изборно право за пет години с право на преизбиране за един мандат. Всеки жител на страна над 18 години може да стане претендент. Той има право да се кандидатира от името на партия, политическо съдружие, група гласоподаватели или да бъде самостоятелен претендент. За да взе участие в изборите, претендентът би трябвало да събере минимум 10 хиляди подписа на гласоподавателите.

Изборната акция в Хърватия стартира на 5 декември и завърши на 3 януари. Според ЦИК съществени нарушавания, в това число по време на първия тур, не са регистрирани.

Над 24 хиляди наблюдаващи ще наблюдават за гласуването. /news.bg