В неделя, когато президентът на Южна Корея Юн Сук Йол

В неделя, когато президентът на Южна Корея Юн Сук Йол одобри на вечеря в дома си министъра на защитата на Съединени американски щати Лойд Остин, той го прикани да бъде внимателен против всевъзможен тип севернокорейски офанзиви, в това число изненадващи набези, „ наподобяващи тактичност в жанр „ Хамас “, написа Би Би Си.

„ Очакваме Китай да се намеси “, съобщи още той

Откакто „ Хамас “ реализира своята брутална офанзива против Израел на 7 октомври, южнокорейски политици и военни началници се опасяват и прибягват от ден на ден до съпоставения сред офанзивата в Близкия изток и това, което може Пхенян да направи на Сеул.

Миналия месец ръководителят на Обединения комитет на началник-щабовете на Южна Корея също сподели, че в случай че Пхенян ще води война против Юга в бъдеще, има доказателства, които допускат, че „ това може да следва модел, сходен на нашествието на „ Хамас “.

Но в действителност ли Южна Корея е изложена на риск от сходно нахлуване или спорът просто е дал причина държавно управление да ускори отбраната си и да изостри тона към Северна Корея?

Нападението на „ Хамас “ против Израел, където бяха изстреляни ракети към територията на еврейската страна, до момента в който партизански бойци нахлуваха, е отличен образец за това, което е известно като хибридна война. Сътрудник в Института за военни проучвания на XXI век означи, че това е нещо, в което Северна Корея обичайно е доста добра, добавяйки, че в случай че се включи в хибридна война, Сеул ще пострада.

Докато „ Хамас “ изстреля 5000 ракети против Израел в ранните часове на 7 октомври, артилерията на Пхенян може да изстрелва към 16 000 на час. За да се бори със опасността, Сеул създава лична система за противоракетна защита, сходна на израелската „ Железен купол “.

Подобно на тунелите на „ Хамас “ в Газа, се счита, че Северът е построил мрежа от подземни тунели, някои минаващи под Демилитаризираната зона (DMZ), които могат да бъдат заредени с оръжия и употребявани при евентуална инвазия.

Колко действителна е опасността от Пхенян?

Заплахата от Северна Корея е вездесъща в Южна от десетилетия, а напрежението сред двете страни сега е изключително високо.

Последната по-значителна офанзива от страна на Северна Корея обаче беше преди 13 години, когато бойци обстрелваха южнокорейски остров, убивайки двама морски пехотинци и двама цивилни. Експерти по сигурността споделят, че тактиката на Северна Корея се е развила от този момент, което значи, че нейната цел в спор към този момент няма да бъде да пробие границата, а да унищожи столицата Сеул.

Не е оповестено дали двамата са говорили за хипотетичната военна договорка

„ Докато „ Хамас “ разчиташе основно на ракети с дребен обхват на деяние, Северна Корея има доста по-голям обхват и многообразие от артилерия. Нейните ударни качества са доста повече от тези на „ Хамас “, уточни Хонг Мин, шеф на севернокорейските проучвания в Корейския институт за национално обединяване.

През последните години Пхенян се концентрира върху подобряването и увеличението на своя боеприпас от нуклеарни оръжия, потвърждавайки, че е създал балистични ракети с дребен обхват, способни да носят тактически нуклеарни оръжия. Това значи, че в този момент Северна Корея няма причина да употребява сходни тактики като „ Хамас “, съгласно Чо Сеонг Рюл, някогашен консултант по защитата на държавното управление. „ Северна Корея е суверенна страна със лична войска и нуклеарни оръжия “, сподели Рюл.

Той също твърди, че Северна Корея „ няма тласък да влезе във война сега “, като се има поради, че те към този момент имат самостоятелна страна.

Освен това Южна Корея и Съединени американски щати неведнъж са давали да се разбере, че всяка офанзива против Юга ще докара до края на режима на Ким, а главният приоритет на Ким Чен Ун постоянно е бил оцеляването на неговия режим.

Въпреки това офанзивата против Израел накара консервативното държавно управление в Южна Корея да се запита дали сигурността по границата е толкоз затегната, колкото би могла и би трябвало да бъде. Администрацията възприе твърда позиция по отношение на Северна Корея, давайки приоритет на военната мощ и опасността от възмездие пред разговора и ангажираността.

По-конкретно, той подлага на критика военно съглашение, подписано от Севера и Юга през 2018 година при предходното ръководство на страната, което имаше за цел да предотврати трансгранични конфликти и офанзиви.

Сделката сътвори неразрешена за полети зона, забраняваща и на двете страни да употребяват военни самолети или съоръжение за наблюдаване покрай границата. Наскоро назначеният министър на защитата на Южна Корея, Шин Уон-сик, предложи да се анулира съглашението, с цел да могат дронове за наблюдаване да следят Севера.

„ Военното съглашение от 2018 година мощно ограничи нашите благоприятни условия за наблюдаване и разузнаване “, сподели Шин след офанзивата на „ Хамас “. Той добави, че в случай че Израел е следил по-добре границата си с Газа, е щял да понижи броя на жертвите.

Очаква се той и Путин да се договорят за оръжия за войната в Украйна

Въпреки че Северна Корея е нарушила договорката няколко пъти от 2018 година насам, броят на конфликтите е намалял, оставяйки някои специалисти да допускат, че премахването й ще разпали напрежението и ще направи офанзива по-вероятна. „ Анулирането на съглашението може леко да усъвършенства наблюдението в действително време покрай границата, само че не по забележителен метод “, означи Хонг Мин от Корейския институт за национално обединяване.

Според него фокусът би трябвало да бъде върху предотвратяването на нахлуване от Севера преди всичко. „ На този стадий никоя страна не може да направи нищо, с цел да се отбрани изцяло от целия боеприпас на Северна Корея, в случай че като „ Хамас “ реши да пусне всичко едновременно “, безапелационен бе Хонг Мин.