Неформална среща на министрите на културата на ЕС
В НДК се организира Международна среща на министрите на културата на Европейски Съюз. Участваха десетки представители на европейски културни институции.
Събитието се откри от министъра на културата господин Боил Банов : „ Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз има за цел да способства за одобряване мястото на културата и културното завещание в политическия дневен ред на Европейски Съюз. В подписаната от нашите водачи през месец март 2017 година декларация от Рим е посочено, че те желаят съюз, в който жителите да имат нови благоприятни условия за културно и обществено развиване, както и съюз, който съхранява нашето културно завещание и предизвиква културното разнообразие… Европейски Съюз прикани страните членки да работят взаимно за повишение осведомеността на европейските жители за общественото и икономическото значение на културата. Последните провокации, пред които е изправен Европейски Съюз, извеждат на напред във времето нуждата от незабавни дейности за сближение на нашите общества. Безспорно културата има капацитет да е съществена движеща мощ в този развой, води до развиването на възприятието за принадлежност към една общественост. ”
Първата тематика, по която се изказваха делегатие, беше дефинирана по този начин: „ Как да взаимодействаме с сътрудниците от разнообразни браншове за одобряване на възприятието за принадлежност към Европа посредством културата? Какви съответни дейности на ниво държави-членки и Европейски Съюз биха биха имали добавена стойност? ”
В своите встъпителни думи господин Тибор Наврачич , Комисар по обучение, просвета, юноша и спор: „ Културата е мощен инструмент, който укрепва нашата европейска еднаквост, обществено доближаване, работни места и стопански напредък. Културата е главен дирек на нашето общество и би трябвало да намерим нейните връзки с стопанската система и с други политики. Културата би трябвало да е сближаваща сред всички членове на обществото – първо, за задачата би трябвало да работим с просветителния бранш. Второ, би трябвало да подкрепим културата и креативната промишленост като значими активи на обществото, да създадем среда, където създатели да са с съответно възнаграждение. ”
Последваха встъпителни думи на госпожа Петра Камерверт , Председател на Комитета по Култура и обучение на Европейския парламент: „ Ролята на културата не е единствено форма за изложение, а фактор за обосноваване на хората, с който можем да ги насърчим за групови дейности и това да бъде в основата на обществото. Европа би трябвало да бъде освен това от стопанска система и това става все по-ясно през последните години. Европейски Съюз реализира стопански триумфи, само че в това време сме очевидци на процеси на дезинтеграция. Днешната среща е изключително потребна, тъй като ние приказваме за заплахите и процесите на развиване на културата. ”
В словото си писателката Теодора Димова сподели: „ Скъпи посетители, извънредно ми е прелестно да ви поздравявам всички вас, министрите, отговарящи за културата на Европа. Само след два дни ние ще честваме Национален си празник – 3 март, на който ще отбележим 140 години от нашето избавление. Нашият народ е остарял, един от най-старите на европейския континент. Нашата страна е най-старата, която съществува с името си на Стария континет. За страдание дълги интервали сме съществували под непознато господство, по тази причина свободата ни е толкоз млада. От нашето избавление са минали едвам два човешки живота, а са се случили толкоз исторически превратности. Нашето избавление е предшествано от интервал на духовно възобновление. Един век по-късно акад. Лихачов назова нашите манастири „ страна на духа ”. Духовността и културата са претърпели и сложни интервали, само че не може да се каже, че има интервали на крах. Дори през комунистическата ера, когато културата е под цензора – господстват идеологически шаблони и се правят политически репресии – българската просвета бележи общопризнати успехи… България безспорно е най-непознатата страна в Европейския съюз – за нея медиите основават най-еднотипното, опростеното, неконтрастирано впечатление… Българската просвета не е добре позната в Европа, макар че България е единствената страна, която има празник на своята книжовност и култура… Кирил и Методий са общопризнати настойници на Европа. Влизането ни в Европа беше като влизане в Обетована земя, където тече мед и мляко. Очаквахме към нас да потекат богатствата на Европа, само че те не потекоха наготово. Тогава последва вълната на евроскептицизма… Но Европа също не е получила нищо наготово… Търсенето на решение за обществените проблеми е една от главните тематики на изкуството. Само по себе си изкустото не може да реши обществените проблеми, само че без него, те са безусловно неразрешими… Век след век Европа е градила просвета, само че след всяка разрушителна война не е по никакъв начин елементарно да се гради европейско разбиратество, тъй като е насъбрана ненавист и разделяне. Първите стъпки са най-трудни, несъгласия продължава да има и през днешния ден, само че те са мотив за разговор, компромиси и поощряване за обща работа… Днес вътрешните граници падат, Европа е континет със остаряла история, която съдържа и другарство и войни, само че постоянно най-безопасни са били културните граници – те се свеждат до разнообразни езици, обичаи, разнообразни триумфи и пропадания, само че не е имало войни. Културата е отричане на войната. Културите единствено са се обогатявали взаимно. Творци на едни страни са получавали своето обучение в други страни, живеели са там, другите културни школи са прекрачвали границите и са ставали интернационални. Културните граници в действителност са съседства. Културните разлики са палитра. Институциите на обединена Европа още не са осъзнали изцяло голямата мощ, който има културата за доближаване, за сприятеляване, за превъзмогване на разлики, за рухване на граници, за съграждане на полезности. Задача на създателите е да покажат тази мощ на културата… Надявам се, че този конгрес ще бъде принос към одобряване на чуството за принадлежност към Европейски Съюз посредством културата, за опазването на европейските полезности посредством културата и цялостното въздигане на Европа… Пътят към единството не е елементарен, само че той е предусетен още от Шилер в „ Ода на насладата ”, която през днешния ден е химн на Европа. Този химн звучи възторжено и е изпълнен с вяра. ”
Събитието се откри от министъра на културата господин Боил Банов : „ Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз има за цел да способства за одобряване мястото на културата и културното завещание в политическия дневен ред на Европейски Съюз. В подписаната от нашите водачи през месец март 2017 година декларация от Рим е посочено, че те желаят съюз, в който жителите да имат нови благоприятни условия за културно и обществено развиване, както и съюз, който съхранява нашето културно завещание и предизвиква културното разнообразие… Европейски Съюз прикани страните членки да работят взаимно за повишение осведомеността на европейските жители за общественото и икономическото значение на културата. Последните провокации, пред които е изправен Европейски Съюз, извеждат на напред във времето нуждата от незабавни дейности за сближение на нашите общества. Безспорно културата има капацитет да е съществена движеща мощ в този развой, води до развиването на възприятието за принадлежност към една общественост. ”
Първата тематика, по която се изказваха делегатие, беше дефинирана по този начин: „ Как да взаимодействаме с сътрудниците от разнообразни браншове за одобряване на възприятието за принадлежност към Европа посредством културата? Какви съответни дейности на ниво държави-членки и Европейски Съюз биха биха имали добавена стойност? ”
В своите встъпителни думи господин Тибор Наврачич , Комисар по обучение, просвета, юноша и спор: „ Културата е мощен инструмент, който укрепва нашата европейска еднаквост, обществено доближаване, работни места и стопански напредък. Културата е главен дирек на нашето общество и би трябвало да намерим нейните връзки с стопанската система и с други политики. Културата би трябвало да е сближаваща сред всички членове на обществото – първо, за задачата би трябвало да работим с просветителния бранш. Второ, би трябвало да подкрепим културата и креативната промишленост като значими активи на обществото, да създадем среда, където създатели да са с съответно възнаграждение. ”
Последваха встъпителни думи на госпожа Петра Камерверт , Председател на Комитета по Култура и обучение на Европейския парламент: „ Ролята на културата не е единствено форма за изложение, а фактор за обосноваване на хората, с който можем да ги насърчим за групови дейности и това да бъде в основата на обществото. Европа би трябвало да бъде освен това от стопанска система и това става все по-ясно през последните години. Европейски Съюз реализира стопански триумфи, само че в това време сме очевидци на процеси на дезинтеграция. Днешната среща е изключително потребна, тъй като ние приказваме за заплахите и процесите на развиване на културата. ”
В словото си писателката Теодора Димова сподели: „ Скъпи посетители, извънредно ми е прелестно да ви поздравявам всички вас, министрите, отговарящи за културата на Европа. Само след два дни ние ще честваме Национален си празник – 3 март, на който ще отбележим 140 години от нашето избавление. Нашият народ е остарял, един от най-старите на европейския континент. Нашата страна е най-старата, която съществува с името си на Стария континет. За страдание дълги интервали сме съществували под непознато господство, по тази причина свободата ни е толкоз млада. От нашето избавление са минали едвам два човешки живота, а са се случили толкоз исторически превратности. Нашето избавление е предшествано от интервал на духовно възобновление. Един век по-късно акад. Лихачов назова нашите манастири „ страна на духа ”. Духовността и културата са претърпели и сложни интервали, само че не може да се каже, че има интервали на крах. Дори през комунистическата ера, когато културата е под цензора – господстват идеологически шаблони и се правят политически репресии – българската просвета бележи общопризнати успехи… България безспорно е най-непознатата страна в Европейския съюз – за нея медиите основават най-еднотипното, опростеното, неконтрастирано впечатление… Българската просвета не е добре позната в Европа, макар че България е единствената страна, която има празник на своята книжовност и култура… Кирил и Методий са общопризнати настойници на Европа. Влизането ни в Европа беше като влизане в Обетована земя, където тече мед и мляко. Очаквахме към нас да потекат богатствата на Европа, само че те не потекоха наготово. Тогава последва вълната на евроскептицизма… Но Европа също не е получила нищо наготово… Търсенето на решение за обществените проблеми е една от главните тематики на изкуството. Само по себе си изкустото не може да реши обществените проблеми, само че без него, те са безусловно неразрешими… Век след век Европа е градила просвета, само че след всяка разрушителна война не е по никакъв начин елементарно да се гради европейско разбиратество, тъй като е насъбрана ненавист и разделяне. Първите стъпки са най-трудни, несъгласия продължава да има и през днешния ден, само че те са мотив за разговор, компромиси и поощряване за обща работа… Днес вътрешните граници падат, Европа е континет със остаряла история, която съдържа и другарство и войни, само че постоянно най-безопасни са били културните граници – те се свеждат до разнообразни езици, обичаи, разнообразни триумфи и пропадания, само че не е имало войни. Културата е отричане на войната. Културите единствено са се обогатявали взаимно. Творци на едни страни са получавали своето обучение в други страни, живеели са там, другите културни школи са прекрачвали границите и са ставали интернационални. Културните граници в действителност са съседства. Културните разлики са палитра. Институциите на обединена Европа още не са осъзнали изцяло голямата мощ, който има културата за доближаване, за сприятеляване, за превъзмогване на разлики, за рухване на граници, за съграждане на полезности. Задача на създателите е да покажат тази мощ на културата… Надявам се, че този конгрес ще бъде принос към одобряване на чуството за принадлежност към Европейски Съюз посредством културата, за опазването на европейските полезности посредством културата и цялостното въздигане на Европа… Пътят към единството не е елементарен, само че той е предусетен още от Шилер в „ Ода на насладата ”, която през днешния ден е химн на Европа. Този химн звучи възторжено и е изпълнен с вяра. ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ