"Репортери без граници": В българските медии нищо не върви добре
В най-свободния район на света – Европа, публицистите са под най-голяма опасност – за това предизвестиха участниците в интернационалната конференция " Медийна независимост и плурализъм ". Форумът е проведен от четири професионални сдружения от бранша: Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA), Европейската федерация на публицистите, Европейската асоциация на издателите на списания и Съюзът на издателите в България.
Полин Аде-Мевел, която управлява балканския офис на " Репортери без граници ", напомни убийствата и заканите против проверяващи публицисти и враждебната тирада на политически водачи против кореспонденти. Европа, където медийната конюнктура е най-хубава, е отбелязала максимален спад, уточни тя, а четирите страни, които са се сринали с най-вече места, са Малта, Чехия, Сърбия, Словакия.
Тя уточни и скорошното нахлуване против журналиста от Червен бряг Христо Гешов и съобщи, че обяснението за какво България е на толкоз ниска позиция в показателя е просто – тъй като " Репортери без граници " непрестанно получават информация от публицисти, които са възпрепятствани в работата си. Натискът върху тях е ужасяващ, сподели тя. Българските управляващи не харесват показателя и разбора ни, само че нищо не върви добре.
Заплахите към публицисти към този момент са нещо рутинно и всекидневно, сподели Матайс Берман, консултант на представителя на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) по свободата на медиите. А е елементарно да заплашиш публицист, чиято заплата е ниска, а изискванията на труд – неприятни.
Вербалното и физическото принуждение към този момент не е нереалност, то е тъжната действителност на Европейски Съюз, също акцентира изпълнителният шеф на " Аксел Шпрингер " Марк Декан. Ако политиците детонират публицистите, в случай че ги атакуват, задето правят работата си, те дават зелена светлина за насилието – и тъкмо това се случи в Словакия. На това би трябвало да се реагира с звук и отвращение, тъй че обществото да разбере, че някой е минал границата, предложи той,
С заричане конференцията да стане годишна стартира изявлението си Валдо Лехари, вицепрезидент на Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA) (президент Карло Пероне). Той даде като образец медийната империя и издигането на Силвио Берлускони в Италия и уточни, че в Германия би било невероятно един издател да има множеството вестници и да желае да бъде министър председател. Но това не е контролирано със закон, сподели Лехари, става въпрос дали обществото би приело сходно нещо или не. Според него не са нужни нови закони в Брюксел против подправените вести или в Германия против речта на омразата, а да бъде основана конюнктура, в която медиите да могат да правят работата си умерено.
В Европа, която е люлката на цивилизацията, биват убити публицисти, сподели Теодор Захов - съиздател на " Дневник " и " Капитал " и ръководител на Съюза на издателите. Той напомни още, че преди 10 години в България е имало 17 национални ежедневника, а в този момент те са едвам няколко и от тях " същински самостоятелен е единствено вестник " Сега ". Всички други са следени и притежавани и това проличава по публицистичната политика.
© Георги Кожухаров
Марк Декан
Какво се счупи в интернет
По думите на Декан главният проблем на медиите е, че още няма резистентен бизнес модел за финансирането на онлайн публицистиката. Единственият забележителен приток на финанси е от рекламата, а голямата част от тях отива в " Google " и " Facebook ", уточни той, като освен това приходите отиват при тях, а издателите вършат разноските за наличието.
Мотото на " Facebook " беше движи се бързо и чупи неща. Днес ремонтираме нещата, счупени преди 10 години, сподели Декан и предизвести, че още доста ще бъдат счупени и след 10 години може да няма доста оживели издатели, които да поправят грешките, направени в наши дни.
Полин Аде-Мевел, която управлява балканския офис на " Репортери без граници ", напомни убийствата и заканите против проверяващи публицисти и враждебната тирада на политически водачи против кореспонденти. Европа, където медийната конюнктура е най-хубава, е отбелязала максимален спад, уточни тя, а четирите страни, които са се сринали с най-вече места, са Малта, Чехия, Сърбия, Словакия.
Тя уточни и скорошното нахлуване против журналиста от Червен бряг Христо Гешов и съобщи, че обяснението за какво България е на толкоз ниска позиция в показателя е просто – тъй като " Репортери без граници " непрестанно получават информация от публицисти, които са възпрепятствани в работата си. Натискът върху тях е ужасяващ, сподели тя. Българските управляващи не харесват показателя и разбора ни, само че нищо не върви добре.
Заплахите към публицисти към този момент са нещо рутинно и всекидневно, сподели Матайс Берман, консултант на представителя на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) по свободата на медиите. А е елементарно да заплашиш публицист, чиято заплата е ниска, а изискванията на труд – неприятни.
Вербалното и физическото принуждение към този момент не е нереалност, то е тъжната действителност на Европейски Съюз, също акцентира изпълнителният шеф на " Аксел Шпрингер " Марк Декан. Ако политиците детонират публицистите, в случай че ги атакуват, задето правят работата си, те дават зелена светлина за насилието – и тъкмо това се случи в Словакия. На това би трябвало да се реагира с звук и отвращение, тъй че обществото да разбере, че някой е минал границата, предложи той,
С заричане конференцията да стане годишна стартира изявлението си Валдо Лехари, вицепрезидент на Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA) (президент Карло Пероне). Той даде като образец медийната империя и издигането на Силвио Берлускони в Италия и уточни, че в Германия би било невероятно един издател да има множеството вестници и да желае да бъде министър председател. Но това не е контролирано със закон, сподели Лехари, става въпрос дали обществото би приело сходно нещо или не. Според него не са нужни нови закони в Брюксел против подправените вести или в Германия против речта на омразата, а да бъде основана конюнктура, в която медиите да могат да правят работата си умерено.
В Европа, която е люлката на цивилизацията, биват убити публицисти, сподели Теодор Захов - съиздател на " Дневник " и " Капитал " и ръководител на Съюза на издателите. Той напомни още, че преди 10 години в България е имало 17 национални ежедневника, а в този момент те са едвам няколко и от тях " същински самостоятелен е единствено вестник " Сега ". Всички други са следени и притежавани и това проличава по публицистичната политика.
© Георги Кожухаров
Марк Декан
Какво се счупи в интернет
По думите на Декан главният проблем на медиите е, че още няма резистентен бизнес модел за финансирането на онлайн публицистиката. Единственият забележителен приток на финанси е от рекламата, а голямата част от тях отива в " Google " и " Facebook ", уточни той, като освен това приходите отиват при тях, а издателите вършат разноските за наличието.
Мотото на " Facebook " беше движи се бързо и чупи неща. Днес ремонтираме нещата, счупени преди 10 години, сподели Декан и предизвести, че още доста ще бъдат счупени и след 10 години може да няма доста оживели издатели, които да поправят грешките, направени в наши дни.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ