Боян Биолчев представи „Преселението”
В най-студената софийска вечер – 9 януари, в „ Перото ” (НДК) беше висок градусът на упованието – писателят Боян Биолчев не можеше да се освободи от прегръдките и поздравленията на идващите на талази негови фенове и другари. Над 200 души приветстваха представянето на романа му „ Преселението ” (изд. „ Труд ”, 2018) – измежду тях бяха видни учени, хора на изкуството и културата, негови студенти и десетки читатели.
Събитието се водеше от проф. Амелия Личева, която в късото си изложение очерта приносните моменти на книгата – като хрумвания, историческа меродавност, подтекст и белетристична техника: „ Преселението ” реконструира историята, само че това става посредством фикцията и по този начин се задействат тези показа за историята, които я мислят като роман, като плод на интерпретациите и на езика. За Боян Биолчев е значимо по какъв начин ще опише всичко това… Фактите са пречупени през паметта, страстите и прекарванията, по тази причина те не са просто истории и статистика, а са плод на рефлексии, отекване, въздействие… Персонажите не са просто себе си – те са категории на избрани положения и на съзнанието да съхраниш себе си и другия, да пазиш човешкото, да имаш достолепие, да преодоляваш гибелта. Затова доста от персонажите нямат име или имат единствено едно име – Иван, тъй като те са модели на човешкото. Ще нарека „ Преселението ” новела в духа на положителната западна традиция ”.
Боян Биолчев описа елементи от процеса на раждане на книгата, а своите усещания след прочитането в ръкопис споделиха негови сътрудници.
„ Тук е изобразено най-страшното лято на България – 1913 година, когато родината ни води война с пет страни. Геноцидът над българите в Тракия и Македония е отблъскващ. Вечни спечелили на Балканите няма… ” – сподели акад. Георги Марков. Димитър Томов приказва за триединството на език, сюжет и психологизъм в книгата, посредством което създателят се изравнява с огромните имена на европейската литература.
В типичния си символичен жанр акад. Антон Дончев вкара тематиката на „ Преселението ” в своите детски мемоари и дефинира Биолчев като талантив публицист, мъдрец, жив класик: „ Боян не можеше да напише тази книга по-рано, изискват се години, премеждия, време за обич, тъга и размисъл. Той написа история, а самият той е история – седи си на клона като ябълка на дървото… Като се замислите, ужасно доста от нас са наранени от тази история. Книгата обаче визира и проблеми: земя и народ, хора и море, човек и човек. Това е направено по виртуозен метод ”.
Здравка Евтимова съпостави по влияние романа на Биолчев с високото и мощно наличие на „ Железният светилник ” в родния книжовен подтекст: „ След като прочетох тази книга, аз ходя по улиците и се вглеждам в очите на хората – като че ли виждам Иван, който изгаря в пожара. Биолчев издигна думите като крила, той трансформира кръвта на нашите предходници в път на незабравата… ”
Събитието се водеше от проф. Амелия Личева, която в късото си изложение очерта приносните моменти на книгата – като хрумвания, историческа меродавност, подтекст и белетристична техника: „ Преселението ” реконструира историята, само че това става посредством фикцията и по този начин се задействат тези показа за историята, които я мислят като роман, като плод на интерпретациите и на езика. За Боян Биолчев е значимо по какъв начин ще опише всичко това… Фактите са пречупени през паметта, страстите и прекарванията, по тази причина те не са просто истории и статистика, а са плод на рефлексии, отекване, въздействие… Персонажите не са просто себе си – те са категории на избрани положения и на съзнанието да съхраниш себе си и другия, да пазиш човешкото, да имаш достолепие, да преодоляваш гибелта. Затова доста от персонажите нямат име или имат единствено едно име – Иван, тъй като те са модели на човешкото. Ще нарека „ Преселението ” новела в духа на положителната западна традиция ”.
Боян Биолчев описа елементи от процеса на раждане на книгата, а своите усещания след прочитането в ръкопис споделиха негови сътрудници.
„ Тук е изобразено най-страшното лято на България – 1913 година, когато родината ни води война с пет страни. Геноцидът над българите в Тракия и Македония е отблъскващ. Вечни спечелили на Балканите няма… ” – сподели акад. Георги Марков. Димитър Томов приказва за триединството на език, сюжет и психологизъм в книгата, посредством което създателят се изравнява с огромните имена на европейската литература.
В типичния си символичен жанр акад. Антон Дончев вкара тематиката на „ Преселението ” в своите детски мемоари и дефинира Биолчев като талантив публицист, мъдрец, жив класик: „ Боян не можеше да напише тази книга по-рано, изискват се години, премеждия, време за обич, тъга и размисъл. Той написа история, а самият той е история – седи си на клона като ябълка на дървото… Като се замислите, ужасно доста от нас са наранени от тази история. Книгата обаче визира и проблеми: земя и народ, хора и море, човек и човек. Това е направено по виртуозен метод ”.
Здравка Евтимова съпостави по влияние романа на Биолчев с високото и мощно наличие на „ Железният светилник ” в родния книжовен подтекст: „ След като прочетох тази книга, аз ходя по улиците и се вглеждам в очите на хората – като че ли виждам Иван, който изгаря в пожара. Биолчев издигна думите като крила, той трансформира кръвта на нашите предходници в път на незабравата… ”
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ