В най-магичната нощ от година поемаме на пътешествие, там, където

В най-магичната нощ от година поемаме на странствуване, там, където вярата оцелява, където вярата се побира в шепа, където духът не остарява.

Настъпи времето, в което поглеждаме обратно - за равносметка, само че и напред - с вяра идната година да е по-добра. Време е за обещанията, които ще си дадем и за молитвите, които пазят най-съкровените ни секрети, и за положително. На Бъдни вечер ще ви покажем историите на хора, които ще ни зарадват и вдъхновят.

" Роди се на 13 декември, тъкмо 15 месеца след нейното братче ".

Така стартира историята на София, родена в 37-а гестационна седмица. След раждането лекарите преценят, че по-бързо ще укрепне в кувьоз. Оттогава майка й си мечтае едно - тишината да спре.


" Не съм я чула още да плаче, единствено при раждане чух първия рев и от този момент всеки ден пристигам да я виждам, само че не съм я чувала към момента ", сподели майката на София Гергана Белева.

Всеки ден пристъпва в неонатологията с разнообразни мисли.

" Първоначално терзание, след това дразнене - по какъв начин се стигна до тази обстановка, по-късно утешение и вяра, ситуацията се усъвършенства, по какъв начин дребният човек всеки ден става все по-стабилен, от ден на ден положителни вести стартират да се чуват. И в действителност насладата става все по-голяма ".

" Молитвата е връзка с Бога, канал за кореспондиране с Бога и молитвата е и лекарството, с което ние лекуваме душите и телата си. онази мощ на духа, която Бог ни е дал. Не дейностите, не думите ", съобщи Отец Василий Сарян.

А в кувьозите - сред апаратите, системите и тръбите - нещо цветно притегля вниманието. Малък плетен октопод. Наричат ги " първите другари на бебето ". Докато е в майчината вътрешност, детето обича да хваща пъпната шнур, а пипалата на играчките имитират това чувство. Така е по-малко евентуално бебето да хване и издърпа сондите и тръбите, които подкрепят лекуването му.

" Според СЗО доста оказват помощ за бебетата, за тяхното психоемоционално положение и развиване. Шапчиците, които им слагаме са, с цел да запазим топлината. Новородените недоносени имат незряла терморегулация, доста значимо е да запазим топлината за температурния комфорт. Бебетата губят най-вече топлота през главата, по тази причина е нужно да се поставят тези шапки ", изясни доктор Вася Дуковска-Илиева, неонатолог в болница " Д-р Щерев ".

В неонатологичното поделение на тази столична болница в този момент има 9 деца. В кувьоза на всяко едно от тях има сходна дребна, цветна, плетена шапка.

" Създават въодушевление в сложните моменти, когато идваш да видиш детенцето, несъмнено ти става по-приятно. Когато сте си у дома, майката постоянно поставя играчица за въодушевление, това си е част от атрибутите за въодушевление ", сподели Гергана Белева.

Всъщност пътят на плетивата е дълъг. Започва в стая на фондация " Нашите недоносени деца ". Седмици наред екип от доброволци плете играчките съгласно точни условия. Преждата се купува с дарения.

" Имат специфични схеми какъв брой твърда да бъде главата на октопода, какъв брой да бъдат дълги пипалата, какъв брой да е обиколката на шапките, каква да е размера на терличките по отношение на възрастта. Преждата е хипоалергенна и е устойчива на пране... вътре в нея има вата, доста е значимо да бъде гъста плетката, играчката да е твърда, да не излиза вата. Всеки месец има среща за инспекция и надзор на плетивата ", описа Маргарита Габровска от Фондация " Нашите недоносени деца ".


За 6 години самодейността е зарадвала пациентите на 30 отделения в България. Играчките остават за бебето и след изписването му.


Много от децата в неонатологията ще посрещнат празниците надалеч от вкъщи. В името на коледното въодушевление родители и лекари преобразяват дребните пациенти в приказни герои. А дребната София към този момент си е вкъщи - сбъднатото коледното предпочитание на майка й.

Казват, че човек, който не е минал през тествания, е живял на вятъра. Ирен Дикова го потвърждава със своята история. Израства в семейство на архитекти и строители. Продължава професионалния път на семейството и записва интериорен дизайн в Милано. Паралелно с това не стопира да тренира и да носи медали за България.


" Състезавах се в два спорта - тенис и ски, имах медали и купи - първи места, като човек зодия овен второто място не ми харесваше ", показа Ирен Дикова.

Казва, че точно когато вижда живота в най-красивите му форми, стартира непредвиденото назад преброяване. Постепенно стартира да усеща от ден на ден отмалялост. Всеки ден. Лекарите слагат диагноза " муковисцидоза " - заболяване, което поврежда белия дроб.

" Първоначално не имах вяра, не желаех да допускам. На фона на цялата динамичност от дете не имах вяра, че нещо може да ме спре. Значи, ти си тук с задача и би трябвало да се бориш. Не се затворих в себе си: " О, не, оттук насетне аз съм различен човек ", аз просто продължих напред с още по-голяма борбеност ", сподели Ирен Дикова.

Така, в продължение на няколко години на прецизен режим съумява да следва фантазиите си. Паралелно с това не престават и проучванията, с цел да влезе в листата за чакащи за трансплантация.

" Пътувахме с татко ми, аз леко се влошавах и с помощта на някой от горната страна или мой персонален шанс, съумях да стигна в точния момент, с цел да мога да вляза незабавно в болница и до 48 часа аз имах донор. Аз просто се разсъниха, към мен имаше 5-6 лекари, които ми споделяха да вдишвам и аз тогава осъзнах, че вдишвам благодарение на някой различен, който си е отишъл, и с помощта на него аз съм жива ", добави Ирен Дикова.


Казва, че живее втори живот.

" Вярвам, че аз пребивавам един прелестен живот и душата на този човек живее с мен и който и да е той, където и да е (в случая гледа отгоре), той е благополучен, тъй като аз пребивавам най-прекрасния втори живот. Аз благодаря всеки ден. Събуждам се и благодаря на този човек, на шанса си, на душата си ", съобщи Ирен Дикова.

И даже срещата два пъти с ковид не я плаши. Отново работи, не не помни и спорта.

" Това упражнение е за изправяне на гърба и плещи. Защото имах задъхвания, не можех да вдишвам, надлежно раменете се събират, а когато са разтворени раменете, имаш мощен тил, те те карат да дишаш по-добре. Краката са първото нещо, което тренирахме след интервенцията, тъй като ти би трябвало да си стъпиш на краката и по-късно всичко останало ", описа Ирен Дикова.


" Ако нямаше страдалчество, нямаше да има героизъм. Ако нямаше компликации в този живот, нямаше да има битка за избавление на душата. Всички тези компликации имат своята подбуда, всеки би трябвало самичък да я открие ", безапелационен е отец Василий Сарян.

Днес Ирен постоянно оказва помощ на чакащи или към този момент трансплантирани. След години на тествания, намира отговора на въпроса: " Защо на мен? "

" Отговорът е: " тъй като някои хора просто са родени с съответна задача " и в тази ситуация моята задача е да продължа да пребивавам тук, да демонстрирам положителното, да оказвам помощ на хора в същата тази потребност, да давам вяра и да усмихвам хората ".


През средата на декември зимата като че ли забавя своя ход на прага на село Вълкосел. Там, сред другите вероизповедания, средиземноморския климат и ориенталския тютюн, съжителстват към 2400 души. Голяма част от тях разчитат на грижите на лекар Зинаида Даутева. Напук на схващането, че възрастта не би трябвало да се загатва, точно годините й изумяват всички. На 74-годишна възраст продължава да лекува.


" Те са трето потомство, които церя, разбирате ли ме? Когато съм пристигнала, той е бил дете, по-късно е бил татко, а в този момент е дядо ", споделя доктор Зинаида Даутева.

Завършва гимназия във Велинград, а по-късно и Медицинския университет. Със брачна половинка й се местят във Вълкосел и по този начин от 1973 година оказва помощ на всеки в потребност. Казва, че не си е представяла, че ще работи до тази възраст, само че годините са изтекли незабелязано.

Често върви по домовете на хората, при незабавен случай викат кола за спешна помощ от Сатовча или Гоце Делчев.

" Най-голямото предизвикателство през годините до момента е, че сме откъснати от по-големия град, където има благоприятни условия за оказване на по-добра здравна помощ. Случвало ни се е в кола за спешна помощ да израждаме, в асансьор, тук - това са доста години, само че тогава имахме доста раждания, не както в този момент, и нормално са завършвали с благополучен край ", описа докторката.

Работният й ден няма начало и край.

" Всяка вечер. Всяка събота и неделя. Това е постоянно. Не е имало вечер да не те повикат или телефонът да звъни. Обикновено става въпрос за случаи, които са се влошили или в последните часове, или по-спешни положения. Вечерта, влизайки в банята да се къпе, бойлерът е на газ и той очевидно изпуска газ, и то изпада в кома. Близките му ме изваждат от стаята и ме викат. Веднага трябваше да се изнесе на открито, несъмнено, тогава нямах време за спешна помощ, в една кола, изнасяйки го на открито, отваряйки вратите и прозорците, то пое въздух, тъй като до този миг нямаше дишане. Придвижихме го към този момент в колата до града и то се избави ", добави доктор Зинаида Даутева и добави, че в оня миг е чувствала голямо напрежение.

Днес лекар Даутева живее сама. Губи брачна половинка си преди години, а щерка й живее в Благоевград със фамилията си.


" Това, което научих след случилото се със брачна половинка ми, е, че човек не би трябвало да изпада в цялостна меланхолия. Трябва да намериш метод да излезеш от тази обстановка. Това, което на мен ми оказа помощ, е детето ми. Защото тогава желаех да напусна работа и да не съм в тази специалност, само че тя не беше съгласна, аз я послушах и не скърбя ", безапелационна е доктор Даутева.


Заедно с нея отиваме в дома на семейство Шаматареви за обзор на едномесечната Силвет. Майката на бебето описа, че селото е огромно, само че всички познават лекарката и разчитат на нея. " Звъним измежду нощ, само че постоянно е на линия, прелестен човек. Ние сме израснали пред нейните очи, моето дете също, в този момент внучето “, сподели тя.

Лекувала три генерации, лекар Даутева страхливо поглежда към края на своята близо 50-годишна кариера. Може би ще се реалокира при щерка си и внучетата, може би и там ще продължи да оказва помощ. На наследниците в специалността пожелава мощ, с която да се грижат за другите, само че и за себе си.

Остават няколко часа до Рождество Христово.

" Както, постоянно когато се ражда едно дете в един дом, насладата е голяма, какъв брой повече би трябвало да се радваме, когато самичък Бог пристигна и се въплъти и се роди като дете на тази земя. Да бъдем будни в довечера, да прекадим дома си, трапезата си, да се помолим най-много. Вероятно тези хора са разбрали смисъла на човешкия живот - че не е просто да го изживеем добре, умерено, щастливи, богати, радостни. А то е съответно, с цел да преборим компликациите и посредством това да спасим душата си ", сподели отец Василий Сарян.