Смъртта на пътя: Има ли срок на годност мъката в България?
В най-лошия случай, това е три дни. Толкова говорихме за убитите Ани и Явор. След това 14-годишният млад джигит им " взе думата ". И някак безшумно стана.
Днес по улиците на София още веднъж ще има митинг. Недоволството си спокойно и безшумно ще изкажат опечалените близки на жертвите на пътни произшествия през последните години. Провокирани от последния поразителен случай на двойно ликвидиране на пътя, на пешеходна пътека от непълнолетен лидер на 18 години.
И като че ли малко са думите, които се изричат в границите на 3 дни- колкото трае чудото в България по тематиката с убийствата по българските пътища. И до момента в който едни стачкуват обезверено и търсят разтуха от всеобщото злощастие по улиците на София, други пък, останали глухи за това, което се приказва в тези три дни, подкарват колата на съседа, до момента в който той си купува дюнер. 14-годишно дете се качи в кола и самокатастрофира в кошче за боклуци. Може би не инцидентно. Може би искаше да ни каже - " Пей си, Пенке ле, кой ли те слуша? ", или " Кучетата си лаят, керванът си върви ". И това последното май е най-вярно. Защото ясно демонстрира, че всяко знамение у нас си има дата на произвеждане и валидност за приложимост.
В най-лошия случай, това е три дни. Толкова говорихме за убитите Ани и Явор. След това 14-годишният млад джигит им " взе думата ". И някак безшумно стана. Новинарските канали предаваха в един глас, по какъв начин ограничения са взети, но различен път, и дребният палавник не е получил нищо. " Наказан е пълнолетният компаньон на малолетния и предстоящ палач на пътя с санкция. Безнаказано.
След няколко години, той към този момент ще е дееспособен. Защото законът в България няма да го спре да го наруши. Отново! Няма ограничения против това, той в никакъв случай да не получи правото да ръководи, няма предварителна защита, няма и няма.
Единственото, което го има и ще го има постоянно, е тъгата на околните на всички, които неуместно изгубиха живота си на пътя.
Междувременно втори митинг заема позиции в новините. Този на ресторантьорите и притежателите на заведения. Поводът, който изкара на улицата почтените жертви на полицейската работа е акция на униформените в заведение в Пловдив. Съблекли всички 400 клиенти на едно само заведение в града под тепетата. Заваляха искания за нарушаване на човешките права, унижение на личността и впрочем, до момента в който магистратите ни пуснаха Емили Тротинетката от ареста, заради психическо разстройство. А беше упрекната в същото- оскърбление и посягане върху достолепието на персона с увреждане.
Наглото и безпардонно държание на притежателите на заведения минава невидимата граница на нормалността в закона. Изникват няколко въпроса. А точно, тъй като тъкмо това заведение е било обект на тази акция на полицията? Защо се е стигнало чак до разсъбличане на клиентите на дискотеката? Мисля, че всеки от нас носи отговора в себе си и знае, че най-вероятно полицията има данни, че в това заведение се продават упойващи и наркотични субстанции, още по-вероятно е, че са намерили такива, както се и удостовери.
Още въпроси: Защо притежателите на заведения позволяват опиати в заведенията си, за какво позволяват продажбата на балони с газ, които персонално госпожа Корнелия Нинова забрани с план на решение, което бе импортирано в Народното събрание с онази коалиция?
Едва ли някой се замисля, какво може би е предотвратила полицията с тази си акция. Може би следващия случай на drink and drive? Може би следващата жертва на пийнал и/или дрогиран лидер, който би умъртвил още хора?
Не си ли опонират двата митинга? Ресторантьорите и притежателите на нощни заведения желаят необезпокоявани да не престават да се вършат, че не знаят какво се продава в заведенията им, до момента в който родители леят обезверени сълзи по загубата на рожбите си от другата страна на паветата...
А не искахме ли всички правосъдна промяна? Истината е, че тези претенции са чиста изразителност и никой, но никой не желае промяна. Защото това, което сплотява българите в днешно време е единствено едно- всеобщото нарушение на законите в България.
А " Кучетата си лаят, керванът си върви ", до момента в който различен случай нелепа гибел на пътя не вземе думата от предния. Тогава и мълчанието ще продължи.
Днес по улиците на София още веднъж ще има митинг. Недоволството си спокойно и безшумно ще изкажат опечалените близки на жертвите на пътни произшествия през последните години. Провокирани от последния поразителен случай на двойно ликвидиране на пътя, на пешеходна пътека от непълнолетен лидер на 18 години.
И като че ли малко са думите, които се изричат в границите на 3 дни- колкото трае чудото в България по тематиката с убийствата по българските пътища. И до момента в който едни стачкуват обезверено и търсят разтуха от всеобщото злощастие по улиците на София, други пък, останали глухи за това, което се приказва в тези три дни, подкарват колата на съседа, до момента в който той си купува дюнер. 14-годишно дете се качи в кола и самокатастрофира в кошче за боклуци. Може би не инцидентно. Може би искаше да ни каже - " Пей си, Пенке ле, кой ли те слуша? ", или " Кучетата си лаят, керванът си върви ". И това последното май е най-вярно. Защото ясно демонстрира, че всяко знамение у нас си има дата на произвеждане и валидност за приложимост.
В най-лошия случай, това е три дни. Толкова говорихме за убитите Ани и Явор. След това 14-годишният млад джигит им " взе думата ". И някак безшумно стана. Новинарските канали предаваха в един глас, по какъв начин ограничения са взети, но различен път, и дребният палавник не е получил нищо. " Наказан е пълнолетният компаньон на малолетния и предстоящ палач на пътя с санкция. Безнаказано.
След няколко години, той към този момент ще е дееспособен. Защото законът в България няма да го спре да го наруши. Отново! Няма ограничения против това, той в никакъв случай да не получи правото да ръководи, няма предварителна защита, няма и няма.
Единственото, което го има и ще го има постоянно, е тъгата на околните на всички, които неуместно изгубиха живота си на пътя.
Междувременно втори митинг заема позиции в новините. Този на ресторантьорите и притежателите на заведения. Поводът, който изкара на улицата почтените жертви на полицейската работа е акция на униформените в заведение в Пловдив. Съблекли всички 400 клиенти на едно само заведение в града под тепетата. Заваляха искания за нарушаване на човешките права, унижение на личността и впрочем, до момента в който магистратите ни пуснаха Емили Тротинетката от ареста, заради психическо разстройство. А беше упрекната в същото- оскърбление и посягане върху достолепието на персона с увреждане.
Наглото и безпардонно държание на притежателите на заведения минава невидимата граница на нормалността в закона. Изникват няколко въпроса. А точно, тъй като тъкмо това заведение е било обект на тази акция на полицията? Защо се е стигнало чак до разсъбличане на клиентите на дискотеката? Мисля, че всеки от нас носи отговора в себе си и знае, че най-вероятно полицията има данни, че в това заведение се продават упойващи и наркотични субстанции, още по-вероятно е, че са намерили такива, както се и удостовери.
Още въпроси: Защо притежателите на заведения позволяват опиати в заведенията си, за какво позволяват продажбата на балони с газ, които персонално госпожа Корнелия Нинова забрани с план на решение, което бе импортирано в Народното събрание с онази коалиция?
Едва ли някой се замисля, какво може би е предотвратила полицията с тази си акция. Може би следващия случай на drink and drive? Може би следващата жертва на пийнал и/или дрогиран лидер, който би умъртвил още хора?
Не си ли опонират двата митинга? Ресторантьорите и притежателите на нощни заведения желаят необезпокоявани да не престават да се вършат, че не знаят какво се продава в заведенията им, до момента в който родители леят обезверени сълзи по загубата на рожбите си от другата страна на паветата...
А не искахме ли всички правосъдна промяна? Истината е, че тези претенции са чиста изразителност и никой, но никой не желае промяна. Защото това, което сплотява българите в днешно време е единствено едно- всеобщото нарушение на законите в България.
А " Кучетата си лаят, керванът си върви ", до момента в който различен случай нелепа гибел на пътя не вземе думата от предния. Тогава и мълчанието ще продължи.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ