В най-изчерпателното до момента изследване по темата, учени от Кеймбриджкия

В най-изчерпателното досега проучване по тематиката, учени от Кеймбриджкия университет откриха недвусмислена връзка сред дълготрайното излагане на въздушно замърсяване и покачвания риск от развиване на деменция. Проучването е оповестено в The Lancet Planetary Health и се основава на 51 предходни проучвания и данни от над 29 милиона души.

Изследователите преглеждат резултата от минимум едногодишно излагане на няколко типа замърсители, като акцентът пада върху три съществени:
Фини прахови частици (PM2.5) – главно от превоз, електроцентрали и битово отопление.Азотен диоксид (NO₂) – формиран при изгаряне на изкопаеми горива.Сажди – свързани с автомобилните излъчвания и горенето на дърва.
„ Замърсителите проникват надълбоко в белите дробове и мозъка, причинявайки възпаления и оксидативен стрес, който поврежда клетките и ДНК “, акцентира доктор Ханин Крейс, водещ създател на проучването.

Конкретните резултати демонстрират:
1% нараснал риск от деменция при всяко нарастване с 10 микрограма на пространствен метър на фините прахови частици.13% нараснал риск при същото равнище на експозиция на сажди.
„ Борбата със замърсяването на въздуха носи освен здравни, само че и обществени, климатични и стопански изгоди. Това е късмет да се облекчи тежестта върху пациентите и здравните системи “, прибавя доктор Крейс.

Според доктор Изолде Радфорд от Alzheimer’s Research UK, резултатите „ прибавят тежест към възходящите доказателства “, че замърсяването на въздуха е измежду водещите изменяеми рискови фактори за деменция.

„ Това не е нещо, което хората могат да решат сами. Необходима е решителна интервенция от страна на държавните управления “, споделя Радфорд.

С прогноза, че деменцията ще засегне 150 милиона души до 2050 година, откривателите приканват за незабавни политики за понижаване на излъчванията и възстановяване на качеството на въздуха, с фокус върху градската среда и най-уязвимите групи.