Българският патриарх Даниил отслужи празнична вечерня в чест на св. Николай Софийски
В навечерието на празника на св. страдалец Николай Софийски, в едноименния столичен храм, който се намира на кръстовището на улиците „ Пиротска “ и „ Опълченска “, бе отслужена празнична вечерня с петохлебие.
Тя бе предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил. Заедно с първойерарха на Българската черква съслужиха архимандрит Йоан – протосингел на Софийска митрополия, ставрофорен иконом Спас Михайлов – предстоятел на храма, иконом Иван Йонов, иконом Васил Танев, протойерей Стоян Димитров, духовник Христо Пашов, духовник Арсений Каньов, духовник Красимир Каменов от Видинска епархия, духовник Кирил Попов и протодякон Иван Петков.
Църковните песнопения бяха изпълнени от хор „ Св. Наум Охридски “ с началник доктор Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия. Въпреки дъждовната вечер и усложненията в градския превоз, десетки вярващи от цяла София се събраха, с цел да отдадат молитвена респект към родния светец.
По време на богослужбата бе осветено петохлебие, късче от което получиха всички присъстващи в края на вечернята. Тази година, заради ремонтни действия на ул. „ Опълченска “, не се състоя обичайното шествие до лобното място на мъченика.
Празничното вечерно свещенодействие приключи с въодушевено патриаршеско слово. Патриарх Даниил се обърна към молитвеното заседание и приказва за св. Николай Софийски, който е популярен светец, „ просиял в българския жанр и потърпевш тук, в този богоспасяем град през 1555 година “ и тази година се навършват 470 години от неговия страдалчески героизъм.
„ Когато четем житието му, написано от Матей Граматик, и другите жития на св. Пимен Зографски и на по-рано потърпевшите св. Георги Нови и св. Георги Най-нови, придобиваме визия за времена на огромна неправда, времена на огромни неволи, компликации и разорения. Виждаме, че тези житиеписци, които правилно предават настроението, духът и живота на своите съграждани по това време, свидетелстват за светлина, огромна жизненост и извисяване над тези житейски компликации на тези индивиди и се питаме по какъв начин е допустимо да се понесат тези компликации “, стартира словото си Светейшият епископ.
„ Всичко в живота на християните по това време е било обвързвано със св. Евангелие и с вярата. От житието на св. Николай виждаме по какъв начин всяко едно събитие в живота му се премисля и той живее посредством св. Евангелие, посредством Словото Божие. Почти за всяка една житейска обстановка има толкоз проницателен откъс от Свещеното Писание. И като се замислим по какъв начин са живели тези хора?! С каква религия, какъв брой е близо, какъв брой е проникновено и изпълнено тяхното сърце с вярата, какъв брой близо е бил до тях Христос!
Когато приказва за град София, Матей Граматик приказва за него с такава обич и със суперлативи, макар че по това време градът е бил едно село, и християните са живеели непретенциозно. С какво тогава е бил изявен нашият град София, който тогава се е казвал Средец? Със светиите, които са живели и са потърпевши тук, с благочестието на народа, което Матей Граматик по този начин хвали и толкоз доста се радва, че храмовете са изпълнени с народ, и че се въздига непрекъснато молитва към Бога “, сподели още патриарх Даниил и показа разсъжденията си за свободата и насладата, която са имали тогавашните християни, спрямо днешните, изхождайки от описанията, дадени в житието на св. Николай Софийски.
„ А какво е духовното ни положение през днешния ден? Семейството, което отива в чужбина с децата си, които са родени тук и са проговорили български, майчин език. Пет, шест, 10 години са живели тук и единствено за четири години към този момент са го не запомнили. Когато споделяме, че се гордеем, че сме дали писмеността на славянските нации и сме развили книжовността, би трябвало да знаем, че без вярата тази словесност бързо се изпарява. Без вярата – и писмеността, и културата, и идентичността ни като българи бързо се трансформира. И нищо персонално не остава “, означи Светейшият епископ и благопожела:
„ Да не униваме в нашето време, да не се предаваме на равнодушие! Ако на 17 май 1555 година цялото християнско население се е вълнувало и е било към мъченика и са следили това, което се случва, през днешния ден вижте какъв брой индивида сме в храма?! Колко души сме потомци на нашите предшественици и какъв брой се вълнуваме и разбираме величието на техния героизъм?! Колко от нас желаеме да се докоснем, да получим благословението на мъчениците, тяхната берекет, която ги е укрепвала и какъв брой ценим тази берекет? Колко индивида сме през днешния ден в храма, спрямо съвсем 2 млн. население в столицата? Това е пагубно – това равнодушие, тази некомпетентност, тази бездуховност, която обезличава човек. Затова ние би трябвало да познаваме града си, да почитаме светиите си и да се поучаваме от тях “.
Текст и фотоси: Весела Игнатова
Тя бе предстоявана от Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил. Заедно с първойерарха на Българската черква съслужиха архимандрит Йоан – протосингел на Софийска митрополия, ставрофорен иконом Спас Михайлов – предстоятел на храма, иконом Иван Йонов, иконом Васил Танев, протойерей Стоян Димитров, духовник Христо Пашов, духовник Арсений Каньов, духовник Красимир Каменов от Видинска епархия, духовник Кирил Попов и протодякон Иван Петков.
Църковните песнопения бяха изпълнени от хор „ Св. Наум Охридски “ с началник доктор Андрей Касабов – и. д. секретар на Софийската света митрополия. Въпреки дъждовната вечер и усложненията в градския превоз, десетки вярващи от цяла София се събраха, с цел да отдадат молитвена респект към родния светец.
По време на богослужбата бе осветено петохлебие, късче от което получиха всички присъстващи в края на вечернята. Тази година, заради ремонтни действия на ул. „ Опълченска “, не се състоя обичайното шествие до лобното място на мъченика.
Празничното вечерно свещенодействие приключи с въодушевено патриаршеско слово. Патриарх Даниил се обърна към молитвеното заседание и приказва за св. Николай Софийски, който е популярен светец, „ просиял в българския жанр и потърпевш тук, в този богоспасяем град през 1555 година “ и тази година се навършват 470 години от неговия страдалчески героизъм.
„ Когато четем житието му, написано от Матей Граматик, и другите жития на св. Пимен Зографски и на по-рано потърпевшите св. Георги Нови и св. Георги Най-нови, придобиваме визия за времена на огромна неправда, времена на огромни неволи, компликации и разорения. Виждаме, че тези житиеписци, които правилно предават настроението, духът и живота на своите съграждани по това време, свидетелстват за светлина, огромна жизненост и извисяване над тези житейски компликации на тези индивиди и се питаме по какъв начин е допустимо да се понесат тези компликации “, стартира словото си Светейшият епископ.
„ Всичко в живота на християните по това време е било обвързвано със св. Евангелие и с вярата. От житието на св. Николай виждаме по какъв начин всяко едно събитие в живота му се премисля и той живее посредством св. Евангелие, посредством Словото Божие. Почти за всяка една житейска обстановка има толкоз проницателен откъс от Свещеното Писание. И като се замислим по какъв начин са живели тези хора?! С каква религия, какъв брой е близо, какъв брой е проникновено и изпълнено тяхното сърце с вярата, какъв брой близо е бил до тях Христос!
Когато приказва за град София, Матей Граматик приказва за него с такава обич и със суперлативи, макар че по това време градът е бил едно село, и християните са живеели непретенциозно. С какво тогава е бил изявен нашият град София, който тогава се е казвал Средец? Със светиите, които са живели и са потърпевши тук, с благочестието на народа, което Матей Граматик по този начин хвали и толкоз доста се радва, че храмовете са изпълнени с народ, и че се въздига непрекъснато молитва към Бога “, сподели още патриарх Даниил и показа разсъжденията си за свободата и насладата, която са имали тогавашните християни, спрямо днешните, изхождайки от описанията, дадени в житието на св. Николай Софийски.
„ А какво е духовното ни положение през днешния ден? Семейството, което отива в чужбина с децата си, които са родени тук и са проговорили български, майчин език. Пет, шест, 10 години са живели тук и единствено за четири години към този момент са го не запомнили. Когато споделяме, че се гордеем, че сме дали писмеността на славянските нации и сме развили книжовността, би трябвало да знаем, че без вярата тази словесност бързо се изпарява. Без вярата – и писмеността, и културата, и идентичността ни като българи бързо се трансформира. И нищо персонално не остава “, означи Светейшият епископ и благопожела:
„ Да не униваме в нашето време, да не се предаваме на равнодушие! Ако на 17 май 1555 година цялото християнско население се е вълнувало и е било към мъченика и са следили това, което се случва, през днешния ден вижте какъв брой индивида сме в храма?! Колко души сме потомци на нашите предшественици и какъв брой се вълнуваме и разбираме величието на техния героизъм?! Колко от нас желаеме да се докоснем, да получим благословението на мъчениците, тяхната берекет, която ги е укрепвала и какъв брой ценим тази берекет? Колко индивида сме през днешния ден в храма, спрямо съвсем 2 млн. население в столицата? Това е пагубно – това равнодушие, тази некомпетентност, тази бездуховност, която обезличава човек. Затова ние би трябвало да познаваме града си, да почитаме светиите си и да се поучаваме от тях “.
Текст и фотоси: Весела Игнатова
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ