Всеки 9-ти ден е бил с екстремно високи температури в България
В навечерието на Деня за битка с горещините – 2 юни – нов показва по какъв начин климатичните промени са повода за стотици дни с рискови горещини през последната година в съвсем всяка точка на света – с измерими и постоянно опустошителни последствия за хората и обществата.
Проучването наблюдава дневните температури в 247 страни за интервала от 1 май 2024 година до 1 май 2025 година Автори са учени от няколко организации: World Weather Attribution, Climate Central и Климатичния център на Червения кръст и Червения полумесец. Материалът акцентира основната роля на следенето и докладването на въздействията при оценката на рисковите горещини и настоящите решения за понижаване на риска от жегите.
През последните години откривателите са разпознали доста смъртоносни рискови топлинни събития, които биха били на практика невъзможни без провокираното от индивида изменение на климата. Жегата евентуално е най-смъртоносното рисково събитие. Хиляди смъртни случаи, свързани с рискова топлота, се оповестяват всяка година, а доста други остават неотчетени или не се разпознават като свързани с казуса.
Изминалата 2024 година още веднъж беше най-горещата година в историята, като надмина миналата най-топла година – 2023 година Тя е първата календарна година, в която междинната световна температура надвиши с 1,5°C междинните стойности от прединдустриалния интервал. Всеки месец от януари до юни 2024 година е най-горещият, регистриран в миналото за съответния месец. Тази картина не е изненада или случай – аргументите са добре известни, а последствията са опустошителни.
Колко дни с рисково високи температури е добавило световното стопляне
През последните 12 месеца никоя част от света не беше пощадена от рискови рисково високи температури.
Анализът демонстрира, че четири милиарда души по света са претърпели най-малко един спомагателен месец (над над 30 дни) рискова топлота заради изменението на климата. В 195 държави/територии изменението на климата най-малкото е удвоило броя на дните с рисково високи температури в съпоставяне със свят без промени в климата. От всички държави/територии, Аруба е претърпяла най-вече дни с рискова топлота — 187 дни. Без изменението на климата, провокирано от индивида, средностатистическият човек в Аруба би претърпял единствено 45 такива дни.
Малките островни страни и територии, изключително в Карибите и Тихия океан, са а измежду най-засегнатите от рискова топлина
В страни като Аруба, Доминика, Барбадос и Микронезия са регистрирани сред 160 и близо 190 топли дни, а в някои случаи над 80% от тях могат да бъдат директно свързани с климатичните промени. Например в Микронезия 157 от общо 166 дни с рискова топлота са резултат от човешкото въздействие върху климата. Отново най-малките и уязвими страни понасят едни от най-тежките последствия от световното стопляне, макар че способстват минимум за него.
Как изменението на климата е повлияло върху забележителните топлинни събития?
Установено е, че всички 67 разпознати събития с рискова топлота са станали с огромна възможност поради климатичните промени
Във всяка страна породеното от индивида изменение на климата прибавя още дни с рискова топлота.
WWA разпознава 67 събития с рискова топлота сред 1 май 2024 година и 1 май 2025 година, които са били “значителни " заради рекордни температури или значително въздействие върху хора или имущество. Тук представяме къса извадка от събитията и какво е било въздействието на климатичните промени:
- Събитието с най-силно въздействие на изменението на климата се е случило на Тихоокеанските острови (1–30 май 2024): 69 пъти по-вероятно е то да се е случило поради климатичните промени.
- Централна Америка и Северна Южна Америка (30 август – 4 септември 2024): 24 пъти по-вероятно заради климатичните промени.
- Централна и Западна Африка, от Сенегал до Южен Судан и Централноафриканската република (14–30 декември 2024): 15 пъти по-вероятно заради климатичните промени.
- Близък изток – Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, Бахрейн (11–16 юли 2024): 14 пъти по-вероятно заради климатичните промени.
Какво демонстрират данните за Европа и България?
В отчета има данни и за България за интервала 1 май 2024 – 1 май 2025 година Те демонстрират, че нашата страна не е изключение от общата световна наклонност.
През последната година в България температурите са били приблизително с 1.2°C по-високи от това, което се смята за обикновено за интервала 1991-2020 година Както се вижда, температурните аномалии в Източна Европа и България са по-високи в съпоставяне със Западна Европа. Вероятно най-голяма тежест в тази особеност има лятото на 2024 година, когато в България и на Балканите беше извънредно горещо, до момента в който в Западна Европа температурите бяха по-умерени. Картината беше противоположна през лятото на 2023 година Аномалиите за Северна Европа са най-големи и удостоверяват наклонността, следена през последните години за този район, написа climateka.bg.
Средна температурна особеност в Европа
за интервала май 2024 - май 2025
От страните и териториите в Европа с максимален брой дни със средноденонощни наднормени температури, добавени от изменението на климата, се открояват Гърнси (част от Нормандските острови), Латвия, Сан Марино, Северна Македония, Литва, Естония и Словения, а минимум такива дни е имало в Малта, Исландия, Чехия, Ирландия и Люксембург.
В България през последната година всеки 5-ти ден (или 77 дни) е бил с извънредно висока температура. А всеки 9-ти ден (или общо 33 дни) е бил с рисково високи температури единствено в резултат на климатичните промени.
През проучвания интервал са разпознати 4 събития с по-високи температури от нормалните, засягащи България.
- 5–10 юни 2024 година: Температурите са били с 2,3 °C над нормата. Това събитие е станало 11 пъти по-вероятно заради климатичните промени.
- 2–7 септември 2024 година: Температурите са надвишили нормата с 4,9 °C, като вероятността за такова събитие се е увеличила 3 пъти заради климатичните промени.
- 1–6 ноември 2024 година: Отчетено е покачване от 2,6 °C, с 2 пъти по-голяма вероятност заради климатичните промени.
- 12–17 март 2025 година: Температурите са били с 2,7 °C по-високи, също трикратно по-вероятни в изискванията на световно стопляне.
Описаните интервали не преглеждат така наречен “горещи талази ", които се следят извънредно през топлия интервал на годината от май до септември и могат да бъдат рискови за здравето на хората. Описаните топли интервали се открояват с огромно отклоняване от естествената температура за съответното място и интервал и с това, че заемат обширни територии. Макар и не толкоз директно рискови за здравето, топлите талази през останалите сезони могат да окажат индиректно отрицателно въздействие – да вземем за пример върху селското стопанство, върху разпространяването на вредители, върху ненавременното развиване на растенията, върху водните ресурси и така нататък
Лятото на 2024 година е “емблематично " във връзка с рисковите горещи талази в България
По данни на Национален институт по метеорология и хидрология летният сезон на 2024 година е най-горещият и един от най-сухите от началото на постоянните метеорологични наблюдения. Това предизвиква проблеми с водоснабдяването и с горските пожари и заплаши директно здравето на популацията. Все още не е излязла статистиката за съдбовните случаи в Европа и България за миналото лято, само че евентуално цифрата ще бъде рекордна. Тази за 2023 година, сподели, че България е на второ място по смъртност при горещи талази в Европа. Вероятно черната статистика за 2024 година ще е още по-стряскаща.
Тези данни и прогнози дават съображение за терзание поради метода, по който се подхожда към обстановката на национално и общинско равнище. Проблемът се подминава с безмълвие от значими институции, а представители на други даже го отхвърлят обществено. Медиите дават естрада и на двете “страни ", а с цел да бъде образувано публично мнение, което да работи в посока дейности по предварителна защита, надали е належащо излъчването на спорни сигнали – резултатът от такава политика беше изтъкнат единствено преди 1-2 години по времето на Ковид19.
Необходими са незабавни институционални ограничения за справяне с горещите талази на национално равнище, като основаването на работна група с присъединяване на заинтригувани министерства (Министерство на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и обществената политика и др.); създаване на План за отбрана здравето на популацията при горещо време; включване на експерти от здравния бранш в установяване на праговете за издаване на предизвестия при рисково горещо време; включване на горещите талази в листата на рискови обстановки от естествен темперамент в наредбата за реда за създаване, поддържане, развиване и потребление на системата BG Alert, въвеждането на обособен предмет или специализация в медицинските висши учебни заведения по тематиката за климатичните промени и човешкото здраве и други, които ще бъдат прегледани в обособена обява.
Усилията за наблюдаване и ръководство на рисковете, свързани с горещините, са възпрепятствани от непрекъснати структурни провокации освен в България.
Липсата на признати дефиниции за горещи талази попречва стандартизираното събиране на данни и създаването на ефикасни системи за ранно предизвестие. Там, където съществуват системи, те постоянно са фрагментирани и разчитат в огромна степен на данни от незабавните отделения, което не показва обективно обвързваните с жегата болести и смъртност. Координацията сред метеорологичните, здравните и службите за незабавна помощ постоянно е лимитирана, което в допълнение подкопава готовността и реакцията.
Ниската социална информираност за рисковете за здравето също отслабва превантивните дейности. Уязвимите групи, изключително в условия с лимитирани запаси, постоянно нямат достъп до сериозни отбрани, като изстудяване, хидратация или навременна здравна помощ, което изостря тяхната накърнимост и излагане.
Бъдещето се обрисува горещо – в идващите 5 година температура ще е сред 1,2°C и 1,9°C по-висока от прединдустриалната
Според отчет на Световната метеорологична организация (СМО) от 28 май 2025 година, междинните световни температури евентуално ще продължат да бъдат към рекордните равнища през идващите 5 години (2025-2029 г.) Прогнозите са, че средногодишната световна температура покрай повърхността за всяка последваща година до 2029 година ще бъде сред 1,2°C и 1,9°C по-висока от междинната за годините 1850-1900. Вероятно е (86% вероятност) междинната световна температура покрай повърхността да надвиши с 1,5°C междинните равнища за най-малко една година до 2029 година Също по този начин е евентуално (70% вероятност) междинната стойност за петгодишния интервал да надвиши с 1,5°C прединдустриалните равнища. С 80% възможност най-малко една година сред 2025 и 2029 година ще бъде по-топла от най-топлата година в историята (в момента 2024 г.) и – въпреки и извънредно малко евентуално (1%) – най-малко една година може да надвиши 2°C стопляне през идващите 5 година
Можем ли да се приспособяваме към жегите до безспир?
Адаптацията е незабавна и нужна, само че само цялостното намаляване на изменението на климата посредством последователно прекратяване използването на изкопаеми горива ще ограничи тежестта на бъдещите вреди, свързани с топлината. Без фрапантно понижаване на излъчванията на парникови газове, световните температури ще продължат да се повишават, увеличавайки тежестта и честотата на рисковите горещини.
Мерките за акомодация ще стават все по-недостатъчни, с цел да защитят общностите от ескалиращите опасности. Незабавните вложения в адаптивен потенциал, изключително в най-уязвимите райони, би трябвало да бъдат съчетани с амбициозни световни старания за понижаване на излъчванията и стабилизиране на климатичната система.
Каква е методологията на отчета
През последното десетилетие климатичната просвета е постигнала забележителен прогрес в разбирането по какъв начин изменението на климата подхранва рисковите температури. Благодарение на развиването на атрибутивните изследвания и климатичното моделиране, учените към този момент могат да дефинират количествено какъв брой топлота е добавило световното стопляне към обещано рисково температурно събитие. Могат и да предскажат, че горещите талази ще стават по-чести и интензивни, в случай че излъчванията не бъдат фрапантно понижени. Изследванията могат също да покажат какъв брой хора са умряли заради рискова топлота от провокираното от индивида изменение на климата. За момента атрибутивни изследвания към момента не се вършат в България, само че имаме частични данни от интернационалните изследвания, които обгръщат и територията на нашата страна.
За да схванат степента на рисковите горещини, породени от изменението на климата през миналата година, учените от Climate Central проучват дневните температури в 247 страни и територии сред 1 май 2024 година и 1 май 2025 година, употребявайки два съществени механизма:
1. Дни с рискови горещини: фокусът е върху дни с температури, които хората биха сметнали за горещи въз основа на локалния си опит. За всяко местонахождение в набора от данни се преглежда температурата, която е по-висока от 90% от следените температури на това място през интервала 1991-2020 година (наричани още температури над 90-ия персентил).
2. Системата за показател на климатичните промени: Авторите пресмятат броя на дните с рискови горещини, които биха се случили в свят без породено от индивида изменение на климата и ги съпоставят с общия следен брой. Това разрешава да се преброят какъв брой дни с рискови горещини са добавени от изменението на климата през последната година.
Проучването наблюдава дневните температури в 247 страни за интервала от 1 май 2024 година до 1 май 2025 година Автори са учени от няколко организации: World Weather Attribution, Climate Central и Климатичния център на Червения кръст и Червения полумесец. Материалът акцентира основната роля на следенето и докладването на въздействията при оценката на рисковите горещини и настоящите решения за понижаване на риска от жегите.
През последните години откривателите са разпознали доста смъртоносни рискови топлинни събития, които биха били на практика невъзможни без провокираното от индивида изменение на климата. Жегата евентуално е най-смъртоносното рисково събитие. Хиляди смъртни случаи, свързани с рискова топлота, се оповестяват всяка година, а доста други остават неотчетени или не се разпознават като свързани с казуса.
Изминалата 2024 година още веднъж беше най-горещата година в историята, като надмина миналата най-топла година – 2023 година Тя е първата календарна година, в която междинната световна температура надвиши с 1,5°C междинните стойности от прединдустриалния интервал. Всеки месец от януари до юни 2024 година е най-горещият, регистриран в миналото за съответния месец. Тази картина не е изненада или случай – аргументите са добре известни, а последствията са опустошителни.
Колко дни с рисково високи температури е добавило световното стопляне
През последните 12 месеца никоя част от света не беше пощадена от рискови рисково високи температури.
Анализът демонстрира, че четири милиарда души по света са претърпели най-малко един спомагателен месец (над над 30 дни) рискова топлота заради изменението на климата. В 195 държави/територии изменението на климата най-малкото е удвоило броя на дните с рисково високи температури в съпоставяне със свят без промени в климата. От всички държави/територии, Аруба е претърпяла най-вече дни с рискова топлота — 187 дни. Без изменението на климата, провокирано от индивида, средностатистическият човек в Аруба би претърпял единствено 45 такива дни.
Малките островни страни и територии, изключително в Карибите и Тихия океан, са а измежду най-засегнатите от рискова топлина
В страни като Аруба, Доминика, Барбадос и Микронезия са регистрирани сред 160 и близо 190 топли дни, а в някои случаи над 80% от тях могат да бъдат директно свързани с климатичните промени. Например в Микронезия 157 от общо 166 дни с рискова топлота са резултат от човешкото въздействие върху климата. Отново най-малките и уязвими страни понасят едни от най-тежките последствия от световното стопляне, макар че способстват минимум за него.
Как изменението на климата е повлияло върху забележителните топлинни събития?
Установено е, че всички 67 разпознати събития с рискова топлота са станали с огромна възможност поради климатичните промени
Във всяка страна породеното от индивида изменение на климата прибавя още дни с рискова топлота.
WWA разпознава 67 събития с рискова топлота сред 1 май 2024 година и 1 май 2025 година, които са били “значителни " заради рекордни температури или значително въздействие върху хора или имущество. Тук представяме къса извадка от събитията и какво е било въздействието на климатичните промени:
- Събитието с най-силно въздействие на изменението на климата се е случило на Тихоокеанските острови (1–30 май 2024): 69 пъти по-вероятно е то да се е случило поради климатичните промени.
- Централна Америка и Северна Южна Америка (30 август – 4 септември 2024): 24 пъти по-вероятно заради климатичните промени.
- Централна и Западна Африка, от Сенегал до Южен Судан и Централноафриканската република (14–30 декември 2024): 15 пъти по-вероятно заради климатичните промени.
- Близък изток – Саудитска Арабия, Кувейт, Ирак, Бахрейн (11–16 юли 2024): 14 пъти по-вероятно заради климатичните промени.
Какво демонстрират данните за Европа и България?
В отчета има данни и за България за интервала 1 май 2024 – 1 май 2025 година Те демонстрират, че нашата страна не е изключение от общата световна наклонност.
През последната година в България температурите са били приблизително с 1.2°C по-високи от това, което се смята за обикновено за интервала 1991-2020 година Както се вижда, температурните аномалии в Източна Европа и България са по-високи в съпоставяне със Западна Европа. Вероятно най-голяма тежест в тази особеност има лятото на 2024 година, когато в България и на Балканите беше извънредно горещо, до момента в който в Западна Европа температурите бяха по-умерени. Картината беше противоположна през лятото на 2023 година Аномалиите за Северна Европа са най-големи и удостоверяват наклонността, следена през последните години за този район, написа climateka.bg.
Средна температурна особеност в Европа
за интервала май 2024 - май 2025
От страните и териториите в Европа с максимален брой дни със средноденонощни наднормени температури, добавени от изменението на климата, се открояват Гърнси (част от Нормандските острови), Латвия, Сан Марино, Северна Македония, Литва, Естония и Словения, а минимум такива дни е имало в Малта, Исландия, Чехия, Ирландия и Люксембург.
В България през последната година всеки 5-ти ден (или 77 дни) е бил с извънредно висока температура. А всеки 9-ти ден (или общо 33 дни) е бил с рисково високи температури единствено в резултат на климатичните промени.
През проучвания интервал са разпознати 4 събития с по-високи температури от нормалните, засягащи България.
- 5–10 юни 2024 година: Температурите са били с 2,3 °C над нормата. Това събитие е станало 11 пъти по-вероятно заради климатичните промени.
- 2–7 септември 2024 година: Температурите са надвишили нормата с 4,9 °C, като вероятността за такова събитие се е увеличила 3 пъти заради климатичните промени.
- 1–6 ноември 2024 година: Отчетено е покачване от 2,6 °C, с 2 пъти по-голяма вероятност заради климатичните промени.
- 12–17 март 2025 година: Температурите са били с 2,7 °C по-високи, също трикратно по-вероятни в изискванията на световно стопляне.
Описаните интервали не преглеждат така наречен “горещи талази ", които се следят извънредно през топлия интервал на годината от май до септември и могат да бъдат рискови за здравето на хората. Описаните топли интервали се открояват с огромно отклоняване от естествената температура за съответното място и интервал и с това, че заемат обширни територии. Макар и не толкоз директно рискови за здравето, топлите талази през останалите сезони могат да окажат индиректно отрицателно въздействие – да вземем за пример върху селското стопанство, върху разпространяването на вредители, върху ненавременното развиване на растенията, върху водните ресурси и така нататък
Лятото на 2024 година е “емблематично " във връзка с рисковите горещи талази в България
По данни на Национален институт по метеорология и хидрология летният сезон на 2024 година е най-горещият и един от най-сухите от началото на постоянните метеорологични наблюдения. Това предизвиква проблеми с водоснабдяването и с горските пожари и заплаши директно здравето на популацията. Все още не е излязла статистиката за съдбовните случаи в Европа и България за миналото лято, само че евентуално цифрата ще бъде рекордна. Тази за 2023 година, сподели, че България е на второ място по смъртност при горещи талази в Европа. Вероятно черната статистика за 2024 година ще е още по-стряскаща.
Тези данни и прогнози дават съображение за терзание поради метода, по който се подхожда към обстановката на национално и общинско равнище. Проблемът се подминава с безмълвие от значими институции, а представители на други даже го отхвърлят обществено. Медиите дават естрада и на двете “страни ", а с цел да бъде образувано публично мнение, което да работи в посока дейности по предварителна защита, надали е належащо излъчването на спорни сигнали – резултатът от такава политика беше изтъкнат единствено преди 1-2 години по времето на Ковид19.
Необходими са незабавни институционални ограничения за справяне с горещите талази на национално равнище, като основаването на работна група с присъединяване на заинтригувани министерства (Министерство на околната среда и водите, Министерство на здравеопазването, Министерство на труда и обществената политика и др.); създаване на План за отбрана здравето на популацията при горещо време; включване на експерти от здравния бранш в установяване на праговете за издаване на предизвестия при рисково горещо време; включване на горещите талази в листата на рискови обстановки от естествен темперамент в наредбата за реда за създаване, поддържане, развиване и потребление на системата BG Alert, въвеждането на обособен предмет или специализация в медицинските висши учебни заведения по тематиката за климатичните промени и човешкото здраве и други, които ще бъдат прегледани в обособена обява.
Усилията за наблюдаване и ръководство на рисковете, свързани с горещините, са възпрепятствани от непрекъснати структурни провокации освен в България.
Липсата на признати дефиниции за горещи талази попречва стандартизираното събиране на данни и създаването на ефикасни системи за ранно предизвестие. Там, където съществуват системи, те постоянно са фрагментирани и разчитат в огромна степен на данни от незабавните отделения, което не показва обективно обвързваните с жегата болести и смъртност. Координацията сред метеорологичните, здравните и службите за незабавна помощ постоянно е лимитирана, което в допълнение подкопава готовността и реакцията.
Ниската социална информираност за рисковете за здравето също отслабва превантивните дейности. Уязвимите групи, изключително в условия с лимитирани запаси, постоянно нямат достъп до сериозни отбрани, като изстудяване, хидратация или навременна здравна помощ, което изостря тяхната накърнимост и излагане.
Бъдещето се обрисува горещо – в идващите 5 година температура ще е сред 1,2°C и 1,9°C по-висока от прединдустриалната
Според отчет на Световната метеорологична организация (СМО) от 28 май 2025 година, междинните световни температури евентуално ще продължат да бъдат към рекордните равнища през идващите 5 години (2025-2029 г.) Прогнозите са, че средногодишната световна температура покрай повърхността за всяка последваща година до 2029 година ще бъде сред 1,2°C и 1,9°C по-висока от междинната за годините 1850-1900. Вероятно е (86% вероятност) междинната световна температура покрай повърхността да надвиши с 1,5°C междинните равнища за най-малко една година до 2029 година Също по този начин е евентуално (70% вероятност) междинната стойност за петгодишния интервал да надвиши с 1,5°C прединдустриалните равнища. С 80% възможност най-малко една година сред 2025 и 2029 година ще бъде по-топла от най-топлата година в историята (в момента 2024 г.) и – въпреки и извънредно малко евентуално (1%) – най-малко една година може да надвиши 2°C стопляне през идващите 5 година
Можем ли да се приспособяваме към жегите до безспир?
Адаптацията е незабавна и нужна, само че само цялостното намаляване на изменението на климата посредством последователно прекратяване използването на изкопаеми горива ще ограничи тежестта на бъдещите вреди, свързани с топлината. Без фрапантно понижаване на излъчванията на парникови газове, световните температури ще продължат да се повишават, увеличавайки тежестта и честотата на рисковите горещини.
Мерките за акомодация ще стават все по-недостатъчни, с цел да защитят общностите от ескалиращите опасности. Незабавните вложения в адаптивен потенциал, изключително в най-уязвимите райони, би трябвало да бъдат съчетани с амбициозни световни старания за понижаване на излъчванията и стабилизиране на климатичната система.
Каква е методологията на отчета
През последното десетилетие климатичната просвета е постигнала забележителен прогрес в разбирането по какъв начин изменението на климата подхранва рисковите температури. Благодарение на развиването на атрибутивните изследвания и климатичното моделиране, учените към този момент могат да дефинират количествено какъв брой топлота е добавило световното стопляне към обещано рисково температурно събитие. Могат и да предскажат, че горещите талази ще стават по-чести и интензивни, в случай че излъчванията не бъдат фрапантно понижени. Изследванията могат също да покажат какъв брой хора са умряли заради рискова топлота от провокираното от индивида изменение на климата. За момента атрибутивни изследвания към момента не се вършат в България, само че имаме частични данни от интернационалните изследвания, които обгръщат и територията на нашата страна.
За да схванат степента на рисковите горещини, породени от изменението на климата през миналата година, учените от Climate Central проучват дневните температури в 247 страни и територии сред 1 май 2024 година и 1 май 2025 година, употребявайки два съществени механизма:
1. Дни с рискови горещини: фокусът е върху дни с температури, които хората биха сметнали за горещи въз основа на локалния си опит. За всяко местонахождение в набора от данни се преглежда температурата, която е по-висока от 90% от следените температури на това място през интервала 1991-2020 година (наричани още температури над 90-ия персентил).
2. Системата за показател на климатичните промени: Авторите пресмятат броя на дните с рискови горещини, които биха се случили в свят без породено от индивида изменение на климата и ги съпоставят с общия следен брой. Това разрешава да се преброят какъв брой дни с рискови горещини са добавени от изменението на климата през последната година.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ