Галъп: Над половината българи доволни от заплатите си
В навечерието на Деня на труда българите, удовлетворени от парите, които получават в работата си, са малко повече от недоволните, съгласно данни от национално представително изследване на " Галъп интернешънъл " за връзките на българите към работата им, извършено сред 13 и 22 април измежду 817 души.
53 на 100 от работещите пълнолетни българи заявяват, че са удовлетворени от парите, които получават от работодателите си, 44 % - че не са. Данните идват на фона на относително по-добрите индикатори за стопанската система и пазара на труда напоследък, само че не демонстрират уверено предимство на приемливоте оценки.
Положителните оценки " водят " с малко, само че и делът на негативните е сензитивен, разясняват от " Галъп ". При отчитането на този индикатор, хората си дават сметка освен за размера на заплащането, само че и за опцията или невъзможността да си намерят друга по-добра работа, за съотношението труд/заплащане и така нататък
43 на 100 от пълнолетните българи настояват, че работят и са удовлетворени от работата си. 18 % работят, само че не са удовлетворени. 19 на 100 не работят, само че като цяло са удовлетворени от работата си до момента, а 10 на 100 не работят в този миг и не са удовлетворени от работата си до този миг. 7 % споделят, че още не работят, а останалите се затрудняват да отговорят.
Според социолозите в данните се оглежда оценката за изискванията на труд, само че повече личи персоналната самокритика, по тази причина и оптимистичните заключения биха били прибързани. Най-доволни са хората, които имат и най-високо обучение. Пенсионерите наподобяват в сериозна степен удовлетворени от трудовия си път. Данните няма по какъв начин да демонстрират обективната картина на пазара на труда - те разкриват субективните чувства в обществото, отразени в декларациите на респондентите, прецизират от " Галъп ".
58 на 100 от работещите споделят, че са удовлетворени от шефовете си, 24 на 100 не са, а 13 % нямат шефове.
Очакванията на българите за безработицата са на ниски равнища спрямо предишни интервали. През април 20 на 100 чакат повишение на безработицата и това е най-ниската точка от години.
В последните няколко години тези упования се движиха към 40 на 100, а по време на рецесията даже прекосяваха равнища от 70 %, напомнят от " Галъп ". Междувременно порастват упованията безработицата да остане на равнища като сегашните (47 на 100 през този месец), а упованията за понижаване на безработицата се движат в последно време на равнища към и над 10 на 100, като този месец са 14 на 100. Това значи, че скептицизмът за трудовите вероятности остава доминиращ, само че понижава, разясняват социолозите.
53 на 100 от работещите пълнолетни българи заявяват, че са удовлетворени от парите, които получават от работодателите си, 44 % - че не са. Данните идват на фона на относително по-добрите индикатори за стопанската система и пазара на труда напоследък, само че не демонстрират уверено предимство на приемливоте оценки.
Положителните оценки " водят " с малко, само че и делът на негативните е сензитивен, разясняват от " Галъп ". При отчитането на този индикатор, хората си дават сметка освен за размера на заплащането, само че и за опцията или невъзможността да си намерят друга по-добра работа, за съотношението труд/заплащане и така нататък
43 на 100 от пълнолетните българи настояват, че работят и са удовлетворени от работата си. 18 % работят, само че не са удовлетворени. 19 на 100 не работят, само че като цяло са удовлетворени от работата си до момента, а 10 на 100 не работят в този миг и не са удовлетворени от работата си до този миг. 7 % споделят, че още не работят, а останалите се затрудняват да отговорят.
Според социолозите в данните се оглежда оценката за изискванията на труд, само че повече личи персоналната самокритика, по тази причина и оптимистичните заключения биха били прибързани. Най-доволни са хората, които имат и най-високо обучение. Пенсионерите наподобяват в сериозна степен удовлетворени от трудовия си път. Данните няма по какъв начин да демонстрират обективната картина на пазара на труда - те разкриват субективните чувства в обществото, отразени в декларациите на респондентите, прецизират от " Галъп ".
58 на 100 от работещите споделят, че са удовлетворени от шефовете си, 24 на 100 не са, а 13 % нямат шефове.
Очакванията на българите за безработицата са на ниски равнища спрямо предишни интервали. През април 20 на 100 чакат повишение на безработицата и това е най-ниската точка от години.
В последните няколко години тези упования се движиха към 40 на 100, а по време на рецесията даже прекосяваха равнища от 70 %, напомнят от " Галъп ". Междувременно порастват упованията безработицата да остане на равнища като сегашните (47 на 100 през този месец), а упованията за понижаване на безработицата се движат в последно време на равнища към и над 10 на 100, като този месец са 14 на 100. Това значи, че скептицизмът за трудовите вероятности остава доминиращ, само че понижава, разясняват социолозите.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ