За 25 години дефицитът на пенсионния фонд е нараснал близо пет пъти
В навечерието на бюджетната процедура тематиката за държавните разноски и способността на държавното управление да запълва бюджета без в допълнение да раздува недостига и дълга ще става все по-централна. Доколкото в средносрочната рамка е заложено гладко нарастване на пенсионните осигуровки, финансирането на осигурителният институт несъмнено е в центъра на метода на държавното управление към стесняване на дефицита през идващите години.
По тази причина вършим обзор на размера и динамичността на недостига на пенсионния фонд, по-популярен като „ дупката в Национален осигурителен институт “. Най-просто, това е разликата сред приходите от пенсионни осигуровки и разноските за пенсии, които прави годишно публичното обезпечаване. Разликата се покрива с трансфер от държавния бюджет – т.е., пенсионният фонд се дофинансира с доходи от други налози. За 2024 година тази разлика възлиза на 13,1 милиарда лева, на фона на 11,6 милиарда година по-рано, и 9 милиарда лева през 2022 година
Историческото съпоставяне сочи, че през последните 25 години дефицитът на пенсионния фонд е повишен над 20 пъти – от 400 млн. лева до 13 милиарда Заради инфлацията и икономическия напредък през това време обаче по-показателен е делът на дефицита в общите разноски на фонд „ Пенсии “. В началото на хилядолетието има доста съществено разгръщане – от под 20% през 2000-2001 година до 61% през 2010 година, частично поради внезапното утежняване на пазара на труд след финансовата рецесия, частично поради демографските трендове. Следващото си най-ниско ниво дефицитът доближава през 2019 година – 48%, вследствие на последователното изсветляване на стопанската система и високата претовареност. През 2023-24 година обаче той още веднъж надвишава 60% – нива, присъщи за спешни години, макар привидно естественото положение на националната стопанска система и извънредно високите равнища на претовареност.
Алтернативен взор към размера на недостига на фонд „ Пенсии “ допуска да го преглеждаме като дял в националната стопанска система. За последните 25 години нарастването е петкратно – до момента в който през 2000 година той е дават отговор на 1,4% от общият БВП, то през 2024 година към този момент надвишава 6,4%. И тук огромното нарастване идва в първото десетилетие, като през второто делът е Брутният вътрешен продукт се задържа сред 5-6% (с изключение на 2019 година, когато пада под 4%), само че изключителното повишаване през 2022 година го тласка над 6%. На фона на нарастването на предстоящата дълготрайност на живота, и оттова – на броя на пенсионерите, отнесени към работещото население – няма аргументи да чакаме спад, най-малко в средносрочен.
Важните заключения от лавинообразния растеж на недостига на пенсионния фонд са няколко. От една страна, нарастването на осигуровките на работещите може да има единствено козметичен резултат върху него (по груба сметка препоръчаното нарастване с 3 пр.п. може да донесе малко над 1 мрлд.. лева – към 10% от днешния дефицит), същото важи и за унищожаване на оптималния застрахователен приход. От друга, динамичността на недостига въпреки всичко е обвързвана с представянето на пазара на труд и размера на сивата стопанска система, което значи, че съществена дълготрайна цел би трябвало да е покачването на вложенията в действия с висока продуктивност (и оттова – доходи) и свиването на недекларираната претовареност. На трето място, структурният проблем в пенсионната система се задълбочава, което акцентира потребността от промяна, която да облекчи натиска върху публичното обезпечаване и последователно да мести фокуса върху персонални спестовни и капиталови сметки.
*По публикацията работи и Радостин Дяков, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна стопанска система
фонд Пенсии недостиг бюджетен недостиг пенсионен фонд
По тази причина вършим обзор на размера и динамичността на недостига на пенсионния фонд, по-популярен като „ дупката в Национален осигурителен институт “. Най-просто, това е разликата сред приходите от пенсионни осигуровки и разноските за пенсии, които прави годишно публичното обезпечаване. Разликата се покрива с трансфер от държавния бюджет – т.е., пенсионният фонд се дофинансира с доходи от други налози. За 2024 година тази разлика възлиза на 13,1 милиарда лева, на фона на 11,6 милиарда година по-рано, и 9 милиарда лева през 2022 година
Историческото съпоставяне сочи, че през последните 25 години дефицитът на пенсионния фонд е повишен над 20 пъти – от 400 млн. лева до 13 милиарда Заради инфлацията и икономическия напредък през това време обаче по-показателен е делът на дефицита в общите разноски на фонд „ Пенсии “. В началото на хилядолетието има доста съществено разгръщане – от под 20% през 2000-2001 година до 61% през 2010 година, частично поради внезапното утежняване на пазара на труд след финансовата рецесия, частично поради демографските трендове. Следващото си най-ниско ниво дефицитът доближава през 2019 година – 48%, вследствие на последователното изсветляване на стопанската система и високата претовареност. През 2023-24 година обаче той още веднъж надвишава 60% – нива, присъщи за спешни години, макар привидно естественото положение на националната стопанска система и извънредно високите равнища на претовареност.
Алтернативен взор към размера на недостига на фонд „ Пенсии “ допуска да го преглеждаме като дял в националната стопанска система. За последните 25 години нарастването е петкратно – до момента в който през 2000 година той е дават отговор на 1,4% от общият БВП, то през 2024 година към този момент надвишава 6,4%. И тук огромното нарастване идва в първото десетилетие, като през второто делът е Брутният вътрешен продукт се задържа сред 5-6% (с изключение на 2019 година, когато пада под 4%), само че изключителното повишаване през 2022 година го тласка над 6%. На фона на нарастването на предстоящата дълготрайност на живота, и оттова – на броя на пенсионерите, отнесени към работещото население – няма аргументи да чакаме спад, най-малко в средносрочен.
Важните заключения от лавинообразния растеж на недостига на пенсионния фонд са няколко. От една страна, нарастването на осигуровките на работещите може да има единствено козметичен резултат върху него (по груба сметка препоръчаното нарастване с 3 пр.п. може да донесе малко над 1 мрлд.. лева – към 10% от днешния дефицит), същото важи и за унищожаване на оптималния застрахователен приход. От друга, динамичността на недостига въпреки всичко е обвързвана с представянето на пазара на труд и размера на сивата стопанска система, което значи, че съществена дълготрайна цел би трябвало да е покачването на вложенията в действия с висока продуктивност (и оттова – доходи) и свиването на недекларираната претовареност. На трето място, структурният проблем в пенсионната система се задълбочава, което акцентира потребността от промяна, която да облекчи натиска върху публичното обезпечаване и последователно да мести фокуса върху персонални спестовни и капиталови сметки.
*По публикацията работи и Радостин Дяков, стажант в ИПИ
Източник: Институт за пазарна стопанска система
фонд Пенсии недостиг бюджетен недостиг пенсионен фонд
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ