Проучване: Кое е ни определя като българи
В навечерието на 3-ти март организация за пазарни изследвания JTN интервюира национално представителна извадка от 2015 български жители, с цел да отговори на въпросите „ Кое ни дефинира като българи? “, „ Какво ни носи национална горделивост? “ и „ Какво може да подтиква положително развиването на България? “ и други
Резултатите недвусмислено демонстрират, че сънародниците ни намират доста учредения за горделивост, само че множеството от тях са по-скоро в историята ни, в сравнение с в сегашното. Според всеки втори от интервюираните владеенето и използването на езика ни, българското съзнание и познаването на историята и националните ни герои, ни дефинират като българи. 81% са декларирали, че се гордеят с произхода си и като съществени тласъци са показали славната ни история, богатите ни обичаи и традиции и прелестната природа. Малък дял от респондентите (6%) се срамят, че са българи, за което ги стимулира чувството за корупция, дребнавостта и възприятието за закъснение в развиването на страната ни. Останалите 13% показват, че не свързват по никакъв метод самооценката си с националната си принадлежност.
Ако би трябвало да подредят по значимост мотивите за горделивост, съвсем всички интервюирани показват националните ни герои, борили се за Освобождението, оповестяването на българската самостоятелност през 1908г, както и Съединението от 1885г. Наравно с тези по-скоро исторически претекстове са Златните девойки на художествената ни гимнастика и българските достижения в компютърните технологии. Като максимален мотив за позор съвсем 90% от интервюираните показват така наречен Възродителен развой и насилствените промяна на имената и изселване на българските турци в края на 80-те години.
Обърнати във вътрешността към себе си, интервюираните от JTN показват, че в най-голяма степен се разпознават като част от фамилията си, по-късно като българи и на трето по значимост място като поданици на родния си град или село. С очевидно по-малка тежест е самоопределението като „ европеец “.
Запитани по какъв начин България може да стане по-добра на водещо място интервюираните показват съблюдаване на законите (71%), самоограничение от принуждение (50%), заплащане на налози (47%). Любопитно е, че интензивности, които непосредствено способстват за по-добър стандарт, само че изискват повече персонално замесване като присъединяване в щедрост, извършване на покупки в дребни локални магазини и посещаване на български спектакъл, кино или концерти, събират поддръжка от под 15% от интервюираните.
Интересните несъгласия не стопират дотук. Цели 85% да показват, че е партиотично да се опазва българската природа, само че все пак, единствено 27% намират за значимо да се опазват естествените запаси, 18% регистрират значимостта на изхвърлянето на боклуци на отредените за това места, а 15% са склонни да вземат участие в начинания за разчистване, преработване или залесяване.
Има забележими парадокси и във усещанията ни по отношение на обичайно споменавани качества на българина като толерантността. 66% поддържат тезата „ България е за българите “, само че съвсем същият % запитани (61%) показват, че българинът е търпелив към другите народности. Изглежда, че имаме приемливост по отношение на разнообразни народности и раси, само че единствено, в случай че не са на наша територия. По отношение другата полова ориентировка няма спорни данни – 49% смятат, че разрушава устоите на обществото и единствено 19% са съгласни, че българите я одобряват. Няма различие обаче, когато става въпрос за отношението на страната към младите и най-възрастните - цели 85% смятат, че то е неприятно.
Интересни са и усещанията на запитаните по стопански и политически тематики. 64% от интервюираните показват, че България може да се развива сполучливо със лични запаси, само че 1/3 от същите респонденти упорстват, че страната ни би трябвало да си избере страна – Запада или Русия. Почти половината интервюирани смятат, че би трябвало да сме в положителни връзки с Русия без значение от политиката й. 26% поддържат българската помощ за Украйна в последната година. 28% смятат, че е значимо България да одобри еврото.
В умозаключение, преобладаващата горделивост с българската еднаквост, голямото значение на българската история и мощната връзка с родния ни език и обичаи подсигуряват, че имаме ясна визия кои сме и от кое място идваме. В същото време отчитаме трезво какво ни пречи да се развиваме сполучливо, само че някак отвън спазването на закони и заплащането на налози, не намираме за значимо да участваме персонално в странични начинания за това развиване. Вярваме в толерантността си, само че по-скоро като декларация, в сравнение с като да я потвърждаваме на процедура в отношение към другите по народност, раса или полова ориентировка.
Проучването е извършено измежду 2015 българи, мъже и дами на възраст 16-75 години, уравновесени, по отношение на национална представителна извадка по пол, възраст, местопребиваване и размер на обитаемото място. Теренната работа е била 10-27 февруари, с онлайн потребителски панел JTN Panel, по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing). Всички набрани данни са верифицираци с технологично-аналитичния способ Field Detective, лична разработка на JTN и водеща система в областта на CAWI изследванията.
Резултатите недвусмислено демонстрират, че сънародниците ни намират доста учредения за горделивост, само че множеството от тях са по-скоро в историята ни, в сравнение с в сегашното. Според всеки втори от интервюираните владеенето и използването на езика ни, българското съзнание и познаването на историята и националните ни герои, ни дефинират като българи. 81% са декларирали, че се гордеят с произхода си и като съществени тласъци са показали славната ни история, богатите ни обичаи и традиции и прелестната природа. Малък дял от респондентите (6%) се срамят, че са българи, за което ги стимулира чувството за корупция, дребнавостта и възприятието за закъснение в развиването на страната ни. Останалите 13% показват, че не свързват по никакъв метод самооценката си с националната си принадлежност.
Ако би трябвало да подредят по значимост мотивите за горделивост, съвсем всички интервюирани показват националните ни герои, борили се за Освобождението, оповестяването на българската самостоятелност през 1908г, както и Съединението от 1885г. Наравно с тези по-скоро исторически претекстове са Златните девойки на художествената ни гимнастика и българските достижения в компютърните технологии. Като максимален мотив за позор съвсем 90% от интервюираните показват така наречен Възродителен развой и насилствените промяна на имената и изселване на българските турци в края на 80-те години.
Обърнати във вътрешността към себе си, интервюираните от JTN показват, че в най-голяма степен се разпознават като част от фамилията си, по-късно като българи и на трето по значимост място като поданици на родния си град или село. С очевидно по-малка тежест е самоопределението като „ европеец “.
Запитани по какъв начин България може да стане по-добра на водещо място интервюираните показват съблюдаване на законите (71%), самоограничение от принуждение (50%), заплащане на налози (47%). Любопитно е, че интензивности, които непосредствено способстват за по-добър стандарт, само че изискват повече персонално замесване като присъединяване в щедрост, извършване на покупки в дребни локални магазини и посещаване на български спектакъл, кино или концерти, събират поддръжка от под 15% от интервюираните.
Интересните несъгласия не стопират дотук. Цели 85% да показват, че е партиотично да се опазва българската природа, само че все пак, единствено 27% намират за значимо да се опазват естествените запаси, 18% регистрират значимостта на изхвърлянето на боклуци на отредените за това места, а 15% са склонни да вземат участие в начинания за разчистване, преработване или залесяване.
Има забележими парадокси и във усещанията ни по отношение на обичайно споменавани качества на българина като толерантността. 66% поддържат тезата „ България е за българите “, само че съвсем същият % запитани (61%) показват, че българинът е търпелив към другите народности. Изглежда, че имаме приемливост по отношение на разнообразни народности и раси, само че единствено, в случай че не са на наша територия. По отношение другата полова ориентировка няма спорни данни – 49% смятат, че разрушава устоите на обществото и единствено 19% са съгласни, че българите я одобряват. Няма различие обаче, когато става въпрос за отношението на страната към младите и най-възрастните - цели 85% смятат, че то е неприятно.
Интересни са и усещанията на запитаните по стопански и политически тематики. 64% от интервюираните показват, че България може да се развива сполучливо със лични запаси, само че 1/3 от същите респонденти упорстват, че страната ни би трябвало да си избере страна – Запада или Русия. Почти половината интервюирани смятат, че би трябвало да сме в положителни връзки с Русия без значение от политиката й. 26% поддържат българската помощ за Украйна в последната година. 28% смятат, че е значимо България да одобри еврото.
В умозаключение, преобладаващата горделивост с българската еднаквост, голямото значение на българската история и мощната връзка с родния ни език и обичаи подсигуряват, че имаме ясна визия кои сме и от кое място идваме. В същото време отчитаме трезво какво ни пречи да се развиваме сполучливо, само че някак отвън спазването на закони и заплащането на налози, не намираме за значимо да участваме персонално в странични начинания за това развиване. Вярваме в толерантността си, само че по-скоро като декларация, в сравнение с като да я потвърждаваме на процедура в отношение към другите по народност, раса или полова ориентировка.
Проучването е извършено измежду 2015 българи, мъже и дами на възраст 16-75 години, уравновесени, по отношение на национална представителна извадка по пол, възраст, местопребиваване и размер на обитаемото място. Теренната работа е била 10-27 февруари, с онлайн потребителски панел JTN Panel, по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing). Всички набрани данни са верифицираци с технологично-аналитичния способ Field Detective, лична разработка на JTN и водеща система в областта на CAWI изследванията.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ