Александър Дугин: Пет фронта срещу еднополярния глобализъм
В навечерието на 2024 година си коства да хвърлим взор върху цялостната картина на света и главните геополитически трендове. Като цяло сме в миг на преход от еднополярност към многополярност. Тази година многополярността получи в допълнение структуриране в БРИКС-10 (току-що включилата се към тази организация Аржентина беше небрежно извадена оттова от различен глобалистки смешник - Хавиер Майли).
Неотдавнашното триумфално посещаване на Владимир Путин в ОАЕ и Саудитска Арабия, последвано от продължителни договаряния с иранския президент Раиси, демонстрира какъв брой съществено Русия приема многополярността. Особено в очакване на 2024 година, когато Русия поема годишното председателство на БРИКС.
До края на годината, този път в Латинска Америка, се появи нов многополюсен синдром. Венецуелският президент Николас Мадуро разгласи претенциите на страната си към територията на Британска Гвиана.
Максим Медоваров в своя Телеграм канал „ Записки на традиционалиста “ вярно отбелязва, че самата Гвиана е артикул на злия талант на атлантизма, лорд Палмерстън, който възнамерява и извърши „ разчленяването на Велика Колумбия на части със гибелта на Боливар, в това число ампутиране на Есекибо от него до Британска Гвиана (Гвиана) ". Британска Гвиана-Есекибо (заедно с Малвинските острови) е различен фронт на многополярността против еднополярността.
Като цяло към този момент имаме работа с пет евентуални или действителни фронта:
Русия води война с груповия Запад и американския (англосаксонски) глобализъм в Украйна. По създание това е революция на руснаци – имперски руснаци против руснаци атлантици, които предадоха съветската си еднаквост. Атлантическите „ руснаци ” се употребяват от еднополюсните сили на Запада.
Ислямският свят се консолидира (със съществено закъснение) против Израел, който прави последователен геноцид над арабското население. В същото време Израел (като негово близкоизточно прокси) още веднъж е на страната на еднополюсния Запад.
Блокът от антиколониални страни в Западна Африка (Мали, Буркина Фасо, Нигер, Централноафриканска република, Габон) е единен против проколониалните (атлантически) режими и против глобалистката Франция на Макрон. И тук всеки миг може да избухне открит спор.
Потенциалният фронт на Тайван против континентален Китай е това, което може би най-вече тревожи Съединени американски щати. (И тук се чака пряк конфликт).
Декларацията за правата на Венецуела върху Есекибо е изкуствено колониално създание на атлантиците. Това включва и въпроса за Малвинските острови, който може да стане изострен след отстраняването на пробилия си пътя към властта дегенерат (това ще се случи, в случай че революционният перонизъм се пресече с либерализма, както направи губещият Серджо Маса).
Индия (Бхарат) заема изключително място в многополюсната хептархия. Това е изцяло самостоятелна цивилизационна страна, която е стратегически най-близка до Съединени американски щати (поради спора с Китай и Пакистан и по-широко - ислямския фактор).
В същото време Индия е другарски настроена към Русия, Африка и Латинска Америка. Няма директни зони на спор с глобалистите (с изключение на загатна за чудовищната ера на английската колонизация).
Преди това Западът поддържаше радикалния ислям и Пакистан. Това е отчасти непокътнато, само че не толкоз ясно - глобалистите имат потребност от Индия, с цел да се опълчват на Китай.
Важно е самите атлантици и последователите на еднополюсен свят непременно да схващат това доста добре. Така Лиз Тръс, още през април 2022 година, заемайки поста английски външен министър, разгласи „ завръщането на геополитиката “.
Наскоро Тръс, който беше министър-председател на Англия за рекордно малко време, по време на обиколката си в Съединените щати, целяща да се опита да повлияе на републиканците в атлантически дух, тъй че те да отделят средства за продължение на войната на Киев против Русия, сподели, че „ Украйна, Израел и Тайван не са разнообразни войни, а една и съща война.
Това е верен геополитически взор върху нещата. И двете напрежения в Западна Африка и Есекибо също са фронтове на „ една и съща война “.
Цялата хептархия (Запад, Русия, Китай, Индия, ислямски свят, Африка, Латинска Америка) е разграничена по една съществена линия – Западът против шестте.
Самите глобалисти ясно и отчетливо осъзнават това. В техните очи има единствено един полюс, т.е. самият Запад. Останалите би трябвало да са негови васали (не суверенни полюси) и да враждуват между тях, а не с него.
Важно е да схващат доста ясно структурата на световното опълчване на шест против един и в Русия. В публикацията си „ 2024 година е годината на геополитическото събуждане ” в списание „ Разведчик ” ръководителят на съветското външно разузнаване Сергей Наришкин споделя:
Следващата година на международната сцена ще бъде белязана от по-нататъшно усилване на борбата сред двата геополитически правилото, обрисувани нагоре: англосаксонския, или островния, „ разделяй и владей “, и директно антагонистичния континентален „ сплоти и води “.
Проявите на тази яростна борба през идната година ще се следят във всички, даже и в най-отдалечените райони на света: от най-значимото за нас постсъветско пространство до Южна Америка и Тихия океан.
И по този начин, ние би трябвало да се „ сплотяваме и ръководим “ (включително да обединим и ръководим евразийските територии - преди всичко Украйна, която изпадна в предателство). А врагът ще продължи да се пробва да „ разделя и владее “, пробвайки се да посее омраза сред полюсите на хептархията - шестте зараждащи „ свята “ - съветски, китайски, ислямски, индийски, африкански и латиноамерикански.
Враговете желаят да има единствено един свят - техният личен. Те отхвърлят и демонизират съществуването на други светове, разнообразни от западния. Особено съветския свят. Трябва ясно да осъзнаем това и да разберем, че петте фронта на битката против еднополюсния международен ред и западната надмощие са фронтове на нашата война.
Превод: СМ
Неотдавнашното триумфално посещаване на Владимир Путин в ОАЕ и Саудитска Арабия, последвано от продължителни договаряния с иранския президент Раиси, демонстрира какъв брой съществено Русия приема многополярността. Особено в очакване на 2024 година, когато Русия поема годишното председателство на БРИКС.
До края на годината, този път в Латинска Америка, се появи нов многополюсен синдром. Венецуелският президент Николас Мадуро разгласи претенциите на страната си към територията на Британска Гвиана.
Максим Медоваров в своя Телеграм канал „ Записки на традиционалиста “ вярно отбелязва, че самата Гвиана е артикул на злия талант на атлантизма, лорд Палмерстън, който възнамерява и извърши „ разчленяването на Велика Колумбия на части със гибелта на Боливар, в това число ампутиране на Есекибо от него до Британска Гвиана (Гвиана) ". Британска Гвиана-Есекибо (заедно с Малвинските острови) е различен фронт на многополярността против еднополярността.
Като цяло към този момент имаме работа с пет евентуални или действителни фронта:
Русия води война с груповия Запад и американския (англосаксонски) глобализъм в Украйна. По създание това е революция на руснаци – имперски руснаци против руснаци атлантици, които предадоха съветската си еднаквост. Атлантическите „ руснаци ” се употребяват от еднополюсните сили на Запада.
Ислямският свят се консолидира (със съществено закъснение) против Израел, който прави последователен геноцид над арабското население. В същото време Израел (като негово близкоизточно прокси) още веднъж е на страната на еднополюсния Запад.
Блокът от антиколониални страни в Западна Африка (Мали, Буркина Фасо, Нигер, Централноафриканска република, Габон) е единен против проколониалните (атлантически) режими и против глобалистката Франция на Макрон. И тук всеки миг може да избухне открит спор.
Потенциалният фронт на Тайван против континентален Китай е това, което може би най-вече тревожи Съединени американски щати. (И тук се чака пряк конфликт).
Декларацията за правата на Венецуела върху Есекибо е изкуствено колониално създание на атлантиците. Това включва и въпроса за Малвинските острови, който може да стане изострен след отстраняването на пробилия си пътя към властта дегенерат (това ще се случи, в случай че революционният перонизъм се пресече с либерализма, както направи губещият Серджо Маса).
Индия (Бхарат) заема изключително място в многополюсната хептархия. Това е изцяло самостоятелна цивилизационна страна, която е стратегически най-близка до Съединени американски щати (поради спора с Китай и Пакистан и по-широко - ислямския фактор).
В същото време Индия е другарски настроена към Русия, Африка и Латинска Америка. Няма директни зони на спор с глобалистите (с изключение на загатна за чудовищната ера на английската колонизация).
Преди това Западът поддържаше радикалния ислям и Пакистан. Това е отчасти непокътнато, само че не толкоз ясно - глобалистите имат потребност от Индия, с цел да се опълчват на Китай.
Важно е самите атлантици и последователите на еднополюсен свят непременно да схващат това доста добре. Така Лиз Тръс, още през април 2022 година, заемайки поста английски външен министър, разгласи „ завръщането на геополитиката “.
Наскоро Тръс, който беше министър-председател на Англия за рекордно малко време, по време на обиколката си в Съединените щати, целяща да се опита да повлияе на републиканците в атлантически дух, тъй че те да отделят средства за продължение на войната на Киев против Русия, сподели, че „ Украйна, Израел и Тайван не са разнообразни войни, а една и съща война.
Това е верен геополитически взор върху нещата. И двете напрежения в Западна Африка и Есекибо също са фронтове на „ една и съща война “.
Цялата хептархия (Запад, Русия, Китай, Индия, ислямски свят, Африка, Латинска Америка) е разграничена по една съществена линия – Западът против шестте.
Самите глобалисти ясно и отчетливо осъзнават това. В техните очи има единствено един полюс, т.е. самият Запад. Останалите би трябвало да са негови васали (не суверенни полюси) и да враждуват между тях, а не с него.
Важно е да схващат доста ясно структурата на световното опълчване на шест против един и в Русия. В публикацията си „ 2024 година е годината на геополитическото събуждане ” в списание „ Разведчик ” ръководителят на съветското външно разузнаване Сергей Наришкин споделя:
Следващата година на международната сцена ще бъде белязана от по-нататъшно усилване на борбата сред двата геополитически правилото, обрисувани нагоре: англосаксонския, или островния, „ разделяй и владей “, и директно антагонистичния континентален „ сплоти и води “.
Проявите на тази яростна борба през идната година ще се следят във всички, даже и в най-отдалечените райони на света: от най-значимото за нас постсъветско пространство до Южна Америка и Тихия океан.
И по този начин, ние би трябвало да се „ сплотяваме и ръководим “ (включително да обединим и ръководим евразийските територии - преди всичко Украйна, която изпадна в предателство). А врагът ще продължи да се пробва да „ разделя и владее “, пробвайки се да посее омраза сред полюсите на хептархията - шестте зараждащи „ свята “ - съветски, китайски, ислямски, индийски, африкански и латиноамерикански.
Враговете желаят да има единствено един свят - техният личен. Те отхвърлят и демонизират съществуването на други светове, разнообразни от западния. Особено съветския свят. Трябва ясно да осъзнаем това и да разберем, че петте фронта на битката против еднополюсния международен ред и западната надмощие са фронтове на нашата война.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ