Ето защо няма чернокожи в националния тим на Аржентина
В националния тим на Аржентина няма чернокожи играчи. Как се случи в страна с робовладелско минало?
Националният тим на Аржентина се откроява измежду останалите тимове от Южна и Северна Америка (и множеството европейски) освен със специфичен жанр или ярка звезда. Погледнете всяка групова фотография на Аржентина, без значение дали става дума за шампионския тим от Световното състезание през 1986 година с Марадона, Валдано и Буручага, или сегашния тим с Меси и Ди Мария. На нито един от тях няма да видите футболисти с черна кожа. И това е феномен, който заслужава внимание.
В текста, линк за който има по-долу, ви разказахме небрежно за чернокожите играчи в националния тим на Саудитска Арабия беше дадена статистика: черни футболисти са играли (или не престават да играят) в 40 от 55-те европейски тима. Тяхното наличие е разследване от колониалното минало или натурализацията.
В някои тимове от Южна и Северна Америка играчите с африкански корени в действителност съставляват болшинството. И това не изненадва никого - всеки схваща по какъв начин се е развила историята на тези страни от 16-ти век: европейска колонизация, импорт на черни плебеи от Африка, придобиване на самостоятелност. Според актуалните откриватели, за 400 години дейна търговия с плебеи, минимум 12,5 милиона африканци са били доведени в страните от Северна и Южна Америка.
Така че множеството от сегашните черни жители на тези страни са потомци на африкански плебеи. Техният % е много висок. Например в Съединените щати 14,2% от популацията (около 47 милиона души) се разпознават като афроамериканци. В Бразилия чернокожото население е 7,6% (около 15 милиона), само че повече от половината от популацията твърди, че има африкански корени.
Тук Аржентина наподобява друго. Няма детайл за раса или етнически генезис в държавните преброявания. Тази идея се предизвиква от управляващите от доста дълго време - без значение от кое място идвате в Аржентина. Ако сте получили поданство, значи сте станали аржентинец, страната не се интересува от фона.
Следователно всички проучвания на етническия състав на аржентинското население са осъществени от самостоятелни центрове. Според техните данни (разминават се леко, само че като цяло дават ясна картина) броят на афро-аржентинците в този момент се прави оценка в диапазона от 0,3% до 2,5% от популацията на страната. С други думи, броят на черните аржентинци надали ще надвиши 1 милион души (при население от 44 милиона).
Но поражда въпросът: преди 200 години, в интервала на приемане на самостоятелност от Испания, чернокожото население на Аржентина е било 37%, а в някои райони на страната - повече от 50%.
Приблизително същата обстановка е била в прилежаща Бразилия. В модерна Бразилия обаче потомците на африканците съставляват повече от половината от популацията, а в Аржентина те на практика са изчезнали. Как се случи това?
Имаше негър нападател в историята на националния тим на Аржентина. Не го взеха на Световното състезание през 1930 година поради цвета на кожата му
Твърдението, че чернокожи футболисти в никакъв случай не са играли за националния тим на Аржентина, не е напълно правилно. В края на 20-те години Алехандро Николас де лос Сантос, по прякор Ел Негро, е считан за една от звездите на аржентинския футбол. Той е от семейство на потомци на анголски плебеи и първо е играл футбол на аматьорско равнище.
Скоро младият мощен нападател е видян от скаутите на професионални клубове и през 1924 година подписва контракт с Ел Порвенир от Примера. Ефективната игра на де лос Сантос притегля вниманието на треньорите на националния тим, които през 1925 година го извеждат на Копа Америка. Тогава Аржентина побеждава Бразилия на финала.
Преди началото на първото в историята Световно състезание през 1930 година, което се организира в Уругвай, Алехандро де лос Сантос е считан за любимец за централен нападател, само че не е включен в поръчката. Смята се, че повода е цветът на кожата - през 1928 година президентът Хиполито Иригойен, по-малко предан към спазването на правата на чернокожите, идва на власт в Аржентина. В резултат на това тимът загуби във финала от уругвайците, чийто водач беше Хосе Леандро Андраде, негър полузащитник, повторен олимпийски първенец, който беше наименуван „ черната перла “ в пресата доста преди Пеле да получи този прякор.
Алехандро де лос Сантос е изиграл повече от 200 мача за клубове от най-високата аржентинска дивизия за 10 години от професионалната си кариера, като е отбелязал 105 гола. След това тренира " Хуракан ". При него 19-годишният нападател Алфредо ди Стефано, бъдещата звезда на Реал Мадрид, направи своя дебют във футбола при мъжете.
Дълго време Де лос Сантос беше единственият негър състезател, който носеше фланелката на Аржентина. След него играчи с африкански корени влизаха в тима няколко пъти, само че бяха малко от тях. Можете да си спомните аварийния вратар на Аржентина при успеха на Световната купа през 1978 година за нея, Хектор Бейли или бранителя на московския Спартак Клементе Родригес, който стана олимпийски първенец през 2004 година и изигра 20 мача за националния тим.
Черните аржентинци се стопиха в потока от имигранти. Правителството насърчаваше " измиването " на нацията
Африканците, които са съставлявали една трета от популацията, оставят отчетлива културна диря - известният танц танго, включен от ЮНЕСКО в листата на международното нематериално завещание на човечеството.
Танго е дума от африкански генезис. Това беше името на местата, където прекарваха свободното си време (обикновено вечер) черни плебеи от Буенос Айрес. Всъщност това бяха клубове за другарство и танци под ритъма на барабаните на една далечна татковина.
Изследователите на тангото считат, че ритмичният модел на тези танци е комбиниран с мелодии, основани на испанското фламенко и кубинската хабанера и естетиката на европейските валсове. Резултатът беше танго - буен танц, който излезе от обществените домове на Буенос Айрес и Монтевидео, с цел да завладее целия свят.
Вносът на плебеи от Африка в Аржентина стопира през 1813 година след оповестяването на независимостта. В същото време беше признат закон, че децата, родени в семейство на плебеи, автоматизирано получават независимост. През 1853 година робството е изцяло отстранено в Аржентина.
Според една известна доктрина изгубването на африканците е повлияно от Великата парагвайска война, в която коалиция от Аржентина, Бразилия и Уругвай победи Парагвай, който ги атакува. Това се трансформира в злополука освен за Парагвай, страните спечелили също заплатиха висока цена - загубите на аржентинците възлизат на към 30 хиляди души (от 50-хилядна армия).
Авторите на военната доктрина за изгубването на афро-аржентинците показват, че болшинството от бойците на аржентинската войска са били чернокожи. Потомците на освободени плебеи непринудено се записаха на работа по време на мобилизацията, защото им беше мъчно да намерят друга работа. В резултат множеството от чернокожите жители на Аржентина починаха на фронта, а останалите станаха жертва на епидемията от холера през 1871 година, която претърпя Буенос Айрес. Броят на черните аржентинци понижа няколко пъти, а оживелите изчезнаха измежду прииждащите имигранти.
Последните проучвания по този въпрос слагат под подозрение изводите на теорията за войната и епидемиите. В края на краищата чернокожата аржентинска общественост беше задоволително огромна, с цел да се възвърне естествено от загубите, показва професорът от Тексаския университет Ерика Едуардс в своя отчет от 2018 година „ Създаване на бяла нация: изгубването на чернокожото население в Аржентина “, оповестен през 2018 година Освен това, до края на войната Бразилия беше в сходна обстановка - загубите на нейната войска, която също се основаваше на чернокожи, бяха още по-големи.
Според Едуардс изгубването на чернокожите аржентинци е разследване от неофициалната политика на " избелване " на страната, която се организира от управлението на Аржентина повече от 100 години. През 1853 година Аржентина приема конституция, която е в действие и през днешния ден, член 25 от която гласи: „ Федералното държавно управление би трябвало да предизвиква европейската имиграция и не може да лимитира или обременява с каквито и да е налози влизането на територията на Аржентина на чужденци, чиято цел е да култивира почвата, усъвършенства промишлеността, както и науката и образованието.
Аржентина отвори необятно вратите за имигранти от Европа. От 1857 до 1950 година повече от 6,6 милиона европейци идват в страната. По-голям поток е имало единствено в Съединени американски щати. До 1895 година над половината от популацията на Буенос Айрес се състои от хора, родени в Европа. Според преброяването от 1914 година повече от 80% от аржентинците са не повече от трето потомство жители на страната. Една трета от популацията е родено в чужбина.
Сред емигрантите, идващи в Аржентина, нямаше африканци, а процентът на чернокожите жители намаляваше с повишаването на популацията. Но редом работи и различен механизъм: след премахването на робството африканците са подложени на расова дискриминация - не могат да разчитат на добра работа, обучение и медицински грижи.
От друга страна, аржентинското общество не организира политика на расова сегрегация, както да вземем за пример в Съединените щати или прилежаща Бразилия. Обществото одобри междурасовите бракове умерено. Нещо повече, породи един тип обществена последователност, учредена на расова почва. Децата от смесени бракове заемат по-високо ходило от родителите си - колкото по-бяла е кожата, толкоз по-висок е статусът. Всичко това подтиква чернокожите аржентинци да търсят сътрудници измежду европейците в името на бъдещето на децата си. Не беше толкоз мъчно - въпреки всичко в Аржентина отиваха най-вече млади необвързани мъже. И в черната аржентинска общественост след войните и епидемиите имаше диспропорционалност в интерес на дамите.
Наред с генетичното избелване имаше и културно - нови генерации аржентинци с африкански корени се дистанцираха от традициите на чернокожите си предшественици, усвоявайки най-вече нравите на родителите си по европейска линия.
В продължение на 100 години тази политика докара до съвсем цялостното изключване на чернокожото малцинство от аржентинското общество, оставяйки днешна Аржентина с най-ниския % чернокожи от всички страни в Америка и Карибския басейн.
Повечето аржентинци са потомци на италианци. Сред тях са Лео Меси, Анхел Ди Мария, Диего Симеоне, Марсело Биелса
Според последните изследвания (цифрите са налични единствено за 2011 г.), 25 милиона аржентинци (от 40 милиона население) са имали напълно или отчасти италиански корени. Пикът на емиграцията от Италия настава при започване на 20-ти век, защото страната, откакто получи самостоятелност, минава през сложен стопански интервал.
Особено хората потеглиха от юг - от Неапол до Сицилия. Аржентинският език към момента има жаргонната дума " tano " за потомците на южните италианци (от думата napulitano - родом от Неапол). В резултат на това аржентинският акцент на испански беше обогатен с няколко десетки заеми от италиански. Италианският език евентуално би могъл последователно да размени испанския като главен език в страната, само че това беше възпрепятствано от разнообразни диалекти - тези, които дойдоха, мъчно можеха да се схванат. Ученето на испански, който принадлежи към същата езикова група, беше по-лесно.
Потомците на италианците към момента преобладават в доста области на живота и, несъмнено, във футбола. Множество звезди имат италиански генезис, от Алфредо Ди Стефано до Лионел Меси. В националния тим за Мондиал 2022, с изключение на Меси, италиански предшественици имат Паоло Дибала, Анхел ди Мария, Николас Талиафико, Херман Песели, Франко Армани. Старши треньорът Лионел Скалони също е от семейство на италиански имигранти.
Италианският генезис дава опция на мнозина да избират националния тим - от Световното състезание през 1934 година италианският тим драговолно кани аржентинците, които бяха наричани " ориунди " ( " идват от " ). Оттогава повече от 40 Ориунди са играли за италианския народен тим, множеството от които са аржентинци.
Но нещо се промени - възможностите за появяването на чернокожи в националния тим на Аржентина нарастват
До 21-ви век времената на расовата дискриминация са изчезнали и в този момент няма потребност да „ избелвате “ кожата на децата, с цел да подобрите обществения им статус.
Аржентина към момента драговолно приема мигранти и в този момент измежду тях има освен европейци, само че и чернокожи поданици на Бразилия и Уругвай. Според аржентинската правозащитна организация Africa Vive през 2020 година чернокожото население на Аржентина надвиши 1 милион души и продължава да се усилва. А дружно с това и възможностите 100 години след Алехандро де лос Сантос черен футболист да облече фланелката на Гаучосите.
Националният тим на Аржентина се откроява измежду останалите тимове от Южна и Северна Америка (и множеството европейски) освен със специфичен жанр или ярка звезда. Погледнете всяка групова фотография на Аржентина, без значение дали става дума за шампионския тим от Световното състезание през 1986 година с Марадона, Валдано и Буручага, или сегашния тим с Меси и Ди Мария. На нито един от тях няма да видите футболисти с черна кожа. И това е феномен, който заслужава внимание.
В текста, линк за който има по-долу, ви разказахме небрежно за чернокожите играчи в националния тим на Саудитска Арабия беше дадена статистика: черни футболисти са играли (или не престават да играят) в 40 от 55-те европейски тима. Тяхното наличие е разследване от колониалното минало или натурализацията.
В някои тимове от Южна и Северна Америка играчите с африкански корени в действителност съставляват болшинството. И това не изненадва никого - всеки схваща по какъв начин се е развила историята на тези страни от 16-ти век: европейска колонизация, импорт на черни плебеи от Африка, придобиване на самостоятелност. Според актуалните откриватели, за 400 години дейна търговия с плебеи, минимум 12,5 милиона африканци са били доведени в страните от Северна и Южна Америка.
Така че множеството от сегашните черни жители на тези страни са потомци на африкански плебеи. Техният % е много висок. Например в Съединените щати 14,2% от популацията (около 47 милиона души) се разпознават като афроамериканци. В Бразилия чернокожото население е 7,6% (около 15 милиона), само че повече от половината от популацията твърди, че има африкански корени.
Тук Аржентина наподобява друго. Няма детайл за раса или етнически генезис в държавните преброявания. Тази идея се предизвиква от управляващите от доста дълго време - без значение от кое място идвате в Аржентина. Ако сте получили поданство, значи сте станали аржентинец, страната не се интересува от фона.
Следователно всички проучвания на етническия състав на аржентинското население са осъществени от самостоятелни центрове. Според техните данни (разминават се леко, само че като цяло дават ясна картина) броят на афро-аржентинците в този момент се прави оценка в диапазона от 0,3% до 2,5% от популацията на страната. С други думи, броят на черните аржентинци надали ще надвиши 1 милион души (при население от 44 милиона).
Но поражда въпросът: преди 200 години, в интервала на приемане на самостоятелност от Испания, чернокожото население на Аржентина е било 37%, а в някои райони на страната - повече от 50%.
Приблизително същата обстановка е била в прилежаща Бразилия. В модерна Бразилия обаче потомците на африканците съставляват повече от половината от популацията, а в Аржентина те на практика са изчезнали. Как се случи това?
Имаше негър нападател в историята на националния тим на Аржентина. Не го взеха на Световното състезание през 1930 година поради цвета на кожата му
Твърдението, че чернокожи футболисти в никакъв случай не са играли за националния тим на Аржентина, не е напълно правилно. В края на 20-те години Алехандро Николас де лос Сантос, по прякор Ел Негро, е считан за една от звездите на аржентинския футбол. Той е от семейство на потомци на анголски плебеи и първо е играл футбол на аматьорско равнище.
Скоро младият мощен нападател е видян от скаутите на професионални клубове и през 1924 година подписва контракт с Ел Порвенир от Примера. Ефективната игра на де лос Сантос притегля вниманието на треньорите на националния тим, които през 1925 година го извеждат на Копа Америка. Тогава Аржентина побеждава Бразилия на финала.
Преди началото на първото в историята Световно състезание през 1930 година, което се организира в Уругвай, Алехандро де лос Сантос е считан за любимец за централен нападател, само че не е включен в поръчката. Смята се, че повода е цветът на кожата - през 1928 година президентът Хиполито Иригойен, по-малко предан към спазването на правата на чернокожите, идва на власт в Аржентина. В резултат на това тимът загуби във финала от уругвайците, чийто водач беше Хосе Леандро Андраде, негър полузащитник, повторен олимпийски първенец, който беше наименуван „ черната перла “ в пресата доста преди Пеле да получи този прякор.
Алехандро де лос Сантос е изиграл повече от 200 мача за клубове от най-високата аржентинска дивизия за 10 години от професионалната си кариера, като е отбелязал 105 гола. След това тренира " Хуракан ". При него 19-годишният нападател Алфредо ди Стефано, бъдещата звезда на Реал Мадрид, направи своя дебют във футбола при мъжете.
Дълго време Де лос Сантос беше единственият негър състезател, който носеше фланелката на Аржентина. След него играчи с африкански корени влизаха в тима няколко пъти, само че бяха малко от тях. Можете да си спомните аварийния вратар на Аржентина при успеха на Световната купа през 1978 година за нея, Хектор Бейли или бранителя на московския Спартак Клементе Родригес, който стана олимпийски първенец през 2004 година и изигра 20 мача за националния тим.
Черните аржентинци се стопиха в потока от имигранти. Правителството насърчаваше " измиването " на нацията
Африканците, които са съставлявали една трета от популацията, оставят отчетлива културна диря - известният танц танго, включен от ЮНЕСКО в листата на международното нематериално завещание на човечеството.
Танго е дума от африкански генезис. Това беше името на местата, където прекарваха свободното си време (обикновено вечер) черни плебеи от Буенос Айрес. Всъщност това бяха клубове за другарство и танци под ритъма на барабаните на една далечна татковина.
Изследователите на тангото считат, че ритмичният модел на тези танци е комбиниран с мелодии, основани на испанското фламенко и кубинската хабанера и естетиката на европейските валсове. Резултатът беше танго - буен танц, който излезе от обществените домове на Буенос Айрес и Монтевидео, с цел да завладее целия свят.
Вносът на плебеи от Африка в Аржентина стопира през 1813 година след оповестяването на независимостта. В същото време беше признат закон, че децата, родени в семейство на плебеи, автоматизирано получават независимост. През 1853 година робството е изцяло отстранено в Аржентина.
Според една известна доктрина изгубването на африканците е повлияно от Великата парагвайска война, в която коалиция от Аржентина, Бразилия и Уругвай победи Парагвай, който ги атакува. Това се трансформира в злополука освен за Парагвай, страните спечелили също заплатиха висока цена - загубите на аржентинците възлизат на към 30 хиляди души (от 50-хилядна армия).
Авторите на военната доктрина за изгубването на афро-аржентинците показват, че болшинството от бойците на аржентинската войска са били чернокожи. Потомците на освободени плебеи непринудено се записаха на работа по време на мобилизацията, защото им беше мъчно да намерят друга работа. В резултат множеството от чернокожите жители на Аржентина починаха на фронта, а останалите станаха жертва на епидемията от холера през 1871 година, която претърпя Буенос Айрес. Броят на черните аржентинци понижа няколко пъти, а оживелите изчезнаха измежду прииждащите имигранти.
Последните проучвания по този въпрос слагат под подозрение изводите на теорията за войната и епидемиите. В края на краищата чернокожата аржентинска общественост беше задоволително огромна, с цел да се възвърне естествено от загубите, показва професорът от Тексаския университет Ерика Едуардс в своя отчет от 2018 година „ Създаване на бяла нация: изгубването на чернокожото население в Аржентина “, оповестен през 2018 година Освен това, до края на войната Бразилия беше в сходна обстановка - загубите на нейната войска, която също се основаваше на чернокожи, бяха още по-големи.
Според Едуардс изгубването на чернокожите аржентинци е разследване от неофициалната политика на " избелване " на страната, която се организира от управлението на Аржентина повече от 100 години. През 1853 година Аржентина приема конституция, която е в действие и през днешния ден, член 25 от която гласи: „ Федералното държавно управление би трябвало да предизвиква европейската имиграция и не може да лимитира или обременява с каквито и да е налози влизането на територията на Аржентина на чужденци, чиято цел е да култивира почвата, усъвършенства промишлеността, както и науката и образованието.
Аржентина отвори необятно вратите за имигранти от Европа. От 1857 до 1950 година повече от 6,6 милиона европейци идват в страната. По-голям поток е имало единствено в Съединени американски щати. До 1895 година над половината от популацията на Буенос Айрес се състои от хора, родени в Европа. Според преброяването от 1914 година повече от 80% от аржентинците са не повече от трето потомство жители на страната. Една трета от популацията е родено в чужбина.
Сред емигрантите, идващи в Аржентина, нямаше африканци, а процентът на чернокожите жители намаляваше с повишаването на популацията. Но редом работи и различен механизъм: след премахването на робството африканците са подложени на расова дискриминация - не могат да разчитат на добра работа, обучение и медицински грижи.
От друга страна, аржентинското общество не организира политика на расова сегрегация, както да вземем за пример в Съединените щати или прилежаща Бразилия. Обществото одобри междурасовите бракове умерено. Нещо повече, породи един тип обществена последователност, учредена на расова почва. Децата от смесени бракове заемат по-високо ходило от родителите си - колкото по-бяла е кожата, толкоз по-висок е статусът. Всичко това подтиква чернокожите аржентинци да търсят сътрудници измежду европейците в името на бъдещето на децата си. Не беше толкоз мъчно - въпреки всичко в Аржентина отиваха най-вече млади необвързани мъже. И в черната аржентинска общественост след войните и епидемиите имаше диспропорционалност в интерес на дамите.
Наред с генетичното избелване имаше и културно - нови генерации аржентинци с африкански корени се дистанцираха от традициите на чернокожите си предшественици, усвоявайки най-вече нравите на родителите си по европейска линия.
В продължение на 100 години тази политика докара до съвсем цялостното изключване на чернокожото малцинство от аржентинското общество, оставяйки днешна Аржентина с най-ниския % чернокожи от всички страни в Америка и Карибския басейн.
Повечето аржентинци са потомци на италианци. Сред тях са Лео Меси, Анхел Ди Мария, Диего Симеоне, Марсело Биелса
Според последните изследвания (цифрите са налични единствено за 2011 г.), 25 милиона аржентинци (от 40 милиона население) са имали напълно или отчасти италиански корени. Пикът на емиграцията от Италия настава при започване на 20-ти век, защото страната, откакто получи самостоятелност, минава през сложен стопански интервал.
Особено хората потеглиха от юг - от Неапол до Сицилия. Аржентинският език към момента има жаргонната дума " tano " за потомците на южните италианци (от думата napulitano - родом от Неапол). В резултат на това аржентинският акцент на испански беше обогатен с няколко десетки заеми от италиански. Италианският език евентуално би могъл последователно да размени испанския като главен език в страната, само че това беше възпрепятствано от разнообразни диалекти - тези, които дойдоха, мъчно можеха да се схванат. Ученето на испански, който принадлежи към същата езикова група, беше по-лесно.
Потомците на италианците към момента преобладават в доста области на живота и, несъмнено, във футбола. Множество звезди имат италиански генезис, от Алфредо Ди Стефано до Лионел Меси. В националния тим за Мондиал 2022, с изключение на Меси, италиански предшественици имат Паоло Дибала, Анхел ди Мария, Николас Талиафико, Херман Песели, Франко Армани. Старши треньорът Лионел Скалони също е от семейство на италиански имигранти.
Италианският генезис дава опция на мнозина да избират националния тим - от Световното състезание през 1934 година италианският тим драговолно кани аржентинците, които бяха наричани " ориунди " ( " идват от " ). Оттогава повече от 40 Ориунди са играли за италианския народен тим, множеството от които са аржентинци.
Но нещо се промени - възможностите за появяването на чернокожи в националния тим на Аржентина нарастват
До 21-ви век времената на расовата дискриминация са изчезнали и в този момент няма потребност да „ избелвате “ кожата на децата, с цел да подобрите обществения им статус.
Аржентина към момента драговолно приема мигранти и в този момент измежду тях има освен европейци, само че и чернокожи поданици на Бразилия и Уругвай. Според аржентинската правозащитна организация Africa Vive през 2020 година чернокожото население на Аржентина надвиши 1 милион души и продължава да се усилва. А дружно с това и възможностите 100 години след Алехандро де лос Сантос черен футболист да облече фланелката на Гаучосите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ