Преди старта на председателството – с много въпроси и най-добри намерения
В сегашния си тип Еврозоната е прекомерно надалеч както от положителните практики, по този начин и от концепцията за оптимална валутна зона
Съвсем скоро България ще поеме председателството на Съвета на Европейски Съюз. Вече са оповестени националните цели, предварителната стратегия и даже мотото на нашето председателство. Гладки текстове, които не могат да компенсират възходящия брой незнайни, тежащи върху бъдещето на остарелия континент. Очевидно е, че Съюзът в сегашния си тип се изчерпва. Неговата реакция на рецесии сподели недвусмислено, че корабът на обединена Европа е приспособен да плава единствено в спокойни води и при попътен вятър. Достатъчно е да се съпостави растежа на страните от Еврозоната и останалите страни, които към момента не са приели единната европейска валута в годините след началото на рецесията. По данни на Евростат за изтеклия интервал от 2009 година насам действителният Брутният вътрешен продукт в Еврозоната нараства приблизително с 0,39% годишно, до момента в който междинният ритъм в България, Чехия и Румъния, да вземем за пример, е над два пъти по-голям. През същия интервал Полша реализира 3,03%, а моторът на европейската стопанска система – Германия, регистрира едвам 1,09%. Един от тазгодишните документи за размисъл на Европейска комисия успешно обобщава, че трендовете на доближаване, които се следиха през началните години на единната валута, се оказаха в известна степен привидни и че рецесията от 2007-2008 година беляза края на тези трендове.
Картината би била напълно друга,
в случай че паралелно с единната валута Съюзът беше въвел работещи адаптивни механизми, като да вземем за пример еластичен пазар на труда или бюджетни прехвърляния, посредством които да се подтикват засегнатите стопански системи. Такива механизми официално съществуват – свободното придвижване на хора е една от четирите съществени свободи в Европейски Съюз, а кохезионният фонд по формулировка би трябвало да подтиква стопанските системи на страните с по-ниски приходи и да понижи икономическите и обществени разлики сред държавите-членки. Проблемът е, че при сегашните си правила тези механизми въобще не компенсират отсъствието на гъвкави валутни курсове. Трудовата миграция сред страните-членки на Европейски Съюз не надвишава 0,3% от популацията на общността, което е извънредно незадоволително. За съпоставяне – честотата на мигриращите сред обособените щати в Съединени американски щати е към 8-10 пъти по-голяма, само че Европа няма никакъв късмет да се приближи до тези стойности, защото усилването на протекционистичните настройки измежду приемащите страни и възходящия дефицит на фрагменти измежду държавите-донори ще потискат все по-силно този развой.
Още по-щекотлива е
тематиката с бюджетните прехвърляния,
чийто размер е меко казано непретенциозен. На всеки извоювани 100 евро европейските жители заплащат приблизително по 50 под формата на налози и обществени осигуровки, от които единствено едно евро отива за финансиране на бюджета на Европейски Съюз. За съпоставяне, федералният бюджет на Съединени американски щати е над 20% от брутния вътрешен артикул на страната.
С други думи, в сегашния си тип Еврозоната е прекомерно надалеч както от положителните практики, по този начин и от концепцията за оптимална валутна зона, възприета в икономическата доктрина. В този смисъл апелите за „ повече Европа “ не са просто еврократски лозунги, а обезверено търсене на разновидности за оцеляване, чиято последна цел не е изключително ясна. Въпросът за жизнеспособността на паричния съюз към този момент няма еднопосочен отговор (чешко-словашкият паричен съюз да вземем за пример, се разпадна за по-малко от два месеца, макар че имаше по-добри предпоставки за оцеляване), а намирането на допустими решения с времето става все по-трудно, защото обратно на декларациите, синхронът сред държавите-членки не се усъвършенства. Разногласията сред ядрото и периферията на Съюза с времето се задълбочават, макар че всички страни-членки желаят едно и също – обединена и по-силна Европа. Просто я схващат по двадесет и седем разнообразни метода.
На този декор за България се обрисува забавно председателство. Страната ни поема щафетата в миг, в който Европейски Съюз прави следващ опит да осъзнае, че в настоящия си тип е тромава, неефективна конструкция и че методът, по който се ръководят финансите на Съюза не спомага за по-добрата му интеграция. Дори в противен случай – по-старите страни-членки възприемат с възходящ злост ролята си на донори в европейския бюджет, считайки че това е висока цена за облагите от тяхното участие (сред които притока на квалифицирани фрагменти от ЦИЕ, свободния достъп до пазарите в района и на практика безусловната поддръжка за външната им политика). Икономиките от периферията, от своя страна,
одобряват негативите, съпровождащи участието,
само че някои от тях към момента намират кураж да се опълчват на потреблението на стопански лостове за напън против отбраната на техния народен интерес.
В опит за изглаждане на различията, Съюзът ще направи опит да промени правилата на финансиране. Публикуваният през м.юни т. година документ за размисъл изобилства от хрумвания, които би трябвало да усъвършенстват финансите на общността и да ги слагат на нова, по-солидна основа. Така да вземем за пример, документът планува преразглеждане на сегашната система на систематизиране на средствата и прибавяне нови критерии (свързани с демографските проблеми, безработицата, общественото приобщаване и т.н.), увеличение на нивата на националното съфинансиране (с оглед повишение на ангажираността и отговорността към изразходването на средствата), обезпечаване на тласъци за поддръжка на структурните промени, обвързване на отпущането на средства със спазването на правилата на правова страна и така нататък
Основният акцент в текста е концепцията за прекачване на тежестта от в този момент употребяваните грантови схеми към по-слабо известни финансови принадлежности като гаранции, заеми и дялово присъединяване, а в по-дългосрочен проект се планува осъществяване на спор за пълновръстен бюджет на еврозоната с доста по-широки цели, повече средства и личен поток от доходи. Това кореспондира с главната концепция в различен документ от същата категория – за задълбочаването на икономическия и паричен съюз.
Макар и изпълнени с най-хубави планове, текстовете не дават отговор на един доста значим въпрос –
с какви средства ще бъде реализиран консенсус
сред страните-членки, в случай че новият план недвусмислено залага на концепциите за федерализиране на общността, а настроенията против тези хрумвания се ускоряват. Не по-малко значим е и въпросът с дефицита на време. Ремонтът на европейските финанси започва в интервал, в който Европейски Съюз би трябвало да посреща възходящи разноски, свързани с ръководството на противозаконната миграция, интеграцията на бежанците, сигурността, битката против тероризма и така нататък, а с напускането на Англия приходите осезаемо ще намалеят. Трети, само че не по значимост, е въпросът за посоката в която ще се движат оставащите членове на общността.
Независимо от добре звучащите слогани и оптимистичния звук в последната тирада за положението на Европейски Съюз, за множеството европейци е ясно, че в сегашния си тип Съюзът не реализира огромната си цел – обединяването. Може единствено да се гадае дали новите правила ще върнат остарелия континент на пътя към неговото по-добро бъдеще, или просто Европейски Съюз ще придобие нова, също толкоз неработеща форма.
Съвсем скоро България ще поеме председателството на Съвета на Европейски Съюз. Вече са оповестени националните цели, предварителната стратегия и даже мотото на нашето председателство. Гладки текстове, които не могат да компенсират възходящия брой незнайни, тежащи върху бъдещето на остарелия континент. Очевидно е, че Съюзът в сегашния си тип се изчерпва. Неговата реакция на рецесии сподели недвусмислено, че корабът на обединена Европа е приспособен да плава единствено в спокойни води и при попътен вятър. Достатъчно е да се съпостави растежа на страните от Еврозоната и останалите страни, които към момента не са приели единната европейска валута в годините след началото на рецесията. По данни на Евростат за изтеклия интервал от 2009 година насам действителният Брутният вътрешен продукт в Еврозоната нараства приблизително с 0,39% годишно, до момента в който междинният ритъм в България, Чехия и Румъния, да вземем за пример, е над два пъти по-голям. През същия интервал Полша реализира 3,03%, а моторът на европейската стопанска система – Германия, регистрира едвам 1,09%. Един от тазгодишните документи за размисъл на Европейска комисия успешно обобщава, че трендовете на доближаване, които се следиха през началните години на единната валута, се оказаха в известна степен привидни и че рецесията от 2007-2008 година беляза края на тези трендове.
Картината би била напълно друга,
в случай че паралелно с единната валута Съюзът беше въвел работещи адаптивни механизми, като да вземем за пример еластичен пазар на труда или бюджетни прехвърляния, посредством които да се подтикват засегнатите стопански системи. Такива механизми официално съществуват – свободното придвижване на хора е една от четирите съществени свободи в Европейски Съюз, а кохезионният фонд по формулировка би трябвало да подтиква стопанските системи на страните с по-ниски приходи и да понижи икономическите и обществени разлики сред държавите-членки. Проблемът е, че при сегашните си правила тези механизми въобще не компенсират отсъствието на гъвкави валутни курсове. Трудовата миграция сред страните-членки на Европейски Съюз не надвишава 0,3% от популацията на общността, което е извънредно незадоволително. За съпоставяне – честотата на мигриращите сред обособените щати в Съединени американски щати е към 8-10 пъти по-голяма, само че Европа няма никакъв късмет да се приближи до тези стойности, защото усилването на протекционистичните настройки измежду приемащите страни и възходящия дефицит на фрагменти измежду държавите-донори ще потискат все по-силно този развой.
Още по-щекотлива е
тематиката с бюджетните прехвърляния,
чийто размер е меко казано непретенциозен. На всеки извоювани 100 евро европейските жители заплащат приблизително по 50 под формата на налози и обществени осигуровки, от които единствено едно евро отива за финансиране на бюджета на Европейски Съюз. За съпоставяне, федералният бюджет на Съединени американски щати е над 20% от брутния вътрешен артикул на страната.
С други думи, в сегашния си тип Еврозоната е прекомерно надалеч както от положителните практики, по този начин и от концепцията за оптимална валутна зона, възприета в икономическата доктрина. В този смисъл апелите за „ повече Европа “ не са просто еврократски лозунги, а обезверено търсене на разновидности за оцеляване, чиято последна цел не е изключително ясна. Въпросът за жизнеспособността на паричния съюз към този момент няма еднопосочен отговор (чешко-словашкият паричен съюз да вземем за пример, се разпадна за по-малко от два месеца, макар че имаше по-добри предпоставки за оцеляване), а намирането на допустими решения с времето става все по-трудно, защото обратно на декларациите, синхронът сред държавите-членки не се усъвършенства. Разногласията сред ядрото и периферията на Съюза с времето се задълбочават, макар че всички страни-членки желаят едно и също – обединена и по-силна Европа. Просто я схващат по двадесет и седем разнообразни метода.
На този декор за България се обрисува забавно председателство. Страната ни поема щафетата в миг, в който Европейски Съюз прави следващ опит да осъзнае, че в настоящия си тип е тромава, неефективна конструкция и че методът, по който се ръководят финансите на Съюза не спомага за по-добрата му интеграция. Дори в противен случай – по-старите страни-членки възприемат с възходящ злост ролята си на донори в европейския бюджет, считайки че това е висока цена за облагите от тяхното участие (сред които притока на квалифицирани фрагменти от ЦИЕ, свободния достъп до пазарите в района и на практика безусловната поддръжка за външната им политика). Икономиките от периферията, от своя страна,
одобряват негативите, съпровождащи участието,
само че някои от тях към момента намират кураж да се опълчват на потреблението на стопански лостове за напън против отбраната на техния народен интерес.
В опит за изглаждане на различията, Съюзът ще направи опит да промени правилата на финансиране. Публикуваният през м.юни т. година документ за размисъл изобилства от хрумвания, които би трябвало да усъвършенстват финансите на общността и да ги слагат на нова, по-солидна основа. Така да вземем за пример, документът планува преразглеждане на сегашната система на систематизиране на средствата и прибавяне нови критерии (свързани с демографските проблеми, безработицата, общественото приобщаване и т.н.), увеличение на нивата на националното съфинансиране (с оглед повишение на ангажираността и отговорността към изразходването на средствата), обезпечаване на тласъци за поддръжка на структурните промени, обвързване на отпущането на средства със спазването на правилата на правова страна и така нататък
Основният акцент в текста е концепцията за прекачване на тежестта от в този момент употребяваните грантови схеми към по-слабо известни финансови принадлежности като гаранции, заеми и дялово присъединяване, а в по-дългосрочен проект се планува осъществяване на спор за пълновръстен бюджет на еврозоната с доста по-широки цели, повече средства и личен поток от доходи. Това кореспондира с главната концепция в различен документ от същата категория – за задълбочаването на икономическия и паричен съюз.
Макар и изпълнени с най-хубави планове, текстовете не дават отговор на един доста значим въпрос –
с какви средства ще бъде реализиран консенсус
сред страните-членки, в случай че новият план недвусмислено залага на концепциите за федерализиране на общността, а настроенията против тези хрумвания се ускоряват. Не по-малко значим е и въпросът с дефицита на време. Ремонтът на европейските финанси започва в интервал, в който Европейски Съюз би трябвало да посреща възходящи разноски, свързани с ръководството на противозаконната миграция, интеграцията на бежанците, сигурността, битката против тероризма и така нататък, а с напускането на Англия приходите осезаемо ще намалеят. Трети, само че не по значимост, е въпросът за посоката в която ще се движат оставащите членове на общността.
Независимо от добре звучащите слогани и оптимистичния звук в последната тирада за положението на Европейски Съюз, за множеството европейци е ясно, че в сегашния си тип Съюзът не реализира огромната си цел – обединяването. Може единствено да се гадае дали новите правила ще върнат остарелия континент на пътя към неговото по-добро бъдеще, или просто Европейски Съюз ще придобие нова, също толкоз неработеща форма.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ