Европа зачената в пещерата „Козарника“
В нашия съвременен, забързан и от време на време нервен свят всеки има нужда от малко успокоение, мигове и места за размисъл. Съвременното човечество не стопира да търси кътчета от „ изгубения Рай “, в случай че перифразираме един популярен английски стихотворец – Милтън. Всяка страна има такива „ оазиси “, само че една от най-щедро надарените с сходни скъпи благосъстояния е нашата Родина с нейната природа и хилядолетна култура…
За стотиците хиляди посетители от целия свят нерядко България е изобретение! Самите ние от ден на ден усещаме потребността да преоткриваме своята страна, нейното необикновено лъчение и многопластово историческо завещание. Това ни предизвика да стартираме едно самобитно странствуване във времето и пространството, в света на хората и на идеите…
Направете го с вестник „ Труд “ и новата ни поредност от материали „ Мистериите на българските земи “, водена особено за нас от видния български историк професор Пламен Павлов.
Най-древната „ кремъчна промишленост “ процъфтява по нашите земи
Историята на първобитното европейско човечество е изпълнена с трагични обрати
В началото на ХХI в. злободневната политическа дискусия ”роди ” понятията ”Стара ” (Западна) и ”Нова (Източна) ” Европа. От гледна точна на актуалните разбирания сходно разделяне може и да има някакъв смисъл, само че исторически то е надълбоко погрешно – истина, в която ще се убедим, проследявайки развиването и пътя на човешката цивилизация. И то от времена, за които даже и квалификации от рода на „ прастари ”, „ прадревни ” и така нататък не са задоволително мощни.
Още от XIX в. доминира схващането, че античният „прачовек ” се е появил в Европа, идвайки от Северна Африка през Гибралтар, Испания и Южна Франция. В края на ХХ в. обаче български и френски учени направиха значими открития, изследвайки пещерата ”Козарника ” (близо до гр. Белоградчик), които значително трансформират знанията ни за най-дълбоките пластове на европейското минало – достоверна „ тайнственост ”, която няма по какъв начин да не ни заинтригува.
Пещерата е ситуирана на към 4 км от гара Орешец, община Димово, Видинска област, и наподобява прекомерно „ нормално ”. Не и за учените обаче. Проучванията са дело на професорите Николай Сираков от Националния археологически институт в София, Жан-Люк Гуадели от Бордо и техните сътрудници. Още първите резултати са значими за науката, въпреки да се отнасят за времето от „ едвам ” 37-34 хиляди години. Открити са каменни оръдия, кости от носорог, мамут, див кон, саблезъб тигър и така нататък Прониквайки все по-дълбоко, учените попадат на същинска сензация – следи от „ прачовешко общество ”, обитавало пещерата преди 1,2–1,4 млн. години! Така „ Козарника ” се оказва мястото с най-древните следи на предците на индивида в Европа!
С това обаче сензациите не свършват. В пещерата учените откриват кости с изкуствено нанесени внезапни. Те са дело на (пра)човешка ръка, само че съгласно откривателите това не е резултат от обработката на месото върху костта – в противен случай, действието е умишлено! Така непретенциозните внезапни се оказаха най-древния монумент на символното мислене на цялата планета. Може би попадаме на първия в човешката история образец на преброяване, на „ пра ”-математика! Откритието оборва теорията, че способността за символно мислене се е появила преди 50 хиляди години – при „ хомо сапиенс ”/ ”разумният човек ”, т.е. при личния ни човешки тип. Явно „ сапиенс ” е определение, за което могат да претендират доста по-ранни наши предшественици.
Какви обаче са тези предшественици? Ако се съди по зъб, открит в пещерата, става дума за така наречен „хомо еректус ” – „изправеният човек ” – значимо звено от еволюцията на така наречен хоминиди, появил се преди 1, 8 милиона години в Африка и заселил съвсем цялото евразийско пространство. „ Изправеният човек ” е бил по-нисък от нас, с растеж от 1,20—1,50 м. Черепът му е бил остарял, съвсем „ маймунски ”, само че размерът на мозъка е към 850—1200 кубически см, т.е. с към 20-25 % по-малък от нашия. Използва каменни оръдия, въпреки и примитивни, което важи и за по-ранния му предходник „ хомо хабилис ” – ”умеещият човек ”.
Надали е нужно да се убеждаваме повече, че пещерата „Козарника ” заслужава да бъде известна в целия свят. Името й не е по никакъв начин поетично – в нея до ново време локалните хора са прибирали козите си… Ако се замислим обаче, това ненапълно комично събитие свидетелства, че една българската пещера пази следи от рационална активност в продължение на милион и половина години. Колко са страните, които имат нещо сходно?!
Откритията на българските учени демонстрират, че eдно от огнищата на активността на античния прачовек са високите Западни Родопи. Проучванията на проф. Стефанка Иванова в региона на язовир „Широка поляна ”, покрай Батак, записват следи от към 800–500 хиляди години. Какво обаче са търсели, и то продължение на хилядолетия (!), праисторическите ни предшественици по места, които не са най-подходящите за живот? Очевидно това, което е било „върховата технология ” за неговото време – кремък за разработване на оръдия на труда.
Историята на първобитното европейско човечество е изпълнена с трагични обрати и ”епизоди ”, които не престават десетки хиляди години… Периодите на размразяване и на следващите настъпления на ледниците водят до съществени климатични промени. Естествено, те принуждават прачовека да се приспособява към околната среда и да я трансформира. Преди към 300 хиляди години е овладян огънят. През междинния палеолит (120 000 – 40 000 година пр.Хр.), най-вероятно преди към 80 хиляди години, в Европа идват така наречен неандерталци. Те се прехранват основно с лов на едри животни – мамути, зубри, елени и така нататък, както и с лов на риба.
В България към момента не са намирани кости на неандерталски човек, само че следите от неговата активност са доста – в долните пластове на пещерата „Бачо Киро ” (до Дряновския манастир), Деветашката пещера, пещерата „Самуилица ” при Кунино, Врачанско, „Темната дупка ” при Карлуково, Врачанско, в по-горните пластове на „Козарника ” и така нататък Дълго време неандерталският човек е считан за първичен – виждане, което през днешния ден съвсем не се споделя от учените. Напротив, нашият генетичен „братовчед ” провежда групов лов на едри животни (мамути, пещерни мечки, елени), благоустроява пещерите, прави землянки и така нататък Почти несъмнено е, че е можел да приказва, че е имал религиозни показа, блян към основаване на изкуство, даже музика… Всичко това свидетелства за степен на разсъдък, изразено обществено държание и така нататък В палеолитното населено място при Муселиево, Никополско, в поречието на Осъм, имаме удостоверение за самобитна „кремъчна промишленост ”. Разкрити са следите от съществуването на кариера или „ фабрика ” за кремъчни върхове на копия. По мнението на учените тя е най-древната от територията на нашия континент – отпреди 45 хиляди години.
Днешните български земи остават отвън обсега на огромните ледници, което ги прави подобаващи за хората и тяхната рационална активност. Находищата от кремък в Западните Родопи, не престават да притеглят праисторическите хора и през късния палеолит. Само на територията на Смолянска област са регистрирани 35 обекта, като относително цялостно са проучени находищата в региона на хижа „ Орфей ”. Както се оказва, „ на място ” са добивани така наречен кремъчни ядра – полуфабрикат, от който по-късно и на друго място са изработвани сечивата: каменни брадви, върхове на копия и други принадлежности, употребявани за лов, подготвяне на храна, обработка на кожа, и така нататък Очевидно имаме специализация на „производството ”, пък било то и палеолитно! Търсачите на кремък са имали краткотрайни поселения в планината, като са снабдявани с храна от другаде. Иначе казано, имаме образец на … логистика (!), както бихме споделили през днешния ден. Планината е била съвсем безлюдна, тъй че тези хора, сходно на златотърсачите хилядолетия по-късно, са правили експедиции в своя „ кремъчен Клондайк ”… Тяхната продукция се открива на отдалечени места, което приказва за търговия, за замяна на кремъчни оръдия против храни и други продукти на праисторическото „ пазарно ” стопанство.
През късния палеолит (40 000–9000 година прочие Хр.) приключва последният ледников интервал, климатът се доближава до днешния, а съвсем същото важи за фауната и флората. В Европа идва така наречен кроманьонски човек -„хомо сапиенс ”, с други думи – ние, актуалните хора. Това става преди към 35 хиляди години. Нашият тип измества неандерталските си ”братовчеди ”, като към 25-то хилядолетие постанова своето владичество. Започва следващият и огромен като резултати интервал на човешката активност, нравствен мир и културни настройки. Примитивното човешко ”стадо ” еволюира към така наречен ранна родова община. Така, нагледно казано, античният човек се движи към новокаменната ера и „ неолитната гражданска война ”, разказът за която занапред следва.
За стотиците хиляди посетители от целия свят нерядко България е изобретение! Самите ние от ден на ден усещаме потребността да преоткриваме своята страна, нейното необикновено лъчение и многопластово историческо завещание. Това ни предизвика да стартираме едно самобитно странствуване във времето и пространството, в света на хората и на идеите…
Направете го с вестник „ Труд “ и новата ни поредност от материали „ Мистериите на българските земи “, водена особено за нас от видния български историк професор Пламен Павлов.
Най-древната „ кремъчна промишленост “ процъфтява по нашите земи
Историята на първобитното европейско човечество е изпълнена с трагични обрати
В началото на ХХI в. злободневната политическа дискусия ”роди ” понятията ”Стара ” (Западна) и ”Нова (Източна) ” Европа. От гледна точна на актуалните разбирания сходно разделяне може и да има някакъв смисъл, само че исторически то е надълбоко погрешно – истина, в която ще се убедим, проследявайки развиването и пътя на човешката цивилизация. И то от времена, за които даже и квалификации от рода на „ прастари ”, „ прадревни ” и така нататък не са задоволително мощни.
Още от XIX в. доминира схващането, че античният „прачовек ” се е появил в Европа, идвайки от Северна Африка през Гибралтар, Испания и Южна Франция. В края на ХХ в. обаче български и френски учени направиха значими открития, изследвайки пещерата ”Козарника ” (близо до гр. Белоградчик), които значително трансформират знанията ни за най-дълбоките пластове на европейското минало – достоверна „ тайнственост ”, която няма по какъв начин да не ни заинтригува.
Пещерата е ситуирана на към 4 км от гара Орешец, община Димово, Видинска област, и наподобява прекомерно „ нормално ”. Не и за учените обаче. Проучванията са дело на професорите Николай Сираков от Националния археологически институт в София, Жан-Люк Гуадели от Бордо и техните сътрудници. Още първите резултати са значими за науката, въпреки да се отнасят за времето от „ едвам ” 37-34 хиляди години. Открити са каменни оръдия, кости от носорог, мамут, див кон, саблезъб тигър и така нататък Прониквайки все по-дълбоко, учените попадат на същинска сензация – следи от „ прачовешко общество ”, обитавало пещерата преди 1,2–1,4 млн. години! Така „ Козарника ” се оказва мястото с най-древните следи на предците на индивида в Европа!
С това обаче сензациите не свършват. В пещерата учените откриват кости с изкуствено нанесени внезапни. Те са дело на (пра)човешка ръка, само че съгласно откривателите това не е резултат от обработката на месото върху костта – в противен случай, действието е умишлено! Така непретенциозните внезапни се оказаха най-древния монумент на символното мислене на цялата планета. Може би попадаме на първия в човешката история образец на преброяване, на „ пра ”-математика! Откритието оборва теорията, че способността за символно мислене се е появила преди 50 хиляди години – при „ хомо сапиенс ”/ ”разумният човек ”, т.е. при личния ни човешки тип. Явно „ сапиенс ” е определение, за което могат да претендират доста по-ранни наши предшественици.
Какви обаче са тези предшественици? Ако се съди по зъб, открит в пещерата, става дума за така наречен „хомо еректус ” – „изправеният човек ” – значимо звено от еволюцията на така наречен хоминиди, появил се преди 1, 8 милиона години в Африка и заселил съвсем цялото евразийско пространство. „ Изправеният човек ” е бил по-нисък от нас, с растеж от 1,20—1,50 м. Черепът му е бил остарял, съвсем „ маймунски ”, само че размерът на мозъка е към 850—1200 кубически см, т.е. с към 20-25 % по-малък от нашия. Използва каменни оръдия, въпреки и примитивни, което важи и за по-ранния му предходник „ хомо хабилис ” – ”умеещият човек ”.
Надали е нужно да се убеждаваме повече, че пещерата „Козарника ” заслужава да бъде известна в целия свят. Името й не е по никакъв начин поетично – в нея до ново време локалните хора са прибирали козите си… Ако се замислим обаче, това ненапълно комично събитие свидетелства, че една българската пещера пази следи от рационална активност в продължение на милион и половина години. Колко са страните, които имат нещо сходно?!
Откритията на българските учени демонстрират, че eдно от огнищата на активността на античния прачовек са високите Западни Родопи. Проучванията на проф. Стефанка Иванова в региона на язовир „Широка поляна ”, покрай Батак, записват следи от към 800–500 хиляди години. Какво обаче са търсели, и то продължение на хилядолетия (!), праисторическите ни предшественици по места, които не са най-подходящите за живот? Очевидно това, което е било „върховата технология ” за неговото време – кремък за разработване на оръдия на труда.
Историята на първобитното европейско човечество е изпълнена с трагични обрати и ”епизоди ”, които не престават десетки хиляди години… Периодите на размразяване и на следващите настъпления на ледниците водят до съществени климатични промени. Естествено, те принуждават прачовека да се приспособява към околната среда и да я трансформира. Преди към 300 хиляди години е овладян огънят. През междинния палеолит (120 000 – 40 000 година пр.Хр.), най-вероятно преди към 80 хиляди години, в Европа идват така наречен неандерталци. Те се прехранват основно с лов на едри животни – мамути, зубри, елени и така нататък, както и с лов на риба.
В България към момента не са намирани кости на неандерталски човек, само че следите от неговата активност са доста – в долните пластове на пещерата „Бачо Киро ” (до Дряновския манастир), Деветашката пещера, пещерата „Самуилица ” при Кунино, Врачанско, „Темната дупка ” при Карлуково, Врачанско, в по-горните пластове на „Козарника ” и така нататък Дълго време неандерталският човек е считан за първичен – виждане, което през днешния ден съвсем не се споделя от учените. Напротив, нашият генетичен „братовчед ” провежда групов лов на едри животни (мамути, пещерни мечки, елени), благоустроява пещерите, прави землянки и така нататък Почти несъмнено е, че е можел да приказва, че е имал религиозни показа, блян към основаване на изкуство, даже музика… Всичко това свидетелства за степен на разсъдък, изразено обществено държание и така нататък В палеолитното населено място при Муселиево, Никополско, в поречието на Осъм, имаме удостоверение за самобитна „кремъчна промишленост ”. Разкрити са следите от съществуването на кариера или „ фабрика ” за кремъчни върхове на копия. По мнението на учените тя е най-древната от територията на нашия континент – отпреди 45 хиляди години.
Днешните български земи остават отвън обсега на огромните ледници, което ги прави подобаващи за хората и тяхната рационална активност. Находищата от кремък в Западните Родопи, не престават да притеглят праисторическите хора и през късния палеолит. Само на територията на Смолянска област са регистрирани 35 обекта, като относително цялостно са проучени находищата в региона на хижа „ Орфей ”. Както се оказва, „ на място ” са добивани така наречен кремъчни ядра – полуфабрикат, от който по-късно и на друго място са изработвани сечивата: каменни брадви, върхове на копия и други принадлежности, употребявани за лов, подготвяне на храна, обработка на кожа, и така нататък Очевидно имаме специализация на „производството ”, пък било то и палеолитно! Търсачите на кремък са имали краткотрайни поселения в планината, като са снабдявани с храна от другаде. Иначе казано, имаме образец на … логистика (!), както бихме споделили през днешния ден. Планината е била съвсем безлюдна, тъй че тези хора, сходно на златотърсачите хилядолетия по-късно, са правили експедиции в своя „ кремъчен Клондайк ”… Тяхната продукция се открива на отдалечени места, което приказва за търговия, за замяна на кремъчни оръдия против храни и други продукти на праисторическото „ пазарно ” стопанство.
През късния палеолит (40 000–9000 година прочие Хр.) приключва последният ледников интервал, климатът се доближава до днешния, а съвсем същото важи за фауната и флората. В Европа идва така наречен кроманьонски човек -„хомо сапиенс ”, с други думи – ние, актуалните хора. Това става преди към 35 хиляди години. Нашият тип измества неандерталските си ”братовчеди ”, като към 25-то хилядолетие постанова своето владичество. Започва следващият и огромен като резултати интервал на човешката активност, нравствен мир и културни настройки. Примитивното човешко ”стадо ” еволюира към така наречен ранна родова община. Така, нагледно казано, античният човек се движи към новокаменната ера и „ неолитната гражданска война ”, разказът за която занапред следва.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ