В живота трябва да намерим баланс – колко да се трудим за себе си и колко да богатеем в Бога, каза отец Славчо в търновския храм „Св. Никола“
В нашия живот е значимо да реализираме баланс сред напъните, които поставяме за себе си, и тези, които отдадем на Бога, съобщи ставрофорен свещеноиконом доктор Славчо Иванов по време на неделната си проповед в търновския храм „ Св. Никола “. Когато това равновесие участва в нашите каузи, триумфите в живота ни също се усилват, добави той.
В днешната неделя църквата предлага алегория за богаташа, който имал голям брой парцели, сподели свещеникът. Неговото поле дало толкоз доста плод, че той не знаел къде да ги събира и решил да събори старите си житници и да построи нови, по-големи. След това възнамерявал да каже на душата си да се любува на живота доста години напред. Имало доста плодове и средства за празнуване, само че той не помислил за нещо значимо – че даровете, които Бог му е дал, би трябвало да бъдат споделени с по-широка общественост. Неслучайно на празника Въведение на Пресвета Богородица в храма загатнах, че фамилията й е отделяло единствено една трета от приходите си, а другите две трети давали на църквата и бедните. Този човек въобще не помислил за храма, за нуждаещите се, за читалищата и учебните заведения, а единствено за себе си. Тогава Бог го попитал: в случай че му изискат душата, на кого ще остави всичко това? Душата не желае празненства, а се нуждае от храната, която Бог ни дава, изясни отец Славчо. Светият деятел ев. Йоан декларира, че Бог е обич. Ако прочетем Химна на любовта, ще разберем какво значи да богатее в Бога. Любовта е търпелива, положителната, не се гневи, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва на истината. Тя всичко изтърпява и в никакъв случай не отпада. В днешно време тези добродетели, за които постоянно приказват, а и към този момент се учат в учебните заведения, демонстрират, че би трябвало да растем и да се обогатяваме в тях. Ако стартираме да се опасяваме или да се нервираме, значи, че имаме какво да научим за любовта. Апостолът на любовта ни припомня, че любовта не завижда, не се превъзнася и не се гневи. Ако се гневим, значи към момента имаме какво да работим в себе си и да се обогатяваме в Бога. Можем да натрупаме безчет благосъстояния, само че в случай че не мислим за обществото, не се обогатяваме в Бога, акцентира свещеникът.
Отец Славчо напомни имената на донори, които са помогнали с част от благосъстоянието си за положителни начинания. Ангел Попов, някогашен възпитаник на църковното учебно заведение, откакто станал индустриалец, дарил част от приходите си за построяването на Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия в Велико Търново, носеща неговото име. Кольо и Мария Велкови, чиито монумент се намира в двора на църквата, също дарили средства за Дома за девойки, които през днешния ден са негови патрони. Свещеникът загатна и братя Герови в София, Димитър Ценов в Свищов и други, които, съгласно него, са мислили доста по-широко – освен за личните си фамилии, а и за целия български народ.
След броени дни ще отпразнуваме 189 години от основаването на храм „ Св. Никола “, съобщи отец Славчо. На 5 декември вечерта ще се организира бдение, а на идващия ден сутринта елеосвещение, света литургия и курбан, който ще бъде раздаден на миряните, а част от него обичайно ще отиде и в регионалната болница във Велико Търново. Ще има и къса стратегия с присъединяване на хора на храма, децата от храмовото учебно заведение и хор „ Царевец “, който ще гостува в църквата.
