В наши дни все повече се говори за свързването с

В наши дни от ден на ден се приказва за свързването с „ вътрешното дете “ и то неслучайно. Много терапевти натъртват върху тази концепция в сесиите си, потвърждавайки, че изцелението на вътрешното дете е от основно значение за по-доброто психологично здраве като възрастен.
Какво значи „ вътрешното дете “?
Концепцията за вътрешното дете не е нова, само че закупи голяма известност през последните няколко години. Често тази идея се отнася до нараненото вътрешно дете, по-младата версия на нас, която е претърпяла мъчно събитие (или няколко). И защото в този миг или в тези моменти сме били прекомерно дребни, с цел да преработим протичащото се изцяло, част от нас остава заседнала точно там.

Работата с вътрешното дете може да се случва под разнообразни форми, само че всъщност всеки метод ни приканва да се обърнем към тези вътрешни елементи и да осъзнаем по какъв начин те не престават да въздействат върху живота ни даже като към този момент възрастни хора. Работата с вътрешното дете постоянно се прави благодарение на експерт по психологично здраве.

За благополучие от ден на ден се приказва за неща като лечението, грижа за себе си и грижа за цялостното здраве, включително и психическото. Много хора през днешния ден към този момент не считат сходни тематики за табу и интензивно приказват за значимостта човек да обръща внимание на своя вътрешен свят и душeвността си.


Какво значи да лекуваш вътрешното си дете?
Работата с вътрешното дете е извънредно значима, тъй като тя оказва помощ на човек да живее по-щастливо и удовлетворяващо живота си. Ранната контузия може да докара до „ засядане “ в развиването – изключително в прочувствен аспект, което от своя страна се отразява на метода, по който човек възприема и реагира на всичко в живота си. Ранната контузия може да бъде трагично еднократно събитие, само че от време на време може да бъде резултат от повтарящи се събития, които дребното дете не е съумяло да обработи.

Когато човек стартира да работи със своето вътрешно дете, той може да разпознава дефицитите в предишното и от позицията на към този момент огромен човек, да влезе в ролята на родител на вътрешното си дете и да се погрижи за него, като по този метод в действителност го лекува. В някои случаи работата с вътрешното дете връща хората през най-травматичните им моменти, ето за какво е значимо те да имат приближен терапевт, който да ги преведе през този развой.

Освен работа с терапевт с устременост точно към контузиите, вътрешното дете може да бъде лекувано и по други способи. Ако изберете да вървите по този път сами, подхождайте постепенно, с цел да не се почувствате прочувствено претрупани. Няколко съвета могат да бъдат потребни:
Овладейте огромните страсти
Понякога, когато изпитваме мощна прочувствена реакция към нещо, имаме податливост или да бъдем завладени от него и да го оставим да управлява държанието ни, или да потиснем страстта, с цел да не се постанова да изпитваме болката. Най-общо казано - всякога, когато бъдем залети от мощни страсти, е евентуално да имаме прочувствен спомен от по-ранен миг от живота. По-здравословният отговор на мощните страсти е „ да се научим да се самоуспокояваме, да си поемем мирис и да назовем по какъв начин се усещаме. Това е метод да кажем на нашето вътрешно дете, че го виждаме и че го слушаме. Теорията е, че макар че вашето по-младо Аз не е било в положение да се оправи с толкоз мощна страст в предишното, вашето възрастно Аз е в положение да се оправи с нея. Можете да говорите с вашето вътрешно дете (на глас или наум), с цел да му кажете, че е в сигурност. Може да сложите ръка на сърцето си и да кажете: „ Ядосана съм “ или „ Страхувам се сега “, или „ Тук съм за теб “ с гальовен и успокоителен звук.


Подхранвайте прочувственото си благоденствие
Ако прочувствените ни потребности не са били предпочитани, когато сме били дребни, може да имаме податливост да пресъздаваме това занемаряване в сегашното. За да прекъснете този цикъл, намерете здравословни действия, които ви карат да се чувствате заземени, спокойни и уравновесени. Опитайте да ги въведете в всекидневието си. Може да си водите дневник, да медитирате или пък да се разхождате измежду природата – това са способи да сигнализирате на вашето вътрешно дете, че се грижите за него.

Напишете писмо до по-младото ви Аз
Подобно на воденето на дневник, различен доста сполучлив метод да се свържете с вътрешното си дете, е като непосредствено се обърнете към него. Напишете му писмо (или в диалог на глас или пък мислено – както се чувствате най-комфортно). Може да изберете възраст, която е била изключително предизвикателна за вас. Следващите въпроси ще ви оказват помощ:
От какво се страхувахте тогава? Какво си спомняте, че искахте тогава? Спомнете си за някой объркващ спомен. От днешната вероятност по какъв начин ви се коства това? Какви са възприятията, които изпитвате, спомняйки си за тези времена? Помислете за връзката сред станалото тогава и метода, по който реагирате като възрастен човек. Какво може да научите в този момент от вашето вътрешно дете? Какво бихте споделили на вътрешното си дете тогава, с цел да го успокоите?

Припознайте още веднъж своята игрива страна
Играта е основна част от живота на детето. Така че в случай че по някаква причина не сте могли да играете толкоз доста, когато сте били по-малки, значимо е да изследвате тази страна от себе си в този момент. Помислете какви неща сте обичали да вършиме като дете или в никакъв случай не сте опитвали, а сте желали. Танци, пеене, свирене на инструмент, спорт, готвене, изобразяване са постоянно срещани неща, които децата обичат. Припознаването на игривата част от вас е прелестен метод да се погрижите за потребностите на вътрешното си дете, което е било обременено с прекалено много прекомерно рано.