Модерно ли е да крием чувствата си?
В наши дни сякаш е съвременно да крием възприятията си – евентуално заради боязън от отменяне и с вярата, че отсрещният ще ни се разкрие, с цел да имаме преимущество пред него. Изглежда по този начин, като че ли пристъпваме на пръсти в междучовешките си връзки, тъй като се опасяваме да ги задълбочим. Боим се да не би да правим „ нравствен стриптийз “, тъй че другите да схванат какви сме в реалност. Плашим се да огласим страховете си, да не би да оголим душата си и да я създадем ранима. А най-вече се боим да проникнем под повърхността на всичко заобикалящо ни, заради което избираме да мълчим и да се свиваме в черупката си.
Изглежда е някаква мода да не споделяме „ обичам те “ на тези, които обичаме. Колко пъти произнесохте тези думи през днешния ден? Или тази седмица? Колко души обичате в действителност? Положително повече от тези, на които сте го казвали в последно време. Да не издаваме възприятията си не ни защищава от безусловно нищо, а единствено ни запушва устата – без това безусловно да омаловажава въпросните усеща.
Но да не изричаме гласно какво усещаме не е добра концепция, тъй като ни дистанцира от обичаните хора и ни пречи да изразим това, което желаеме. Да споделяме какво усещаме в никакъв случай не би трябвало да излиза от мода.
Страхът да показваме най-съкровените си усеща е механизъм за самоотбрана. Начин да се предпазим от отчаяние и чувство за изоставеност и в последна сметка да се покажем раними. В началото на една връзка е обикновено да се затрудняваме да кажем на индивида, че го обичаме, че тази връзка ни прави щастливи и се надяваме да трае вечно. Също толкоз мъчно ни е благодарим на колегата си за любовта, която ни подарява. Понякога премълчаваме, тъй като имаме вяра, че той към този момент го знае. Но какво неприятно има да му го кажем гласно?
Неизреченото остава заключено в най-дълбоката ни същина и се трансформира във възел, който от време на време боли. Онова, което не споделяме, ни преследва и натоварва, тъй като ни трансформира в пленници на самите себе си, отдалечава ни от обичните хора и прерязва връзката с страстите ни.
Дано по-скоро настъпи краят на тази мода, както и на връзките, в които любовта не се показва по този начин, както би ни се искало; връзки, в които позволяваме, че сътрудникът ни знае всичко и без да е належащо да го изговаряме. Трябва да се опитаме да споделяме и да демонстрираме по какъв начин се усещаме, да разкриваме сърцето и душата си. Трябва да разчупим дебелата си черупка, да се осмелим да пробием защитната си ризница, с цел да надникнат околните ни в нашия вътрешен мир.
Какво чакаме, с цел да кажем на другите, че ги обичаме? Какво чакаме, с цел да се осмелим? Отхвърлянето постоянно е по-добро от непрекъснатата неустановеност какво би станало, ако… Да изразим възприятията си няма да ни направи нито неприятни, нито слаби или глупави – тъкмо противоположното. Да изразим възприятията си ще ни направи свободни, достоверни и почтени, тъй като ще се представим такива, каквито сме, и ще покажем намерено същността си на близките. Не бива да отлагаме това за на следващия ден, а да го създадем в този момент, тъй като на следващия ден може да бъде късно. Да изразим какво усеща сърцето ни и да покажем какво носим в него. Не бива да забравяме, че тази изкривена мода ще свърши тогава, когато ние пожелаем да й сложим край.
