В нашата история има руснаци, за които си заслужава да

В нашата история има руснаци, за които си заслужава да си спомним, и такива, за които нашата самостоятелност и нашето непокорство би трябвало да бъдат осъдени.

Първите са цар Александър Втори (водил Руско-Турската война от 1877-1878 г.) и Михаил Горбачов, а вторите са цар Александър Трети (враг на Съединението, прогонил княз Александър Батенберг) и Владимир Путин.

Първите ни оставиха да избираме. И двата пъти ни трябваха към 7 години - и на Захари Стоянов, Стефан Стамболов и съратници в интервала 1878 - 1885 година, и на Петър Стоянов, Иван Костов и съидейници сред ноември 1989 и януари 1997 година И в двата случая избрахме, тръгнахме и стигнахме в Европа, дори оттатък Атлантика.

Вторите ни изпратиха хора, които искрено ни презират. Хора, които да подкупват, слагат в зависимости и в последна сметка – да ръководят българските управници по съветски модел - с пари, неистини и агитация.

Да се успокоим с фразата, че по този начин е с „ великите страни “. Според моментните си държавни ползи: Уилиам Гладстон е " за ", Бенджамин Дизраели - " срещу " ;, Жорж Клемансо е " срещу ", Еманюел Макрон е с нас; Ото декор Бисмарк изначало е " срещу ", а след това освобождава Варна съвсем 5 месеца след края на войната, като принуждава турците да я изоставен. Америка постоянно е „ за “ - напомням Джануариъс Макгахан, Удроу Уилсън, та до Бил Клинтън.

Сега за всички тези страни - Англия, Франция, Германия, Съединени американски щати - сме наясно, държанието им е предвидимо - като си с тях в Европейски Съюз и НАТО, си с тях и те са с теб. Никога в нашата история не сме били в такава мощна компания.

Само за Русия сме като слепи и глухи. За Русия губим възприятието за народен интерес и пропагандата ни хвърля в мистичност и догматика. Разумът заспива.

Нашите ползи са български, демократични, европейски и атлантически. Това е дълготрайният избор на разсъдъка. Русия е избрала пътя на разрушаването, разделянето и експанзията.

99,99% от българите, които учат или работят в чужбина, са в страни от Европейски Съюз и НАТО. Икономиката ни е мощно европейска. Там са и финансовите ни ползи. Не са в Русия.

И газ, та газ. Идвал е от Русия, по тази причина да се подвига звук до небесата, за се разбере, че с Русия и " Газпром " сме били добре. Да, някои са били добре, а в този момент не са, и по тази причина употребяват задачите си запаси, с цел да създадат от маргиналната тематика за газа някакво гротескно чучело.

Постоянният диалог за газа е в действителност подтикван диалог за Русия. Колко е зле без нея. Почти всички партии, явяващи се на изборите, пеят тази лъжлива ария.

Същото става и с горивото за АЕЦ " Козлодуй " - 100 % взаимозависимост от " Росатом ". Подложили сме се за шантаж, въпреки и с известно отсрочване във времето.

Проблемът не е единствено Русия и моделът и на правене на “бизнес ”. Проблемът е главно в България. Неумението и нежеланието да се отбрани българският интерес, неумението да се изяснява и работи в вероятност, неумението да се работи в един все по-сложен свят, неумението да се работи в екип, а не в послушание, неумението да вярваш, че освен ти си знаещият, а има и други даже по-можещи, и най-много неумението да се ръководи в една европейска среда. Все ни тегли към съветската командно-брутална система.

(Кандидат) политиците ни би трябвало да намерят съидейници, а не подчинени.

Талантът на политика е да обезпечи среда и атмосфера на другите гении. На същинските гении, които основават, които творят, които оказват помощ, които откриват. Талантът на политиците е и най-много да се усмихват и да чуват хората с схващане, с цел да може и хората да ги чуят и схванат. Да се види, че можем и вървим напред.

За да повярват хората в господ и в себе си.