В нашата гора царят на животните не е лъв. Очевидно

В нашата гора царят на животните не е лъв. Очевидно не е и вълк. Защото Вълка остана без бърлога, макар загрижеността на Държавно ловно стопанство „ Искър “ за добруването и комфорта на бременните кошути. Да е джунгла, има закони – „ Законите на джунглата “, само че в „ Българския лес “ царува безвремието и разпоредбите се бият с разпоредбите. „ Вълчата бърлога “ до язовира стартира да се бута, тъй като е безусловно противозаконен градеж. Съдът на България реши, общината на София стартира да извършва и ето ви абсурд.

Сградата ще бъде съборена до кота 0, увери архитектът на София Здравко Здравков

Пред очите на цялата гора – животни и хора, общината реже катанец и мести пикап, подложен там, с цел да пречи. На оградата заповед на Ловното стопанство, подчинено на Министерството на земеделието за ограничение на достъпа на механизираната техника, с цел да не бъдат обезпокоени бременните кошути. Кой ги е забременил обаче и в кой месец са, никой не прецизира... Министър Вътев също мълчи – бил санкционирал шефа, само че с какво и по какъв начин, не излиза наяве. Повтарям – санкционирал, а не освободил. Явно и той е жалостив човек, пази кошутите от произвола на администрацията. 

Не е единствено Вълка. Цоло Вутов е във „ Витиня “, в „ Кормисош “ е Тодор Батков, Вальо Златев е в „ Паламара “, сподели специалистът на „ Зелени закони “

По документи постройката не била за живеене на хора или вълци, а за „ адаптация на дива свиня “. Тук съм безусловно сериозен – това написа в формалните документи. Другата постройка била помощна, с цел да се подкрепя процесът и дивата свиня да не бъде притеснявана, до момента в който се аклиматизира. Тоест, ето ви един евентуален отговор – царят на животните в „ Българския лес “ е дивата свиня, тъй като даже и вълците ѝ строят специфични здания за адаптация наоколо до язовири, вършат и барбекю, а даже може да получи и басейн.

Столичната община стартира всеобщи инспекции за нелегално строителство

Тежка е била адаптацията на директорката на организация „ Митници “. Тя беше задържана през седмицата, като в началото не стана ясно от кого. Министерство на вътрешните работи нямало отношение към този арест. Май я арестувала новата полузакрита, полуреформирана антикорупционна комисия, само че това още повече заплете мистерията, тъй като тя работи по нови правила със остарели членове.
Изведнъж някой спусна в гората името на някакъв контрабандист, който бил прочут на управляващите от 30 години и в храсталаците настъпи същинско раздвижване.

Записукаха птички – Паскал, Паскал. Но от него диря нямаше. Това не попречи хектопаскалите в гората да се покачат и даже мечката се тормози, че бременните кошути ще родят от напрежение. 

По неофициална информация той живее в Гърция

„ Горската ни приказка “ се оказва „ Ферма за животни “. Книгата на Оруел разказва като че ли през животинския свят „ Българския лес “ – корупция, противниците за властта необмислено се отстраняват, измислят се вътрешни врагове, с цел да се оправдава насилието. организира се систематична дезинформация, построяват се механизми за операция на мисленето, историята се фалшифицира...

Софийският градски съд остави в ареста шефа на Агенция „ Митници “ Петя Банкова и Стефан Димитров

Звучи като да е писано през днешния ден, както и фразата от романа на Оруел „ Всички са равни, само че някои са по-равни от другите “. В нашата плантация сякаш щеше да има място за всички под слънцето, само че някои се оказаха по на сянка от другите.
Зададе се мощен вятър, небето почерня. Храстът сподели на дървото – „ Слез и ниско залегни “. Тежки борби започвали в Българския лес, още веднъж избори идвали – животинските инстинкти надделявали от ден на ден, а вместо диалози почнало ръмжене, лаене и понякога скимтене. Нов горски се задава, само че той едва ли ще промени нещо.

Служебен е. И е за малко.