Акад. Иван Миланов: 80% от главоболието при младите се дължи на стрес
В нашата болница имаме цялостен набор от модерна инсталация - преди малко монтирахме нова гамакамера
Пациентите с множествената склероза у нас получават същото лекуване, което се ползва и по света
- Акад. Миланов, във връзка с неврологията ние българите все по-болни ли ставаме?
- Повечето неврологични болести са с генетично влечение. Не че са генетични болести, само че за множествена склероза, паркинсонова болест и други човек има някакво влечение да ги развие в даден миг. Стресът в действителност оказва въздействие на всички заболявания. Когато си под стрес, по-лесно ще се разболееш, само че не бих споделил, че ставаме по-болни.
- Кога отиваме на обзор при невролог, какви са здравните ни привички?
- Българинът счита, че е вечен, че няма да се разболее от нищо. Рядко върви на обзор, и то единствено когато няма накъде. Хората не вървят на профилактични прегледи, до момента в който в европейските страни културата е да си направиш профилактика и да откриеш болестта в точния момент. Тук го няма това.
- Т.е отговорът на идващия ми въпрос - какви са трендовете за ранно диагностициране на болесттите в неврологията, е, че са по-скоро отрицателни?
- Тенденциите са по-скоро отрицателни, да. Но младите са разнообразни хора спрямо по-възрастното потомство. На 20-30-годишна възраст стартират да имат европейска просвета. Ранно се обръщат към доктор, търсят аргументите за неразположението, което изпитват. Ще се трансформират нещата, само че би трябвало време.
- Какви реформаторски подходи в неврологията в УМБАЛНП „ Св. Наум " може да споделите?
- Винаги сме се опитвали да сме в крайник с новите неща. Невинаги е елементарно, тъй като медицината става все по-скъпа в целия свят. Всички нови диагностични проби са по-скъпи от старите.
Ние преди малко монтирахме нова гамакамера - апарат, който употребяваме за навременна и ранна диагностика на паркинсоновата болест. Аз я вкарах за първи път в неврологията през 2005 година Имахме остаряла гамакамера, която се амортизира с времето. Това е доста прекрасен способ, прави се най-вече в университетските лечебни заведения.
По отношение на друга инсталация - имаме всичко, което е модерно. В нашата болница има и барокамера - забавен способ за лекуване, който се употребява доста необятно за разнообразни болести. Прави усещане, че хората доста го търсят. Причината евентуално е, тъй като българинът медикаменти не обича, само че добавки доста обича. Тъй като барокамерата е малко различен способ на лекуване, ползата към нея е огромен. Но има резултат. Това, което би се предписание в една европейска клиника, ние го прилагаме в болничното заведение.
- Ако имаме постоянно главоболие, по кое време би трябвало да посетим доктор?
- Това е най-честият въпрос измежду младежите в България. Когато съм бил млад, имах главоболие, притеснявах се и отидох да си направя скенер. Никой не съумя да ми изясни от какво е. Сега, след толкоз години знаем, че 80% от това главоболие, което се среща при младите, се дължи на напрежението. То се назовава тензионно главоболие, обвързвано е със стрес. Това не значи, че имаш проблеми, а че си на педала - през целия ден си зает с доста неща. Младите хора, естествено, работят повече от възрастните, захващат се с няколко неща по едно и също време, а това се заплаща най-малкото с главоболие. Тензионното главоболие е доста постоянно срещано измежду младежите, те много се тормозят. Следващото по периодичност главоболие е мигрената. То е генетично заболяване, по-често е при дами. Някак си хората с мигрена обаче не се тормозят толкоз от главоболието си, колкото пациентите с тензионно главоболие. Вероятно това е по този начин, тъй като нормално тензионното главоболие се съпровожда от тревога и лека меланхолия. Това кара младите да търсят помощ. То е доброкачествено, елементарно се повлиява, не би довело до последствия, само че нарушава качеството на живот.
- С лекарства ли се повлиява?
- Да, само че е значимо да се знае с какви. Повечето наши пациенти, преди да отидат на доктор, стартират да злоупотребяват с аналгетици. Това не са лекарства, подобаващи за лекуване на главоболие, тъй като могат да доведат до неговото усложняване. Има си други лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни, които повлияват. Прави се профилактика, когато е доста постоянно главоболието, с антидепресанти. Антидепресантите не всеки път са неприятно нещо, някои от тях са основани особено за лекуване на това главоболие. То се дължи на привършване на серотонина и норадреналина в мозъка. Същите два невромедиатора са свързани с депресията. По тази причина се употребяват антидепресанти, а не тъй като пациентът има меланхолия.
- Множествената склероза е измежду болесттите, с които експертно се свързва вашето име у нас. Какво е значимо да знаем за множествената склероза?
- Свързват моето име с множествената склероза, тъй като преди да се занимавам с администрация, съм работил съвсем цялостен живот в Специализираното поделение по множествена склероза. Тук профилираната клиника по множествена склероза и паркинсонова болест е основана през 1964 година В Европа навлизат доста по-късно. Поради тази причина имаме обичаи, занимавали сме се доста време. Нещата тогава бяха доста по-сложни, нямаше магнитен резонанс, с който да се сложи диагнозата, нямаше лекуване. Сега сме на различен стадий. Имаме възприятие, че множествената склероза набъбна. Но това възприятие е малко лъжливо, тъй като с магнитния резонанс диагнозата се слага доста елементарно. Ние непрестанно се сблъскваме със случаи, като да вземем за пример младеж с главоболие, отива да си направи магнитен резонанс, без да се е съветвал с доктор. В проучването се появяват плаки на множествена склероза. По тази причина диагнозата се поставя доста по-рано, популярност богу към този момент има и лекуване. Има епидемиологично изследване за болестта, правено през 1996 година Тогава честотата беше 44 пациенти на 100 000 население. Сега колежка приключи сходно изследване, честотата към този момент е 120 на 100 хиляди в международен мащаб.
- Има ли статистика у нас?
- Статистиката е такава - някой прави дисертация. В целия свят се изследва тази периодичност, която е в пъти по-голяма отпреди. Според мен се дължи на магнитния резонанс, който бързо слага диагнозата и на по-дългата преживяемост на пациентите. Със актуалните лекарства пациентите живеят доста по-дълго. Навремето, когато нямаше лекуване, пациентът се инвалидизираше за няколко години и умираше по-късно. Сега изрично не е по този начин. В момента у нас има най-малко 11 медикамента за лекуване на множествена склероза. Имаме всичко, което го има и в света.
- Каква е сега междинната дълготрайност на живота на тези пациенти?
- Много е мъчно да се каже. Има разнообразни форми на болестта - неприятно и доста леко протичащи. Тук не приказваме дори толкоз за дълготрайност на живота, що се касае за инвалидизация. По-скоро броим времето, за което човек доближава до неработоспособност, т.е. да бъде прикрепен на инвалидна количка. Грубо, най-малко 15 години е несъмнено, че пациентът ще живее естествен живот. В целия свят текат непрекъснати изследвания, по тази причина, в случай че през днешния ден си приказваме за 11 медикамента, другата година ще са 20.
- Какви препоръки давате за предварителна защита от неврологичните болести? Към какви правила би трябвало да се придържаме, какви здравословни привички би трябвало да имаме?
- Превенцията е комплицирано нещо в неврологията, в случай че изключим инсултите. Те са нещо, което зависи от метода на живот. Ако приказваме за всички останали неврологични болести, предварителната защита на напрежението е това, което би могло да предотврати началото на болесттите. Пациентът да вземем за пример има влечение към паркинсонова болест, рано или късно ще я развие. Стресът обаче може да я отключи доста по-рано.
Стресът може да отключи и множествената склероза, която е автоимунно заболяване.
Ясно е, че неприятните здравни привички най-сериозно се отразяват на инсултите. Първото значимо лекуване е лекуване на високото кръвно налягане, вероятно на диабета, на ритъмни нарушавания на сърцето, което обаче не се случва. И тъй като не се случва, завършекът е инсулт.
Повечето пациенти не схващат, че не е просто високо кръвно налягане. Проблемът е, че когато е високо и не го контролираш, се повреждат кръвоносните съдове. Много просто обяснимо е - високото налягане на една течност води до увреждане на съда, през който тя се движи. Важен е контролът на кръвното налягане, в аптеките продават апарати, всеки може да си го мери.
Начинът на хранене на българина е от голяма важност.
Ние ядем мазни свински храни, солена туршия, да не приказваме за алкохола.
Според средиземноморската диета алкохолът се счита за потребен до 2 чаши вино дневно и до 50 мл концентрат. Над това количество обаче алкохолът не е потребен.
- Като визионер в неврологията какво мислите, че ще се промени в близкото бъдеще?
- Почна да се трансформира. Това, което не имах вяра, че ще се случи, е лекуването на редките генетични болести и не толкоз редките. Наследствените болести, за които не съществуваше лекуване, то към този момент стартира да се появява. За някои от тези болести, от които децата умираха в доста нежна възраст, има генетично лекуване. Мисля, че идващото, на което ще бъдем очевидци, е взривът на генетичното лекуване на такива болести. В България то се заплаща от НЗОК.
Пациентите с множествената склероза у нас получават същото лекуване, което се ползва и по света
- Акад. Миланов, във връзка с неврологията ние българите все по-болни ли ставаме?
- Повечето неврологични болести са с генетично влечение. Не че са генетични болести, само че за множествена склероза, паркинсонова болест и други човек има някакво влечение да ги развие в даден миг. Стресът в действителност оказва въздействие на всички заболявания. Когато си под стрес, по-лесно ще се разболееш, само че не бих споделил, че ставаме по-болни.
- Кога отиваме на обзор при невролог, какви са здравните ни привички?
- Българинът счита, че е вечен, че няма да се разболее от нищо. Рядко върви на обзор, и то единствено когато няма накъде. Хората не вървят на профилактични прегледи, до момента в който в европейските страни културата е да си направиш профилактика и да откриеш болестта в точния момент. Тук го няма това.
- Т.е отговорът на идващия ми въпрос - какви са трендовете за ранно диагностициране на болесттите в неврологията, е, че са по-скоро отрицателни?
- Тенденциите са по-скоро отрицателни, да. Но младите са разнообразни хора спрямо по-възрастното потомство. На 20-30-годишна възраст стартират да имат европейска просвета. Ранно се обръщат към доктор, търсят аргументите за неразположението, което изпитват. Ще се трансформират нещата, само че би трябвало време.
- Какви реформаторски подходи в неврологията в УМБАЛНП „ Св. Наум " може да споделите?
- Винаги сме се опитвали да сме в крайник с новите неща. Невинаги е елементарно, тъй като медицината става все по-скъпа в целия свят. Всички нови диагностични проби са по-скъпи от старите.
Ние преди малко монтирахме нова гамакамера - апарат, който употребяваме за навременна и ранна диагностика на паркинсоновата болест. Аз я вкарах за първи път в неврологията през 2005 година Имахме остаряла гамакамера, която се амортизира с времето. Това е доста прекрасен способ, прави се най-вече в университетските лечебни заведения.
По отношение на друга инсталация - имаме всичко, което е модерно. В нашата болница има и барокамера - забавен способ за лекуване, който се употребява доста необятно за разнообразни болести. Прави усещане, че хората доста го търсят. Причината евентуално е, тъй като българинът медикаменти не обича, само че добавки доста обича. Тъй като барокамерата е малко различен способ на лекуване, ползата към нея е огромен. Но има резултат. Това, което би се предписание в една европейска клиника, ние го прилагаме в болничното заведение.
- Ако имаме постоянно главоболие, по кое време би трябвало да посетим доктор?
- Това е най-честият въпрос измежду младежите в България. Когато съм бил млад, имах главоболие, притеснявах се и отидох да си направя скенер. Никой не съумя да ми изясни от какво е. Сега, след толкоз години знаем, че 80% от това главоболие, което се среща при младите, се дължи на напрежението. То се назовава тензионно главоболие, обвързвано е със стрес. Това не значи, че имаш проблеми, а че си на педала - през целия ден си зает с доста неща. Младите хора, естествено, работят повече от възрастните, захващат се с няколко неща по едно и също време, а това се заплаща най-малкото с главоболие. Тензионното главоболие е доста постоянно срещано измежду младежите, те много се тормозят. Следващото по периодичност главоболие е мигрената. То е генетично заболяване, по-често е при дами. Някак си хората с мигрена обаче не се тормозят толкоз от главоболието си, колкото пациентите с тензионно главоболие. Вероятно това е по този начин, тъй като нормално тензионното главоболие се съпровожда от тревога и лека меланхолия. Това кара младите да търсят помощ. То е доброкачествено, елементарно се повлиява, не би довело до последствия, само че нарушава качеството на живот.
- С лекарства ли се повлиява?
- Да, само че е значимо да се знае с какви. Повечето наши пациенти, преди да отидат на доктор, стартират да злоупотребяват с аналгетици. Това не са лекарства, подобаващи за лекуване на главоболие, тъй като могат да доведат до неговото усложняване. Има си други лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни, които повлияват. Прави се профилактика, когато е доста постоянно главоболието, с антидепресанти. Антидепресантите не всеки път са неприятно нещо, някои от тях са основани особено за лекуване на това главоболие. То се дължи на привършване на серотонина и норадреналина в мозъка. Същите два невромедиатора са свързани с депресията. По тази причина се употребяват антидепресанти, а не тъй като пациентът има меланхолия.
- Множествената склероза е измежду болесттите, с които експертно се свързва вашето име у нас. Какво е значимо да знаем за множествената склероза?
- Свързват моето име с множествената склероза, тъй като преди да се занимавам с администрация, съм работил съвсем цялостен живот в Специализираното поделение по множествена склероза. Тук профилираната клиника по множествена склероза и паркинсонова болест е основана през 1964 година В Европа навлизат доста по-късно. Поради тази причина имаме обичаи, занимавали сме се доста време. Нещата тогава бяха доста по-сложни, нямаше магнитен резонанс, с който да се сложи диагнозата, нямаше лекуване. Сега сме на различен стадий. Имаме възприятие, че множествената склероза набъбна. Но това възприятие е малко лъжливо, тъй като с магнитния резонанс диагнозата се слага доста елементарно. Ние непрестанно се сблъскваме със случаи, като да вземем за пример младеж с главоболие, отива да си направи магнитен резонанс, без да се е съветвал с доктор. В проучването се появяват плаки на множествена склероза. По тази причина диагнозата се поставя доста по-рано, популярност богу към този момент има и лекуване. Има епидемиологично изследване за болестта, правено през 1996 година Тогава честотата беше 44 пациенти на 100 000 население. Сега колежка приключи сходно изследване, честотата към този момент е 120 на 100 хиляди в международен мащаб.
- Има ли статистика у нас?
- Статистиката е такава - някой прави дисертация. В целия свят се изследва тази периодичност, която е в пъти по-голяма отпреди. Според мен се дължи на магнитния резонанс, който бързо слага диагнозата и на по-дългата преживяемост на пациентите. Със актуалните лекарства пациентите живеят доста по-дълго. Навремето, когато нямаше лекуване, пациентът се инвалидизираше за няколко години и умираше по-късно. Сега изрично не е по този начин. В момента у нас има най-малко 11 медикамента за лекуване на множествена склероза. Имаме всичко, което го има и в света.
- Каква е сега междинната дълготрайност на живота на тези пациенти?
- Много е мъчно да се каже. Има разнообразни форми на болестта - неприятно и доста леко протичащи. Тук не приказваме дори толкоз за дълготрайност на живота, що се касае за инвалидизация. По-скоро броим времето, за което човек доближава до неработоспособност, т.е. да бъде прикрепен на инвалидна количка. Грубо, най-малко 15 години е несъмнено, че пациентът ще живее естествен живот. В целия свят текат непрекъснати изследвания, по тази причина, в случай че през днешния ден си приказваме за 11 медикамента, другата година ще са 20.
- Какви препоръки давате за предварителна защита от неврологичните болести? Към какви правила би трябвало да се придържаме, какви здравословни привички би трябвало да имаме?
- Превенцията е комплицирано нещо в неврологията, в случай че изключим инсултите. Те са нещо, което зависи от метода на живот. Ако приказваме за всички останали неврологични болести, предварителната защита на напрежението е това, което би могло да предотврати началото на болесттите. Пациентът да вземем за пример има влечение към паркинсонова болест, рано или късно ще я развие. Стресът обаче може да я отключи доста по-рано.
Стресът може да отключи и множествената склероза, която е автоимунно заболяване.
Ясно е, че неприятните здравни привички най-сериозно се отразяват на инсултите. Първото значимо лекуване е лекуване на високото кръвно налягане, вероятно на диабета, на ритъмни нарушавания на сърцето, което обаче не се случва. И тъй като не се случва, завършекът е инсулт.
Повечето пациенти не схващат, че не е просто високо кръвно налягане. Проблемът е, че когато е високо и не го контролираш, се повреждат кръвоносните съдове. Много просто обяснимо е - високото налягане на една течност води до увреждане на съда, през който тя се движи. Важен е контролът на кръвното налягане, в аптеките продават апарати, всеки може да си го мери.
Начинът на хранене на българина е от голяма важност.
Ние ядем мазни свински храни, солена туршия, да не приказваме за алкохола.
Според средиземноморската диета алкохолът се счита за потребен до 2 чаши вино дневно и до 50 мл концентрат. Над това количество обаче алкохолът не е потребен.
- Като визионер в неврологията какво мислите, че ще се промени в близкото бъдеще?
- Почна да се трансформира. Това, което не имах вяра, че ще се случи, е лекуването на редките генетични болести и не толкоз редките. Наследствените болести, за които не съществуваше лекуване, то към този момент стартира да се появява. За някои от тези болести, от които децата умираха в доста нежна възраст, има генетично лекуване. Мисля, че идващото, на което ще бъдем очевидци, е взривът на генетичното лекуване на такива болести. В България то се заплаща от НЗОК.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ