Откриха тъмно и изчезващо петно на ледената луна Енцелад
В НАСА не знаят тъкмо какво съставлява то и какви процеси го карат да изчезва толкоз бързо
Енцелад, една от 146-те луни на Сатурн, е изключително забавна за учените поради съществуването на под земята океан и ледени гейзери, които могат да съдържат молекули, свързани с живота. Една от най-новите загадки към луната е необичайно мрачно леке, което последователно изчезва.
Научният екип, воден от геолога Синтия Б. Филипс от НАСА, е разкрил петното, анализирайки данни от задачите Вояджър и Касини. Петното, с диаметър към 1 км, се е появило на изображения от 2009 година, само че до 2012 година към този момент е било съвсем изчезнало.
Това изобретение е изключително необичайно, защото Енцелад има висока " албедо " - повърхността му е извънредно светла, което прави появяването на мрачно леке необикновена. Освен това, петното участва и фотоси с по-висока резолюция. То не е сянка или резултат от топографски характерности.
Според учените, най-вероятното пояснение е, че това е кратер, формиран от удар с мрачен материал, който или е останал на повърхността, или е разкрил по-тъмен пласт лед под нея. Но има и по-вълнуваща догадка - в случай че петното е обвързвано с материал от вътрешността на Енцелад, то може да даде скъпа информация за състава на тази луна.
Според учените петното изчезва, тъй като последователно се покрива от ледени отлагания, свързани с гейзерите на Енцелад. Ледените частици, изхвърляни от повърхността, евентуално се натрупват и скриват петното с времето. Това обаче поражда въпроси. Според сегашните модели, с цел да се образува пласт лед задоволително пълен, с цел да скрие леке като това, биха били нужни към 100 години, а не няколко години, както е следено.
Възможно е обаче спомагателни фактори да форсират процеса, като частици от " Е-пръстена " на Сатурн, формиран от микроскопични ледени частици.
Откриването на това мрачно леке и неговото изгубване демонстрира, че учените към момента не схващат изцяло процесите на Енцелад.
Енцелад, една от 146-те луни на Сатурн, е изключително забавна за учените поради съществуването на под земята океан и ледени гейзери, които могат да съдържат молекули, свързани с живота. Една от най-новите загадки към луната е необичайно мрачно леке, което последователно изчезва.
Научният екип, воден от геолога Синтия Б. Филипс от НАСА, е разкрил петното, анализирайки данни от задачите Вояджър и Касини. Петното, с диаметър към 1 км, се е появило на изображения от 2009 година, само че до 2012 година към този момент е било съвсем изчезнало.
Това изобретение е изключително необичайно, защото Енцелад има висока " албедо " - повърхността му е извънредно светла, което прави появяването на мрачно леке необикновена. Освен това, петното участва и фотоси с по-висока резолюция. То не е сянка или резултат от топографски характерности.
Според учените, най-вероятното пояснение е, че това е кратер, формиран от удар с мрачен материал, който или е останал на повърхността, или е разкрил по-тъмен пласт лед под нея. Но има и по-вълнуваща догадка - в случай че петното е обвързвано с материал от вътрешността на Енцелад, то може да даде скъпа информация за състава на тази луна.
Според учените петното изчезва, тъй като последователно се покрива от ледени отлагания, свързани с гейзерите на Енцелад. Ледените частици, изхвърляни от повърхността, евентуално се натрупват и скриват петното с времето. Това обаче поражда въпроси. Според сегашните модели, с цел да се образува пласт лед задоволително пълен, с цел да скрие леке като това, биха били нужни към 100 години, а не няколко години, както е следено.
Възможно е обаче спомагателни фактори да форсират процеса, като частици от " Е-пръстена " на Сатурн, формиран от микроскопични ледени частици.
Откриването на това мрачно леке и неговото изгубване демонстрира, че учените към момента не схващат изцяло процесите на Енцелад.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ