Да улесниш живота на бюрократа
В националното творчество съществува афоризмът „ като ми каже добър вечер, озъртам се да видя къде е слънцето “. Същото важи и когато държавното управление заобещава да олекоти бича на всеки редови жител – административната тежест. Висенето по опашки в институции и банки, събирането на документи, попълването на ненужни заявления, циркулиране на гишета и кабинети, все за следване на чиновнически разпореждания.
Всички тези занимания, като се изключи че съставляват анекдотно преживяване на всеки роден поданик, са изчислени и систематизирани от Световната банка, която слага страната ни на последно място в Европейски Съюз по администриране на заплащането на налози. У нас, съгласно проучването Doing Business от 2017 година, заплащането на налози за дребна или междинна компания лишава 453 часа годишно, за съпоставяне в Германия същото се реализира за 218 часа, а при северните ни съседи за 161. Само данъчните инспекции по корпоративно облагане в България лишават толкоз време, колкото всички занимания с данъчната администрация в Естония – към 80 часа. Изоставаме с доста.
На този декор, в средата на септември Министерство на финансите показа редица нови регулации посредством промени в Закона за налог добавена стойност. Основната им цел е улеснение живота на бюрократите, за сметка на времето и напъните на жителите и бизнеса. Колкото и да опонират на декларираните цели на държавното управление, а точно „ понижаване на административната тежест “, новите регулации следват една централна политика на хазната от последните години. Ако пари не съумяват да се съберат в бюджета по една или друга линия, се вкарват рестрикции, санкции и даже нововменени отговорности на данъкоплатците.
С други думи – неуспехът на подопечените на министър Горанов се трансферира на елементарните жители. Класически образец от близкото минало е регулацията, която изисква от юридически лица, наемащи пространства от физически лица, да заплащат налог, който техните наемодатели дължат, и по-късно да си го получават назад посредством понижаване цената на наема. Причината – на Национална агенция за приходите е по-лесно да събира вземания от компании, в сравнение с от жители. Разбира се, заплащането на непознати налози изисква в допълнение писане, хартия, работа на счетоводители. Това няма значение, тъй като служителите съумяват да си трансферират работата върху дребния и междинен бизнес.
В сходен дух са новите оферти на финансовото министерство отностно куриерските компании и акцизните артикули. Куриерите ще би трябвало да изискват от подателите заявления за това, че са платили акциза или бандерола на стоките, които пращат. Ако се окаже, че въпреки всичко някой е пратил сходен продукт без да заплати, транспортиращата компания ще понася наказване, с изключение на, в случай че не се съгласи да „ издаде “ своите клиенти и да помогне на митническите чиновници. Освен, че ще основават мрежа от информатори, формирана от бизнеси против техните клиенти, митничарите ще получат още полицейски функционалности -да изискват персонална карта от жителите.
Нивото на държавническо мислене и основаване на политики в Министерството на финансите се простира до ограничения останали от дълго време в XX век. Данъци ще се събират с полицейщина, на процедура с нова силова конструкция за тютюна и алкохола. В същия дух се предлага основаването на „ черен лист “ на търговски обекти, които подлежат на запечатване и ще бъдат обявявани обществено и в медиите, нещо като „ враговете на хазната “. Премахва се и една от положителните практики, 5-процентната остъпка върху налозите на физически лица, подали своята декларация през интернет. Върви се към цялостно унищожаване на позитивните работещи тласъци за сметка на отрицателните неработещи.
Черешката на тортата в препоръчаните промени е следващият опит да се смъкна таванът на кешовите заплащания. След като единствено доскоро повече от месец стана ясно, че концепцията за събаряне на тавана от 10 000 лева на 1000 или 5000 лева не се приема от обществеността и специалистите, откакто и двете оферти не минаха гласувания в Народното събрание, опитите са възобновени, за следващ път с погрешни причини.
Първият е, че това е практиката в Европейския съюз. Бърза информация демонстрира, че на доста места в Европа въобще няма тавани – Германия, Австрия, Англия, Швеция, Литва, Естония, Словения са единствено няколко образеца. На други места, където съществуват органичения, като да вземем за пример Чехия и Словакия, таванът е към 15 000 евро, т.е. по-висок от нашия сега. Обединяващото при страните с ниски кешови тавани, като Испания, Португалия и Гърция, е неприятното положение на обществените финанси. От страните с най-тежки фискални рецесии ли ще черпим хрумвания за своето финансово законодателство?
Вторият погрешен мотив е, че „ не се чака нарастване на административната тежест “ за жителите и икономическите оператори. Изглежда вносителите не са наясно, че съхранението на средства в банка и осъществяването на банкови интервенции не става гратис. За страдание, самата работа с финансовите институции постоянно наподобява на среща с тежка бюрократична машина. От Министерство на финансите не се интересуват за платените банкови такси или изгубеното време, значими са предстоящите от тях 1,2 млн. лева спомагателни доходи (които надали ще се материализират) и опцията да наблюдават под око всяка транзакция на българските жители.
През лятото още веднъж беше обсъждано и гласувано оферти за събаряне на тавана за кешови разплащания. Първоначалният проект предвиждаше постепено понижаване първо до 5000 лева и по-късно до 1000 лева След сериозен обществен отпор, депутатите гласоподаваха да се резервира сегашният размер на тавана от 10 000 лева
За нас остава да се чудим след полицейско-митническите служби, черните описи, декларациите и кешовите тавани, къде остава облекчаването на жителите. Или се имат поради едни съответни жители – служителите и политиците?
Всички тези занимания, като се изключи че съставляват анекдотно преживяване на всеки роден поданик, са изчислени и систематизирани от Световната банка, която слага страната ни на последно място в Европейски Съюз по администриране на заплащането на налози. У нас, съгласно проучването Doing Business от 2017 година, заплащането на налози за дребна или междинна компания лишава 453 часа годишно, за съпоставяне в Германия същото се реализира за 218 часа, а при северните ни съседи за 161. Само данъчните инспекции по корпоративно облагане в България лишават толкоз време, колкото всички занимания с данъчната администрация в Естония – към 80 часа. Изоставаме с доста.
На този декор, в средата на септември Министерство на финансите показа редица нови регулации посредством промени в Закона за налог добавена стойност. Основната им цел е улеснение живота на бюрократите, за сметка на времето и напъните на жителите и бизнеса. Колкото и да опонират на декларираните цели на държавното управление, а точно „ понижаване на административната тежест “, новите регулации следват една централна политика на хазната от последните години. Ако пари не съумяват да се съберат в бюджета по една или друга линия, се вкарват рестрикции, санкции и даже нововменени отговорности на данъкоплатците.
С други думи – неуспехът на подопечените на министър Горанов се трансферира на елементарните жители. Класически образец от близкото минало е регулацията, която изисква от юридически лица, наемащи пространства от физически лица, да заплащат налог, който техните наемодатели дължат, и по-късно да си го получават назад посредством понижаване цената на наема. Причината – на Национална агенция за приходите е по-лесно да събира вземания от компании, в сравнение с от жители. Разбира се, заплащането на непознати налози изисква в допълнение писане, хартия, работа на счетоводители. Това няма значение, тъй като служителите съумяват да си трансферират работата върху дребния и междинен бизнес.
В сходен дух са новите оферти на финансовото министерство отностно куриерските компании и акцизните артикули. Куриерите ще би трябвало да изискват от подателите заявления за това, че са платили акциза или бандерола на стоките, които пращат. Ако се окаже, че въпреки всичко някой е пратил сходен продукт без да заплати, транспортиращата компания ще понася наказване, с изключение на, в случай че не се съгласи да „ издаде “ своите клиенти и да помогне на митническите чиновници. Освен, че ще основават мрежа от информатори, формирана от бизнеси против техните клиенти, митничарите ще получат още полицейски функционалности -да изискват персонална карта от жителите.
Нивото на държавническо мислене и основаване на политики в Министерството на финансите се простира до ограничения останали от дълго време в XX век. Данъци ще се събират с полицейщина, на процедура с нова силова конструкция за тютюна и алкохола. В същия дух се предлага основаването на „ черен лист “ на търговски обекти, които подлежат на запечатване и ще бъдат обявявани обществено и в медиите, нещо като „ враговете на хазната “. Премахва се и една от положителните практики, 5-процентната остъпка върху налозите на физически лица, подали своята декларация през интернет. Върви се към цялостно унищожаване на позитивните работещи тласъци за сметка на отрицателните неработещи.
Черешката на тортата в препоръчаните промени е следващият опит да се смъкна таванът на кешовите заплащания. След като единствено доскоро повече от месец стана ясно, че концепцията за събаряне на тавана от 10 000 лева на 1000 или 5000 лева не се приема от обществеността и специалистите, откакто и двете оферти не минаха гласувания в Народното събрание, опитите са възобновени, за следващ път с погрешни причини.
Първият е, че това е практиката в Европейския съюз. Бърза информация демонстрира, че на доста места в Европа въобще няма тавани – Германия, Австрия, Англия, Швеция, Литва, Естония, Словения са единствено няколко образеца. На други места, където съществуват органичения, като да вземем за пример Чехия и Словакия, таванът е към 15 000 евро, т.е. по-висок от нашия сега. Обединяващото при страните с ниски кешови тавани, като Испания, Португалия и Гърция, е неприятното положение на обществените финанси. От страните с най-тежки фискални рецесии ли ще черпим хрумвания за своето финансово законодателство?
Вторият погрешен мотив е, че „ не се чака нарастване на административната тежест “ за жителите и икономическите оператори. Изглежда вносителите не са наясно, че съхранението на средства в банка и осъществяването на банкови интервенции не става гратис. За страдание, самата работа с финансовите институции постоянно наподобява на среща с тежка бюрократична машина. От Министерство на финансите не се интересуват за платените банкови такси или изгубеното време, значими са предстоящите от тях 1,2 млн. лева спомагателни доходи (които надали ще се материализират) и опцията да наблюдават под око всяка транзакция на българските жители.
През лятото още веднъж беше обсъждано и гласувано оферти за събаряне на тавана за кешови разплащания. Първоначалният проект предвиждаше постепено понижаване първо до 5000 лева и по-късно до 1000 лева След сериозен обществен отпор, депутатите гласоподаваха да се резервира сегашният размер на тавана от 10 000 лева
За нас остава да се чудим след полицейско-митническите служби, черните описи, декларациите и кешовите тавани, къде остава облекчаването на жителите. Или се имат поради едни съответни жители – служителите и политиците?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ