В началото на VIII век с появата на кан Тервел

В началото на VIII век с появяването на кан Тервел се заражда нова епоха в развиването на българската страна и нейните взаимоотношения с Византийската империя. Наследявайки ръководството след, Тервел поема управлението на една несигурна и търсеща своето място страна, ситуирана до границите на могъщата Византия.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка доктор инж. Румен Петков . В нея писателят Румен Петков от Политическа партия „ Единение “ разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин макар провокациите Тервел съумява освен да утвърди външнополитическата позиция на България , само че и да заложи основите на нейната вътрешна непоклатимост и разцвет. Чрез умела дипломатия и стратегически военни съюзи , той трансформира българската страна в важен фактор на Балканите и в Европа, оставяйки неизличима диря в историята на района.

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ С идването си на власт през 701 година Тервел, наследникът на основоположника на Дунавска България – кан Аспарух, поема управлението на една към момента несигурна в своето състояние, млада българска страна, която има за комшия могъщата и обширна Византийска империя, с чийто боен капацитет би трябвало да се преценява.

Византия от своя страна се смята за пряк правоприемник на Римската империя, приема българите за краткотрайно пребиваващ безчовечен народ, който би трябвало да бъде облагороден от византийската просвета.

През 705 година детронираният Юстиниан II Ринотмет-Носоотрязания, съумява да избяга след 10-годишно изгнание в Херсонес Таврически (дн. Херсон), намираща се на Кримския полуостров и след доста инциденти се озовава за помощ при Тервел. Двамата подписват договорка – Юстиниан благодарение на 15 000 българи стига до Константинопол и след прелом си връща престола.

За да покаже благодарността си, Юстиниан възнаграждава българския държател със злато, сребро, коприна, дава му високата византийска купа „ кесар “ (цезар) и даже му издига скулптура в Константинополския хиподрум. България получава и региона Загоре (дн. Ст. Загора). Тази купа, втора в империята, прави българския държател на практика еднакъв на василевса. По този метод кан Тервел получава правата на лигитимен държател над територии, които до неотдавна са благосъстоятелност на Византийската империя. В създалата се конюнктура е очакван и бракът сред Тервел и малолетната щерка на императора Анастасия, от първата му брачна половинка Евдокия.

Три години по-късно Юстиниан прави оценка това като неточност в ръководството си и когато укрепва властта си взема решение да си върне назад крепоста Загоре. Не единствено отхвърля уговорения брак, само че и провежда боен поход против българите.

Битката при Анхиало 708 година

През 708 година византийските конни отряди доближават крепостта Анхиало и се разполагат на стан в полята към нея, като не подозират, че българската войска ги чака скрита в планинските вериги в региона. Сигурен в триумфа си императорът не взема ограничения за отбраната на лагера. Докато нападателите събират храна, българите ненадейно ги атакуват и унищожават ромеите, като вземат доста пленници, коне и оръжие. Императорът и малко на брой от хората му съумяват да се доберат до крепостта и да се затворят в нея. Българите обсаждат крепостта Анхиало и отбраняващия се в нея Юстиниан II. На третата нощ императорът съумява да отплава скрито с корабите си към Константинопол, където се завръща „ със позор “. Последват протести в армията които заплашват властта му. И до момента в който Юстиниан се пробва да успокои отрядите в Мала Азия, Филипик Вардан превзема Константинопол и се прогласява за император, убива малолетният наследник на Юстиниан – Тиберий, с което дефинитивно прекъсва династията на Ираклеоните. Самият Юстиниан е зарязан от множеството армии и бива хванат и обезглавен през декември 711 година, близо до столицата.

След убийството, Тервел продължава да се намесва в ръководството на Империята под претекст, че отмъщава за съдружника си. През 716 година подписва кротичък контракт с новия император Теодосий III, който гласи:

– Византийската империя се задължава да заплаща дънък на България;
– Византийската империя признава българските граници, влизащи в земите Загоре;
– Двете страни се задължават да си предават бегълците, които са упрекнати в скрит план против законния държател.
– Право на импорт имат единствено артикули, снабдени с държавен щемпел. В противоположен случай подлежат на конфискация.

Последната уговорка се счита за първия случай в историята на контракт с уговорка, уреждаща стопански взаимоотношения сред две страни.
Войната с арабите през 717-718 година

На 25 март 717 година за византийски император е коронясан Лъв III Исавър (Сириеца), сложил началото на Сирийската династия. През лятото на същата година Маслама ибн Абд ал Малик, брат на халифа Сюлейман, минава Дарданелите и със 120-хилядна войска и 2500 кораба блокира Константинопол така наречен „ Град на човешките фантазии “. Столицата на Източната римска империя разполага с най-хубавите укрепления в света, защитавана е от 30 000-на постоянна армия и има население над един милион души – най-големият град на планетата по това време. В същото това време обаче ислямът се трансформира в първата световна система, съчетаваща в себе си общи обществени, културни и политически връзки по метод, по който Християнството не съумява да доближи.

Маслама счита, че в случай че покори перлата на Средиземноморието, славата му ще доближи тази на Праведните халифи – директните сподвижници на Пророка. Египетски моряци християни дезертират от арабския флот и дават скъпа информация на Лъв III за тактиката и желанията на Маслама. С помощта на гръцкия огън императорът краткотрайно отблъсва вражеския флот.

През юли 717 година цялата арабска войска се трансферира на Балканите през Дарданелите. Маслама разделя войските си на три елементи. Основните сили поемат непосредствено към Константинопол, като частите на Маслама минават последни през Дарданелите. Един корпус е изпратен да обсади Никея, а различен авангарден сегмент, отпред с Ухайда отпътува на север, с цел да плячкоса Тракия и да подсигури тила на арабската войска. Тук точно се случва първия повратен миг от акцията, който предрешава бъдещето й. Силите на Ухайда, увлечени в безпроблемния си набег, нахлуват прекомерно надълбоко по долината на р. Тунджа и навлизат в земите, които Юстиниян II е отстъпил на българите – така наречен област Загоре. Българските войски, водени от престолонаследника Кормесий, наблюдават придвижването на арабите още от навлизането им в Тракия.

Нарушаването на границата води до конфликт в региона сред Нова и Стара Загора, в резултат на което частите на Ухайда са изцяло разгромени, а българите потеглят на юг. В началото на август силите на Кормесий догонват ариергарда на Маслама и според Договора за взаимопомощ, кан Тервел оглвява войска против арабите. С идването си българите се явяват в тила на съперника и огромна част от вражеската армия е унищожена. Арабите усещат заплахата и със сухопътната си войска стартират да отбраняват лагера в два окопа – единият против Константинопол, а другият – против българите. В тази война арабите демонстрират изключителна непримиримост макар неподходящите климатични условия – зимата е незапомнена, цели 100 дни температурите са минусови и земята е покрита със сняг. Припасите на арабите свършват и бойците са принудени да ядат отпадъци, трупове и наносите по корабите. Сред обсадители и обсадени плъзва зараза, от която измират хиляди.

До лятото на 718 година в двата лагера не се подхващат настъпателни дейности. Арабите не устоят, поемат самодейността и атакуват българския стан, само че офанзивата им е отбита.
Това ги принуждава да вдигнат обсадата на 15 август, тъкмо година след началото й, и стартират да се изтеглят към Дарданелите. Оказва се, че ги чака една последна горчива изненада. Конницата ръководена от Кормесий ги нападна, до момента в който се точат в дълга походна колона. Ударът е пагубен, армията е хвърлена в бягство. Според хрониките на Теофан Изповедник българите избиват над 22 000 души.

Победата е по този начин грандиозна, че арабите в никакъв случай повече не съумяват да стъпят на Балканите. За малко време арабите претърпяват нечувано до тогава проваляне от българите. Константинопол е избавен, а името на България се разнася по всички краища на тогавашния свят. С успеха си кан Тервел не разрешава на арабите да обхванат навътре в Европа.

По времето на кан Тервел е основан най-старият и най-внушителният старобългарски паметник, непокътнат в Европа – барелефът Мадарски конник, като мемориал в чест на успехите над Византия, в памет на кан Аспарух и в израз на величието на българската страна. “