Актьорът Константин Еленков: Понякога скромността граничи с лицемерие
В началото на този месец в Драматичен спектакъл - Пловдив се състоя дълго чаканата премиера на представлението " Едип и пророците " - върхова от трилогията за пътуващия човек. Отново е под режисурата на Диана Добрева и драматургията на Александър Секулов.
Представлението обаче няма да е акцентът на нашия диалог през днешния ден. Дори и за нас би било мъчно да го опишем накратко, по тази причина съветваме ви просто да го гледате.
Днес ще си приказваме искрено с Константин Еленков, по-известен като българския Одисей, а към този момент и Едип в постановката " Едип и пророците ".
Въпреки своите 27 години, Константин към този момент може да се похвали с основни функции в постановките: " Калигула " и " Бащата " за Народния спектакъл, както и с " Одисей ", " Коприна ", " Майстори ", " Солунските съзаклятници " и още доста други към пловдивския спектакъл.
Актьорът произлиза от фамилия, известна в средите на изкуството. Майка му е Диана Добрева – актриса и сценичен режисьор, а татко му е българският комедиен сценарист и публицист Ангел Еленков-Аци.
Повече за това какво е да " вирееш " в такова семейство и за любовта към изкуството ще научите в изявлението му пред Велизара Ангелова за " Фокус " .
Здравей, Константин. В едно остаряло изявление показа, че към момента се чувстваш в сянката на родителите си. Смяташ ли, че към този момент си съумял да излезеш от нея или ситуацията е по-скоро на светлосенки?
Приятен въпрос. Аз съм казвал, че съм в сянката им, в действителност. Това за мен обаче в никакъв случай не е било нещо неприятно. Напротив, то е хубаво, тъй като човек има потребност понякога да се скрие на сянка, когато стане " напечено ".
Аз съм горделив с това, което са родителите ми, фамилията ми. Не желая да надскачам тяхното, защото аз съм свое лично създание и аз ходя по различен път. Моите неща са други и аз няма да минавам от сянката им, аз просто ще основа своя лична светлина.
И въпреки всичко това, че произхождаш от много известна актьорска фамилия, повече ти оказва помощ или пречи в кариерата?
Много постоянно е имало зли езици, само че аз не обръщам внимание на това. Непукист съм. И също по този начин съм извънредно неделикатен човек. В смисъл, че не одобрявам скромността, когато тя е непременно. Затова дръзвам да настоявам за себе си, че аз знам какво и по какъв начин съм постигнал самичък. А това, че съм от такова семейство безусловно поравно ми пречи и оказва помощ.
Пречи поради съмненията, че съумявам чрез родителите си. Но и ми оказва помощ, тъй като съм бранш в една среда, в която аз към този момент имах знанията почти по какъв начин се случват нещата в изкуството. Тоест доста по-малко фактори са ме изненадали по време на професионалната ми кариера като артист.
Спомена, че смяташ себе си за неособено скромна персона. Какво мислиш за това качество?
Аз съм непретенциозен дотолкоз, доколкото е обикновено да си непретенциозен. В същото време не съм, както към този момент споделих, тъй като скромността в един миг стартира да се трансформира в двуличие. Според мен тези неща не би трябвало да се премълчават, единствено тъй като си мислиш, че по този начин си по-добър или учтив човек. Глупаво е. Това не е обвързвано напълно с арогантността. Но даже и да е, аз не виждам неприятно човек да е малко нахален.
Мечтата на по-младите артисти нормално е обвързана с реализация в кино или телевизионна продукция. Ти предпочиташ театралната сцена. Защо?
Абсолютно, по този начин е. Аз съм се влюбил в театъра, не в киното или в малкия екран. Не съм артист, с цел да преследвам популярност и пари. Актьор съм, тъй като за мен това е идея, която съм съм " съградил " в театъра още от дете. Бих желал в действителност да съм част от онази гражданска война, оня протест в изкуството, за който все се приказва. Трябва да има протест в изкуството и мисля, че ще го доведем единствено и само през упоритостта на това да останем в театъра, да останем в България. Това, което желая и виждам съгласно мен е в театъра.
Ако театърът и актьорското майсторство просто изчезнат от света, с какво щеше да се занимаваш тогава? Защо въобще реши да станеш артист, с изключение на фамилния фактор?
Почти беше невероятно да не се занимавам с това. Но в случай че изчезнат от света, постоянно съм казвал, че с огромно наслаждение бих бил антиквар. Много обичам остарели движимости, такива с история. Бих се радвал да си имам някакво мистериозно, свито в безистен магазинче, да си заставам обсипан с някакви красиви предмети. А станах артист, с изключение на фамилният фактор, защото…ами, тъй като по този начин. Така съм роден! Звучи тривиално и гадно, само че е по този начин, в действителност.
Кой ти повлия най-силно като модел на държание в живота? Коя е мисълта, която те съпътства в моменти на компликация?
Цялото ми семейство ми е модел на подражателство, безусловно всички. Те са извънредно забавни и същински хора. Страшно радикални във вижданията си за живота, в желанията си, доста твърди и уверени във всичко, което вършат.
Мисълта, която ме води в живота е елементарна. Живота е прелестен и основан за живеене и аз просто желая да взема максимума. Искам да изживея " цялото ", без нищо да ме събаря. Защото разбрах, че човек няма какво да губи. Може да изгуби само материята, само че никой не знае до дъно какво е духа и какво следва по-късно. Винаги има излаз и метод. Въпросът е единствено да вярваш и да живееш!
Как успяваш да задържиш концентрацията си по време на двучасово зрелище? Особено в моментите, в които си отвън сцената.
Слава богу в по-големите спектакли концентрацията е най-силна. Аз не излизам от сцената, не и за повече от 30 секунди. По този метод и не излизам от транса. Много необичайно нещо е това. Аз го назовавам свръхконцентрация. Знам, че един театър е минал добре, когато след края на представлението не помня нищо, не помня по какъв начин съм играл. Аз съм бил там, само че съм липсващ като себе си и съм станал явно нещо друго. Хем е като полет, хем е доста изтощително, тъй като не си даваш сметка какъв брой доста си дал.
Има ли роля, която мечтаеш да изиграеш?
Една от функциите, които мечтаех да изиграя, толкоз мощно желаех да я играя, че не устоях и си я режисирах самичък - ролята на Велмон в " Опасни връзки ".
В средите на изкуството си прочут освен с актьорските си умения, само че и като много добър кулинар. Кое е ястието, което обичаш да готвиш най - доста?
Те са две, по тази причина ще кажа и двете. И двете ястия са ми като почерк в готвенето, защото са най-бързите и най-ефектните неща, които можеш да предложиш. Например в обстановка, в която се разбираш за вечеря с някого след два часа и ти си желае да сготвиш, само че не си си съобразил доста нещата и времето за подготовка. Едното е картофено суфле, а второто е салата " Снежанка ".
Кое е по-добре, артистът да получава близки до неговата същина и сегашно положение, функции или нещо радикално друго от него?
Аз обичам и двете неща. Близките, тъй като резонирам с тях и както те попиват вътре в мен, по този начин и аз в тях. При далечните имаш сладостта от това да изучаваш някакъв различен облик, да съградиш някакъв различен човек, само че през теб. Тоест той не е изрично различен другояче става бутафория. Това е доста забавно по какъв начин ти би трябвало да минеш през облика, тъй като хората споделят: " Образът би трябвало да мине през теб ". Не. Когато е отдалечен, ти би трябвало да минеш през него, да доведеш себе си оптимално до този човек, който стои против теб написан или пожелан.
Може да се каже, че с представления като " Едип и пророците ", " Коприна " и " Одисей " твоята майка стана бунтовник на българската театрална сцена, като размива тотално визиите за обичаен спектакъл. Несъмнено, говорейки за тези творени,я можем да изброим безчет суперлативи. Смесица от съвременни технологии, мултимедия и специфични резултати, и в същото време обичайната трагична игра. Но мислиш ли, че ценителите на театъра приветстват напълно този вид постмодерен спектакъл? Разсейва ли това, фокусът от положителната остаряла актьорска игра?
Ще стартира в обратна посока с въпроса. Според мен не размива фокусът от " положителната остаряла актьорска игра ", както казахте. Ако си задоволително " шлифован ", не би трябвало да ти попречи. На доста хора им, тъй като желаят да се обърне по-конкретно внимание на самите тях. В подобен великански план на всичко се обръща еднообразно внимание, с цел да може да се получи тази хомогенна примес, която са тези спектакли. В множеството спектакли нормално виждаш всичко зад сцената. Тук обаче виждаш цялост! Целият този свят, който тя основава и ти живееш в действителност в него. Много е забавно.
Според мен публиката е аудитория. Тя постоянно ще приема всеки театър друго, рецензия се намира постоянно. Аз не одобрявам театрална рецензия, макар, че това е доста мощно изявление.
Защо не одобряваш театралната рецензия?
Изкуството е метод на изложение, позиция. Не можеш да кажеш, че гледната ми точка не е вярна. Тя не е вярна съгласно твоите разбирания, само че тук не се занимавам с твоите, а споделям моите. И в двата случая си добре пристигнал. Тук няма неверно и няма правилно.
Казват, че положителният артист като че ли дава тялото си на души, останали без такова обаче. Изморително ли е това и по какъв начин се отърсваш?
Това е чувство е изключително. Да предоставиш себе си на нещо друго е извънредно мощно и красиво, и когато още веднъж се върнеш усещаш, доста мощна отмалялост. Чувството е като че ли си карал три часа кънки на лед, събуеш ги и още веднъж обуеш естествените си обувки. Хем ги чувстваш извънредно леки, хем пулсират, хем е още по-особено.
А за почивката, това в действителност е един плюс за артиста. Можеш в действителност да си починеш, само че не тъкмо от самия себе си, а като мен в живота. Тоест можеш да си починеш от същинския живот, действителността, само че не цялата, а битовата. Тя е нещото, което изморява най-вече индивида.
Актьорството ли е крайната цел и мислиш ли в даден миг да започнеш да се занимаваш с постановка, като майка си, или нещо още по-различно?
Аз към този момент съм се занимавал с постановка, а в главата си и не спирам да се занимавам. От доста дълго време мисля идващото си режисьорско въведение на сцена и то следва да бъде доста скоро. Когато приказваме за постановка и актьорство аз не ги деля доста, тъй като желая да играя в спектаклите, които слагам.
Според мен е доста значимо за един режисьор да е бил първо артист, тогава единствено знаеш какво е. Нищо персонално към режисьорите, които не са били артисти, несъмнено.
Прагматичен ли си?
Изключително непрагматична персона съм! Прагматиката е нещо, което не познавам. Дори не съм сигурен, че знам етимологията на думата.
Актьорът няма удобна зона или всичко е удобна зона?
Много артисти се борят с това. Някак си в НАТФИЗ влизаш на 18-19 година и завършваш и целият този развой за някои хора е опит да излязат от удобната си зона. Една голяма част от това да се научиш да си артист е обвързвана с това непрестанно да можеш да се предизвикваш, напускайки зоната си на комфорт. Според мен най-добре е въобще да не си създаваш зона на комфорт, а тя да е тъкмо всичко. На този стадий аз нямам роля, в която да не се усещам удобно!
Всеки приказва за вашето куче-Байрън. То постоянно е обект на внимание от разнообразни звезди. Притесняваш ли се, че някой ден може да стане по- известно от теб?
Байрън към този момент е по-известен от мен! Той стана прочут, около това, че доста работех и какво се оказа, че аз в действителност работя за неговата популярност, не за своята. Тъй като го оставям при всевъзможни мои познати хора, а аз нали в никакъв случай не се занимавам със обществени мрежи, тъй като намирам концепцията за тях за скучна и студена. Но популярност богу има хора, които го снимат непрестанно, качват го на сторита и той стана един инфлуенсър! " Инфлуенсва " с хубостта си! Не мисля, че ще стане по-известен от татко си. Надявам се да не стане, уповавам се да бъде добър с мен…
Често хората гледат на актьорите като на едно малко или доста затворено мини общество. Ако е по този начин, чувстваш ли се удобно, когато излизаш от него?
Това постоянно е било някакъв вид обвиняване от външния свят към нас. Виж какъв брой забавно го споделям – " външния свят ". Все едно ние имаме нашия свят и всичко останало е там. Но то в действителност е по този начин. Ние сме обградени от един по-малък кръг заради простата причина, че ние не излизаме от театрите си. Правим това по през целия ден и е обикновено да ни е това обкръжението.
Имам доста другари, които не се занимават с актьорство и се виждам рядко с тях. Проблемът е, че ти просто работиш и до момента в който създаваш, тези хора, които са ти сътрудници, ти стават доста близки другари, а даже и семейство. Иначе би трябвало да си най-самотният човек на света. Няма по какъв начин!
А в случай че попадна в среда, която е отвън изкуството, се усещам прелестно. Сверявам си часовника, а те грубо доста ми се забавляват. Смеят ми се непрекъснато на нелепостите и на мен ми е ужасно прелестно. Някак си семплостта и това, че те нямат тези натоварвания от това да се приказва за спектакъл, да се приказва за изкуство, за нещо такова, ме кара да си почивам и ми е прелестно.
От особена значимост за артиста е да има богат вътрешен свят, само че и добре усъвършенствани двигателни и говорни умения, с които да го изрази. Това, което също отличава артиста от останалите хора, може би е недотолкова " тихото “ предпочитание да бъде забелязан. Къде стои то в пирамидата на характерностите и има ли доза лакомия?
Не е алчно. Аз това съм го казвал доста постоянно на някакви хора, които да речем пишат. Той си написа нещо там – лирика, пиеси, мисли и споделя: " Не, аз го върша за себе си, само че ето в случай че искаш виж “. И аз това споделям: " Всеки написа, с цел да бъде четен “. В един миг разбрах обаче, че не е тъкмо по този начин. Ако си в действителност човек, който се е отдал на изкуството и някак си това е методът ти на изложение, за мен тогава по-правилното е: всеки написа, с цел да бъде чут.
Защото има какво да каже и по този начин е и с всеки артист. Той споделя нещо или по-скоро пита нещо в идеалния случай. Аз запитвам въпрос, който ме интересува, дайте да си го зададем всички и дружно да търсим отговора. Ние се стремим към това да бъдем чути.
Коя е песента, която те разказва най-добре в сегашния миг?
Аз постоянно съм имал едно парче, което съм наричал " саундтракът на живота ми “ и то е на Bonobo-Silver. Това е нещото, което като придвижване, звучене и жанр разказва най-добре това, което е вътрешната ми сила в живота. Според мен като цяло музиката е едно от най-важните изкуства, основани в миналото и най-извънредните.
Хората на изкуството постоянно странят от политическия аспект на публичния живот. Имаш ли мнение, свързани с политиката въпроси, интересуваш ли се?
Мен не ме занимава политиката, за мен тя би трябвало да бъде превърната в държавна администрация и нищо повече. Не би трябвало да се дава власт и изключителни пълномощия на ръководещите, защото те би трябвало да служат на народа, а не народът да служи на тях. Затова сме народна власт, а не монархия. Тези хора не са ни владетели, ние би трябвало да сме техните и те да отсяват желанията ни, най-практичните и най-възможните за осъществяване, естествено.
Също по този начин все пак доста актьори ги занимава политиката и даже цялото им изкуство е отдадено на политически визии и обществени проблеми. Аз се занимавам по-скоро с проблемите на духа, страстта и човешкия разсъдък, в сравнение с с тези на общественото живеенe.
Велизара АНГЕЛОВА
Представлението обаче няма да е акцентът на нашия диалог през днешния ден. Дори и за нас би било мъчно да го опишем накратко, по тази причина съветваме ви просто да го гледате.
Днес ще си приказваме искрено с Константин Еленков, по-известен като българския Одисей, а към този момент и Едип в постановката " Едип и пророците ".
Въпреки своите 27 години, Константин към този момент може да се похвали с основни функции в постановките: " Калигула " и " Бащата " за Народния спектакъл, както и с " Одисей ", " Коприна ", " Майстори ", " Солунските съзаклятници " и още доста други към пловдивския спектакъл.
Актьорът произлиза от фамилия, известна в средите на изкуството. Майка му е Диана Добрева – актриса и сценичен режисьор, а татко му е българският комедиен сценарист и публицист Ангел Еленков-Аци.
Повече за това какво е да " вирееш " в такова семейство и за любовта към изкуството ще научите в изявлението му пред Велизара Ангелова за " Фокус " .
Здравей, Константин. В едно остаряло изявление показа, че към момента се чувстваш в сянката на родителите си. Смяташ ли, че към този момент си съумял да излезеш от нея или ситуацията е по-скоро на светлосенки?
Приятен въпрос. Аз съм казвал, че съм в сянката им, в действителност. Това за мен обаче в никакъв случай не е било нещо неприятно. Напротив, то е хубаво, тъй като човек има потребност понякога да се скрие на сянка, когато стане " напечено ".
Аз съм горделив с това, което са родителите ми, фамилията ми. Не желая да надскачам тяхното, защото аз съм свое лично създание и аз ходя по различен път. Моите неща са други и аз няма да минавам от сянката им, аз просто ще основа своя лична светлина.
И въпреки всичко това, че произхождаш от много известна актьорска фамилия, повече ти оказва помощ или пречи в кариерата?
Много постоянно е имало зли езици, само че аз не обръщам внимание на това. Непукист съм. И също по този начин съм извънредно неделикатен човек. В смисъл, че не одобрявам скромността, когато тя е непременно. Затова дръзвам да настоявам за себе си, че аз знам какво и по какъв начин съм постигнал самичък. А това, че съм от такова семейство безусловно поравно ми пречи и оказва помощ.
Пречи поради съмненията, че съумявам чрез родителите си. Но и ми оказва помощ, тъй като съм бранш в една среда, в която аз към този момент имах знанията почти по какъв начин се случват нещата в изкуството. Тоест доста по-малко фактори са ме изненадали по време на професионалната ми кариера като артист.
Спомена, че смяташ себе си за неособено скромна персона. Какво мислиш за това качество?
Аз съм непретенциозен дотолкоз, доколкото е обикновено да си непретенциозен. В същото време не съм, както към този момент споделих, тъй като скромността в един миг стартира да се трансформира в двуличие. Според мен тези неща не би трябвало да се премълчават, единствено тъй като си мислиш, че по този начин си по-добър или учтив човек. Глупаво е. Това не е обвързвано напълно с арогантността. Но даже и да е, аз не виждам неприятно човек да е малко нахален.
Мечтата на по-младите артисти нормално е обвързана с реализация в кино или телевизионна продукция. Ти предпочиташ театралната сцена. Защо?
Абсолютно, по този начин е. Аз съм се влюбил в театъра, не в киното или в малкия екран. Не съм артист, с цел да преследвам популярност и пари. Актьор съм, тъй като за мен това е идея, която съм съм " съградил " в театъра още от дете. Бих желал в действителност да съм част от онази гражданска война, оня протест в изкуството, за който все се приказва. Трябва да има протест в изкуството и мисля, че ще го доведем единствено и само през упоритостта на това да останем в театъра, да останем в България. Това, което желая и виждам съгласно мен е в театъра.
Ако театърът и актьорското майсторство просто изчезнат от света, с какво щеше да се занимаваш тогава? Защо въобще реши да станеш артист, с изключение на фамилния фактор?
Почти беше невероятно да не се занимавам с това. Но в случай че изчезнат от света, постоянно съм казвал, че с огромно наслаждение бих бил антиквар. Много обичам остарели движимости, такива с история. Бих се радвал да си имам някакво мистериозно, свито в безистен магазинче, да си заставам обсипан с някакви красиви предмети. А станах артист, с изключение на фамилният фактор, защото…ами, тъй като по този начин. Така съм роден! Звучи тривиално и гадно, само че е по този начин, в действителност.
Кой ти повлия най-силно като модел на държание в живота? Коя е мисълта, която те съпътства в моменти на компликация?
Цялото ми семейство ми е модел на подражателство, безусловно всички. Те са извънредно забавни и същински хора. Страшно радикални във вижданията си за живота, в желанията си, доста твърди и уверени във всичко, което вършат.
Мисълта, която ме води в живота е елементарна. Живота е прелестен и основан за живеене и аз просто желая да взема максимума. Искам да изживея " цялото ", без нищо да ме събаря. Защото разбрах, че човек няма какво да губи. Може да изгуби само материята, само че никой не знае до дъно какво е духа и какво следва по-късно. Винаги има излаз и метод. Въпросът е единствено да вярваш и да живееш!
Как успяваш да задържиш концентрацията си по време на двучасово зрелище? Особено в моментите, в които си отвън сцената.
Слава богу в по-големите спектакли концентрацията е най-силна. Аз не излизам от сцената, не и за повече от 30 секунди. По този метод и не излизам от транса. Много необичайно нещо е това. Аз го назовавам свръхконцентрация. Знам, че един театър е минал добре, когато след края на представлението не помня нищо, не помня по какъв начин съм играл. Аз съм бил там, само че съм липсващ като себе си и съм станал явно нещо друго. Хем е като полет, хем е доста изтощително, тъй като не си даваш сметка какъв брой доста си дал.
Има ли роля, която мечтаеш да изиграеш?
Една от функциите, които мечтаех да изиграя, толкоз мощно желаех да я играя, че не устоях и си я режисирах самичък - ролята на Велмон в " Опасни връзки ".
В средите на изкуството си прочут освен с актьорските си умения, само че и като много добър кулинар. Кое е ястието, което обичаш да готвиш най - доста?
Те са две, по тази причина ще кажа и двете. И двете ястия са ми като почерк в готвенето, защото са най-бързите и най-ефектните неща, които можеш да предложиш. Например в обстановка, в която се разбираш за вечеря с някого след два часа и ти си желае да сготвиш, само че не си си съобразил доста нещата и времето за подготовка. Едното е картофено суфле, а второто е салата " Снежанка ".
Кое е по-добре, артистът да получава близки до неговата същина и сегашно положение, функции или нещо радикално друго от него?
Аз обичам и двете неща. Близките, тъй като резонирам с тях и както те попиват вътре в мен, по този начин и аз в тях. При далечните имаш сладостта от това да изучаваш някакъв различен облик, да съградиш някакъв различен човек, само че през теб. Тоест той не е изрично различен другояче става бутафория. Това е доста забавно по какъв начин ти би трябвало да минеш през облика, тъй като хората споделят: " Образът би трябвало да мине през теб ". Не. Когато е отдалечен, ти би трябвало да минеш през него, да доведеш себе си оптимално до този човек, който стои против теб написан или пожелан.
Може да се каже, че с представления като " Едип и пророците ", " Коприна " и " Одисей " твоята майка стана бунтовник на българската театрална сцена, като размива тотално визиите за обичаен спектакъл. Несъмнено, говорейки за тези творени,я можем да изброим безчет суперлативи. Смесица от съвременни технологии, мултимедия и специфични резултати, и в същото време обичайната трагична игра. Но мислиш ли, че ценителите на театъра приветстват напълно този вид постмодерен спектакъл? Разсейва ли това, фокусът от положителната остаряла актьорска игра?
Ще стартира в обратна посока с въпроса. Според мен не размива фокусът от " положителната остаряла актьорска игра ", както казахте. Ако си задоволително " шлифован ", не би трябвало да ти попречи. На доста хора им, тъй като желаят да се обърне по-конкретно внимание на самите тях. В подобен великански план на всичко се обръща еднообразно внимание, с цел да може да се получи тази хомогенна примес, която са тези спектакли. В множеството спектакли нормално виждаш всичко зад сцената. Тук обаче виждаш цялост! Целият този свят, който тя основава и ти живееш в действителност в него. Много е забавно.
Според мен публиката е аудитория. Тя постоянно ще приема всеки театър друго, рецензия се намира постоянно. Аз не одобрявам театрална рецензия, макар, че това е доста мощно изявление.
Защо не одобряваш театралната рецензия?
Изкуството е метод на изложение, позиция. Не можеш да кажеш, че гледната ми точка не е вярна. Тя не е вярна съгласно твоите разбирания, само че тук не се занимавам с твоите, а споделям моите. И в двата случая си добре пристигнал. Тук няма неверно и няма правилно.
Казват, че положителният артист като че ли дава тялото си на души, останали без такова обаче. Изморително ли е това и по какъв начин се отърсваш?
Това е чувство е изключително. Да предоставиш себе си на нещо друго е извънредно мощно и красиво, и когато още веднъж се върнеш усещаш, доста мощна отмалялост. Чувството е като че ли си карал три часа кънки на лед, събуеш ги и още веднъж обуеш естествените си обувки. Хем ги чувстваш извънредно леки, хем пулсират, хем е още по-особено.
А за почивката, това в действителност е един плюс за артиста. Можеш в действителност да си починеш, само че не тъкмо от самия себе си, а като мен в живота. Тоест можеш да си починеш от същинския живот, действителността, само че не цялата, а битовата. Тя е нещото, което изморява най-вече индивида.
Актьорството ли е крайната цел и мислиш ли в даден миг да започнеш да се занимаваш с постановка, като майка си, или нещо още по-различно?
Аз към този момент съм се занимавал с постановка, а в главата си и не спирам да се занимавам. От доста дълго време мисля идващото си режисьорско въведение на сцена и то следва да бъде доста скоро. Когато приказваме за постановка и актьорство аз не ги деля доста, тъй като желая да играя в спектаклите, които слагам.
Според мен е доста значимо за един режисьор да е бил първо артист, тогава единствено знаеш какво е. Нищо персонално към режисьорите, които не са били артисти, несъмнено.
Прагматичен ли си?
Изключително непрагматична персона съм! Прагматиката е нещо, което не познавам. Дори не съм сигурен, че знам етимологията на думата.
Актьорът няма удобна зона или всичко е удобна зона?
Много артисти се борят с това. Някак си в НАТФИЗ влизаш на 18-19 година и завършваш и целият този развой за някои хора е опит да излязат от удобната си зона. Една голяма част от това да се научиш да си артист е обвързвана с това непрестанно да можеш да се предизвикваш, напускайки зоната си на комфорт. Според мен най-добре е въобще да не си създаваш зона на комфорт, а тя да е тъкмо всичко. На този стадий аз нямам роля, в която да не се усещам удобно!
Всеки приказва за вашето куче-Байрън. То постоянно е обект на внимание от разнообразни звезди. Притесняваш ли се, че някой ден може да стане по- известно от теб?
Байрън към този момент е по-известен от мен! Той стана прочут, около това, че доста работех и какво се оказа, че аз в действителност работя за неговата популярност, не за своята. Тъй като го оставям при всевъзможни мои познати хора, а аз нали в никакъв случай не се занимавам със обществени мрежи, тъй като намирам концепцията за тях за скучна и студена. Но популярност богу има хора, които го снимат непрестанно, качват го на сторита и той стана един инфлуенсър! " Инфлуенсва " с хубостта си! Не мисля, че ще стане по-известен от татко си. Надявам се да не стане, уповавам се да бъде добър с мен…
Често хората гледат на актьорите като на едно малко или доста затворено мини общество. Ако е по този начин, чувстваш ли се удобно, когато излизаш от него?
Това постоянно е било някакъв вид обвиняване от външния свят към нас. Виж какъв брой забавно го споделям – " външния свят ". Все едно ние имаме нашия свят и всичко останало е там. Но то в действителност е по този начин. Ние сме обградени от един по-малък кръг заради простата причина, че ние не излизаме от театрите си. Правим това по през целия ден и е обикновено да ни е това обкръжението.
Имам доста другари, които не се занимават с актьорство и се виждам рядко с тях. Проблемът е, че ти просто работиш и до момента в който създаваш, тези хора, които са ти сътрудници, ти стават доста близки другари, а даже и семейство. Иначе би трябвало да си най-самотният човек на света. Няма по какъв начин!
А в случай че попадна в среда, която е отвън изкуството, се усещам прелестно. Сверявам си часовника, а те грубо доста ми се забавляват. Смеят ми се непрекъснато на нелепостите и на мен ми е ужасно прелестно. Някак си семплостта и това, че те нямат тези натоварвания от това да се приказва за спектакъл, да се приказва за изкуство, за нещо такова, ме кара да си почивам и ми е прелестно.
От особена значимост за артиста е да има богат вътрешен свят, само че и добре усъвършенствани двигателни и говорни умения, с които да го изрази. Това, което също отличава артиста от останалите хора, може би е недотолкова " тихото “ предпочитание да бъде забелязан. Къде стои то в пирамидата на характерностите и има ли доза лакомия?
Не е алчно. Аз това съм го казвал доста постоянно на някакви хора, които да речем пишат. Той си написа нещо там – лирика, пиеси, мисли и споделя: " Не, аз го върша за себе си, само че ето в случай че искаш виж “. И аз това споделям: " Всеки написа, с цел да бъде четен “. В един миг разбрах обаче, че не е тъкмо по този начин. Ако си в действителност човек, който се е отдал на изкуството и някак си това е методът ти на изложение, за мен тогава по-правилното е: всеки написа, с цел да бъде чут.
Защото има какво да каже и по този начин е и с всеки артист. Той споделя нещо или по-скоро пита нещо в идеалния случай. Аз запитвам въпрос, който ме интересува, дайте да си го зададем всички и дружно да търсим отговора. Ние се стремим към това да бъдем чути.
Коя е песента, която те разказва най-добре в сегашния миг?
Аз постоянно съм имал едно парче, което съм наричал " саундтракът на живота ми “ и то е на Bonobo-Silver. Това е нещото, което като придвижване, звучене и жанр разказва най-добре това, което е вътрешната ми сила в живота. Според мен като цяло музиката е едно от най-важните изкуства, основани в миналото и най-извънредните.
Хората на изкуството постоянно странят от политическия аспект на публичния живот. Имаш ли мнение, свързани с политиката въпроси, интересуваш ли се?
Мен не ме занимава политиката, за мен тя би трябвало да бъде превърната в държавна администрация и нищо повече. Не би трябвало да се дава власт и изключителни пълномощия на ръководещите, защото те би трябвало да служат на народа, а не народът да служи на тях. Затова сме народна власт, а не монархия. Тези хора не са ни владетели, ние би трябвало да сме техните и те да отсяват желанията ни, най-практичните и най-възможните за осъществяване, естествено.
Също по този начин все пак доста актьори ги занимава политиката и даже цялото им изкуство е отдадено на политически визии и обществени проблеми. Аз се занимавам по-скоро с проблемите на духа, страстта и човешкия разсъдък, в сравнение с с тези на общественото живеенe.
Велизара АНГЕЛОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ