Васильовден е! Какви са традициите на този ден
В началото на Новата година православната черква уважава паметта на Свети Василий Велики. Той е бил популярен църковен преподавател, християнски мъдрец, мъдрец и публицист - един от тримата космополитен православни учители, изявен съперник на арианската разкол. Василий е бил свещеник на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите творби е " Шестоднев ".
През Златния век на старобългарската книжовност Йоан Екзарх превежда " Шестоднев " на български език. Заради примерния си живот и висока осведоменост Свети Василий Велики е уважаван дружно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната черква.
На Василий Велики принадлежи и концепцията за дейното състрадание и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Той провежда и първия благотворителен отшелнически център в Кесария, в който негови ученици дават безплатна помощ на заболели и страдащи.
Още приживе Василий е наименуван от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и празнува паметта му в деня на неговата кончина.
Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, прочут в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с значим преломен миг в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подобаващ за разнообразни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири съществени групи - обредна софра, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята против Нова година е втората кадена вечеря.
За празничната софра на Васильовден се коли петел. Също по този начин богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната софра има баница или пита с пара, в която се поставят дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата и благосъстоянието.
Хлябът постоянно повтаря пластичната декорация и названията на някои от коледните хлябове, да вземем за пример - боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, подложен на керемида, най-възрастният в дома подвига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.
Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с шанс. Останалото от баницата се пази " за Богородица ". Първият залък момите и ергените поставят под възглавницата си, вярвайки, че който сънуват, той ще е бъдещият им брачен партньор или брачна половинка.
Около огъня се гадае за идни сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят съгласно това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, дами и моми мият косите си, с цел да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се резервират суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предходната кадена вечеря.
Преди разсъмване стартира обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година бит, прочут в цялата страна. По смисъл е благопожелание и обредно обезпечаване на здраве посредством допиране със сурова /най-често дрянова/ пръчка, и то точно при започване на годината.
Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като стартират от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има особено наименование - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната декорация, обвързвана постоянно с главния за даден регион занаят, е прекомерно разнообразна - преплетени клончета, нанизи от пуканки, разнородни вълнени конци, дребни кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от фамилията, започвайки от най-възрастния.
Днес честват: Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
През Златния век на старобългарската книжовност Йоан Екзарх превежда " Шестоднев " на български език. Заради примерния си живот и висока осведоменост Свети Василий Велики е уважаван дружно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната черква.
На Василий Велики принадлежи и концепцията за дейното състрадание и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Той провежда и първия благотворителен отшелнически център в Кесария, в който негови ученици дават безплатна помощ на заболели и страдащи.
Още приживе Василий е наименуван от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и празнува паметта му в деня на неговата кончина.
Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, прочут в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с значим преломен миг в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подобаващ за разнообразни гадания и обреди. Те могат да се обособят в четири съществени групи - обредна софра, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята против Нова година е втората кадена вечеря.
За празничната софра на Васильовден се коли петел. Също по този начин богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната софра има баница или пита с пара, в която се поставят дрянови клончета, наречени на домашните животни, здравето, къщата и благосъстоянието.
Хлябът постоянно повтаря пластичната декорация и названията на някои от коледните хлябове, да вземем за пример - боговица. След прекадяването на трапезата с въглен, подложен на керемида, най-възрастният в дома подвига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.
Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с шанс. Останалото от баницата се пази " за Богородица ". Първият залък момите и ергените поставят под възглавницата си, вярвайки, че който сънуват, той ще е бъдещият им брачен партньор или брачна половинка.
Около огъня се гадае за идни сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят съгласно това, чие листо е свежо или увехнало. С вода, в която е натопен дрян, дами и моми мият косите си, с цел да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се резервират суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предходната кадена вечеря.
Преди разсъмване стартира обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година бит, прочут в цялата страна. По смисъл е благопожелание и обредно обезпечаване на здраве посредством допиране със сурова /най-често дрянова/ пръчка, и то точно при започване на годината.
Сурвакарите са момчета до 14-годишна възраст. Събрани на групички от по няколко деца, те обхождат домовете на своите близки и съседи, като стартират от своя дом. Всяко дете носи свежо откършена и украсена пръчка, която има особено наименование - сурвакница, сурвачка, суровакница, василичарка. Нейната декорация, обвързвана постоянно с главния за даден регион занаят, е прекомерно разнообразна - преплетени клончета, нанизи от пуканки, разнородни вълнени конци, дребни кравайчета. Децата удрят със сурвачката всеки член от фамилията, започвайки от най-възрастния.
Днес честват: Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто, Царена, Царил, Царила.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ