Невероятната история на сляпо момче, което става известен математик
В началото на предишния век, в московско учебно заведение едно момче спряло да посещава часовете. Минала седмица, две, а никой не знаел какво става с Лев Понтрягин, тъй като по това време елементарните хора нямали телефони. Учител посъветвал съучениците му да го посетят в дома му. Когато отишли, вратата отворила майката на момчето. Лицето й било доста тъжно. Момчетата поздравил и страхливо попитали за какво Лев не върви на учебно заведение. Майката тъжно дала отговор, че той повече няма да върви на учебно заведение, тъй като е претърпял несполучлива интервенция и към този момент е кьорав.
Момчетата мълчали, споглеждали се и тогава едно от тях предложило да го съпровождат до учебно заведение и назад, другите също почнали да оферират да оказват помощ с уроците.
Очите на майката се напълнили със сълзи. Тя довела сина си, водейки го деликатно за ръка. Момчетата замръзнали. Лев бил с превързани очи и съучениците му едвам в този момент наистина осъзнали какво злощастие се е случило с техния другар. Лев ги поздравил с изпитание. Децата почнали да му споделят, че ще му оказват помощ с уроците и ще го водят в учебно заведение.
Лев не знаел кого да слуша и единствено кимал с неразбиране, а майка му безмълвно плачела. След като си тръгнали, момчетата създали проект – кой по кое време ще идва, кой по какви предмети ще оказва помощ, кой ще води Лев на учебно заведение. В учебно заведение момчето, което седяло на чина до Лев, безшумно му казвало по време на урока, какво написа учителят на дъската. Класът замирал, когато изпитвали Лев и всички се радвали на отличните му оценки, даже повече от своите. Лев се учел чудесно. Целият клас също почнал да се учи по-добре.
За да се обясни урока на другар в потребност, би трябвало самичък да го знаеш. И момчетата се стараели старателно. През зимата водели Лев на пързалката. Момчето доста обичало класическата музика и съучениците го водели на симфонични концерти.
На математическата олимпиада на учениците. Вляво: С.В. Яблонски, Л.А. Люстерник, В.Г. Болтянски; дясно Л.С. Понтрягин
Лев приключил гимназия със златен орден, след което постъпил в лицей. И имал другари, които били негови очи. След института Лев траял да учи и в последна сметка станал знаменит математик – учен Понтрягин.
С.А. Лефшец и Л.С. Понтрягин на Математическия конгрес в Единбург, 1958 година
Лев Семенович Понтрягин на работа. 1960г.
Лев Семенович Понтрягин (1908-1988) – руски математик и лекар на физико-математическите науки, един от най-големите математици на 20 век, учен на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики, изгубил зрението си на 14-годишна възраст. Той има забележителен принос в алгебричната и диференциалната топология, теорията на трептенията, смятането на съмненията, теорията на контрола. В теорията на оптималното ръководство Понтрягин е основател на математическата доктрина на оптималните процеси, която се основава на така наречен Максимален принцип на Понтрягин; има съществени резултати при диференциалните уравнения. Работата на школата на Понтрягин оказва огромно въздействие върху развиването на теорията на контрола и смятането на съмненията, в целия свят.
Ако човек изгуби нещо толкоз скъпо, като зрението си, развива други качества. Не са малко случаите за гениални хора, които са ощетени по някакъв метод от ориста. Тази история е за образец, че с поддръжка, с подадена ръка, дружно, може да се реализира доста.
