В началото на май 1876 година, събитията от Априлското въстание,

В началото на май 1876 година, събитията от Априлското въстание, случили се в Батак, остават вечно в родовото схващане на българите като нарицателно за покруса и свирепост, написа vesti.bg. След като локалното население предава оръжието си на формалната власт, с предварителната спогодба - да няма кървави последици, това, което се случва, ще шокира целия свят. И ще остави вечно рана, ще се трансформира в нарицателно за безсмислена и невиждана свирепост. Баташките събития обаче са толкоз разтърсващи, че скоро представителите на задграничната преса ще разкрият пред света такива шокиращи и ужасяващи детайлности, че гражданските общества в разнообразни европейски страни ще изискат правдивост и реакция за страданието на българите. Един образец за това е речта на френския публицист Виктор Юго. Тя е оповестена на 30 август 1876 година във вестник " Рапел " и е озаглавена " За Сърбия ". Там обаче се разказват събитията от клането в Батак, а в идващите дни редица издания показват, че е позволена фактологическа неточност. Независимо от това, думите на писателя и хуманист ни напомнят, че случилото се в Батак не трябва да бъде подминато. А речта му, която провокира отклик, може да се произнесе с трагична новост за редица бъдещи събития на континента. " Става належащо да притеглим вниманието на европейските държавни управления върху един толкоз дребен факт, който както наподобява държавните управления не виждат изобщо. Ето го този факт: убиват един народ. Къде? В Европа. Има ли очевидци този факт? Един очевидец, целият свят. Виждат ли го държавните управления? Не. Нациите имат над тях нещо, което е под тях - държавните управления. На моменти, това несъгласие избухва: цивилизацията е в народите, варварщината е в държавните управления. Желана ли е тази варварщина? Не, тя е просто професионална. Това, което знае човешкият жанр, държавните управления не знаят. То се дължи на това, че държавните управления заради късогледство не виждат нищо друго с изключение на правото на страната. Човешкият жанр гледа с друго око - съвестта. Ще учудим европейските държавни управления, съобщавайки им едно нещо, това, че закононарушенията са закононарушения, това, че по-малко е разрешено на едно държавно управление, в сравнение с един субект да бъде палач, това, че Европа е солидарна, че всичко, което се прави в Европа, е правено от Европа, че в случай че съществува едно озверено държавно управление, то би трябвало да бъде третирано като диво животно. Това, че в часа, който е напълно покрай нас, пред очите ни се избиват, опожаряват, грабят, изтребват, колят бащите и майките, продават се дребните девойки и момчета, напълно дребните деца, с цел да бъдат продадени, се разсичат на две, с един удар на сабята. Изгарят се фамилии в къщите им. Например, този град Балак [Батак] е умален за няколко часа, от 9 хиляди поданици на триста. Гробищата са претрупани с повече трупове, в сравнение с могат да се погребат, тъй че мъртвите разнасят чумата върху живите, които са изпратени в кланицата. Това е добре пристигнало! Казваме на европейските държавни управления, че бременните дами се отварят, с цел да бъдат убити децата в утробата им. На публичните места има купища от скелети на дами, имащи следи от изкормване, кучетата гризат по улиците черепите на млади, насилени девойки. Всичко това е извънредно. Достатъчен би бил един жест от страна на европейските държавни управления, с цел да го попречват. Диваците, които правят тези злодеяния, са ужасни, а цивилизованите, които ги оставят да работят, са страхливци. " Други публицисти, които разкриват пред света нещастието в Батак са Джанюариъс Макгахан и Юджийн Скайлър. Докладите на двамата американци провокират извънредно остра реакция и отвращение в английското общество, като се провеждат манифестации, събират се средства в помощ на българския народ.