Когато загубих работата си, разбрах няколко важни истини
В началото на лятото най-големият ми призрачен сън стана действителност. Изгубих работата си. Пълната неопределеност и Пълната неопределеност и напрежението ме накараха да изпадна в цялостен ступор, а след това и в суматоха.
Но първичният боязън се оказа замаскирано наслаждение, макар неочакваната липса на заплата и всякаква предсказуемост. Полученият опит ми разреши да изведа четири огромни плюса от обстановката и се оказа, че това беше началото на напредък.
Вече нямах какво да изгубвам
През първите две години повече не живеех с опасения ами в случай че изгубя работата си. Най-лошият сюжет към този момент беше разигран и (да-да-да!) беше неимоверно ужасно да се потопя в незнайното. Но никой не умря.
Наистина почувствах по какъв начин от гърба ми смъкнаха невидима туристическа раница с голям багаж. Още предходната година работата ми беше, като цяло, толкоз напрегната и стресова, че ми се появи мигрена, а по-късно и лек интервал на меланхолия. Закъде без нея!
Прекарах последните четири месеца на работа в прегръдка с непрекъснати тревожни положения, започнах все по-отчетливо да слушам в началото плахата, а след това все по-смелата мисъл: „ Или нещо ще се промени, или ще откача “.
Въпреки че когато твърдо „ залепне “ в нормалния цикъл на действителния свят, където живеем от заплата до заплата, е прекомерно ужасно да напуснеш работата си, даже тя да ви унищожава морално и физически.
Аз не бях задоволително храбра, с цел да сляза сама от този трен. Понякога животът прави избор вместо нас и ни дава независимост. За мен, в съответната обстановка, животът ми даде късмет да изляза от порочния кръг, в който бях заседнала.
Разбрах кои са същинските ми другари
Наложи ми се да схвана коя съм аз в действителност, какво означавам като човек. Моята втора половина се държа като непоклатима канара, зад която можех да се скрия, с цел да изчакам бурята.
И тъй като пострадвам от лека степен на мнителност към хората като цяло, ми беше прелестно и изумително да видя какъв брой същински другари ще имам отсреща. А тези, които бяха отсети, даже ми донесоха определан наслада с изгубването си.
Наложи ми се отначало да „ изобретя “ себе си
Винаги съм си мечтала скрито да стана началник самичък на себе си. Но пъкне бях задоволително смела и решителна, с цел да скоча в незнайното.
Аз и в този момент се опасявам от това и мисля кой от двата разновидността да избера: отново да бъда наемен служащ или да стартира да обмислял проект за личен бизнес. В дадения миг, до момента в който съм на кръстопът, съм просто публицист и самостоятелен маркетолог, даващ съвещания.
В началото беше тежко, само че макар спада в приходите ми, за нищо на света не бих се върнала на предходната си работа.
Занимавам се с личностно израстване
Наистина ми се наложи да премисля много неща и не преставам да го върша, с цел да избера верния път за моя идващ кариерен стадий.
Загубата на работата ми ме накара да се сблъскам лице в лице с банални отводи и да усещам чувството за неуспех. (Аз съм неудачник!)
Сега, преминавайки в света на фрилансърите (временно или непрекъснато?), открих, че мога да бъда доста гъвкава и изобретателна.
И най-важното, което разбрах: най-лошо от всичко е самият боязън и неговото чувство, а не самото нещо, от което се допуска, че се страхувате.
Аз толкоз дълго се боях да не изгубя работата си. А когато това най-сетне се случи, почтено претърпях началната суматоха, а по-късно фактически почувствах облекчение. Там, където беше страхът, в този момент се появи опция.
