Българската “eфирна” проституция и предстоящата национална катастрофа
В началото на живота си забелязах, че никое събитие не се оповестява вярно във вестник, само че в Испания за първи път видях вестникарски репортажи, които нямаха никаква връзка с обстоятелствата, даже връзката, която се подразбира в елементарна неистина. Видях огромни борби, докладвани там, където не е имало борба, и цялостна тишина, където стотици мъже бяха убити. Видях бойци, които са се били безстрашно, жигосани като страхливци и предатели, а други, които в никакъв случай не са виждали изстрел, приветствани като герои на мислени победи; и видях вестници в Лондон да продават тези неистини и нетърпеливи интелектуалци да построяват прочувствени надстройки върху събития, които в никакъв случай не са се случвали.
Всъщност, видях по какъв начин историята се написа не от позиция на случилото се, а на това, което е трябвало да се случи съгласно другите „ партийни линии “.
Джордж Оруел
“Поглед обратно към Испанската война “
Всеизвестно е, че точно Оруел е създателят на термина ”Министерство на истината ”, рупора на пропагандната машина на едно изпаднало в транс от наставления тоталитарно обществото. Но малко прочут е създателят, говорещ за преторианските бранители на единствената “позволена “ и несъмнено, вярната “истина “ в едноименното министерство.
Известният финансов анализатор Джералд Селенте, притежател на саита Trends Journal, преди години сътвори термина ”presstitute ” от press (преса) и prostitute (проститутка). Термин, отнасящ се за по този начин наречените main stream ( “меин стриим “) медии в Съединени американски щати. Както “Министерството на истината “, по този начин и ”presstitute ” доби необятна известност най-много члез самостоятелни публицисти, писатели, блогъри в различните медии, характеризиращи най-вече тези знакови публицисти в централните медии, известни с пристрастните си “циментирани “ възгледи, бранещи “мета разказа “ на мощните на деня, които и да са те, и без значение от идеологическата им принадлежност. Нещо повече, тяхното на моменти отровено истерично държание в отбрана на единствената вярна линия на “Министерството на истината “ (в случай на равногласие от поканените посетители в техните предавания), накара не какъв да е, а някогашният президент Доналд Тръмп да им лепне още един знаков етикет “Вие сте врагове на американския народ “.
За миг да се взрем в семантиката на термина ”presstitute ”. Проституирането, както е известно, е “платен акт за полово наслаждение, не изключващ физическа и психическа контузия “. Най-общо казано, при проституирането съществуват два разновидността: непринуден и принудителен. Разбира се, с ангажимента, че сходно разделяне е, меко казано, много условно. Принудата не идва само от проведената престъпност, причинните са по-комплексни.
Пример за геноцид при най-изпадналите наркозависими по време на война е разменната цена за спасяването на живот. Има несъмнено и други аргументи за него. Според канадския социолог Ричард Пулен, за забележителна част от десетте милиона (10 000 0000!) главно млади дами в Индия, практикуващи най-старата специалност, това е единственият метод за физическо оцеляване заради изключителната беднотия, в която се намират.
Но тук не става дума за тях, а за другото лице на проституцията - този изцяло умишлен, добре обмислен и най-важното напълно непринуден акт, осигуряващ по-добър метод на живот, а от там и доста по–голяма покупателна дарба. За тази точно категория се твърди че това са “най-пропадналите, и морално банкрутирале човешке същества “.
Сега за другия съставен елемент – пресата
Както е добре известно още от времето на Едмунд Бърк, пресата (а през днешния ден мехлем медиите) са четвъртата власт след изпълнителната, законодателната и правосъдната. Този факт е бил прочут още от в античния Рим - така наречен Acta Diurna (афиши на видни места, отразяващи значими събития и обществени речи).
Не е пресилено да се твърди, че в актуалните общества медиите са кръвоносната система на демокрацията. Без правилата на свободата на словото и свободата на медиите не можем да преглеждаме такова общество като демократично. Може да назоваваме страната демократична, само че това надалеч не е народна власт. Азбучна истина за отговорностите на медиите е даването на „ достоверен, обстоен и справедлив доклад за събитията от деня “ и не по-малко значимо - гарантирането на обществен конгрес за разискване на “всички значими гледни точки и ползи в обществото “.
Ако през днешния ден отворим пресата или пуснем тв приемника, дали всички значими гледни точки и ползи в обществото са обективно показани?. Такъв въпросът няма, а и “не би трябвало да има “, той даже не е риторичен.
Напротив, чувството е, че с някаква развалена машина на времето се връщаме в тъмните епохи преди Просвещението, в които единствената “правилна “ истина безапелационно и буйно се пази от добре позната и “обичана “ институция на Светата инквизиция.
Кой стои през днешния ден зад “Министерствата на истината “? Кого обслужват те? Истината, или както постоянно мощните на деня?
Позволявам си единствено един образец. Според изследване, извършено от MRC Business. демократичният милиардер Джордж Сорос е обвързван или по-точно спонсориращ, забележете, повече от двеста и петдесет (250!) медийни организации на всички континенти. Журналистическите групи, които поддържат Сорос, образуват публичното мнение на десетки езици, на всеки континент. Да си го кажем в прав текст: едно само физическо лице, финансиращо повече от 250 медии, е в положение да управлява това, което преди време се наричаше вести.
Само в Съединени американски щати Сорос спонсорира (директно и индиректно) главните телевизионни организации като CNN, ABC, MSNBC, FOX, PBS, авторитетните вестници като Washington Post, както и организациите Associated Press и Reuters.
Така през днешния ден обективността на демократичните “новини “ е подчинена само на усета на 92-годишния човеколюбец Сорос: войната в Украйна до последна победа на Киев, мултикултурализмът каквото и да значи това, ЛГБТ тематиката, от джендър правата на трансджендъри до дейната агитация в детски градини за разпространение на промяната на пола, зелената договорка или по-точно казано дейното де-индустриализиране, и несъмнено най-много двата съществени прицела: Путин и Тръмп като дуалистична реинкарнация на Антихриста.
Друга позиция няма. Тя е в небитието, както прочее и свободата на медиите, в това, което се назовава през днешния ден демократичен Запад.
Сега за Българските проституиращи медии
Днес България е изправена пред екзистенциален избор поради войната в Украйна.
Този избор не се отразява в българските казионни медии. Войната в Украйна е показана прецизно съгласно единствения “правилен “ сюжет, спуснат от “Министерството на истината “. Русия е агресор, Украйна е народна власт макар 9-те години революция и 14 000 убити от режима в Киев, разрешил потреблението на оръжия, неразрешени от Женевската спогодба като белия фосфор и касетъчните снаряди. Въпроси към по този начин наречената АТО (антитерористична операция), употребяваща тежка артилерия, авиация и танкове против 6,8 милиона цивилно население в Донецк и Луганск, което надвишава общото население на трите балтийски страни (Латвия, Естония, Литва), само че наподобява не попада в интереса на “Министерството на истината “.
Днес, когато пиша тези редове, се навърват 9 години от погрома в Одеса, в който бяха избити 48 мирни поданици, в това число българи (според някои източници жертвите са неведнъж повече). Доколкото ми е известно, през тези 9 години българските медии не откриха за належащо да отразят тази вест. А интернетът е цялостен с документални фрагменти, видеа и фотоси от погрома.
Въпрос на журналистическа съвест, въпрос на елементарна човешка съвест - несъмнено, в случай че има такава. Избиването на стотици жители пред очите на полицията в центъра на Одеса провокира ли някакъв журналистически интерес? Въпросът самичък по себе си е неправилен. Както към този момент загатнах първоначално, не става дума за публицисти. Става дума за presstitudes.
Факт: войната е най-огромната човешка покруса, и точно заради това мирът е най-съкровеното богатство. Но през днешния ден думата мир се трансформира в табу за българските казионни медии. Къде бяха Народоосвободителна въстаническа армия, БТВ, Българска национална телевизия, всекидневниите да отразят първия и втория поход на мира, при последния над 20 000 българи в 36 града излязоха на улицата да за кажат “НЕ на войната! “, за мир и неутралитет на България. Тези медии непринудено и изцяло умишлено абдикираха от своето професионално обвързване да отразят най-мащабния протест от 30 години насам.
Нещо повече, макар внушителния протест пред постройката Българска национална телевизия, Българската НАЦИОНАЛНА (?!) телевизия реши да извърши самобитно ритуално самоубийство, оставайки безмълвна.
Естествено, решението е към този момент “спуснато “. България би трябвало влезе във войната. Публична загадка е, че “пушечното месо “ в Украйна е на изчерпване. Сигналите от Вашингтон са ясни. Решимостта на поддръжката на Съединени американски щати, посредством думите на американския президент Байдън е: " Русия няма да победи в никакъв случай Украйна. Никога! ". Въпросът е на каква цена? Кой, по-точно ще победи Русия? Както към този момент написах преди време: визирайки така наречен Букурещка девятка, следва ли, че от този миг че НАТО ще се бие до последния поляк, румънец, само че и българин?
Но да се върнем към медиите, към четвъртата власт. Най-вероятно на Народното събрание ще му се наложи и ще гласоподава за изпращането на български контингент в Украйна. В тази връзка “soft power ”, меката мощ, в лицето на българските знакови публицисти всеки ден ще обработва публичното мнение за вотът да мине по-безболезнено.
Убеден съм, че те доста добре осъзнават какво вършат.
И си дават сметка за “цената “ на тяхната услуга, цената на високо платените presstitude.
Един ден войната ще свърши. Историята ще си каже тежката дума - и за аргументите, и за виновниците за неизбежната, уви, идна национална злополука. Вероятно ще бъде потърсена отговорност. На политическия хайлайф, само че и на тези, които в миг на признание Тръмп, сочейки с пръст пресата, се изпусна: “Вие сте враговете на народа! “.
* Проф. Ивайло Груев - Преподавател по политически науки в Университета в Отава, Канада.
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Всъщност, видях по какъв начин историята се написа не от позиция на случилото се, а на това, което е трябвало да се случи съгласно другите „ партийни линии “.
Джордж Оруел
“Поглед обратно към Испанската война “
Всеизвестно е, че точно Оруел е създателят на термина ”Министерство на истината ”, рупора на пропагандната машина на едно изпаднало в транс от наставления тоталитарно обществото. Но малко прочут е създателят, говорещ за преторианските бранители на единствената “позволена “ и несъмнено, вярната “истина “ в едноименното министерство.
Известният финансов анализатор Джералд Селенте, притежател на саита Trends Journal, преди години сътвори термина ”presstitute ” от press (преса) и prostitute (проститутка). Термин, отнасящ се за по този начин наречените main stream ( “меин стриим “) медии в Съединени американски щати. Както “Министерството на истината “, по този начин и ”presstitute ” доби необятна известност най-много члез самостоятелни публицисти, писатели, блогъри в различните медии, характеризиращи най-вече тези знакови публицисти в централните медии, известни с пристрастните си “циментирани “ възгледи, бранещи “мета разказа “ на мощните на деня, които и да са те, и без значение от идеологическата им принадлежност. Нещо повече, тяхното на моменти отровено истерично държание в отбрана на единствената вярна линия на “Министерството на истината “ (в случай на равногласие от поканените посетители в техните предавания), накара не какъв да е, а някогашният президент Доналд Тръмп да им лепне още един знаков етикет “Вие сте врагове на американския народ “.
За миг да се взрем в семантиката на термина ”presstitute ”. Проституирането, както е известно, е “платен акт за полово наслаждение, не изключващ физическа и психическа контузия “. Най-общо казано, при проституирането съществуват два разновидността: непринуден и принудителен. Разбира се, с ангажимента, че сходно разделяне е, меко казано, много условно. Принудата не идва само от проведената престъпност, причинните са по-комплексни.
Пример за геноцид при най-изпадналите наркозависими по време на война е разменната цена за спасяването на живот. Има несъмнено и други аргументи за него. Според канадския социолог Ричард Пулен, за забележителна част от десетте милиона (10 000 0000!) главно млади дами в Индия, практикуващи най-старата специалност, това е единственият метод за физическо оцеляване заради изключителната беднотия, в която се намират.
Но тук не става дума за тях, а за другото лице на проституцията - този изцяло умишлен, добре обмислен и най-важното напълно непринуден акт, осигуряващ по-добър метод на живот, а от там и доста по–голяма покупателна дарба. За тази точно категория се твърди че това са “най-пропадналите, и морално банкрутирале човешке същества “.
Сега за другия съставен елемент – пресата
Както е добре известно още от времето на Едмунд Бърк, пресата (а през днешния ден мехлем медиите) са четвъртата власт след изпълнителната, законодателната и правосъдната. Този факт е бил прочут още от в античния Рим - така наречен Acta Diurna (афиши на видни места, отразяващи значими събития и обществени речи).
Не е пресилено да се твърди, че в актуалните общества медиите са кръвоносната система на демокрацията. Без правилата на свободата на словото и свободата на медиите не можем да преглеждаме такова общество като демократично. Може да назоваваме страната демократична, само че това надалеч не е народна власт. Азбучна истина за отговорностите на медиите е даването на „ достоверен, обстоен и справедлив доклад за събитията от деня “ и не по-малко значимо - гарантирането на обществен конгрес за разискване на “всички значими гледни точки и ползи в обществото “.
Ако през днешния ден отворим пресата или пуснем тв приемника, дали всички значими гледни точки и ползи в обществото са обективно показани?. Такъв въпросът няма, а и “не би трябвало да има “, той даже не е риторичен.
Напротив, чувството е, че с някаква развалена машина на времето се връщаме в тъмните епохи преди Просвещението, в които единствената “правилна “ истина безапелационно и буйно се пази от добре позната и “обичана “ институция на Светата инквизиция.
Кой стои през днешния ден зад “Министерствата на истината “? Кого обслужват те? Истината, или както постоянно мощните на деня?
Позволявам си единствено един образец. Според изследване, извършено от MRC Business. демократичният милиардер Джордж Сорос е обвързван или по-точно спонсориращ, забележете, повече от двеста и петдесет (250!) медийни организации на всички континенти. Журналистическите групи, които поддържат Сорос, образуват публичното мнение на десетки езици, на всеки континент. Да си го кажем в прав текст: едно само физическо лице, финансиращо повече от 250 медии, е в положение да управлява това, което преди време се наричаше вести.
Само в Съединени американски щати Сорос спонсорира (директно и индиректно) главните телевизионни организации като CNN, ABC, MSNBC, FOX, PBS, авторитетните вестници като Washington Post, както и организациите Associated Press и Reuters.
Така през днешния ден обективността на демократичните “новини “ е подчинена само на усета на 92-годишния човеколюбец Сорос: войната в Украйна до последна победа на Киев, мултикултурализмът каквото и да значи това, ЛГБТ тематиката, от джендър правата на трансджендъри до дейната агитация в детски градини за разпространение на промяната на пола, зелената договорка или по-точно казано дейното де-индустриализиране, и несъмнено най-много двата съществени прицела: Путин и Тръмп като дуалистична реинкарнация на Антихриста.
Друга позиция няма. Тя е в небитието, както прочее и свободата на медиите, в това, което се назовава през днешния ден демократичен Запад.
Сега за Българските проституиращи медии
Днес България е изправена пред екзистенциален избор поради войната в Украйна.
Този избор не се отразява в българските казионни медии. Войната в Украйна е показана прецизно съгласно единствения “правилен “ сюжет, спуснат от “Министерството на истината “. Русия е агресор, Украйна е народна власт макар 9-те години революция и 14 000 убити от режима в Киев, разрешил потреблението на оръжия, неразрешени от Женевската спогодба като белия фосфор и касетъчните снаряди. Въпроси към по този начин наречената АТО (антитерористична операция), употребяваща тежка артилерия, авиация и танкове против 6,8 милиона цивилно население в Донецк и Луганск, което надвишава общото население на трите балтийски страни (Латвия, Естония, Литва), само че наподобява не попада в интереса на “Министерството на истината “.
Днес, когато пиша тези редове, се навърват 9 години от погрома в Одеса, в който бяха избити 48 мирни поданици, в това число българи (според някои източници жертвите са неведнъж повече). Доколкото ми е известно, през тези 9 години българските медии не откриха за належащо да отразят тази вест. А интернетът е цялостен с документални фрагменти, видеа и фотоси от погрома.
Въпрос на журналистическа съвест, въпрос на елементарна човешка съвест - несъмнено, в случай че има такава. Избиването на стотици жители пред очите на полицията в центъра на Одеса провокира ли някакъв журналистически интерес? Въпросът самичък по себе си е неправилен. Както към този момент загатнах първоначално, не става дума за публицисти. Става дума за presstitudes.
Факт: войната е най-огромната човешка покруса, и точно заради това мирът е най-съкровеното богатство. Но през днешния ден думата мир се трансформира в табу за българските казионни медии. Къде бяха Народоосвободителна въстаническа армия, БТВ, Българска национална телевизия, всекидневниите да отразят първия и втория поход на мира, при последния над 20 000 българи в 36 града излязоха на улицата да за кажат “НЕ на войната! “, за мир и неутралитет на България. Тези медии непринудено и изцяло умишлено абдикираха от своето професионално обвързване да отразят най-мащабния протест от 30 години насам.
Нещо повече, макар внушителния протест пред постройката Българска национална телевизия, Българската НАЦИОНАЛНА (?!) телевизия реши да извърши самобитно ритуално самоубийство, оставайки безмълвна.
Естествено, решението е към този момент “спуснато “. България би трябвало влезе във войната. Публична загадка е, че “пушечното месо “ в Украйна е на изчерпване. Сигналите от Вашингтон са ясни. Решимостта на поддръжката на Съединени американски щати, посредством думите на американския президент Байдън е: " Русия няма да победи в никакъв случай Украйна. Никога! ". Въпросът е на каква цена? Кой, по-точно ще победи Русия? Както към този момент написах преди време: визирайки така наречен Букурещка девятка, следва ли, че от този миг че НАТО ще се бие до последния поляк, румънец, само че и българин?
Но да се върнем към медиите, към четвъртата власт. Най-вероятно на Народното събрание ще му се наложи и ще гласоподава за изпращането на български контингент в Украйна. В тази връзка “soft power ”, меката мощ, в лицето на българските знакови публицисти всеки ден ще обработва публичното мнение за вотът да мине по-безболезнено.
Убеден съм, че те доста добре осъзнават какво вършат.
И си дават сметка за “цената “ на тяхната услуга, цената на високо платените presstitude.
Един ден войната ще свърши. Историята ще си каже тежката дума - и за аргументите, и за виновниците за неизбежната, уви, идна национална злополука. Вероятно ще бъде потърсена отговорност. На политическия хайлайф, само че и на тези, които в миг на признание Тръмп, сочейки с пръст пресата, се изпусна: “Вие сте враговете на народа! “.
* Проф. Ивайло Груев - Преподавател по политически науки в Университета в Отава, Канада.
Подпишете се за референдума за " Мир и Суверенитет " на https://narodna.me/ /изчакайте няколко секунди, с цел да се отвори страницата/
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ