В началото на ХVIII век в село Чърч Плейс, близо

В началото на ХVIII век в село Чърч Плейс, покрай град Лърган, Ирландия, живее елементарна жена на име Марджъри МакКол. Тя е неугледна и скромна като брачна половинка си Джон МакКол, който е локален доктор. По това време даже на богатите ирландци им е мъчно. Много райони на страната са опустошени от апетит и заболявания, а останалото население живее в непрекъснат боязън и ограничения. Ето за какво, когато един ден Марджъри се разболява и стартира да има тресчица, локалните й споделят да се реалокира от селището и да отиде да се лекува под „ карантина “ в дребна отдалечена барака. Там дамата продължава да боледува и да повяхва, макар опитите на брачна половинка й да я излекува. Тя умира през 1705 година и е заровена допустимо най-бързо в локалния двор на църквата Шанкил. Въпреки, че семейство МакКол не са богати, Марджъри има златен пръстен, който е останал от нейната зестра. Винаги го носи на пръста си и доста от селяните знаят за него. След гибелта й брачният партньор й се пробва да смъкна пръстена от ръката й, с цел да го продаде и да купи храна, само че пръстът е издут и нищо не се получава. Разбира се, той не посмява да отреже пръста на обичаната си жена и Марджъри е заровена с него. След погребението из региона стартират да се популяризират клюки за „ свеж гроб с тялото на жена, на чиято ръка има безценен златен пръстен “, които за броени дни обикалят всички най-близки обитаеми места. Скоро стигат до по този начин наречените „ грабители на гробове “, които освен претърсват труповете за скъпи бижута, само че по-късно ги продават на лекари за проучвания и опити. В една късна вечер, група грабители на гробове се насочат към гробището и разравят гроба на Марджъри. Те незабавно виждат пръстена, който свети на лунната светлина. Опитват се да го издърпат, само че не съумяват поради подутия пръст. Тогава един от обирджиите стартира да реже пръста с нож. Веднага щом ножът се забива в плътта, потича алена кръв и Марджъри изохква, отваря очи и сяда в ковчега. Тя е в необичайно положение, като че ли полузаспала, с мудни придвижвания доближава пръста с пръстена до лицето си и стартира да го гледа втренчено. Тогава, внезапно извиква като Банши. Крадците на гробове побягват в потрес. Според някои локални поданици, те не могат да стигнат до домовете си и умрат от инфаркт по пътя. Марджъри се измъква от гроба и постепенно потегля към дома си. Четете още: Жена снима страховито мистериозно творение. Вещица Бруджа или …? Когато минава през селото, жителите излизат на улицата в потрес. Дрехите и косата на Марджъри са изцапани с пръст и глина. Хората вземат решение, че тя е или фантом, или жив труп и съвсем всички побягват назад към къщите си, заключвайки вратите с резета. Остават единствено най-смелите, които последват дамата. Марджъри стига до къщата на брачна половинка си, който е вкъщи и вечеря с децата и някои родственици. Тя почуква на вратата, а Джон изненадващо споделя на децата си: „ Ако майка ви беше жива, в този момент щеше да чука на вратата … “. Тогава той става и отваря вратата, виждайки Марджъри там. Тя стои в мръсна бяла рокля, а от пръста й към момента тече кръв. Докато тя се усмихва, брачният партньор й пада мъртъв на земята, умирайки от инфаркт. Според историята Марджъри погребва брачна половинка си и скоро се омъжва наново. Има още няколко деца, преди да остарее и да почине за повторно, този път вечно. Това не е приказка или легенда, а, както твърдят локалните поданици, изцяло действителна история, в памет на която към момента може да се откри надгробния камък на Марджъри МакКол в гробището Шанкил, на който е написано: „ Живяла един път, умряла два пъти “.



Този надгробен камък е известна туристическа атракция, а историята на възкръсналата Марджъри МакКол става известна в цяла Ирландия. Дълго време скептиците имат вяра, че цялата история е просто фолклор, а надписът на гроба е по-късна имитация, само че локалният историк Джим Конуей, който деликатно изследва архивите, декларира, че „ този случай е същински “. В локалните архиви той открива записи за гибелта на три дами на име Марджъри МакКол, чиито съпрузи били мъже на име Джон МакКол. И макар, че нито една от тях не е умряла тъкмо през 1705 година, както сочи историята, и датите на гибелта им са дадени в други години на XVIII век, Конуей счита, че това е заради немарливост, защото доста записи са изгубени или писани погрешно.