Млад мъж, обездвижен след катастрофа, намира изход в рисуването
В началото на годината ви запознахме с пловдивчанина Асен Асенов – млад мъж, обездвижен след злополука, който открива непредвиден гений в себе си – рисуването. Сега, в предколедните дни, той реализира и мечтаната си първа обществена изява.
Пловдив
Преди близо 10 години Асен Асенов претърпява тежък пътен случай, след който се възвръща с големи волеви тествания. За страдание остава в количка и му е мъчно да одобри това в началните моменти на осмисляне на претърпяното.
Асен Асенов, художник: Колкото и да е безнадеждно ситуацията, постоянно има излаз. Просто би трябвало да се стегнеш и да го намериш. Ок, сядаш, ревеш два-три дни, отчайваш се, блъскаш главата в стената и след това намираш излаз.
Изходът за Асен е изкуството, към което се насочва инцидентно.
Асен Асенов: Гледах един съветски преподавател по изобразяване. Каза, че би трябвало да вземеш хубави бои, хубави четки, хубави платна… Така е и в живота – в случай че се опиташ с нещо евтинко, да мине просто номерът… не става.
Помага му и мисълта, че и в този момент той може да устоява житейските си правила, на които е държал и преди.
Асен Асенов: Самият аз съм свободен човек. Лукс е да бъдеш свободен. Не да вървиш в скъпи заведения за хранене и да караш скъпи коли. А свободата да бъдеш себе си.
На тази независимост залага и в първата си независима галерия, подредена в Зала 1 на Пловдивския административен съд.
Асен Асенов: Във всяка една картина съм поставил края и началото. Тоест отчаянието и вярата.
За изложбата спомагат юрист Светла Бодурова и галеристът Симеон Алексиев.
Симеон Алексиев, галерист: Във всички нас генно е заложен стремежът към красиво и към творчество. Само че с времето множеството от нас го затрупват, пренебрегват. И това е обикновено, не може всички да бъдем писатели, художници, актьори… И в даден стадий от живота си Асен го е разкрил.
Открил е и особена мъдрост, която назовава ненужна, само че откакто му е отредена, я приема и споделя. Забравил е за суетата, а постигнатата фантазия за изява има напълно други претекстове.
Асен Асенов: На една другарка подарих една картина. И ми споделя, че всякога, като я огледа, колкото и да е обезверена, силите ѝ се възстановяват мигновено. Дори единствено това ми е задоволително.
Пловдив
Преди близо 10 години Асен Асенов претърпява тежък пътен случай, след който се възвръща с големи волеви тествания. За страдание остава в количка и му е мъчно да одобри това в началните моменти на осмисляне на претърпяното.
Асен Асенов, художник: Колкото и да е безнадеждно ситуацията, постоянно има излаз. Просто би трябвало да се стегнеш и да го намериш. Ок, сядаш, ревеш два-три дни, отчайваш се, блъскаш главата в стената и след това намираш излаз.
Изходът за Асен е изкуството, към което се насочва инцидентно.
Асен Асенов: Гледах един съветски преподавател по изобразяване. Каза, че би трябвало да вземеш хубави бои, хубави четки, хубави платна… Така е и в живота – в случай че се опиташ с нещо евтинко, да мине просто номерът… не става.
Помага му и мисълта, че и в този момент той може да устоява житейските си правила, на които е държал и преди.
Асен Асенов: Самият аз съм свободен човек. Лукс е да бъдеш свободен. Не да вървиш в скъпи заведения за хранене и да караш скъпи коли. А свободата да бъдеш себе си.
На тази независимост залага и в първата си независима галерия, подредена в Зала 1 на Пловдивския административен съд.
Асен Асенов: Във всяка една картина съм поставил края и началото. Тоест отчаянието и вярата.
За изложбата спомагат юрист Светла Бодурова и галеристът Симеон Алексиев.
Симеон Алексиев, галерист: Във всички нас генно е заложен стремежът към красиво и към творчество. Само че с времето множеството от нас го затрупват, пренебрегват. И това е обикновено, не може всички да бъдем писатели, художници, актьори… И в даден стадий от живота си Асен го е разкрил.
Открил е и особена мъдрост, която назовава ненужна, само че откакто му е отредена, я приема и споделя. Забравил е за суетата, а постигнатата фантазия за изява има напълно други претекстове.
Асен Асенов: На една другарка подарих една картина. И ми споделя, че всякога, като я огледа, колкото и да е обезверена, силите ѝ се възстановяват мигновено. Дори единствено това ми е задоволително.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ