Александър Кашъмов: Разходите на публични средства в болниците са обществена информация
В началото на годината " Капитал " заведе четири каузи против отводите на четири огромни държавни лечебни заведения - УМБАЛ " Света Марина " - Варна, УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов ", УМБАЛ " Александровска " и УМБАЛ " Георги Странски " - Плевен, да дават информация за заплащането на техните управителни органи, за присъединяване на членовете на тези органи в лечебната активност, финансирана от здравната каса, за най-ниските и най-високите заплати на лекарите и сестрите - със и без в допълнение материално стимулиране. Целта на тези въпроси беше опит да се сформира картина за политиката на възнаграждение в огромните държавни лечебни заведения, доколкото това е един от най-важните аспекти на нерешените с десетилетия проблеми с финансирането в опазването на здравето.До момента три от тези каузи към този момент са извоювани, чака се решение по четвъртото - против отхвърли на плевенската университетска болница. Разговаряме с адв. Александър Кашъмов, бранител по тези каузи, за особеностите на тези проблеми и за смисъла на основаната с тях правосъдна процедура по достъпа до данни за разходването на обществените средства на здравната каса.
Адвокат Кашъмов, каква е равносметката по тези каузи, които " Капитал " заведе против четири огромни държавни лечебни заведения поради отхвърли им да дават данни за метода, по който се харчат парите на здравната каса? Най-общо равносметката е, че досега по три от тези четири каузи съдът се е произнесъл в интерес на " Капитал ". И по трите каузи съдът е приел, че става въпрос за социална информация, която не съставлява предпазени персонални данни, доколкото това са данни, свързани с разходване на обществени средства и за ръководството на обществени институции, каквито са държавните лечебни заведения. Това е значителният извод от делата до момента, като, несъмнено, има някои елементи. И какви са те? Първият отвод, против който бе подадена тъжба, е на болничното заведение " Света Марина " във Варна, която е била предмет на по-голямо следствие на " Капитал ". Същественото по този случай е, че по сигнал на болничното заведение против " Капитал " прокуратурата и полицията извикаха на разпит журналистката Десислава Николова и основния редактор на медията Алексей Лазаров, като досега не е известно да има формирано досъдебно произвеждане (още за това вижте в карето).
В началото на годината " Капитал " заведе четири каузи против отводите на четири огромни държавни лечебни заведения - УМБАЛ " Света Марина " - Варна, УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов ", УМБАЛ " Александровска " и УМБАЛ " Георги Странски " - Плевен, да дават информация за заплащането на техните управителни органи, за присъединяване на членовете на тези органи в лечебната активност, финансирана от здравната каса, за най-ниските и най-високите заплати на лекарите и сестрите - със и без в допълнение материално стимулиране. Целта на тези въпроси беше опит да се сформира картина за политиката на възнаграждение в огромните държавни лечебни заведения, доколкото това е един от най-важните аспекти на нерешените с десетилетия проблеми с финансирането в опазването на здравето.До момента три от тези каузи към този момент са извоювани, чака се решение по четвъртото - против отхвърли на плевенската университетска болница. Разговаряме с адв. Александър Кашъмов, бранител по тези каузи, за особеностите на тези проблеми и за смисъла на основаната с тях правосъдна процедура по достъпа до данни за разходването на обществените средства на здравната каса.
Адвокат Кашъмов, каква е равносметката по тези каузи, които " Капитал " заведе против четири огромни държавни лечебни заведения поради отхвърли им да дават данни за метода, по който се харчат парите на здравната каса? Най-общо равносметката е, че досега по три от тези четири каузи съдът се е произнесъл в интерес на " Капитал ". И по трите каузи съдът е приел, че става въпрос за социална информация, която не съставлява предпазени персонални данни, доколкото това са данни, свързани с разходване на обществени средства и за ръководството на обществени институции, каквито са държавните лечебни заведения. Това е значителният извод от делата до момента, като, несъмнено, има някои елементи. И какви са те? Първият отвод, против който бе подадена тъжба, е на болничното заведение " Света Марина " във Варна, която е била предмет на по-голямо следствие на " Капитал ". Същественото по този случай е, че по сигнал на болничното заведение против " Капитал " прокуратурата и полицията извикаха на разпит журналистката Десислава Николова и основния редактор на медията Алексей Лазаров, като досега не е известно да има формирано досъдебно произвеждане (още за това вижте в карето).
Журналисти на разпит поради лекарствената политика на някои болнициПрез ноември м.г. журналистката Десислава Николова разгласява в " Капитал " публикация, озаглавена ". Статията е основана на разбор, осъществен от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени артикули към министъра на опазването на здравето, в който се излагат данни по какъв начин неразрешени за приложимост лекарства са купувани от лечебните заведения с 200% и 400% надценка спрямо останалите страни от Европейски Съюз. Месец по-късно Десислава Николова, както и Алексей Лазаров, основен редактор на " Капитал ", са призовани в Столичната дирекция на вътрешните работи за разпит, разпореден от Варненската районна прокуратура по инспекция, формирана по сигнал на управлението на варненската УМБАЛ " Св. Марина " - една от лечебните заведения, за която има данни, че поръчва такива медикаменти на повишени цени. На разпит е извикан и проф. Илко Гетов, създател на отчета. Няма обществена информация дали по случая е формирано досъдебно произвеждане. Случаят провокира реакция на Международния институт за пресата, който окачестви това като " неприемлива форма на напън ", " Репортери без граници ", Българския ПЕН център, влезе и в. " Капитал " е споменавал УМБАЛ " Св. Марина " - Варна, в изявления за феодализацията на държавните лечебни заведения и спор на ползи под благосклонния взор на страната.
Отказът на болничното заведение да даде желаната информация е стимулиран с това, че тази информация съставлява предпазени персонални данни. Заведохме тъжба с аргумента, че въпросите по какви клинични пътеки са работили членовете на борда, взимали ли са хонорари и какви, в какви други медицински действия, платени от касата, вземат участие по никакъв метод не може да бъдат предпазени персонални данни, чиято отбрана да надвива над ползите на обществото за достъп до социална информация. Още по-абсурдно е да се твърди, че информацията за това в какви сходни медицински действия взе участие ректорът на Медицинския университет във Варна съдържа предпазени персонални данни, тъй като неговото имущество и приходи даже би трябвало да се заявяват в обществена декларация пред КПКОНПИ. Тази информация би трябвало да е обществено налична в интернет. (Ректорите на държавните висши учебни заведения, както и шефовете и изпълнителните шефове на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на НЗОК и/или от държавния или общинския бюджет, са задължени лица по Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество и подават декларация за несъответственост и декларация за имущество и ползи, които се разгласяват в обществен указател - бел. ред.)
Реклама
А последните два въпроса са свързани със междинното брутно заплащане на лекарите и на медицинските сестри в болничното заведение, където не може да се приказва за персонални данни, тъй като се желае осреднена статистическа информация, а не самостоятелна. В този смисъл беше и първото решение на Административен съд - София-град, с което болничното заведение беше наказана.
Друг е въпросът, че това, което се получи като още един отговор след правосъдното решение, демонстрира други пробойни, само че то не е проблем на достъпа до информация. Просто от предоставената след това информация у вашата колежка породиха спомагателни въпроси за метода и основанието, на което са направени посочените разноски, и дали те не са дублирани с други разноски, което пък изисква спомагателна инспекция. Но тези спомагателни въпроси пораждат с помощта на дадения достъп до информацията.
Следващото по ред дело беше против отхвърли на " Пирогов ", в който пък се развиваха доводи, че поисканата информация не била социална, тъй като въз основа на нея публицистите и обществото не биха могли да си сформират мнение за активността на задължените субекти. В този подтекст би трябвало да се означи, че досега съдилищата и по трите каузи, по които са се произнесли, одобряват, че безспорно търсената информация е социална.
По делото против отхвърли на " Пирогов " съдът не почита жалбата по точка първа заради техническа неточност в заявката, където е посочен ректор от медицински университет от различен град, а не от София. Но и в това решение се анулира отводът в частта, в която " Пирогов " твърди, че междинните брутни заплати за лекари и за медицински сестри не били социална информация. Включително съдът ясно се произнася и по въпроса, че това не могат да бъдат предпазени персонални данни.
Реклама
Последното решение е от първата седмица на май, като с него напълно се анулира отводът на Александровска болница да даде търсените данни и се задължава болничното заведение да даде достъп до желаната информация.
Четвъртото дело е против отвод на университетската болница в Плевен. По него чакаме решение всеки миг. Какви са значимите заключения от тези каузи? На първо място, макар че Законът за достъп до социална информация работи към този момент 23 години, досега ние нямахме толкоз съществено нахлуване в здравната система. До момента такива заявки и респективно каузи се водеха най-вече против Министерството на здравеопазването. Сега към този момент имаме едно развиване към държавните лечебни заведения, което е доста значимо, тъй като демонстрира преди всичко, че даже търговски сдружения като лечебните заведения са задължени субекти да дават достъп до социална информация в случаите, в които става въпрос за разходване на обществени средства. В този смисъл тези решения имат просветително значение и за самите лечебни заведения, и за здравния бранш, само че също по този начин и за пациентите и за всички жители, които имат допир с здравната услуга. С тях съдилищата утвърждават, че лечебните заведения са длъжни да се регистрират за това по какъв начин харчат тези средства. И съгласно мен това даже би се разпростряло и върху всички болнични заведения, които харчат обществени средства от здравноосигурителната каса, въпреки досега да не сме имали подобен проблем и да не е верифицирано в практиката. За мен това е една сериозна стъпка в интерес на актуалната народна власт, която към този момент не се основава на тези официални конструкти - държавна институция, недържавна институция, а следва пътя на обществените средства, пътя на парите, чийто източник са жителите данъкоплатци.
От друга страна, приказваме за качеството на една обществена услуга, каквато е здравната, която е животоспасяваща, тъй че тя е доста значима за хората.
Вторият извод е, че хората, които са в ръководството и надзора на лечебните заведения, не могат да се употребяват от нормалната отбрана на персоналните данни, тъй като става дума за обществени персони и обществени действия. Този принцип е необятно развъртян в практиката на Европейския съд по правата на индивида, а и най-малко в две решения на българския Конституционен съд (КС). Защитата на персоналните данни на обществените персони във връзка на обществени действия е в доста по-занижена степен, в сравнение с частните лица, споделя Конституционен съд. В този смисъл административният съд утвърждава и доразвива този стандарт по повод както на членовете на бордовете на болничните заведения, по този начин и във връзка с ректорите на медицинските университети, които също така са задължени по линия на антикорупционния закон, само че не за същата информация. Това е едно доразвиване на стандарта за бистрота по пътя на тълкуването, осъществено от съда.
Адвокат Кашъмов, каква е равносметката по тези каузи, които " Капитал " заведе против четири огромни държавни лечебни заведения поради отхвърли им да дават данни за метода, по който се харчат парите на здравната каса? Най-общо равносметката е, че досега по три от тези четири каузи съдът се е произнесъл в интерес на " Капитал ". И по трите каузи съдът е приел, че става въпрос за социална информация, която не съставлява предпазени персонални данни, доколкото това са данни, свързани с разходване на обществени средства и за ръководството на обществени институции, каквито са държавните лечебни заведения. Това е значителният извод от делата до момента, като, несъмнено, има някои елементи. И какви са те? Първият отвод, против който бе подадена тъжба, е на болничното заведение " Света Марина " във Варна, която е била предмет на по-голямо следствие на " Капитал ". Същественото по този случай е, че по сигнал на болничното заведение против " Капитал " прокуратурата и полицията извикаха на разпит журналистката Десислава Николова и основния редактор на медията Алексей Лазаров, като досега не е известно да има формирано досъдебно произвеждане (още за това вижте в карето).
В началото на годината " Капитал " заведе четири каузи против отводите на четири огромни държавни лечебни заведения - УМБАЛ " Света Марина " - Варна, УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов ", УМБАЛ " Александровска " и УМБАЛ " Георги Странски " - Плевен, да дават информация за заплащането на техните управителни органи, за присъединяване на членовете на тези органи в лечебната активност, финансирана от здравната каса, за най-ниските и най-високите заплати на лекарите и сестрите - със и без в допълнение материално стимулиране. Целта на тези въпроси беше опит да се сформира картина за политиката на възнаграждение в огромните държавни лечебни заведения, доколкото това е един от най-важните аспекти на нерешените с десетилетия проблеми с финансирането в опазването на здравето.До момента три от тези каузи към този момент са извоювани, чака се решение по четвъртото - против отхвърли на плевенската университетска болница. Разговаряме с адв. Александър Кашъмов, бранител по тези каузи, за особеностите на тези проблеми и за смисъла на основаната с тях правосъдна процедура по достъпа до данни за разходването на обществените средства на здравната каса.
Адвокат Кашъмов, каква е равносметката по тези каузи, които " Капитал " заведе против четири огромни държавни лечебни заведения поради отхвърли им да дават данни за метода, по който се харчат парите на здравната каса? Най-общо равносметката е, че досега по три от тези четири каузи съдът се е произнесъл в интерес на " Капитал ". И по трите каузи съдът е приел, че става въпрос за социална информация, която не съставлява предпазени персонални данни, доколкото това са данни, свързани с разходване на обществени средства и за ръководството на обществени институции, каквито са държавните лечебни заведения. Това е значителният извод от делата до момента, като, несъмнено, има някои елементи. И какви са те? Първият отвод, против който бе подадена тъжба, е на болничното заведение " Света Марина " във Варна, която е била предмет на по-голямо следствие на " Капитал ". Същественото по този случай е, че по сигнал на болничното заведение против " Капитал " прокуратурата и полицията извикаха на разпит журналистката Десислава Николова и основния редактор на медията Алексей Лазаров, като досега не е известно да има формирано досъдебно произвеждане (още за това вижте в карето).
Журналисти на разпит поради лекарствената политика на някои болнициПрез ноември м.г. журналистката Десислава Николова разгласява в " Капитал " публикация, озаглавена ". Статията е основана на разбор, осъществен от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени артикули към министъра на опазването на здравето, в който се излагат данни по какъв начин неразрешени за приложимост лекарства са купувани от лечебните заведения с 200% и 400% надценка спрямо останалите страни от Европейски Съюз. Месец по-късно Десислава Николова, както и Алексей Лазаров, основен редактор на " Капитал ", са призовани в Столичната дирекция на вътрешните работи за разпит, разпореден от Варненската районна прокуратура по инспекция, формирана по сигнал на управлението на варненската УМБАЛ " Св. Марина " - една от лечебните заведения, за която има данни, че поръчва такива медикаменти на повишени цени. На разпит е извикан и проф. Илко Гетов, създател на отчета. Няма обществена информация дали по случая е формирано досъдебно произвеждане. Случаят провокира реакция на Международния институт за пресата, който окачестви това като " неприемлива форма на напън ", " Репортери без граници ", Българския ПЕН център, влезе и в. " Капитал " е споменавал УМБАЛ " Св. Марина " - Варна, в изявления за феодализацията на държавните лечебни заведения и спор на ползи под благосклонния взор на страната.
Отказът на болничното заведение да даде желаната информация е стимулиран с това, че тази информация съставлява предпазени персонални данни. Заведохме тъжба с аргумента, че въпросите по какви клинични пътеки са работили членовете на борда, взимали ли са хонорари и какви, в какви други медицински действия, платени от касата, вземат участие по никакъв метод не може да бъдат предпазени персонални данни, чиято отбрана да надвива над ползите на обществото за достъп до социална информация. Още по-абсурдно е да се твърди, че информацията за това в какви сходни медицински действия взе участие ректорът на Медицинския университет във Варна съдържа предпазени персонални данни, тъй като неговото имущество и приходи даже би трябвало да се заявяват в обществена декларация пред КПКОНПИ. Тази информация би трябвало да е обществено налична в интернет. (Ректорите на държавните висши учебни заведения, както и шефовете и изпълнителните шефове на лечебните заведения за болнична помощ, които се финансират от бюджета на НЗОК и/или от държавния или общинския бюджет, са задължени лица по Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество и подават декларация за несъответственост и декларация за имущество и ползи, които се разгласяват в обществен указател - бел. ред.)
Реклама
А последните два въпроса са свързани със междинното брутно заплащане на лекарите и на медицинските сестри в болничното заведение, където не може да се приказва за персонални данни, тъй като се желае осреднена статистическа информация, а не самостоятелна. В този смисъл беше и първото решение на Административен съд - София-град, с което болничното заведение беше наказана.
Друг е въпросът, че това, което се получи като още един отговор след правосъдното решение, демонстрира други пробойни, само че то не е проблем на достъпа до информация. Просто от предоставената след това информация у вашата колежка породиха спомагателни въпроси за метода и основанието, на което са направени посочените разноски, и дали те не са дублирани с други разноски, което пък изисква спомагателна инспекция. Но тези спомагателни въпроси пораждат с помощта на дадения достъп до информацията.
Следващото по ред дело беше против отхвърли на " Пирогов ", в който пък се развиваха доводи, че поисканата информация не била социална, тъй като въз основа на нея публицистите и обществото не биха могли да си сформират мнение за активността на задължените субекти. В този подтекст би трябвало да се означи, че досега съдилищата и по трите каузи, по които са се произнесли, одобряват, че безспорно търсената информация е социална.
По делото против отхвърли на " Пирогов " съдът не почита жалбата по точка първа заради техническа неточност в заявката, където е посочен ректор от медицински университет от различен град, а не от София. Но и в това решение се анулира отводът в частта, в която " Пирогов " твърди, че междинните брутни заплати за лекари и за медицински сестри не били социална информация. Включително съдът ясно се произнася и по въпроса, че това не могат да бъдат предпазени персонални данни.
Реклама
Последното решение е от първата седмица на май, като с него напълно се анулира отводът на Александровска болница да даде търсените данни и се задължава болничното заведение да даде достъп до желаната информация.
Четвъртото дело е против отвод на университетската болница в Плевен. По него чакаме решение всеки миг. Какви са значимите заключения от тези каузи? На първо място, макар че Законът за достъп до социална информация работи към този момент 23 години, досега ние нямахме толкоз съществено нахлуване в здравната система. До момента такива заявки и респективно каузи се водеха най-вече против Министерството на здравеопазването. Сега към този момент имаме едно развиване към държавните лечебни заведения, което е доста значимо, тъй като демонстрира преди всичко, че даже търговски сдружения като лечебните заведения са задължени субекти да дават достъп до социална информация в случаите, в които става въпрос за разходване на обществени средства. В този смисъл тези решения имат просветително значение и за самите лечебни заведения, и за здравния бранш, само че също по този начин и за пациентите и за всички жители, които имат допир с здравната услуга. С тях съдилищата утвърждават, че лечебните заведения са длъжни да се регистрират за това по какъв начин харчат тези средства. И съгласно мен това даже би се разпростряло и върху всички болнични заведения, които харчат обществени средства от здравноосигурителната каса, въпреки досега да не сме имали подобен проблем и да не е верифицирано в практиката. За мен това е една сериозна стъпка в интерес на актуалната народна власт, която към този момент не се основава на тези официални конструкти - държавна институция, недържавна институция, а следва пътя на обществените средства, пътя на парите, чийто източник са жителите данъкоплатци.
От друга страна, приказваме за качеството на една обществена услуга, каквато е здравната, която е животоспасяваща, тъй че тя е доста значима за хората.
Вторият извод е, че хората, които са в ръководството и надзора на лечебните заведения, не могат да се употребяват от нормалната отбрана на персоналните данни, тъй като става дума за обществени персони и обществени действия. Този принцип е необятно развъртян в практиката на Европейския съд по правата на индивида, а и най-малко в две решения на българския Конституционен съд (КС). Защитата на персоналните данни на обществените персони във връзка на обществени действия е в доста по-занижена степен, в сравнение с частните лица, споделя Конституционен съд. В този смисъл административният съд утвърждава и доразвива този стандарт по повод както на членовете на бордовете на болничните заведения, по този начин и във връзка с ректорите на медицинските университети, които също така са задължени по линия на антикорупционния закон, само че не за същата информация. Това е едно доразвиване на стандарта за бистрота по пътя на тълкуването, осъществено от съда.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ