Срещу антисемитизма - без двоен аршин
В началото на декември м. година стачкуващи в Берлин изгориха израелски флагове в символ на митинг против прехвърлянето на американското посолство в Ерусалим.
От това, което знаем през днешния ден, излиза наяве едно: някои немски медии, включително и Дъждовни води, незаслужено упрекнаха стачкуващите, че по време на митингите през декември предходната година в Берлин са скандирали: "Смърт на евреите! " Няма нито един човек, който може да свидетелства, че е чул такова скандиране. И видеата от митингите са запечатали много смущаващи подиуми. Голяма част от протестиращите скандират да вземем за пример: "Израел - палач на деца! " и "Смърт на Израел! " Освен това неколцина стачкуващи изгарят едно платно с изрисувана Давидова звезда. По данни на Центъра за проучвания и информации за антисемитизма (RIAS), по време на демонстрациите е било изгорено и едно израелско знаме.
Антисемитски демонстрации?
Разкриват ли сходни подиуми несъмнено антисемитско схващане? Обобщаващите изводи в тази ситуация на са прекомерно уместни. Изгарянето на саморъчно направената реплика на израелското знаме единствено по себе си не е антисемитски акт. Защото израелското знаме не е знак на евреите, а на израелците. Конфликтът е пренесен т.е. от религиозната върху политическата повърхност. Независимо от това изгарянето на знамето би трябвало да бъдe наказано, тъй като третира израелците като хомогенна маса и ги прави виновни за решението на Тръмп. Можем да обвиним стачкуващите, че не са разграничили задоволително тези две понятия. Защото Израел се дефинира извънредно като еврейска страна, въпреки че 20 % от популацията му е арабско. В този смисъл изгарянето на знамето е ориентирано към една извънредно еврейска страна и нейното еврейско население.
Демонстрантите обаче демонстрираха, че става дума за освен това от обикновен политически спор. Те скандираха: "Аллах Акбар " и гръмогласно цитираха първите строфи от Корана: "Един е Бог и Мохамед е неговият оракул! " В този миг митингът към този момент изгуби своя политически темперамент. В този миг политическите и религиозните претекстове към този момент се сляха и лозунгите с изключение на антиционистки, получиха и антисемитски темперамент.
Едно европейско откритие
В по-голямата си част, в случай че не и напълно, антисемитизмът е европейско откритие. Бенямин Щайниц от Центъра за проучване на антисемитизма показва следното: "Антисемитизмът е част от европейската и най-много от немската културна история ". Как да разбираме тези думи? Може би по този начин, че ислямският антисемитизъм натежава на везните по-малко от европейския и от немския? Защото се ориентира по него и е произтекъл от него? Щефан Бухен от уеб страницата Quantara акцентира някои причини в тази посока. Той натъртва на антисемитските претекстове на някои политически артисти в Близкия изток като тези от Мюсюлманското приятелство и партията БААС, както и на изказването на турския президент Ердоган от декември 2017 година: "Израел е една страна, която се храни с кръв! " Същевременно Щефан Бухен не хваща религия на рецензията против ислямския антисемитизъм и то точно в Германия. "Когато германците сочат с пръст другите като "антисемити ", то подсъзнателното подстрекателство е ясно и гласи: "Ние не сме! " " Щефан Бухен счита, че "тази реакция евентуално е последната степен на самооневиняването ".
Критиката като самооневинение?
Значи ли това, че е по-малко неприятно, когато мюсюлмани изгарят израелски флагове и скандират "Смърт на Израел! ", в сравнение с когато същото правят немските десни екстремисти? И белким би трябвало извисено да премълчаваме тези дейности? Нима би трябвало даже да ръкопляскаме на сходни демонстрации като тези в Берлин, тъй като, видиш ли, те излагат на показ стачкуващите своя антисемитизъм в самото сърце на Европа? Във всеки случай немските жители могат скритом да се радват, че подлагат на критика антисемитизма на някои мюсюлмани, тъй като "сега най-сетне могат да припишат минусите другиму ", написа Щефан Бухер. Заключението, че рецензията против мюсюлманския антисемитизъм в Германия има на първо място оневиняваща функционалност, води до политически предразсъдък. Да следваме това умозаключение значи в последна сметка благородно да премълчаваме този тип антисемитизъм. Последствията от това държание се виждат ясно в отчета на немския Бундестаг за антисемитизма.
Очи в очи с с Холокоста
И още нещо: можем да допуснем, че този, който емигрира в дадена страна, има съществени аргументи за това. Той би следвало да познава сегашното на тази страна и нейното минало. В случая с Германия това значи, че тези хора би трябвало да застанат очи в очи и с Холокоста. Защото Холокостът също е част от историята на тази страна. Ето за какво оня, който вземе решение да пристигна в Германия, би трябвало да поеме гражданска отговорност и да застане очи в очи с Холокоста. Дебатът за Холокоста се води в тази страна още от края на войната - с отвращение и прекомерно нерешително в първите две десетилетия след войната, само че по-късно - все по-решително и с воля за превъзмогване на предишното. От Холокоста и от произлязлото от него "Никога към този момент! " Германия черпи своята национална еднаквост. И оня, който се отхвърля от нея, би трябвало да бъде остро подложен на критика. Като немец, само че също и като преселник.
От това, което знаем през днешния ден, излиза наяве едно: някои немски медии, включително и Дъждовни води, незаслужено упрекнаха стачкуващите, че по време на митингите през декември предходната година в Берлин са скандирали: "Смърт на евреите! " Няма нито един човек, който може да свидетелства, че е чул такова скандиране. И видеата от митингите са запечатали много смущаващи подиуми. Голяма част от протестиращите скандират да вземем за пример: "Израел - палач на деца! " и "Смърт на Израел! " Освен това неколцина стачкуващи изгарят едно платно с изрисувана Давидова звезда. По данни на Центъра за проучвания и информации за антисемитизма (RIAS), по време на демонстрациите е било изгорено и едно израелско знаме.
Антисемитски демонстрации?
Разкриват ли сходни подиуми несъмнено антисемитско схващане? Обобщаващите изводи в тази ситуация на са прекомерно уместни. Изгарянето на саморъчно направената реплика на израелското знаме единствено по себе си не е антисемитски акт. Защото израелското знаме не е знак на евреите, а на израелците. Конфликтът е пренесен т.е. от религиозната върху политическата повърхност. Независимо от това изгарянето на знамето би трябвало да бъдe наказано, тъй като третира израелците като хомогенна маса и ги прави виновни за решението на Тръмп. Можем да обвиним стачкуващите, че не са разграничили задоволително тези две понятия. Защото Израел се дефинира извънредно като еврейска страна, въпреки че 20 % от популацията му е арабско. В този смисъл изгарянето на знамето е ориентирано към една извънредно еврейска страна и нейното еврейско население.
Демонстрантите обаче демонстрираха, че става дума за освен това от обикновен политически спор. Те скандираха: "Аллах Акбар " и гръмогласно цитираха първите строфи от Корана: "Един е Бог и Мохамед е неговият оракул! " В този миг митингът към този момент изгуби своя политически темперамент. В този миг политическите и религиозните претекстове към този момент се сляха и лозунгите с изключение на антиционистки, получиха и антисемитски темперамент.
Едно европейско откритие
В по-голямата си част, в случай че не и напълно, антисемитизмът е европейско откритие. Бенямин Щайниц от Центъра за проучване на антисемитизма показва следното: "Антисемитизмът е част от европейската и най-много от немската културна история ". Как да разбираме тези думи? Може би по този начин, че ислямският антисемитизъм натежава на везните по-малко от европейския и от немския? Защото се ориентира по него и е произтекъл от него? Щефан Бухен от уеб страницата Quantara акцентира някои причини в тази посока. Той натъртва на антисемитските претекстове на някои политически артисти в Близкия изток като тези от Мюсюлманското приятелство и партията БААС, както и на изказването на турския президент Ердоган от декември 2017 година: "Израел е една страна, която се храни с кръв! " Същевременно Щефан Бухен не хваща религия на рецензията против ислямския антисемитизъм и то точно в Германия. "Когато германците сочат с пръст другите като "антисемити ", то подсъзнателното подстрекателство е ясно и гласи: "Ние не сме! " " Щефан Бухен счита, че "тази реакция евентуално е последната степен на самооневиняването ".
Критиката като самооневинение?
Значи ли това, че е по-малко неприятно, когато мюсюлмани изгарят израелски флагове и скандират "Смърт на Израел! ", в сравнение с когато същото правят немските десни екстремисти? И белким би трябвало извисено да премълчаваме тези дейности? Нима би трябвало даже да ръкопляскаме на сходни демонстрации като тези в Берлин, тъй като, видиш ли, те излагат на показ стачкуващите своя антисемитизъм в самото сърце на Европа? Във всеки случай немските жители могат скритом да се радват, че подлагат на критика антисемитизма на някои мюсюлмани, тъй като "сега най-сетне могат да припишат минусите другиму ", написа Щефан Бухер. Заключението, че рецензията против мюсюлманския антисемитизъм в Германия има на първо място оневиняваща функционалност, води до политически предразсъдък. Да следваме това умозаключение значи в последна сметка благородно да премълчаваме този тип антисемитизъм. Последствията от това държание се виждат ясно в отчета на немския Бундестаг за антисемитизма.
Очи в очи с с Холокоста
И още нещо: можем да допуснем, че този, който емигрира в дадена страна, има съществени аргументи за това. Той би следвало да познава сегашното на тази страна и нейното минало. В случая с Германия това значи, че тези хора би трябвало да застанат очи в очи и с Холокоста. Защото Холокостът също е част от историята на тази страна. Ето за какво оня, който вземе решение да пристигна в Германия, би трябвало да поеме гражданска отговорност и да застане очи в очи с Холокоста. Дебатът за Холокоста се води в тази страна още от края на войната - с отвращение и прекомерно нерешително в първите две десетилетия след войната, само че по-късно - все по-решително и с воля за превъзмогване на предишното. От Холокоста и от произлязлото от него "Никога към този момент! " Германия черпи своята национална еднаквост. И оня, който се отхвърля от нея, би трябвало да бъде остро подложен на критика. Като немец, само че също и като преселник.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ